Р Е Ш Е Н И Е
№ 260415/22.3.2021г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Варна, Пети наказателен състав,
на
шестнадесети февруари, две хиляди и двадесета и първа година,
в
публично заседание в следния състав:
председател
съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 5211 по описа на съда за 2020 година, установи следното:
Производството е образувано по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Постъпила е жалба от Р.Д.Г. ЕГН **********
против Наказателно постановление №
20-0819-001451/29.04.2020 г., издадено от С.М.С. – началник група в Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което ѝ е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.178е от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/ за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП. В жалбата
въззивницата посочва, че е налице нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила, поради което моли наказателното
постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, по
същество поддържа жалбата, счита, че не е доказано твърдяното нарушение,
неговия извършител и неговата вина и че наложената санкция е прекомерна. Моли
за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно
или да се приложи чл.28 от ЗАНН за маловажност на случая.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява в
съдебното заседание. На 11.02.2021 г. в деловодството на Районен съд Варна са
депозирани писмени бележки вх.№ 270827 от Областна дирекция на МВР Варна,
представлявана от директора Д.С.П. чрез юрисконсулт К.Л.-А., с които уведомява
съда, че не може да се яви в съдебното заседание, излага становище по същество,
моли съда да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и
законосъобразно и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 29.12.2019 г. в 20:31 часа свидетелят младши автоконтрольор
И.С.Х. от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна установил, че в гр.Варна на ул.Гоце
Делчев № 2 на тротоара бил паркиран лек автомобил Пежо 207 с рег.№ В 6487 РР извън разрешените за това места,
определени от администрацията или собственика на пътя. Св.Х. попълнил бланка за
глоба с фиш серия
GT № 183492/29.12.2019 г. на собственика
на автомобила Р.Д.Г. за горепосоченото деяние, с което е нарушила чл.94 ал.3 от ЗДвП и наложил глоба в размер на 50 лева на основание чл.186 във връзка с чл.178
от ЗДвП. Тъй като водачът на автомобила отсъствал, св.Х.
закрепил на предното стъкло на автомобила уведомление на основание чл.186 ал.3
от ЗДвП, в което били отразени горепосочените обстоятелства.
На 02.01.2020 г. Р.Д.Г. е подала възражение до Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна срещу
съставения ѝ фиш, регистрирано с вх.№ УРИ 819000-138/02.01.2020 г., като
е посочила, че не е вписано точното местоположение на МПС, посочва, че е
собственик на обект в сградата и на част от мястото откъм ул.Родопи и може да
го ползва, за което е приложила копие от нотариален акт и скица.
На 22.01.2020 г. е изготвена докладна записка от младши инспектор при
Сектор Пътна полиция в ОД на МВР Варна А.П., в която е отразил, че на
29.12.2019 г. около 20:30 часа съвместно с колегата му И.С.Х. били изпратени от
оперативната дежурна част на ул.Гоце Делчев № 2 по сигнал за паркиран автомобил
на тротоар, който затруднява движението на хора. На място установили лек автомобил Пежо 207 с рег.№ В 6487 РР, който бил
паркиран на тротоара, за което бил
издаден фиш серия GT № 183492/29.12.2019 г. и оставено уведомление.
На 20.02.2020 г. младши автоконтрольор А.П.П. от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна съставил акт
за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия GA № 154423/20.02.2020
г. против Р.Д.Г. ЕГН ********** за това, че на 29.12.2019 г. в 20:31 часа в
гр.Варна ул.Гоце Делчев до номер 2 паркира лек автомобил Пежо 207 с рег.№ В
6487 РР върху площи, предназначени за движение на пешеходци/тротоар/ и не
представя контролен талон към СУМПС. Актосъставителят приел, че са извършени нарушения
на чл.94 ал.3 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. На същата дата Р.Д.Г. получила препис
от АУАН, като записал в него като възражение: “Нямам възражения“.
На 24.02.2020 г. Г. е подала до Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна писмено
възражение срещу АУАН рег.№ УРИ:819000-10517. Във възражението Г. е посочила,
че не е изпратен фиша по пощата до постоянния ѝ адрес в качеството ѝ
на собственик съгласно чл.186 ал.3 от ЗДвП, че в АУАН липсва описание на
нарушението, точното местоположение на МПС, не е било установено кой е бил
водач на МПС при извършване на нарушението. Към момента на съставяне на АУАН не
е била водач на МПС, поради което не е налице нарушение на чл.100 ал. т.1 от ЗДвП.
Относно подаденото възражение от Г. срещу съставената глоба с фиш е
извършена проверка от полицейски инспектор К.Р. в Сектор Пътна полиция при ОД
на МВР Варна и е изготвена справка рег.№ 819р-5398/26.02.2020 г., с която глоба с фиш серия
GT № 183492/29.12.2019 г. се анулира, тъй като на лицето е съставен АУАН за
същото нарушение.
Относно подаденото възражение от Г. срещу съставения ѝ АУАН е
извършена проверка от четиричленна комисия в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна и е изготвена справка рег.№ 819р-10929/23.04.2020 г. със заключение, че
АУАН серия GA № 154423/20.02.2020 г. е законосъобразен относно нарушението по
чл.94 ал.3 от ЗДвП, а не е правомерен и законосъобразен съгласно нарушението по
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
На 29.04.2020 г. от С.М.С. – началник група в Сектор Пътна полиция при ОД
на МВР Варна било издадено атакуваното наказателно постановление №
20-0819-001451. В него административно-наказващият орган е възприел изцяло
обстановката, описана в АУАН, приел е, че Р.Д.Г. е извършила нарушение на чл.94
ал.3 от ЗДвП, за което ѝ наложил административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Наказателното постановление е връчено на 10.12.2020 г.
лично на Р.Г., видно от разписката към него.
От разпечатката от информационната система на Сектор Пътна полиция при ОД
на МВР Варна е видно, че фиш серия GT № 183492/29.12.2019 г. е служебно анулиран на 27.02.2020 г.
От писмо УРИ № 819000-7470/11.02.2021 г. на началника на Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна е видно, че при установяването на това нарушение
няма изготвен снимков материал.
От представената от въззиваемата страна справка за наложените наказания на Р.Д.Г.
като водач на МПС е видно, че тя е правоспособен водач на МПС от 1987 година и
оттогава има наложени две наказания с наказателни постановления за извършени
нарушения на ЗДвП.
От писмо УРИ № 819000-7470/11.02.2021 г. и приложеното към него удостоверение
УРИ 365р-4913/27.01.2021 г. на началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна е видно, че С.М.С. е заемала
длъжността „началник група Административно-наказателна дейност, отчет на ПТП и
водачи на МПС“ в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна към дата 29.04.2020
г.
От писмо рег.№ РД21001357ВН-003ВН_001 ВН от 02.02.2021
г. на Община Варна, Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ са
изпратени на съда чертежи за знаците и светофарните уредби и схема на
хоризонталната маркировка в района на ул.Гоце Делчев № 2 в гр.Варна.
От писмо рег.№ РД21001357ВН-003ВН_002 ОД от 12.02.2021 г. на Община Варна,
Район Одесос е видно, че тротоара пред сградата, изградена в УПИ XIV-, на
ул.Гоце Делчев № 2 в гр.Варна попада в уличната регулация на ул.Гоце Делчев и е
общинска публична собственост.
Във въззивното производство е разпитан издателя на глобата с фиш И.С.Х.,
очевидец на описаното нарушение, който с показанията си потвърждава възприетата
от административно-наказващият орган в наказателното постановление фактическа
обстановка. Посочва, че автомобилът е бил паркиран на ул.Гоце Делчев пред № 2
пред входа на жилищната кооперация, за което е съставил фиш.
Съдът прие за установена гореописаната фактическа обстановка на основание
посочените гласни и писмени доказателствени средства, които се допълват
взаимно, не са противоречиви и не се оспорват от страните.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи:
Наказателното постановление е
връчено на 10.12.2020 г. лично на Р.Г., жалбата срещу него е заведена на
17.12.2020 г., спазен е срокът по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Жалбата е подаден в срок,
от процесуално легитимно лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
АУАН е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор А.П.П. от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна - длъжностно
лице от служба за контрол, предвидена в ЗДвП, съгласно изискванията на чл.189
ал.1 от този закон и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – С.М.С. - началника
на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП, Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и
Удостоверение УРИ 365р-4913 от 27.01.2021 г. на ОД на МВР Варна.
Съдът намира, че наказателното постановление е издадено при спазване
изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН и същото не страда от пороци, касаещи
неговата валидност и редовност.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
административно нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП. Свидетелят Х. установил, че
автомобилът на въззивницата е паркиран неправилно върху тротоара до № 2 на
ул.Гоце Делчев в гр.Варна на 29.12.2019 г., който според приобщени писмени
документи попада в уличната регулация на ул.Гоце Делчев и е общинска публична
собственост. Съдът кредитира тези доказателствени средства. Г. е подала писмено
възражение срещу АУАН, в което твърди, не е било установено кой е бил водач на
МПС при извършване на нарушението. Дори и да не е установено категорично това
обстоятелство, това не освобождава въззивницата Г. от
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.188
ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Г. не е посочила такова лице.
Разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП допуска престой и паркиране на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само
на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно
на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци. Мястото, на което е бил паркирал автомобила
на Г., не е определено от собственика на пътя или администрацията за паркиране.
Нарушението е безспорно установено и не се оспорва и от въззивницата. Оспорва
се единствено факта, че Г. като собственик на обект от жилищната кооперация е
имало право да паркира на това място, но за това твърдение не бяха представени
от нея доказателства.
Предвид горното съдът намира, че Р.Г., след като не е посочила лице, на
което да е предоставил лек автомобил Пежо 207 с рег.№ В 6487 РР
паркиран на 29.12.2019 г. върху тротоар в гр.Варна на ул.Гоце Делчев до номер 2,
който не е определен от собственика на пътя или администрацията за паркиране, е
осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото ѝ
административно нарушение, поради което правилно е била ангажирана административно-наказателната
ѝ отговорност. За нарушението санкция е предвидена в нормата на чл.178е
от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание глоба в размер от 50 до 200 лева
на водач, който паркира пътно превозно средство на тротоари в населените места
извън разрешените за това места. Съдът намира, че нарушената правна норма е
правилно отнесена към санкционната такава. С оглед изложените съображения, съдът прецени, че е извършено описаното в
наказателното постановление нарушение и на въззивницата е наложено наказание за
извършеното от него деяние, като не е взета предвид разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се налагат с цел да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и
затова трябва да се съобразяват всички отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства, като в конкретния случай е наложена глоба към средния размер. От
приложената към делото справка е видно, че въззивницата е правоспособен водач
на МПС от 1987 година и до момента на настоящето нарушение има наложени само
две наказания с наказателни постановления за нарушения на ЗДвП. При конкретното
нарушение не е създадена опасност за другите участници в движението и няма
причинени щети. С оглед на изложеното съдът счете, че наказанието за това нарушение
не е съобразено с тежестта на нарушението.
От административно-наказващият орган не са изложени съображения, които да
повишават обществената опасност на конкретното деяние, които да обуславят
налагане на наказание по-високо от минималното. Посоченото се явява
самостоятелно основание за намаляване на наложеното наказание глоба до
законоустановения минимум - 50 лева.
В АУАН и наказателното постановление е посочено, че въззивникът е паркирал
МПС на тротоар, за който няма разрешение от собственика на пътя или
администрацията за паркиране. С това на наказаното лице е дадена възможност да
разбере нарушението, за което му се вменява отговорност.
Съдът не приема възражението
на въззивницата, направено с въззивната жалба, че твърдяното административно
нарушение и неговия извършител не са безспорно установени и доказани, че АУАН и
наказателното постановление не съдържат данни относно точното местоположение на
МПС, че тя е паркирала автомобила откъм ул.Родопи върху покрита с плочки
незастроена част от имота, който граничи с тротоара и създава вид на „общ
тротоар“. В хода на съдебното производство безспорно се установи, че
автомобилът е бил паркиран на ул.Гоце Делчев до номер 2. Безспорно бе установено, че Г. е собственик на лекия автомобил, с който е
извършено нарушението и като такава тя правилно е наказана с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП, тъй като
не е посочила да е предоставила на някой друг автомобила на посочената дата.
Съдът не приема
възражението, направено с въззивната жалба, че в АУАН и в наказателното
постановление не са изложени факти дали мястото на паркиране не е било
определено от собственика на пътя или администрацията като такова за престой и
паркиране върху тротоара. От приложените към делото писмени доказателствени
средства безспорно се установи, че мястото, където е бил паркиран автомобила на
Г., не е било определено от собственика на пътя или администрацията за престой
и паркиране на моторни превозни средства.
Съдът не приема и
възражението, направено с въззивната жалба, че АНО не е обсъдил направените от
нея възражения и не е разпоредил извършването на допълнителна проверка и в
нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН не е извършил разследване на спорните
обстоятелства по отношение на мястото на паркиране на автомобила. Със заповед №
819з-100/15.07.2019 г. на началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна
е била назначена четиричленна комисия, която е извършила проверка във връзка с
подаденото писмено възражение от Г. срещу АУАН и е изготвила справка, че АУАН е
правомерен и законосъобразен относно констатираното нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.
Съдът приема възражението,
направено с въззивната жалба, че в наказателното постановление не се съдържат
мотиви за начина, по който е определено наказанието и че няма преценка за
маловажност на нарушението. Настоящата инстанция не счита, че
са налице съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на
наказателното постановление на това основание. Напротив, видно от приложените
документи, въззивницата не само е била наясно с нарушението, което извършила,
но и не го оспорва. За да се твърди, че е налице нарушение на правото на
защита, следва процесуалните нарушения да бъдат съществени и да попречат на
нарушителя да организира правото си на защита в пълния му обем. В настоящия
случай нито един от посочените доводи, заедно или поотделно не са убедителни,
мотивирани и доказани и водещи до извод, че са възпрепятствали въззивницата да
организира пълноценно защитата си, тоест да са налице основания наказателното
постановление да бъде отменено на процесуално основание. В АУАН, а в
последствие и в наказателното постановление, нарушението е описано пълно и
ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава му,
както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин е била
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си, което тя в крайна сметка е
сторила в развилото се съдебно производство.
Относно размера на наказанието
съдът изложи своето становище по-горе.
Съдът счита, че не е налице маловажен случай и не следва да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като автомобилът на въззивницата е бил паркиран на тротоара в оживена част на
града, по този начин създавал затруднения за движението на пешеходците, в
случая извършеното нарушение не се отличава с по-ниска обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.94 от ЗДвП.
Поради изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно
постановление не страда от пороци, които да налагат отмяната му.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН
страните имат право на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
От процесуалния представител на въззиваемата страна
в писмените бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.63 ал.5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е
уреден в чл.143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и
при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.
Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Липсва обаче изрична
уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен
акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл.144
от АПК приложение намират общите
правила на чл.78 от Гражданско-процесуалния кодекс ГПК/, в който е
проведен принципът, че страните имат
право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от
искането.
При приложение на този принцип и двете страни в
настоящото производство биха имали право на разноски по съразмерност,
пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата.
От въззиваемата страна не бяха представени
доказателства за направени разноски. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, факта, че процесуалният представител-юрисконсулт не взе участие в
съдебното производство съдът счита, че следва да бъде присъдена сумата от 80
лева за юрисконсултско възнаграждение.
По съразмерност на основание чл.63 ал.5 ЗАНН, вр.чл.144 от АПК,
вр.чл.78 ал.1 от ГПК следва да му се присъдят 40 лева.
В случая въззиваемата страна Сектор Пътна полиция
към ОД на МВР Варна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските
следва да бъдат изплатени на юридическото лице, от което е част наказващия
орган, а именно ОД на МВР Варна по аргумент от чл.37 от Закона за МВР.
Действително самата ОД на МВР Варна в случая не е страна по производството, но
по силата на изричната законова норма, именно на нея следва да бъде присъдено
юрисконсултското възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
Изменя наказателно постановление
№ 20-0819-001451 от 29.04.2020 г., издадено от С.М.С. – началник група в Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Варна,
с което на Р.Д.Г. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на
основание чл.178е от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.94 ал.3 от Закона за движението по
пътищата, като намалява размера на глобата на 50 лева.
Осъжда Р.Д.Г. ЕГН **********д*** сумата от 40
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна и на Р.Д.Г..
Решението може да се обжалва по реда на глава XII от
Административно-процесуалния кодекс пред Варненския административен съд в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
След влизане на решението в сила административно-наказателната преписка да
се върне на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: