Определение по дело №110/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството по делото е по чл.268 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Р. З., ,чрез пълномощника й А.В. и М. Р. Б. срещу решение №369 от 27.12.2010 година,постановено по Г.д.№ 1042 съгласно описа на районен съд Г. за 2010 година, с което са отхвърлени предявените от Д. Р. З. и М. Р. Б. срещу ответника Т. Б. К. от Г., субективно съединени ревандикационни искове с правно основание чл.108 ЗС, за признаването за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлен имот с площ от 226 кв.м.и идентификатор 67653.409.19 по кадастралната карта на Г., общ.С., одобрена със Заповед №300-5-66/11.10.2004г. на изпълнителния директор на АГКК , и ответника да бъде осъден да им предаде владението над този имот, като неоснователни.

В съдебно заседание жалбоподателите се явяват лично и с процесуалният си представител А.В.,като поддържат изцяло подадената въззивна жалба.

Въззиваемият лично и чрез процесуалния си представител А.М., поддържа становище за несонователност на подадената въззивна жалба.

Окръжният съд, след като взе в предвид изложеното във въззивната жалба,становището на страните и техните пълномощници,както и обсъди доказателствата по делото,съобрази следното:

С атакуваното решение са отхвърлени предявените в субективно съединение искове по чл.108 от ЗС за признаването за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлен имот с площ от 226 кв.м.и идентификатор.... по кадастралната карта на Г., общ.С., одобрена със Заповед №300-5-66/11.10.2004г. на изпълнителния директор на АГКК , както и ответника да бъде осъден да им предаде владението на този имот.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо,постановено от надлежен съд и в пределите на правораздавателната компетентност на съда.

При разглеждане на делото от фактическа страна е установено,че ищците основават правото на собственост върху претендирания имот въз основа на реституционно решение №..26.02.2010г., издадено от Поземлена комисия-С., с което в полза на наследниците на Р.Д.Б. е възстановена в стари реални граници собствеността, върху др.селскостопанска територия с площ от 0,225 дка в местността "К.", представляващо имот № по картата на землището.

От приложената по първоинстанционното дело възстановителна преписка №876/27.11.1991г. на Поземлена комисия Г. е видно,че наследодателят на ищците .Р.Б.(починал през 1998година- л.6 от първоинстанционното дело) е заявил за възстановяване през 1991г. нива с площ от 0,2 дка в м.К., и ливада с площ от 0,7 дка в същата местност (л.35 от делото).С решение №876Ф/26.02.2001г.на Позамлена комисия –С., в полза на наследниците на Р. Б. е възстановена др.селскостопанска територия в м.К., представялващо имот №.. с площ от ... дка, по картата на землището, при граници и съседи: имот №...използваема ливада на наследници на Р.Б., №.. др.селскостопанска територия на наследници на Т. Б. К. и №..път..клас на Община С.,към което е приложена скица №...11.02.2003г. издадена от ОС “ЗГ”-С..

Не се спори също така, а това е видно от приложената като доказателство по делото(л.65-74) преписка за придобиване на собственост върху имот с площ от 570 кв.м., находящ се в м.”К.” в землището на с.П., че на 02.09.1987г. ответникът Т. К., заедно с лицата Ст. С. и Ив. Фр., са депозирали молба до кметството в с.П., за предоставянето на 500 кв.м. земя за построяването на стопанска сграда-пилчарник в землището на с.П..Молбата е удовлетворена и на Т. Б. К. е предоставено правото на ползване върху “изоставена земя” в размер на 0,5 дка, находяща се в близост до свинарника в с.П., при граници на изток-свинарник на есперанто, на запад-с.П., на север дере, на юг-шосе(обстоятелство установено с удостоверение 0206/11.05.1987г. издадено от ОбНС-С.), съгласно ПМС №11/1982г. и решение №12/03.03.1987г. на ОбНС-С..От преписката е видно и че с резолюция на Г.архитект от 06.10.1987г. на Т. К., Ст. С. и Ив.Ф. е разрешено да направят стопанска постройка с размери 10/50 м. в землището на с.Писаница, върху земя предоставена съгласно удостоверение №206/11.05.1987г., със задължение тази постройка да бъде премахната в определен от ОбНС-С. срок, за сметка на ползвателите.

С молба с В.№142/01.09.1994г. до Председателя на ОбНС-С. ответникът Т. Б. К. е поискал да бъде направена оценка на земя предоставена му за ползване съгласно ПМС №11/1982г. и Решение №12/1987г., в землището на с.П..Със заповед №774/12.07.1994г. издадена от кмета на Община С., е назначена комисия за извършване на оценка на имотите по реда на §5, ал.3 ППЗСПЗЗ, върху които гражданите могат да придобият правото на собственост съгласно §4а, ал.1 и ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ, която комисия с Протокол от 22.09.1994г., е оценила земя в м.К., землище на с.П., с площ от 570 кв.м., IX категория за сумата от 4 560 лв.Междувременно с нотариален акт за собственост на недвижим (земеделски) имот придобит по §5 от ППЗСПЗЗ №1109, том VI, дело №2014/18.12.1995г., ответника е признат за собственик на земеделски имот с площ от 570 кв.м., IX категория, находящ се в м.К., в землище на с.П., общ.С., при граници на имота:път, Д.Д., Р. Б..От представнения нотариален акт е видно, че сумата е внесена с вносна бележка №1092/29.09.1994г., на ДСК-С., по сметка на Община-С., съгласно §5, aл.6 ППЗСПЗЗ.

Вещото лице по назначената и изслушана от районен съд строително-техническа експертиза депозира заключение,не оспорено от страните по делото, че имот №409019 описан в т.2 от Решение №876Ф/26.02.2001г., е идентичен с част от земеделски имот с площ от 570 кв.м. предмет на н.а. №164/2005г., за построената в имот с идентификатор 67653.409.19 по кадастралната карта на Г. стопанска сграда (бивш птичарник), понастоящем полуразрушен, както и,че не е издавано строително разрешение.От приложена към заключението скица се установява, че процесния имот с идентификатор 67653.409.19, е съставлявал част от имот с площ от 570 кв.м., предмет на н.а.№164/1995г.

Пред районен съд е разпитан свидетелят К.ойто установява,че ответникът заедно с двама съдружници е изградил в процесния имот постройка от панели,покрита през 1987година. Според свидетеля пилета са отглеждани в имота през периода от 1988г. до 1992-1994г.(четири - пет години), след което К. дава помещението на друг човек някъде след 1991-1992година, за да отглежда кокошки, но свидетеля не знае дали Т. К. му го е дал под наем.Понастоящем мястото е оградено и покрито с желязна конструкция и съгласно показанията на свидетеля К. след 1992г. единствено Т. К. се е грижел за имота, ходел там поне два пъти в месеца, защото неговите родители живеят в близост и му е удобно.

При така установената фактическа обстановка,правилно възприета от районен съд,атакуваното решение е законосъобразно и обосновано и не са налице основания за неговата отмяна,поради което жалбата се явява неоснователна.

Правилно и в съответствие с данните по делото е прието,че ищците по първоначално предявеният иск се легитимират като възстановени собственици на претендирания имот, въз основа на т.2 от решение на поземлена комисия №876 ф от 26.02.2001година, с площ 0.225 кв.м.Установена е също така идентичност на имота,върху който е признато правото на реституция и предоставения за ползване имот на ответника.За първи път с въззивната жалба се въвежда оплакване за липса на идентичност на реституирания имот, с решение на поземлената комисия,предоставеният за ползване на Т. К. имот и имота по исковата молба.Заявеното от жалбоподателите се опровергава от доказателствата по делото( приложените преписка на Поземлена комисия, преписка относно предоставяне и оценка на предоставената за ползване по ПМС 11 земеделска земя,включително и от заключението на назначената и изслушана и не оспорена от страните съдебно техническа експертиза).

Следващата предпоставка за уважаване на предявеният иск е установяване дали в полза на ответника надлежно е възникнало право на собственост върху имота при условията на параграф 5 ППЗСПЗЗ във вр. с пар. 4а ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ.

Законосъобразен и обоснован е извода направен от първоинстанционния съд, че макар ответникът Т. К. да е подал молба на 01.09.1994година,когато е действал параграф 4 от ЗСПЗЗ,в редакцията му д.в.бр.28/1992 година,съгласно която норма се прекратява право на ползване върху земеделски земи ,предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на НС,Държавния съвет и Министерски съвет, а параграф 4 а от ЗСПЗЗ(д.в.бр.83 от 30.09.1993година) регламентира правото на гражданите,на които е предоставено правото на ползване върху земи по предходния параграф да придобият правото на собственост върху тях,когато са построили сграда върху земята, ако до 30.09.1994 година заплатят земята на собственика,чрез Общински съвет и по цени определени от МС,както и заплатил сумата по оценката на 29.09.1994 година(т.е в срока до 30.09.1994година),не са осъществени предпоставките за трансформиране правото на ползване в право на собственост по отношение на ответника.Молбата на Т. К. депозирана на 01.09.1994 година е подадена след изтичане на три месечния срок визиран в действащата редакция на параграф 5 на ПЗР на ППЗСПЗЗ(д.в.бр.78/1993година),съгласно която гражданите на които е предоставено право на ползване на основание нормативни актове посочени в параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,в срок от три месеца от влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ(д.в бр.28/1992година от 03.04.1992година), подават молба до техническата служба на общините по местоположението на имота, който започва да тече от влизането му в сила,т.е от 07.04.1992 година и е изтекъл до 07.07.1992 година.

По отношение материално правната легитимация на ответника,който е заявил свои самостоятелни права върху имота за придобиването му и на друго основание - давностно владение, осъществено в периода от 01.10.1994 година до завеждане на иска, правилно районен съд е изследвал наличие на предпоставки за снабдяването му с титул на собственост.Съгласно чл.79,ал.1 от Закона за собствеността, давностно владение в посочения срок от десет години е основание за придобиване правото на собственост върху недвижим имот, доколкото не е налице изрична забрана за това.

Предмет на настоящия спор е имот,представлявал земеделска земя, който подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ,поради което давностният срок започва да тече от влизане в сила на чл.5 от ЗВСОНИ(д.в.бр.107 от 18.11.1997 година). С оглед събраните доказателства, установяващи упражнявана фактическа власт върху имота от страна на ответника,с анимус на собственик, периода на владение на имота от 18.11.1997 година до 18.11.2007 година е релевантен за настъпване правните последици на придобивната давност.Затова извода на районният съд,че ответника се легитимира като собственик на имота на основание този придобивен способ към момента на предявяване на иска,поради изтекла валидно придобивна давност е законосъобразен и основан на доказателствата по делото.

В тази връзка развитата теза във въззивната жалба относно липсата на доказателства след 1992 година за владението върху имота не споделя от въззивния съд.Оплакването е неоснователно и се опровергава от данните по делото. Освен това от обстоятелството, че ответника е отдал процесния имот за ползване на друго лице след 1992година за отглеждане на кокошки носачки(в каквато насока са показанията на свидетеля Коджебашев)не следва извода,че упражняваното от него владение е прекъснато по смисъла на чл. 81 от ЗС, тъй като то последният не е изгубил фактическата власт върху имота и е продължил да манифестира, че го счита за свой, като на първо място през 1995 година се снабдява с нотариален акт,с който се легитимира като собственик на имот,част от който е и претендирания,с което действие открито демонстрира упражняваното от него владение върху имота. Независимо от посоченото по-горе,че до 22.11.1997 година изтеклата придобивна давност не се зачита,следва да се има предвид и нормата на чл. 83 от ЗС,която е установена законова презумпция, че който владее в различни времена се предполага, че владее и в промеждутъка. Тази презумпция е оборима и не е оборена от жалбоподателите, поради което дори ответникът да е отдал за известен период имота на друго лице за ползване, доказва, че е владял имота непрекъснато в посочения период.В тази насока са и показанията на свидетеля Коджебашев,които правилно са кредитирани от районен съд,съгласно които след 1992 година ответникът се е грижел за имота и поне два пъти в месеца ходи на обекта.Налице са и признания от страна жалбоподателите,които сочат във въззивна жалба, че известно време след възстановяване на имота поискали да ползват процесната ливада,като ответникът им се противопоставил и заявил,че има нотариален акт за имота. И до настоящия момент,както сочи вещото лице при разпита в съдебно заседание, а и с протоколно определение в проведеното открито съдебно заседание на 06.12.2010година е прието за безспорно и не нуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелство,че ответникът е заел претендирания имот,препятства до него достъпа на ищците и в имота е разположил панели в него,съставляващи части от конструкцията на селскостопанска сграда,което не е оспорено от ищците по никакъв начин.

От гореизложеното се налага и извода,направен от първоинстанционния съд,че ответникът обосновава придобиване на имота на оригинерно основание,поради изтекла в негова полза придобивна давност(към 22.11.2007 година),т.е преди момента на предявяване на иска.

Доводът във въззивната жалба,че манифестирането и реализирането на владение спрямо ищците по делото е възможно след 26.02.2001година,т.е когато им е възстановен в качеството на правоимащи спорния имот не се споделя от въззивния съд.Ответникът е придобил собствеността върху спорния имот към 22.11.2007 година, след постановяване реституционното решение на Общинска служба по земеделие от 2001 година и към настоящият момент се легитимира като собственик, тъй като собствеността върху имота се придобива след осъществяване конститутивният ефект на реституционното решение.

На основание гореизло жените съображения не са допуснати сочените във въззивната жалба нарушения и не са налице основания за отмяна на атакуваното съдебно решение,което на основание чл.271,ал.1пр.2 от ГПК,ще следва да бъде потвърдено,като правилно и законосъобразно постановено

С оглед изхода на делото се дължат направените пред въззивната инстанция разноски, които са своевременно поискани от процесуалният представител на Т. К., А.М. и следва да бъдат присъдени в размер на 350 лева.

Водим от гореизложените съображения , Смолянският окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ПОВЪРЖДАВА решение №369 от 27.12.2010 година,постановено по Г.д. №1042/2010година по описа на районен съд Г.,като правилно и законосъобразно постановено.

ОСЪЖДА М. Р. Б. и Д. Р. З. да заплатят на Т. Б. К. направените разноски по делото пред въззивния съд за ползвана адвокатска помощ в размер на 350(триста и петдесет)лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :