Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 226, 18.08.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На двадесет и трети юли две
хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Снежина Радева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2429 по описа за 2019г. на РРС
Предявен
е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.
Депозирана
е искова молба от „Ипокредит“ООД, с която молят съда да приеме за установено по
отношение на отв. П.Н.Й., че дължи на ищеца сумата от 2514.32лв.,ведно със
законната лихва и разноските по двете производства. Претенцията е с 427.79лв.
по-малка от тази в заповедта за незабавно изпълнение по гр.д.№1411/19г. на РРС,
тъй като ответникът е погасил с тази сума част от задълженията си пет дни след
издаването на изп.лист. По заповедта за незабавно изпълнение длъжникът е
възразил, че не дължи сума в такъв размер, което е мотивирало ищеца да предяви
установителните си искове.
Ищецът
твърди, че с ответника са сключили договор за потребителски кредит №РЗМЮ307 от
11.03.2019г. за сумата от 3000лв., с краен срок 11.09.19г./6-месечен срок/, с
фиксиран месечен лихвен процент 3.4%. Издължаването е по схема/първа вноска с
падеж 11.04.19г.-453.47лв.,втора вноска с падеж-11.05.19г.-490.73лв., трета
вноска с падеж 11.06.19г.-533.20лв., четвърта вноска с падеж 11.07.19г.
-581.62лв., пета вноска с падеж 11.08.19г.-636.81лв. и последна вноска на
11.09.19г. от 699.75лв. Във вноската е включена и уговорената възнаградителна
лихва. След като е платил първата вноска от 453лв., ответникът е преустановил
плащанията по кредита. Впоследствие /след издаване заповедта за незабавно
изпълнение/ е платил още 427.79лв. На длъжника е връчена покана за плащане на
просрочената вноска с уведомление, че ако не плати, кредитът ще бъде обявен за
предсрочно изискуем. Задължението е обезпечено със запис на заповед от
11.03.19г. Тъй като липсва изпълнение кредиторът е депозирал заявление по
чл.417 ГПК и съдът е издал заповед за
незабавно изпълнение №3134/24.07.19г. по ч.гр.д.№1411/19г. на РРС.
Ответникът П.Н.Й. счита иска за неоснователен. Според него е налице
разминаване в сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение и в записа
на заповед. Ищецът не сочи и не представя доказателства как е получил от
ответника сумите 453лв. и 427.79лв. В ЗЗ няма отразяване на направените
плащания. От разписка от 03.11.19г. е видно, че ответникът е получил 3000лв. в
брой, като не може да се счете, че сумата е дадена по договора за потребителски
кредит от същата дата. Допи и хипотетично да се приеме, че ЗЗ е издаден за
обезпечение на вземането по кредита, което включва освен главницата, така също
и лихви,такси, неустойки, което се явява нарушение на ЗЗП.
На
следващо място в договора е посочен срок от 6 месеца, а в записа на заповед
падеж-11.04.19г. Следователно задълженията по каузалната сделка не са били изискуеми
към момента на падежа по ЗЗ и не са били дължими, което води до неоснователност
на искова.
По
сключеният договор, обезпечен със ЗЗ ответникът има качеството на потребител,
като сключеният договор за потребителски кредит следва да отговаря на
изискванията на ЗПК, като при неспазването на изискванията, посочени в чл.22 ЗПК договорът се явява недействителен. Настоящият договор е такъв. На ответника
не са предоставени действащите ОУ,като такива не са посочени и на официалната
страница на Ипокредит, с което е нарушен чл.11 ал.2 ЗПК. Нарушена е и
разпоредбата на чл.11 ал.1 т.9 ЗПК, тъй като не са упоменати условията за
прилагането на лихвения процент, индекс или референтен лихвен процент. Не е
спазено изискването и на т.10 относно точното и ясно посочване на ГПР. Липсва и
приложен погасителен план съгласно изискването на чл.11 ал.1 т.11 ЗПК. В тази
връзка предявява инцидентен установителен иск за установяване
недействителността на договора за потребителски кредит №РЗМЮ307/11.03.19г.
На
следващо място ответникът твърди, че е заплатил всички дължими вноски „на
ръка“, без да му се издават платежни документи, като в му е било обяснено, че
плащанията надлежно се отразяват като погасявания по кредита. Сумата 3395.58лв.
е изцяло погасена от него.
Счита
искането на назначаването на СИЕ с така поставените въпроси не ще постигне
целения резултат с оглед липсата на платежни документи. В условията на
евентуалност моли съда и той да постави въпроси към вещото лице. Представя
нот.покана, изп.лист, заповед за незабавно изпълнение, ПДИ, разпореждане на
ЧСИ, молба до ЧСИ. Има искане за разпит на двама свидетели. , относно факта на
плащане на вноските по кредита /на кого и по какъв начин е давал парите/ .
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Страните са
сключили договор за потребителски кредит №РЗМЮ307 от 11.03.2019г. за сумата от
3000лв., с краен срок 11.09.19г. /6-месечен срок/, с фиксиран месечен лихвен
процент 3.4%. Издължаването на сумата следва да става по схемата-приложение №1,
която е неразривна част от договора и е приложена по делото. Същата е подписана
от длъжника. Първата вноска е с падеж 11.04.19г. и е в размер на 453.47лв., втората
вноска с падеж 11.05.19г. и е от 490.73лв., трета вноска с падеж 11.06.19г. и е
от 533.20лв., четвърта вноска с падеж 11.07.19г. и е в размер на581.62лв., пета
вноска с падеж 11.08.19г. и е с размер от 636.81лв. и последна вноска е с падеж
11.09.19г. и в размер на 699.75лв. За обезпечаване на договора за кредит
съгласно чл.22 ал.1 от договора длъжникът е издал в полза на кредитора запис на
заповед за сумата по „Схема на плащанията-Приложение№1 в размер на 3395.58лв.,
който е с падеж 11.04.2019г. Съгласно ал.2 на чл.22 от договора след всяко
плащане по кредита, записът на заповед трябва незабавно да бъде приведен в
съответствие с остатъка от задължението.
По
делото е назначена ССЕ, според заключението на която ответника по същото и
„потребител" по договора П.Н.Й. е получил сумата от 3000лв., за което е
издал разписка. За същото плащане е оформен и РКО №**********/11.03.2019г. с подпис
на „потребител" във връзка с получаване на договорената сума от 3 000лв. Сумата
е броена и получена в брой в офис на кредитора в гр.Разград
бул."България" №16 на 11.03.2019г. На 18.04.2019г. ответникът е направил
първата вноска в размер на 453,47лв, от които главница 351,47лв и лихва 102лв. По
вноската е оформен ПКО №**********/18.04.19г.
С ПКО №**********/29.07.2019г. ответникът
е направил ново плащане в размер на 427,79лв, от които главница 337,74лв и
лихва 90,05лв.
След 29.07.2019г. ответникът е преустановил
плащанията по Договора. Непогасената главница е в размер на 2310,11лв, а
договорна лихва в размер на 203,53лв.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за допустим
и основателен.
В
настоящото производство съдът е длъжен да изследва дали записът на заповед е
редовен от външна страна и е действителен според изискванията на ТЗ, а с оглед абстрактния характер на тази сделка и при възражения за недължимост на сумата по
нея следва да бъдат установени и каузалните правоотношения между страните.
От
представения по делото запис на заповед се установява, че е редовен от външна
страна и обективира съобразно закона действителна абстрактна сделка. Документа съдържа
изискуемите реквизити по чл.535 ТЗ, а именно, наименование запис на заповед,
безусловното обещание на ответника да заплати на ищеца процесната сума, падеж,
дата и място на издаване, подпис на издателя.
Спорно между страните е каузалното
провоотношение- дали ответникът дължи сумите по договор за кредит и какъв е
техния размер. Съдът намира, че сключеният между страните договор за кредит е
валиден и не противоречи на розпоредбите на ЗПК, които да водят до неговата
нищожност.
Ответникът
твърди, че не са му предоставени действащите ОУ, като и че такива не са
посочени и на официалната страница на Ипокредит, с което е нарушен чл.11 ал.2 ЗПК. Съгласно чл.33 с подписването на договора за кредит ответникът е
декларирал, че е получил и се е запознал с ОУ към него.
Действително по делото не са представени ОУ към договора, като нормата на чл.11 ал.2 ЗПК предвижда, че общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора, но тази норма е приложима само когато
договорът за потребителски кредит е сключен при общи условия.
В конкретния случай обаче, в процесния договор
не се констатира, да е налице препращане към общите условия. Доколкото
процесният договор има установеното от закона задължително съдържание, а общите
условия не са задължителен елемент от него, то направените в тази връзка
възражения за недействителност на договора се явяват неоснователни. Изрично в
разпоредбата на чл.11 от договора е посочено, че кредитополучателят се
задължава да ползва и върне кредита, съгласно условията на договора и
Приложение №1 „Схема на плащанията“, а не съгласно предвиденото в общи условия.
Ето защо, съдът намира, че потребителят е получил нужната му по договора
информация, като не е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.2 ЗПК.
Съдът не споделя довода
за нарушаване на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.9 ЗПК, тъй като в договора не е
уговорен променлив лихвен процент, а постоянен такъв в размер на 3.4%.
Действително по делото не е посочен ГПР, но в схемата за
плащане-приложение №1 е посочена както заемната сума, така и общата дължима
сума по договора 3395.58лв. Други плащания не са уговорени в договора и не се
дължат. Следователно ГПР е сбор от главницата и постоянната договорна лихва и е
в общ размер от 395.58лв. Този размер на ГПР не надхвърля посочения в чл.19
ал.4 ЗПК.
Съдът
не възприема и довода за липса на погасителен план. Такъв безспорно има и това
е Схема на плащане-приложение №1 към договора. Същата представлява погасителен
план, като съдържа размера на кредита, общата дължима сума, броя и размера на
всяка от месечните вноски и техния падеж.
Според ответника има разминаване
между сумата по ЗЗ и по договора за кредит, като в договора е посочен срок от 6
месеца, а в записа на заповед падеж-11.04.19г., което прави задълженията по
каузалната сделка неизискуеми.
Съгласно
чл.22 ал.1 от договора длъжникът е обезпечил цялото си задължение си към ищеца,
издавайки в негова полза запис на заповед за сума в размер, посочената в „Схема
на плащанията-Приложение№1, който размер е 3395.58лв.. Т.е. между дължимите по
договор и по ЗЗ суми е налице пълно тъждество.
По
отношение на падежа на ЗЗ: Съгласно ал.2 на чл.22 от договора след всяко
плащане по кредита, записът на заповед трябва незабавно да бъде приведен в
съответствие с остатъка от задължението. Следователно ищецът е следвало след
всяка погасена вноска кредиторът следва или да издава нов запис на заповед за следващата, по-малка сума или да прави
отбелязване. Всяко това действие неминуемо се отразява върху падежа на ценната
книга. Записът на заповед от 11.03.19г. е с падеж 11.04.19г. защото тогава е
падежа на първата вноска, а към момента на издаване на заповедта за незабавно
изпълнение било налице само едно плащане. Не съществува пречка кредиторът по ЗЗ
да иска плащане по нея за част от дълга, още повече, че същият е бил коректен и
е съобразил и направеното след издаването на заповедта за незабавно изпълнение
второ плащане на 29.07.19г., което съгласно т.9 от ТР №4/18.06.14г. на ВКС
съдът следва да отчете.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че е издаден редовен от формална страна ЗЗ,
обезпечаващ валиден договор за потребителски кредит –№РЗМЮ307/11.03.19г., по
който обаче ответникът е бил неизправна страна, като до изтичането на срока на
договора е погасил само първата уговорена месечна вноска.
Твърдението на ответника, че е погасил
задължението изцяло, плащайки „на ръка“ остана недоказано.
Предвид
основателността на иска, ответникът дължи на ищеца направените разноски в
исковото и в заповедното производства. В заповедното производство сторените
разноски са в размер на 116лв. Сторените н съдебното производство разноски са в
размер на 810лв., от които 60лв. държавна такса, 250лв. за вещо лице и 500лв.
адв.възнаграждение. Ответникът прави
възражение за прекомерност. Към момента на сключването на договора за правна
помощ са действали размери на адв.възнаграждения в по-високи размери, които
съгласно Решение №5419/ 08.05.2020 на
ВАС,
ДВ бр.45/2020
г., в сила от 15.05.2020 г. са изменени,
като минималното дължимо адвокатско възнаграждение съгласно тях следва да е в
размер на 296.86лв. Предвид на това, уговореното възнаграждение от 500лв. съдът
не намира за прекомерно. Приблизително в тези рамки е и възнаграждението, което
ответникът е платил на адвокат- 400лв.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
НА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Н.Й., ЕГН ********** ***, че дължи на ИПОКРЕДИТ ООД, ЕИК *********, гр.Горна Оряховица,
ул.Георги Измирлиев №2Б ет.1 офис 5, представлявано по пълномощие от адв.А. Ч. сумата
2310.79лв. /две хиляди триста и десет лева и седемдесет и девет стотинки/,
ведно със законната лихва считано от 22.07.19г. до окончателното и изплащате и
сумата от 203.53лв./двеста и три лева и петдесет и три стотинки/-договорна
лихва от 11.06.19г. до 11.09.19г., дължими по запис на заповед от 11.03.2019г.,
обезпечаващ договор потребителски кредит –№РЗМЮ307/11.03.19г., за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение №3134/24.07.19г. по гр.д.№1411/19г. на РРС.
ОСЪЖДА П.Н.Й.
да заплати на ИПОКРЕДИТ ООД сумата от 116лв./сто и шестнадесет лева/ разноски
по заповедното производство и сумата от 810лв/осемстотин и десет лева/ съдебни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: