№ 2361
гр. Варна , 06.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100501569 по описа за 2021 година
и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на К. Д. Д. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 261220/13.11.2020 год., постановено по гр. дело №
5688/2019 год. на РС-Варна, поправено с Решение № 260214/26.01.2021 год. и с Решение №
261763/26.05.2021 год., постановени по същото гр. дело, с което: 1) е отхвърлен предявен от
въззивника – ищец К. Д. Д. от гр. Варна срещу Галя Борисова Д. от гр. Варна иск за
прогласяване нищожността на брачен договор, вписан в Служба по вписвания – гр. Варна с
Акт № 164, т. Х/ 18.10.2013 год., в частта му по т. 4 от договора, с която Д.К Д. ЕГН 00000
прехвърля безвъзмездно на Г. Б. Д. собствената си 1 / 4 ид. част от недвижим имот –
апартамент с идентификатор № 10135.1502.150.1.16 по КККР на гр. Варна, с адрес гр.
Варна, ул. „Г. С. Раковски“ 76, ет. 5, ап. V – С/16, с площ от 77, 12 кв. м., ведно с избено
помещение № 16, с площ от 8, 39 кв. м., поради противоречие с добрите нрави, на основание
чл. 226, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1, предложение трето ЗЗД; 2) е отхвърлен предявения от
въззивника – ищец К. Д. Д. от гр. Варна срещу Г.Н. М – Е.а и ЛЮБ. Б. ЕНЧ., двамата от гр.
Варна ревандикационен иск за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението
върху 1 /4 ид. ч. от недвижим имот – апартамент с идентификатор № 10135.1502.150.1.16 по
КККР на гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Г. С. Раковски“ 76, ет. 5, ап. V –С/16, с площ от
77, 12 кв. м., ведно с избено помещение № 16, с площ от 8, 39 кв. м., на основание чл. 108
ЗС.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно, постановено
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане на релевантни за спора доказателства
и в неправилна преценка и анализ на други, събрани по делото доказателства и
необсъждането им в съвкупност и в тяхната взаимовръзка, в резултат на което решението е
и необосновано. Твърди се също, че решението е постановено и при неизяснена фактическа
обстановка в резултат на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения,
изразяващи се в недопускане на своевременно поискани доказателства, довели до
ограничаване на правата на жалбоподателя – ищец да установи при условията на пълно
доказване наведените от него твърдения. Отправено е искане за отмяна на решението и за
1
постановяване на друго, с което предявените от К. Д. искове за бъдат уважени.
С жалбата са направени искания за събиране на доказателства във въззивната
инстанция, а именно: За допускане до разпит на един свидетел при условията на довеждане
за установяване на обстоятелствата, че под влияние на ответницата Г.Д. (втората съпруга на
наследодателя Д.К Д.), наследодателят се е настроил срещу сина си – ищеца К.Д., като
преследваната цел е била именно прехвърляне на процесния апартамент с цел увреждането
на ищеца и обогатяването на ответницата Г.Д.; за приемане и приобщаване като
доказателства по делото на препис от искова молба с вх. № 32142/20.12.2010 год. по рег. на
РС-Варна, подадена от наследодателя против ищеца за отмяна на договор за дарение, скл. с
нот. акт № 93/1997 год.
Исканията се обосновават с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите Г. Б. Д., Г.Н.
М и ЛЮБ. Б. ЕНЧ., чрез процесуален представител, оспорват въззивната жалба, считат
обжалваното решение за правилно и настояват да бъде потвърдено. Оспорват и направените
с жалбата искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция.
Направеното с въззивната жалба искане за допускане до разпит на един свидетел при
условията на довеждане за установяване на обстоятелствата, че под влияние на ответницата
Г.Д. (втората съпруга на наследодателя Д.К Д.), наследодателят се е настроил срещу сина си
– ищеца К.Д., като преследваната цел е била именно прехвърляне на процесния апартамент
с цел увреждането на ищеца и обогатяването на ответницата Г.Д., съдът намира за
неоснователни, тъй като не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК.
Съдът е допуснал до разпит двама свидетели при условията на довеждане от ищеца,
при поискани трима, за установяване на един и същи обстоятелства, вкл. и на твърдените
във въззивната жалба относно поведението на ответницата Г. Б. Д.. След изслушване на
ангажираните от ищеца свидетели, в съдебното заседание, проведено на дата 13.10.2020
год., процесуалният представител на ищеца е заявил, че няма други искания за събиране на
доказателства, съответно не е поддържал искането си за допускане до разпит на още един
свидетел, освен разпитаните вече двама свидетели.
При това положение настоящият състав намира, че предпоставките на чл. 266, ал. 3
ГПК не са налице.
Искането във въззивната жалба за приемане и приобщаване на препис от искова молба
с вх. № 32142/20.12.2010 год. по рег. на РС-Варна, подадена от наследодателя Д. Д. против
ищеца по настоящото дело К.Д. за отмяна на договор за дарение, скл. с нот. акт № 93/1997
год. е основателно. По отношение на тази искова молба първоинстанционният съд е приел,
че този факт му е служебно известен, за което е уведомил и страните. Поради това и няма
пречка за приемането на горното писмено доказателство, доколкото то материализира
служебно известен на съда факт.
От ищеца по предявените искове е подадена и въззивна жалба против Решението №
260214/26.01.2021 год., постановено в производство по чл. 247 ГПК, с което е поправено
Решение № 261220/13.11.2020 год., постановено по гр. дело № 5688/2019 год. на РС-Варна
относно разноските за първоинстанционното производство.
Твърди се, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в
Решение № 261220/13.11.2020 год. по гр. дело № 5688/2019 год. по описа на РС-Варна е
неправилно, в случая не са налице основания за поправка на допусната в първоначалното
решение очевидна фактическа грешка, съответно процедурата по чл. 247 ГПК е
неприложима, тъй като нито от мотивите, нито от диспозитива на Решение №
261220/13.11.2020 год. по гр. дело № 5688/2019 год. по описа на РС-Варна е възможно да се
изведе волята на съда относно размера на разноските.
2
Отправено е искане за отмяна на решението № 260214/26.01.2021 год., наред с отмяна
на решението № 261220/13.11.2020 год., постановени по гр. дело № 5688/2019 год. на РС-
Варна.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, вззиваемите Г. Б. Д., Г.Н. М
и ЛЮБ. Б. ЕНЧ., чрез процесуален представител, оспорват въззивната жалба против
решението № 260214/26.01.2021 год., с което е поправено по реда на чл. 247 ГПК решението
№ 261220/13.11.2020 год., постановено по гр. дело № 5688/2019 год. на РС-Варна; считат
обжалваното решение за поправка на очевидна фактическа грешка за правилно и настояват
да бъде потвърдено.
Въззивните жалби са редовни и следва да бъдат приети за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане подадената от К. Д. Д. от гр. Варна, чрез процесуален
представител, въззивна жалба срещу Решение № 261220/13.11.2020 год., постановено по гр.
дело № 5688/2019 год. на РС-Варна, поправено с Решение № 260214/26.01.2021 год. и с
Решение № 261763/26.05.2021 год., постановени по същото гр. дело, както и подадената от
К. Д. Д. от гр. Варна, чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение №
260214/26.01.2021 год., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение № 261220/13.11.2020 год., постановено по гр. дело № 5688/2019 год. на РС-Варна;
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като доказателство по делото препис от искова молба с
вх. № 32142/20.12.2010 год. по рег. на РС-Варна, приложена към кориците на
първоинстанционното гр. дело № 5688/2019 год. по описа на РС-Варна;
ОТХВЪРЛЯ, съдържащото се във въззивната жалба на К. Д. Д. от гр. Варна,
доказателствено искане – за допускане до разпит на един свидетел при условията на
довеждане за установяване на обстоятелствата, че под влияние на ответницата Г. Б. Д.
(втората съпруга на наследодателя Д.К Д.), наследодателят се е настроил срещу сина си –
ищеца К.Д., като преследваната цел е била именно прехвърляне на процесния апартамент с
цел увреждането на ищеца и обогатяването на ответницата Г. Б. Д.;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 27.09.2021
год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4