Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260037 / 07.03.2022 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На седми март през две хиляди двадесет и втора година
В закрито заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1140 по описа за 2020 година, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.250 от ГПК.
Образувано е по повод постъпилата
молба с вх.рег. № 260206/20.01.2022 г. от ответниците по делото П.Н.К. с ЕГН **********
***; Б.Н.К. с ЕГН ********** ***; и С.С.М. с ЕГН **********.
С нея се иска допълване на постановеното по делото решение № 260478/21.12.2021
г., т.к. в мотивите съдът обсъдил всички въведени от ищеца основания за
нищожност на процесната сделка, но в диспозитива се произнесъл само по едно от основанията – за
привидност на договора за дарение, прикриващ договор за продажба. В случая били
предявени множество искове и по всеки от тях се дължало произнасяне с отделен диспозитив. Ето защо се иска допълване на решението, като
съдът се произнесе с отделен диспозитив и по
исканията за нищожност на останалите, предявени от ищеца основания, като на
ответника М. се присъдят деловодни разноски за настоящото производство.
Насрещните страни по молбата са: Н.Ф.Е.
с ЕГН ********** ***; Л.Б.Х. с ЕГН **********,***, и с настоящ адрес ***; В.М.Ю.
с ЕГН ********** ***; З.И.Д. с ЕГН ********** ***; и Б.Б.Х.
с ЕГН ********** ***. От тях становище по молбата вземат само първите три,
които считат молбата за недопустима, а евентуално и за неоснователна. В случая
не било налице непълно решение. В мотивите си съдът изразил волята си по
отношение на всички основания за нищожност на процесното
дарение, но пропуснал да я изрази изцяло в диспозитива
на решението. Така налице била явна фактическа грешка, която се разрешавала по
реда на чл.247 ал.1 от ГПК. Същевременно, молителите нямали правен интерес от исканото
допълване на решението, което обуславяло и неоснователност на молбата. Ето защо
се иска оставянето на молбата без разглеждане, като недопустима; а в случай че
се уважи, оспорва се размерът на адвокатското възнаграждение.
Съдът като прецени молбата и с
оглед данните по делото, намира за установено следното:
По настоящото дело е постановено
решение № 260478/ 21.12.2021 г. по предявените искове с правни основания чл.26
ал.1 пр.2 и 3, вр. ал.2 пр.5, вр.
чл.226 ал.3 от ЗЗД; от Н.Ф.Е. с ЕГН **********, Л.Б.Х. с ЕГН ********** и В.М.Ю.
с ЕГН **********; против П.Н.К. с ЕГН **********, З.И.Д. с ЕГН **********, Б.Н.К.
с ЕГН ********** и С.С.М. с ЕГН **********; при
участието на трето лице-помагач на страната на ищците Б.Б.Х.
с ЕГН **********; с което е прогласена нищожността на договор за дарение от
15.05.2019 г., обективиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 165 том I рег. № 3137 дело № 122/ 2019 г. на
нотариус с рег. № 698; по силата на който П.Н.К. с ЕГН **********, З.И.Д. с ЕГН
********** и Б.Н.К. с ЕГН ********** са дарили на С.С.М.
с ЕГН ********** следния техен съсобствен недвижим
имот: 1/20 ид.част от притежаваната от тях общо 1/5 ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
77195.724.166.1.1, по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/
05.10.2006 г. на ИДАК - София, с последно изменение, засягащо го от 20.02.2020
г.; с адрес на имота в ************ ет.1; намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор
№77195.724.166.1, предназначение:жилищна сграда– еднофамилна; разположена в
поземлен имот с идентификатор № 77195.724.166; с предназначение на СОС: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 49 кв.м., със
съответните ид.части от ОЧС; ниво: 1; съседни СОС: на
същия етаж и под обекта: няма, над обекта: 77195.724.166.1.2; с данъчна оценка
на частта от 148,25 лв. - като привиден, прикриващ договор за покупко - продажба.
В мотивите си съдът е приел, че атакуваният
договор за дарение на ид. части от имот не е нищожен,
на основание чл.26 ал.1 пр.2 или 3 от ЗЗД, поради негово противоречие или
заобикаляне на закона, а именно - чл.33 ал.1 от ЗС; или като противоречащ на
добрите нрави, т.к. целта му била увреда на
интересите на ищците. В случая обаче налице била релевираната
от ищците хипотеза на чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД – нищожност на договора за
дарение, поради привидността му, прикриващ договор за покупко–
продажба. Искът, предявен на това основание, се явявал основателен
и доказан и следвало да бъде уважен, като съдът прогласи нищожността на
договора за дарение, като относително симулативен. С
оглед на това, съдът е посочил, че не дължи изрично произнасяне по исковете, да
се прогласи нищожността на сделката, на останалите коментирани в мотивите основания
– по чл.26 ал.1 пр.2 и 3, вр. чл.226 ал.3 от ЗЗД;
съобразявайки решение № 97/ 08.02.2013 г. на ВКС, ТК, І отделение, по т.дело №
196/2011 г.
Молителите в настоящото
производство са получили преписи от така постановеното решение, чрез своя
адвокат, на 06.01.2022 г.
Предвид изложеното, съдът достига
до следните правни изводи относно молбата, с която е сезиран:
Преди всичко, молбата е подадена
в законоустановения за това срок, но съдът я намира
за недопустима. Нормата на чл.250 ал.1 от ГПК предвижда възможността за страната
да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й
искане. Така, активно легитимирани да искат процесното
допълване на решението биха били ищците, но не и ответниците в производството. Същевременно,
основателно е насрещното възражение против молбата, че исканото можело да се
отстрани не по реда на чл.250 от ГПК, а по този по чл.247 от ГПК. В този смисъл
е и решение № 51/ 01.07.2021 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, по гр.дело
№ 1854/ 2020 г.; че ако по предявен иск съдът се е произнесъл в мотивите, но е
пропуснал да се произнесе с диспозитива на решението,
е налице явна фактическа грешка, която може да бъде поправена безсрочно във
времето, а не непълнота. На следващо място, както се каза, съдът изрично е
посочил в мотивите на решението си, поради какви причини счита, че не дължи
изрично произнасяне в диспозитива по исковете, да се
прогласи нищожността на сделката, на останалите коментирани основания. Дали
това му виждане е правилно и законосъобразно, подлежи на инстанционен
контрол по вече постъпилите множество въззивни жалби;
но пререшаването му в рамките на настоящото производство е процесуално
недопустимо. В този смисъл, не са налице основания за уважаване на постъпилата
молба, ако тя се счете за допустима; както по реда на чл.250 от ГПК, така и по
този по чл.247 от ГПК.
Предвид изложените съображения,
молбата за допълване на решението следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.рег. № 260206/20.01.2022 г. от ответниците по
делото П.Н.К. с ЕГН ********** ***; Б.Н.К. с ЕГН ********** ***; и С.С.М. с ЕГН **********; за допълване на решение №
260478/21.12.2021 г. по настоящото гр.дело № 1140/2020 г. на ХРС, като съдът се
произнесе с отделен диспозитив и по исканията за
нищожност на процесната сделка на останалите,
предявени от ищеца основания; като на ответника М. да се присъдят деловодни
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок
от връчването му на страните – на
електронните адреси от л.166-169 и л.199 на адвокатите им, като им се
изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото
да се докладва; а на ответника М. – чрез
връчител на съд.адрес от л.248.
СЪДИЯ : / п / не се
чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.