Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………./……………...2017
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
младши съдия МИЛЕНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Дарина Баева,
като разгледа докладваното от младши съдия Милена Николова,
в.т.д. № 654/2017
г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по въззивна жалба
с вх. № 10750/23.02.2017 г., подадена от Г.А.В., Т.И.Т. и Ц.И.Г., чрез адв. Я.Я., срещу решение № 396/03.02.2017 г., постановено
по гр.д. № 8602 по описа за 2016 г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените
от Г.А.В., Т.И.Т. и Ц.И.Г. субективно съединени искове, с правно основание чл.
208 КЗ (отм.) във вр. с чл. 238, ал. 1 и ал. 5 КЗ
(отм.), във вр. с чл. 234 КЗ (отм.), за осъждане на
„Кардиф Животозастраховане” АД, Франция, вписано в
Търговския регистър на дружествата на Париж под № 732 028 154, да заплати на всеки
от ищците сумата от по 211,94 лв., представляваща обезщетение за настъпило
застрахователно събитие по сертификат № PLUS-01726124/30.11.2012 г. към договор
за потребителски кредит PLUS-01726124/30.11.2012 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и И.Т.В., което събитие се изразява в
настъпила на 19.08.2013 г. смърт на кредитополучателя И.Т.В., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 01.06.2015 г. до окончателното й изплащане.
Въззивниците посочват, че е неправилен изводът
на ВРС, че наследниците на Иван Вутов нямат качеството на ползващи лица, докато
не платят дълга на своя наследодател. В случая, налице е била втората хипотеза
на т. 8 от Общите условия за застраховка
„Защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит класик“, тъй като
видно от експертизата, кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е опростил
задължението по процесния договор за кредит. Твърди се, че ползващи лица са
и/или застрахования, респ. неговите наследници. Посочва се, че предявените
искове са с правна квалификация по чл. 238 и 234 КЗ (отм.), а не както
неправилно е приел ВРС – с правно основание чл. 208 КЗ (отм.), като сключеният
застрахователен договор имал за цел да обезпечи ползващите лица при настъпване
на застрахователно събитие. До настъпване на застрахователното събитие
застрахованото лице е заплащало застрахователната сума, съобразно договореното,
като сключената застраховка нямала обезщетителен
характер и застрахователната сума се дължала. На следващо място се твърди, че пряка
причинна връзка между заболяванията на Иван Вутов при сключване на договора за
кредит и причината за смъртта му не може да бъде изведена, поради което и не
може да бъде отказано заплащането на застрахователната сума. Направено е искане
решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което „Кардиф Животозастраховане” АД, Франция,
чрез „Кардиф Животозастраховане, Клон България” КЧТ,
да бъде осъдено да заплати на Г.А.В. сумата от
211,94 лв., на Т.И.Т. сумата от 211,94 лв., и на Ц.И.Г. сумата от 211,94 лв.,
ведно със дължимата им законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от „Кардиф Животозастраховане,
Клон България” КЧТ, чрез юрисконсулт В.А., в който се посочва, че ползващи се
лица по застраховката са „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и/или
застрахования, респ. неговите наследници. В чл. 8 от Общите условия е уредено в
кои случаи, кои лица се ползват от застрахователното плащане. При настъпил риск
„смърт“ ползващо се лице е „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. В случая,
наследниците на застрахованото лице имат право да търсят от застрахователя
плащане в тяхна полза, само ако са налице условията по чл. 242 КЗ (отм.). По
делото е установено, че ищците не са погасили задълженията си по договора за
кредит, но и че кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е опростил
задълженията по кредита. Следователно не е налице дълг към кредитора, който да
бъде погасен и няма основания за извършване на застрахователно плащане по
сключената застраховка. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното
решение.
В съдебно заседание въззивниците,
чрез процесуален представител, поддържат въззивната жалба, молят да им бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл.236 ГПК и
е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на
иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания относно обжалваната част от решението.
Първоинстанционното
производство е образувано по предявени искове от Г.А.В., Т.И.Т. и Ц.И.Г. за
осъждане на „Кардиф животозастраховане” АД, Франция да
заплати на всеки един от ищците сумата от по 211,94 лв., представляваща
обезщетение за настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка
„Защита на плащанията“ към договор за потребителски кредит, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и И.Т.В., което събитие се изразява в
настъпила на 19.08.2013 г. смърт на кредитополучателя И.Т.В., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 01.06.2015 г. до
окончателното й изплащане.
В
подадената пред ВРС искова молба ищците твърдят, че са наследници на И.Т.В.,
починал на 19.08.2013 г. Сочат, че приживе, на 30.11.2012 г., наследодателят им
е сключил договор за потребителски кредит с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, въз
основа на който е получил парични средства срещу задължението да ги върне в
уговорен между страните срок, ведно с договорената възнаградителна
лихва. Твърди се още, че кредитните задължения на Иван Вутов били обезпечени
със сертификат PLUS-01726124 към договора за кредит, в случай на негова смърт. Посочват,
че на 19.08.2013 г. длъжникът Иван Вутов е починал от остра сърдечна
недостатъчност, което представлява покрит от застраховката риск. Пред застрахователя
е предявена претенция за заплащане на дължимата към кредитора по потребителския
заем остатъчна сума по кредита. На 16.10.2013 г. застрахователят им отказал
плащане на основание чл.10 от ОУ към полицата – съществуващо към сключването й
заболяване на застрахования, допринесло за настъпване на смъртта.
В исковата
молба се посочва още, че доколкото ищците са наследници на застрахованото лице,
същите имат качеството трети ползващи се от застрахователната полица лица, като
имат право да претендират заплащане на застрахователна сума в размер на баланса
по кредита към датата нанастъпване на
застрахователното събитие. Ищците твърдят, че качеството им на трети ползващи
се лица се извежда от издадения и подписан от кредитополучателя сертификат, а
не по силата на наследственото правоприемство.
Ответникът,
с писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК и в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, оспорва предявените искове като неоснователни. Не
оспорва факта на сключен с наследодателя на ищците договор за потребителски
кредит от 30.11.2012 г., като бил издаден застрахователния сертификат към него.
Не оспорва смъртта на застрахования и качеството на ищците на призовани
наследници, както и отказа да заплати обезщетение за смъртта.
Според
ответника по силата на чл. 8 от ОУ към полицата, материално легитимирано лице
по нея е „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, а ищците нямат качеството на трети
ползващи се лица, още повече че не са и платили реално дълга на
кредитополучателя. Твърди, че задължението е погасено поради опрощаване на
дълга. По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Видно от изложените във въззивната жалба доводи и от
отговора на въззиваемата страна, пред настоящата
инстанция не се спори между страните по отношение на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Спорът се
свежда до приложението на закона и сключения договор за застраховка „Защита на
плащанията“ по отношение на материалноправната
легитимация на ищците като ползващи се лица по процесната
застраховка, както и за правното значение на опрощаването на дълга от кредитора.
Въведеният от въззивниците довод
за наличието на материалноправна легитимация в
качеството им на ползващи се лица по застраховка „Защита на плащанията” към
договор за потребителски паричен кредит
PLUS-01726124/30.11.2012 г. е
неоснователен.
От договор за потребителски паричен кредит PLUS-01726124/30.11.2012 г. (л. 8-9 от
гр. д. № 6306/2015 г. на ВРС) се установява, че кредитополучателят И.Т.В. е
удостоверил, че е запознат с условията и покритията на застраховка „Защита на
плащанията”, добавена към договора с кредитора, както и че е получил, прочел,
разбрал и приел Общите условия за застраховка „Защита на плащанията”.
От сертификат № PLUS-01726124/30.11.2012 г. към договор за
потребителски кредит PLUS-01726124/30.11.2012 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и И.Т.В. (л. 10 от първоинстанционното дело),
се установява, че ползващи се лица по сключената застраховка са «БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД -застраховащ (договорител) по
договора за застраховка, застрахованият (И.Т.В.), респективно неговите
наследници.
В чл. 8 от приложените към сертификата общи условия са
посочени хипотезите, в които застрахованият, респективно неговите наследници,
придобиват качеството на ползващи се лица по застраховката. Съгласно
разпоредбата ползващо се лице по договора за застраховка е договорителят,
освен в следните 2 случая: при настъпване на риск от пакет „Злополука”, където
ползващи се лица са пропорционално застрахованият, респективно неговите
наследници и договорителят; при пълно предсрочно
погасяване на кредита, където при настъпило застрахователно събитие
застрахованият, респективно неговите наследници стават ползващи се лица за
остатъка от срока на застрахователното покритие за рисковете „Смърт” и ТНРЗ, като застрахователите извършват
съответното застрахователно плащане съгласно първоначално договорения
погасителен план.
Съгласно чл. 9 от посочените общи условия, при „смърт” на
застрахован кредитополучател, застрахователите изплащат на ползващото се лице
баланса по кредита към датата на настъпване на застрахователното
събитие.
От заключението по назначената по делото съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие (смъртта на застрахованото лице) - 19.08.2013 г., непогасеното
задължение е в размер на 635,83 лв., в това число главница в размер на 561,20
лв. и възнаградителна лихва в размер на 74,63 лв.
Пред ВРС е представено писмо от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, в
което юрисконсулт на дружеството заявява, че след датата на смъртта на
кредитополучателят И.Т.В. не са постъпвали никакви плащания за погасяване на
отпуснатия заем, в това число и застрахователно обезщетение, като в дружеството
е взето решение за опрощаване на непогасеното задължение.
При тези факти са налице следните правни изводи:
Животът, здравето и телесната цялост на физическо лице –
кредитополучател, са предмет на застрахователна закрила по личните застраховки
– „Живот” и „Злополука” (чл. 242 КЗ, отм.). При смърт на кредитополучателя
настъпва покритият застрахователен риск, като за банката се поражда притезателното право да получи застрахователно обезщетение,
равняващо се на неизпълнените парични задължения по сключен договор за банков
кредит. Следователно, макар и при този договор за застраховка неин
обект да е неимуществено благо на кредитополучателя, основанието на
застрахователния договор представлява неизпълнението на породените парични
задължения по договора за банков кредит.
При настъпване на този застрахователен риск всички остатъчни
парични вземания на банката, възникнали по договора за банков кредит (главница,
изискуеми към момента на настъпване на застрахователното събитие възнаградителни лихви, такси, комисионни), следва да бъдат
удовлетворени именно от уговореното застрахователно обезщетение – чл. 199а, ал.
1, изр. 1 КЗ (отм.). Съгласно разпоредбата на чл. 199а, ал. 1, изр.посл. КЗ (отм.), когато
обезщетението или застрахователната сума, дължими съгласно условията на
договора надхвърлят размера на остатъчното парично вземане на банката, те се
заплащат на длъжника, респективно на неговите наследници или ползващи се лица.
В случай че при настъпил покрит застрахователен риск
кредитополучателят (при настъпила трайна намалена работоспособност) или
неговите наследници (при смъртта на длъжника) продължат да изпълняват паричните
задължения по договора за банков кредит, те могат да искат заплащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя, макар и да не са страна в
застрахователното правоотношение. В този смисъл те встъпват в правото на
банката по застрахователното правоотношение - чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.). Това суброгационно право възниква и в полза на всяко трето лице,
което при възникнал правен интерес („на законно основание”) е изпълнило
паричните задължения на кредитополучателя по договора за банков кредит – арг. 242, ал. 1, изр. 2 КЗ, (отм.), във вр.
с чл. 74 ЗЗД (поръчители, други солидарни длъжници, ипотекарни
и заложни длъжници и пр.). Следователно, при настъпил застрахователен риск
(смъртта на длъжника), за да възникне в патримониума
на наследниците на кредитополучателя уреденото в чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.), притезателно право за заплащане на застрахователно
обезщетение, е необходимо да настъпи и една допълнителна материална предпоставка, а именно последващо изпълнение
на породените по договора за банков кредит парични задължения. Разпоредбата на
чл. 8 от общите условия към договора, на която се позовават въззивниците,
предвижда хипотеза, идентична с предвидената в чл. 242, ал.1 КЗ (отм.).
Макар и обичайно уговорените застрахователни премии да са за
сметка на кредитополучателя, като те са част от общия разход по кредита за
потребителя съгласно определителната разпоредба на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
кредитополучателят или неговите наследници, които не са страна по застрахователния
договор, не са материалноправно легитимирани да искат
заплащане в тяхна полза на уговореното застрахователно обезщетение от
застрахователя при настъпило застрахователно събитие (смърт или трайна намалена
работоспособност на длъжника). За тях възниква притезателно
право за заплащане на застрахователно обезщетение само за сумата, която надвишава остатъчния размер на кредита, ако
е уговорена в застрахователния
договор по-висока застрахователна сума – арг. чл.
199а, ал. 1, изр. 2 КЗ (отм.).
Не е налице хипотезата на чл. 199а, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.),
тъй като уговорената застрахователна сума по договора за застраховка е в размер
на баланса на кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие и
не надхвърля размера на непогасената част от задължението към кредитора.
Твърдението на въззивниците за предсрочно
погасяване на задължението по смисъла на чл. 242, ал. 1, изр. 2 КЗ (отм.) поради
опрощаване от страна на кредитора е недоказано, предвид разпоредбата на чл. 108 ЗЗД, съгласно която задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от
вземането си чрез договор с длъжника. От събраните по делото доказателства не
се установява постигнато съгласие между кредитора и наследниците в този смисъл.
Напротив, от представеното по делото писмо от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД се
установява, че решението за опрощаване е взето едностранно. Дори и да беше
постигнато съгласие за опрощаване, същото не би породило притезание
за заплащане на застрахователно обезщетение на наследниците на застрахования,
тъй като законодателят използва терминът „плащане“.
Няма пречка, съгласно принципа за свобода на договарянето (арг. от чл. 9 ЗЗД), страните по застрахователния договор да
уговорят наследниците на застрахования, при настъпване на застрахователно
събитие „смърт”, да придобиват качеството на ползващи се лица. В конкретния
случай такава хипотеза не е предвидена в Общите условия на договора за
застраховка „Защита на плащанията” на кредитополучателите на «Кредит Класик».
Наистина, районният съд е
квалифицирал този осъдителен иск по чл. 208 КЗ (отм.) вр.
чл. 238, ал. 1 и ал. 5 КЗ (отм.) вр. чл. 234 КЗ
(отм.), като е приел, че разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и ал. 5 КЗ (отм.) вр. чл. 234 КЗ (отм.) не намират пряко приложение, но
неговото решение в тази част не е недопустимо, тъй като не е накърнил уреденият
в чл. 6, ал. 2 ГПК основен принцип в българското гражданскопроцесуално право - диспозитивното начало. ВРС е разгледал и се е произнесъл по
всички юридически факти, които са включени във фактическия състав, при чието
проявление възниква правото на пряк иск на основание чл. 238, ал. 5 КЗ (отм.).
Доводът във въззивната жалба за
липсата на причинна връзка между съществувалото заболяване към датата на
сключване на договора за потребителски кредит и настъпилата смърт не следва да
бъде обсъждан като ирелевантен поради изложените
съображения за липсата на материална легитимация на ищците.
С оглед на обстоятелството, че
правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, съответстват на крайния
правен извод на първоинстанционния съд, на основание
чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК, решението на ВРС следва
да бъде потвърдено.
Предвид изричното изявление на въззиваемата
страна в отговора на въззивната жалба, че не претендира разноски по делото,
такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от
горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 396/03.02.2017 г.,
постановено по гр.д. № 8602/2016 г. по описа на ВРС.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.