Р Е
Ш Е Н
И Е
№
21/ 07,01,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври 2019
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гр. д. № 1787/2019 г., и съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано по е въззивна жалба от С.С.Ч. с ЕГН **********;
против решение № 3083/03,08,2018 г., поправено с решение № 2533/14,06,2019 г.,
двете постановени по гр. д. № 754/2018 г. по описа на РС Пловдив, III бр. състав, с което е отхвърлен
като неоснователен предявеният от него иск за изменение размера на издръжката,
която жалбоподателят е осъден (с решение № 4060/30,12,2016 г., постановено по
гр. д. № 14323/2016 г. на РС Пловдив) да заплаща на малолетното си дете А. С.
Ч.с ЕГН **********; чрез неговата майка и законен представител Т.Т.Д. с ЕГН **********;
като същият бъде намален от 300 на 160 лв. месечно, считано от предявяване на
исковата молба – 12,01,2018 г., до настъпване на законоустановена причина за
изменение или прекратяване на издръжката.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за
незаконосъобразно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и
нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в допускане и приемане
на доказателства, представени от ответника след изтичане на срока за отговор. От
въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното
решение и вместо това да уважи предявения иск за намаляване на издръжката.
Ответникът по жалбата счита същата за
неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Производството е образувано по иска с правна квалификация
чл. 150 от СК. Предявен от С.С.Ч. с ЕГН **********; против А. С. Ч.с ЕГН **********; действаща
чрез майка и законен представител Т.Т.Д. с ЕГН **********. От съда се иска да постанови
решение, с което да измени размера на издръжката,
която ищецът е осъден (с решение № 4060/30,12,2016 г., постановено по гр. д. №
14323/2016 г. на РС Пловдив) да заплаща на ответника като го намали от 300 на
160 лв. месечно, считано от предявяване на исковата молба – 12,01,2018 г., до
настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката.
Като основание за исканото изменение ищецът
сочи, че след присъждане на издръжката са настъпили нови обстоятелства, имащи
значение за определяне на размера й – родила му се (през ноември 2017 г.)
дъщеря А. и получаваните от него доходи
не били достатъчни за осигуряване средствата за отглеждане на новороденото,
наред с присъдената на ответника издръжка, а от друга страна размерът на
последната изначално надвишавал необходимия за посрещане нуждите на ответника.
Ответникът изразява становище за неоснователност
на иска.
Страните не спорят относно релевантните за спора
факти: Ищецът е баща на ответника. С решение № 4060/30,12,2016 г., постановено
по гр. д. № 14323/2016 г. на РС Пловдив, утвърдено споразумение за прекратяване
на брака и за уреждане последиците от развода между ищеца и майката на ответника.
Със същото упражняването на родителските права спрямо детето А. е предоставено
на майката и ищецът се е задължил да заплаща месечна издръжка на детето (тогава
на пет години) в размер на 300 лв.
Не се спори и относно соченото като основание за
намаляване на издръжката обстоятелство – че на ищеца след присъждане на
издръжката се родило второ дете (понастоящем на две години). Несъмнено това
следва да се вземе предвид при определяне размера на издръжката на ответника,
доколкото следва да се отчете задължението на ищеца да осигурява средства за
посрещане нуждите и на второто си дете.
Нуждите на детето несъмнено не са намалели в
изминалия оттогава тригодишен период от време. Понастоящем А. е на осем години,
ученичка. Грижите за отглеждането й се осигуряват от нейната майка. Същата
получава брутно трудово възнаграждение в размер около 550 лв. Двете живеят в
гр. Пловдив в жилище под наем, за което майката заплаща наемна цена в размер на
150 лв. месечно.
Относно възможностите на ищеца също не се спори:
същият получава доходи в размер на около 1800 лв. месечно, живее в гр. Пловдив
в собствено жилище, притежава и втори недвижим имот в гр. Пловдив
С оглед така установените факти настоящата
инстанция споделя извода на първостепенния съд за това, че не са налице
основания за намаляване размера на издръжката, която ищецът дължи на детето си
А. От една страна – нуждите на детето не са намалели. Напротив – детето вече е
ученичка във втори клас, наред със средствата за храна, облекло, отопление,
наем на жилище и пр., необходими са й и средства за учебни пособия и
извънучилищни занимания. Поради това за посрещане нуждите й са необходими
средства в размер на поне 500 лв. месечно.
От друга страна не се установява доходите на
ищеца да са намалели. Получаваното от него възнаграждение (1700-1800 лв.) е
достатъчно да му осигури възможност наред с присъдената на ответника издръжка
да посреща и нуждите на другия си низходящ. Поради това искът следва да се
приеме за неоснователен и да се отхвърли. Като е достигнал до същия извод РС е
постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
На ответника следва да се присъдят
претендираните разноски за настоящото производство, които се констатираха в
размер на 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 3083/03,08,2018 г., поправено с решение № 2533/14,06,2019 г., двете
постановени по гр. д. № 754/2018 г. по описа на РС Пловдив, III бр. състав, с
което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск за изменение
размера на издръжката, която жалбоподателят е осъден (с решение №
4060/30,12,2016 г., постановено по гр. д. № 14323/2016 г. на РС Пловдив) да
заплаща на малолетното си дете А. С. Ч.с ЕГН **********; чрез неговата майка и
законен представител Т.Т.Д. с ЕГН **********; като същият бъде намален от 300
на 160 лв. месечно, считано от предявяване на исковата молба – 12,01,2018 г.,
до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката.
ОСЪЖДА С.С.Ч.
с ЕГН **********; да заплати на Т.Т.Д.
с ЕГН ********** – майка и законен представител на А. С. Ч.с ЕГН **********;
сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща разноски за настоящото
производство.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: