РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Перник , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500264 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от "ЕВРОХИД"ЕООД против Решение № 260130 от 9.02.2021
г. по гр. д. № 1868/2020 г. на РС – Перник, с което жалбоподателят-ответник е осъден да
заплати на ищеца "ВЕСТА ПРОФИЛ"ЕООД следните суми: сумата 12608,80 лв.,
представляваща неплатена част от възнаграждението по Рамков договор за СМР от
23.08.2019г., за която е издадена фактура №***, както и законната лихва върху главницата,
считано от предявяването на иска- 15.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата 3088,58 лв., представляваща неплатена сума по Договор от 01.11.2019 г. за доставка
и монтаж на 75 кв. м. венециански и вертикални щори и прозоречни первази, за който е
издадена фактура №447/01.11.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска- 15.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 3687,28
лв. - направени по делото разноски, от които сумата 629,00 лв. за държавна такса, сумата
940,00 лв. за разноски за експертизи, сумата от 1200 лв. за адвокатско възнаграждение и
сумата 918,28 лв. разноски в обезпечителното производство.
В жалбата се твърди недопустимост, респ. неправилност на решението поради
нарушение на мат. и проц. закон и необоснованост. Исковете са процесуално недопустими,
тъй като към исковата молба не са приложени Рамков договор за СМР от 23.08.2019г. и
Договор от 01.11.2019 г. за доставка и монтаж на 75 кв. м. венециански и вертикални щори и
1
прозоречни первази. Решението е неправилно, тъй като съдът е приел, че не се изисква
писмена форма за твърдяните от ищеца договори, защото договорът за изработка е
неформален, но съдът не е обсъдил забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Обстоятелството
дали процесните фактури са били осчетоводени е без значение, поради липсата на сключени
договори и поети по силата на тях задължения от ответника с осчетоводяване на фактурите
такива задължения не възникват, евентуално правата си ищецът би могъл да претендира на
друго основание, но е и като неизпълнение на договорно задължение. СМР на процесния
обект, за които претендира ищецът са извършени от трето дружество „КГ и КО“ ЕООД, като
подизпълнител много преди 23.08.2019г. и 01.11.2019г. Иска се отмяна на решението от
въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият по подробни доводи изразява становище
за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Представената по делото данъчна фактура № *** е издадена от ищеца, в която е
посочил, че ответникът дължи сумата от 12608, 80 лв. с ДДС – окончателно плащане за
окачена фасада, като сумата е остатък от неизплатено задължение в общ размер от 33 840, 66
лв. без ДДС и след извършено авансово плащане в размер на 23333, 33 лв. без ДДС. Ищецът
е издал и фактура №*** за доставка и монтаж на 75 кв. м. венециански и вертикални щори и
прозоречни первази, в която е посочил, че ответникът дължи сумата от 3088.58 лв. с ДДС.
Фактурите съдържат подробни данни - дата и място на съставяне, данни за търговските
дружества - ЕИК, вид и количество на стоката и услугата, единична цена, и стойност на
дължимото от възложителя "ЕВРОХИД"ЕООД възнаграждение, начислен ДДС.
Пред първоинстанционният съд е приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена
от страните, съгласно която фактура № *** е с идентично съдържание като фактура № ***,
която е била осчетоводена и от двете страни по делото. Фактура фактура № *** е включена
в дневника за покупки на ответника и за нея е ползван данъчен кредит. Фактура № *** е
била анулирана поради неизвършено плащане от ответника до края на финансовия период,
като доставката е осчетоводена в новата година с идентично съдържание. Фактура №*** е
била осчетоводена и от двете страни по делото, като е била включена в дневника за покупки
на ответника и е ползван данъчен кредит. Счетоводствата и на ищеца и на ответника са
редовно водени. Неплатените задължения на ответника към ищеца са в абсолютно еднакъв
размер - 15 697, 54 лв. (общият сбор на претендираните суми с исковата молба), дължими по
едни и същи счетоводни документи, обективиращи едни и същи търговки сделки.
2
Пред първоинстанционният съд е приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена
от страните, съгласно която ищецът е извършил доставка и монтаж на ПВЦ дограма,
окачени фасади и щори за сградата на ГДГП гр. София, ***. Твърдените от ищеца
количества окачени фасади, витрини и щори съвпадат напълно с установените от проверката
на място в сградата на ГДГП, извършена от вещото лице. Представените по делото 15бр.
фактури за сторени от ищеца разходи за материали съответстват на изходните материали,
необходими за изпълнение на монтираните на място елементи - витрини, окачени фасади и
щори. От приложения снимков материал се установява, че върху монтираните стъклопакети
на обекта стоят етикети с посочена фирма ВЕСТА ПРОФИЛ ЕООД.
Приетото за установено от първоинстанционния съд и направените фактическите
констатации въз основа доказателствата в първата инстанция, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност в обжалваното решение, изцяло се възприема от въззивния съд, като
нови доказателства пред настоящата инстанция не са представени.
Във връзка с гореустановеното и възраженията на жалбоподателя, въззивният съд
съобразява трайно установената практика на ВКС, че издадените фактури, когато съдържат
реквизити за съществените елементи на конкретната сделка и с осчетоводяваното им от
ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС, в справката
– декларация по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват доказателство
за сключване на договор за изработка и за възникване на отразените в съдържанието им
задължения и недвусмислено признание за приетата работа и за възникването и за размера
на задълженията, за които е съставена фактурата, дори когато фактурата не е подписана от
възложителя/купувача по договора за изработка/продажба.
Съвкупната преценка на данните във фактурите и заключенията на съдебно-
техническата и съдебно-счетоводната експертизи, дава основание на въззивния съд да
приеме, че съставените и осчетоводени от страните фактури /което прави записите в тях
годни доказателствени средства съгласно чл. 182 ТПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ/ доказва по
категоричен начин възникването на облигационно правоотношение между страните по
договор за изработка - СМР и за доставка и монтаж, по силата на който за ищеца -
изпълнител е възникнало задължение да изработи и предаде отразените в съдържанието им
работи и стоки, а за ответника - възложител, задължението да заплати възнаграждение и
продажната цена за това, както и наличие на несъмнено признание на задължението от
страна на възложителя-ответник и доказване на неговото задължение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД
по размер - общо на стойност 15697,38 лв. с ДДС. Процесните фактури са съставени
съобразно изискванията на ЗСч. и ЗДДС – съдържат подробни данни /дата и място на
съставяне, данни за търговските дружества – ЕИК, ИН по ЗДДС, наименованието, вид и
количество на стоката и услугата- конкретно извършени СМР и доставка и монтаж на
конкретно посочени стоки, съдържат елементите от конкретната сделка, единична цена, и
стойност на дължимото от възложителя, начислен ДДС/, както и изрично е приспадната и
изплатената от възложителя "ЕВРОХИД"ЕООД сума от 23333,33 лв. Ответникът
3
"ЕВРОХИД"ЕООД не е оспорил констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, че
фактурите са осчетоводени от него, вписани са в дневника за продажби за отчетния период
/за данъчен период м. 10.2019 г., за данъчен период м.11.2019 г./ и в справки-декларации по
ДДС в електронната система и че по електронен път Уведомленията за данни от Справка -
декларация за ДДС и дневник на покупки и дневник на продажби за цитираните данъчни
периоди са представени в НАП Перник от "Еврохид" ЕООД VIN по ЗДДС BG ***, както и
че по тях е ползван данъчен кредит.
Няма основание за обвързването на заплащането на възнаграждението за
извършената работа от допълнителни факти, които не са елемент от фактическия състав на
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, който включва само извършване на договорената работа и предаване на
изработеното, но не и нейното приемане, доколкото приемането на работата е задължение
на възложителя - да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение (чл. 264, ал. 2 ЗЗД). При отсъствието на доказателства по делото, ответникът
при приемане на изпълнените работи с горепосочените фактури да е направил възражения за
недостатъци и изрично изразено несъгласие на ответника -възложител с престираната работа
при нейното приемане (чл. 264, ал. 2 ЗЗД), работата се счита приета (чл. 264, ал. 3 ЗЗД) и
възложителят дължи уговореното възнаграждение (чл. 266, ал. 1 ЗЗД). Още повече, че
съгласно трайно установената практика на ВКС отразяването на фактурата в счетоводството
на двете страни, вписването в дневниците за покупко – продажба, в справката – декларация
по ДДС, ползването на данъчен кредит, представлява признание за приетата работа.
Ето защо, правопораждащите фактически твърдения са доказани: установено е, че
между страните е възникнало валидно облигационно отношение на посоченото в исковата
молба основание - договор за изработка; изпълнение от страна на ищеца на задължението за
извършване на конкретно възложените услуги; предаване на изработеното и размерът на
възнаграждението - общо на стойност 15697,38 лв. с ДДС и ответникът дължи тези суми на
ищеца, при липса на доказателства от ответника за плащането. С оглед на което и
предявените искове общо на стойност 15697,38 лв. с ДДС са основателни, ведно със
законната лихва от исковата молба до окончателното погасяване.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
С оглед пълното съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните, съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
4
въззивното производство.
Въззиваемият претендира и доказва разноски по въззивното производство 1200 лв. –
заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита, в който е
отбелязано, че възнаграждението е платено в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед
изхода на спора жалбоподателят дължи на въззиваемия изцяло, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260130 от 09.02.2021 г. по гр. д. № 01868/2020 г. по
описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА "ЕВРОХИД"ЕООД, ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: с.
Драгичево, общ. Перник, ул. "Георги Бенковски" 12, да заплати на "ВЕСТА
ПРОФИЛ"ЕООД, ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к.
"Изгрев", бл. 51, вх. 3, ет. 3, сумата 1200 лв. – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5