№ 47944
гр. София, 20.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Частно
гражданско дело № 20251110111629 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ***, вх. № 70535/27.02.2025 г., по описа на
СРС, за издаване на заповед за изпълнение срещу Я. Д. Н. за вземане в размер
на сумата от 1130,87 лв. - главница по Договор потребителски кредит с № ***
от 31.10.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на
заявлението – 27.02.2025 г. до окончателното й плащане; сумата от 159,74 лв.
– договорна (възнаградителна) лихва за периода 01.06.2024 г. – 01.12.2024 г.;
сумата от 346,14 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; сумата
от 350 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; сумата от 30
лв.– такси за извънсъдебно събиране на вземането; сумата от 400 лв. – такси
за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни
дни; сумата от 187,14 лв. – лихва за забава за периода 02.12.2022 г. - дата на
изпадане на длъжника в забава до 01.12.2024 г. и сумата от 63,62 лв. – лихва
за забава за периода 01.12.2024 г. - датата на изискуемост, съобразно
погасителен план до 26.02.2025 г.
Съдът като съобрази съдържанието на представените към заявлението -
Договор потребителски кредит *** Стандарт с № *** от 31.10.2022 г. и
приложенията към него, намери за установено следното:
Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит
(ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са
нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да
1
съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването
му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски.
В настоящия случай, от съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между *** и длъжника Я. Д. Н., се установява, че не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 10, 11 ЗПК, по следните
съображения:
Видно от съдържанието на раздел V. от процесния договор за
потребителски кредит, страните са уговорили предоставяне на „допълнителни
услуги" „Фаст“ – предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит и „Флекси“ – предоставя право на промяна на
погасителния план, като редът за използването им, в нарушение на ЗПК е
описан в приложимите за договора ОУ. Съгласно т. 15 от приложените по
делото ОУ на *** към ДПК, версия 5/18.04.2022 г., закупуването на
допълнителна услуга „Фаст“ води до приоритетно разглеждане и становище
по искането за отпускане на потребителски кредит, пред кредитоискателите
незакупили такава услуга - в рамките на 1 час, считано от постъпване на
искането. Допълнителна услуга „Флекси“ дава право на клиента да променя
едностранно погасителния си план, при изпълнение на „съответните
специфични изисквания“ изчерпателно посочени в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл.
15.2.3. от ОУ. Сочи се още, че за извършената промяна на погасителния план,
страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат,
посочена в анекса.
Уговорено е възнаграждение за предоставянето на допълнителните
услуги в размер на сумата от 1200 лв. за допълнителна услуга „Фаст“ и 1200
лв. за допълнителна услуга „Флекси“, които са разсрочени в обща погасителна
вноска в размер на 100 лв., дължима заедно с месечната погасителна вноска по
кредита, при което „общият размер“ на вноската възлиза на 284,37 лв., а
съответно общото задължение по договора – 6 824,90 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че цитираните „допълнителни
2
услуги“, представляват действия свързани с усвояването и управлението на
кредита, поради което процесните договорки противоречат на разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК същите са нищожни.
Така наречената допълнителна услуга „Флекси“, касае евентуални бъдещи
отношения между страните, от които кредитодателят, в качеството си на
търговско дружество, цели да извлече печалба. Техният предмет се заключава
в предоставяне на възможност от страна на кредитодателя, а не на услуга,
защото при сключването на договора не е ясно дали тази възможност ще бъде
упражнена от длъжника, респ. – дали в случай, че той изрази желание да се
ползва от нея, ще отговаря на изискванията за това подробно разписани в ОУ.
Недобросъвестно и въвеждайки в заблуждение потребителя, кредитодателят е
посочил, че закупувайки услугата „Флекси“, кредитополучателят има право
„едностранно“ да измени условията на погасителния си план, тъй като видно
от текста на т. 15.2. от ОУ, промяната е възможна единствено и след
подписване на анекс между страните (допълнително споразумение) при
условие, че кредитополучателят „докаже“ пред дружеството, чрез представяне
на „съответните документи“ (т. 15.2.1.1. от ОУ), че отговаря на „съответните
специфични изисквания“ изчерпателно посочени в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл.
15.2.3. от ОУ. Следва да се обърне внимание и че съгласно 16.1. от ОУ
кредитодателят си „запазва“ правото да измени едностранно ОУ (в това число
и горните изисквания) за което единствено уведомява клиента. Същевременно
за потребителя възниква реално и непосредствено задължение за плащане на
изначално фиксирани ежемесечно суми с определен падеж. Подобна уговорка
отговаря на всички критерии за неравноправна клауза, съобразно дефиницията
на чл. 143 ЗЗП, доколкото причинява вреда на потребителя, като категорично
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Размерът на възнаграждението, дължимо за цитираните допълнителни
услуги е сумата в общ размер на 2400 лв., което възлиза на точно 80% от
размера на главницата, предоставена по кредита – 3000 лв. и очевидно цели
единствено огромно по размер увеличение на възнаграждение (печалба) за
предоставения от кредитора заем. Предвид това, настоящият съдебен състав
3
намира, че процесните уговорки, са нищожни и поради противоречие с
добрите нрави. В случая е налице недобросъвестно договаряне/поведение от
страна на финансовата институция, която демонстрира грубо проявление на
неравноправно третиране спрямо икономически по–слабата страна.
Съдържанието на процесния ДПК, съдът намира за неясно,
подвеждащо потребителя и въвеждащо го в заблуждение. Цената за т.нар.
„пакет от допълнителни услуги“ на стойност 2400 лв., не е включена в ГПР
по договора, но е прибавена към задължението на кредитополучателя, чрез
увеличаване на стойността на съответните месечни погасителни вноски,
въпреки, че представляват разход за допълнителна услуга, свързана с договора
за кредит. Т.нар. „пакет от допълнителни услуги“ не е предмет и съответно
част от основното съдържание на процесната възмездна, консенсуална,
двустранна сделка за предоставяне на сума, чрез кредитирането й. Въпреки
това, вместо да бъдат упоменати като разход по кредита, респ. като компонент
на ГПР (елементите на който са изцяло неясни - в текста на процесния договор
е посочено единствено, че ГПР е 48,98% и липсва, каквото и да е уточнение
какви точно разходи се включват в този процент), цената за „пакет
допълнителни услуги“ е включена в месечната погасителна вноска, като част
от главницата, дължима от кредитополучателя. Съдържанието на процесния
ДПК не отговаря на изискването по чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото уговорената
цена за допълнителна услуга, не може да се квалифицира като изключение по
чл. 19, ал. 3 ЗПК, а при отчитането й като несъмнено очакван разход,
действителния ГПР би бил значително завишен спрямо посочения в договора,
който е на границата на законоустановения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум, а
именно – 48,98%. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи, а съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит не отговаря на императивно установените законови
изисквания.
По изложените съображения съдът намира, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
4
поради което и на осн. чл. 24 ЗПК, потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В същия смисъл е и практика на СЕС – решение от 21.03.2024 г. по
дело С-714/22, в което изрично е прието (т.55 и т.56), че с оглед на
съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски
кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива
2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно
всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от
правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има
възпиращ и пропорционален характер (така Определение № 958 от
17.04.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 1897/2023 г.)
По отношение чистата стойност на кредита.
В депозираното заявление, заявителят е посочил, че длъжникът е
заплатил общо 17 бр. погасителни вноски, съобразно погасителния план към
ДПК, които възлизат на сумата в общ размер на 4 834,29 лв. Следователно
длъжникът е погасил изцяло задължението си по ДПК с № *** от 31.10.2022 г.
в размер на 3 000 лв. (надплатил е), поради което заявлението за издаване на
заповед за изпълнение подлежи на отхвърляне за всички претендирани суми.
По разноските.
С оглед изхода на делото, разноските следва да останат за сметка на
заявителя.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло Заявление с вх. № 70535/27.02.2025 г. по описа на
СРС, подадено от ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Я. Д. Н., ЕГН ********** за вземане в размер на сумата от 1130,87 лв. -
главница по Договор потребителски кредит с № *** от 31.10.2022 г., ведно със
5
законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението – 27.02.2025 г.
до окончателното й плащане; сумата от 159,74 лв. – договорна
(възнаградителна) лихва за периода 01.06.2024 г. – 01.12.2024 г.; сумата от
346,14 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; сумата от 350 лв.
– възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; сумата от 30 лв. – такси
за извънсъдебно събиране на вземането; сумата от 400 лв. – такси за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни
дни; сумата от 187,14 лв. – лихва за забава за периода 02.12.2022 г. - дата на
изпадане на длъжника в забава до 01.12.2024 г. и сумата от 63,62 лв. – лихва за
забава за периода 01.12.2024 г. - датата на изискуемост, съобразно погасителен
план до 26.02.2025 г.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на
настоящото разпореждане, може да предяви осъдителен иск за вземанията си
по горните суми, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба, пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6