РЕШЕНИЕ
№ 2783
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20231110216524 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Р. М., ЕГН: **********, с адрес гр. С, ж.к. “В”, бл. , вх. , ет. ,
ап. , против наказателно постановление № 23-4332-000832/26.01.2023г., издадено от
Началник Сектор СДВР, ОПП СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 137а,
ал. 1 ЗдвП и чл. 70, ал. 3 ЗДвП. За нарушението по чл. 137а, ал. 1 на основание чл. 183, ал. 4,
т. 7, предл. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв., а за нарушенията по
чл. 70, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП - глоба в размер на по 20 /двадесет/ лв.
В жалбата са изложени съображения в насока неправилност на атакуваното наказателно
постановление. Твърди се, че административнонаказващият орган няма материалната
компетентност да издава наказателни постановления, респективно актосъставителят няма
компетентност да издава АУАН. Релевира доводи за допуснати процесуални нарушения,
изразяващи се в различния начин, по който се изписва цифрово правната квалификация в
НП и АУАН. Поддържа, че не са спазени изискванията на чл. 42, респективно чл. 57 от
ЗАНН. Сочи, че допуска възможността върху наказателното постановление да е отбелязана
недостоверна дата предвид факта, че между датата на издаването и връчването му е изминал
близо едногодишен период. Застъпва становището за приложимост на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
За проведеното на 13.05.2024г. открито съдебно заседание въззиваемата страна СДВР-
ОПП е редовно призована, като не изпраща представител. Жалбоподателят е редовно
призован и не се явява.
1
По делото са постъпили писмени бележки от Началник Сектор при ОПП-СДВР, чрез
пълномощника му гл. юрск. Б С, в които се излагат съображения за неоснователност на
депозираната жалба. Прави се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно
постановление, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против
акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 15.01.2023г. около 11:03ч. жалбоподателят Г. М. се намирал в гр. София. Управлявал
лек автомобил „Деу Нубира“, ДК № , движейки се по бул. „Ломско шосе“, с посока на
движение от ул. „Христо Силянов“ към ул. „Любородие“. По време на движението бил без
поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван, и автомобилът бил
без включени светлини за движение през деня или къси светлини. Докато се движел по бул.
“Ломско шосе” бил спрян за полицейска проверка от свидетеля А., командир отделение при
СДВР, СДВР РУ, и колегата му Г..
Полицейските служители констатирали горепосочените нарушения. Поради това свид.
Перфанов му съставил АУАН серия GA № 793801/15.01.2023г., в който описал времето,
мястото и обстоятелствата по извършване на нарушенията. Като нарушени законови
разпоредби цитирал съответно чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, чл. 70, ал. 3 ЗДвП. Жалбоподателят
подписал съставения АУАН, което било удостоверено с подписа на един свидетел.
Въз основа АУАН, при идентично фактическо описание на извършените нарушения и
дадена им правна квалификация съобразно разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, чл. 70, ал. 3
ЗДвП, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което за
нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП наложил
на М. глоба в размер на 50 /петдесет/ лв., а за нарушенията по чл. 70, ал. 3 ЗДвП - на
основание чл. 185 ЗДвП - глоба в размер на 20 /двадесет/ лв..
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите А. и Г., и писмени - заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г., заповед № 8121к-13312/28.10.2019г., заповед № 513з-4576/01.06.2022г.,
справка-картон на водача, както и всички останали писмени документи, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК.
Съдебният състав прецени показанията на разпитаните свидетели като добросъвестно
депозирани, логични и обективни. Предвид това прие времето, мястото и обстоятелствата по
проверката и направените от полицейските служители констатации, за безспорно
установени. От показанията на свидетелите се установява, че с колегата му са възприели
липсата на включени светлини на управлявания от М. автомобил, и че жалбоподятелят е
управлявал същия без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил
2
оборудван. Предвид това посоченото в АУАН и НП следва да се счита за ориентир, като
релевантно е, че нарушенията са били извършени на бул. „Ломско шосе“, именно както се
посочва от свидетеля, и са били непосредствено възприети от него и колегата му.
Материалната компетентност на свид. П по съставяне на процесния АУАН, и
компетентността на административнонаказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление, следват по силата на заеманите длъжностни качества и
правомощията, предоставени им съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., заповед №
8121к-13312/28.10.2019г., заповед № 513з-4576/01.06.2022г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи
и съответстват на всички формални изисквания за законосъобразност, регламентирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Възражението относно липсата на идентичност
при посочената правна квалификация на извършените нарушения, което да води до отмяна
на атакуваното наказателно постановление е неоснователно, тъй като както в АУАН, така и
в НП са посочени идентични правни квалификации на извършените нарушения. С оглед на
това съдебният състав прецени, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото на защита и да представляват формални основания за отмяна на санкционния акт.
Въз основа събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи, че на
посочените в АУАН и НП време и място, управлявайки лек автомобил „Деу Нубира“, ДК №
, жалбоподателят М. е бил без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил
оборудван, и светлините за движение през деня или късите светлини на управляваното МПС
не били включени. С това обективната съставомерност на нарушенията по чл. 137а, ал. 1
ЗДвП и чл. 70, ал. 3 ЗДвП е изпълнена.
Твърденията в жалбата в насока, че жалбоподателят допуска възможността върху
наказателното постановление да е отбелязана недостоверна дата предвид факта, че между
датата на издаването и връчването му е изминал близо едногодишен период имат субективен
характер и не следва да бъдат взети предвид, с оглед обективното наличие на съставения
НП в законоустановения срок по чл. 34 ЗАНН. Ирелеванто за случая се явява
обстоятелството на коя дата е връчено наказателното постановление на нарушителя, тъй
като няма заложени изисквания в закона за определен срок, в който следва да се връчи
последното.
От субективна страна нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗдвП е осъществено при форма на
вината пряк умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС, М. е съзнавал и е бил
наясно със задължението, регламентирано от съответното правило на ЗДвП, въпреки което
не е съобразил поведението си с него.
Нарушението по чл. 70, ал. 3 ЗДвП от друга страна е извършено при непредпазлива форма
на вината, тъй като при привеждане на автомобила в движение и управлението му М. е
могъл и е следвало да включи светлините за движение през деня, или къси светлини, в
съответствие с изискването на чл. 70, ал. 3 ЗДвП, но е пропуснал да го направи.
И двете констатирани нарушения са формални, поради което настъпването, респективно
3
предвиждането на общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от
фактическия им състав.
Административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал наложената за
нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП глоба в предвидения съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.
1 ЗДвП абсолютен размер от 50 /петдесет/ лв., респективно за нарушението по чл. 70, ал. 3
ЗДвП е наложил глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 ЗДвП. При това
наказателното постановление по тези два пункта е законосъобразно и в санкционните части.
Основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и преквалифициране на случая в
маловажен по отношение на което и да било от двете нарушения не се констатираха,
предвид липсата на обстоятелства, които да водят до извод за занижена степен на
обществена опасност на извършеното в сравнение с обичайното проявление на нарушенията
от съответния вид.
Водим от изложеното, настоящият съдебен състав прие, че атакуваното наказателно
постановление по цитираните два пункта е правилно - законосъобразно и обосновано,
постановено при правилно приложение на материалния закон и съобразяване с
процесуалните правила, при което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на
делото, разглеждането му в едно съдебно заседание и предвид обстоятелството, че по делото
е депозирано единствено писмено становище, претенцията следва да бъде уважена в
минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-000832/26.01.2023г., издадено
от Началник Сектор СДВР, ОПП СДВР против Г. Р. М., ЕГН: ********** за извършени
нарушения на разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 ЗдвП и чл. 70, ал. 3 ЗДвП, за които съответно
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/
лв., и на основание чл. 185 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лв.
ОСЪЖДА Г. Р. М., ЕГН: **********, с адрес гр. С, ж.к. “В”, бл. , вх. , ет. , ап. , ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80
/осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред
настоящата инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5