№ 18630
гр. София, 24.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110147256 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от В. П. П. с ЕГН
**********, чрез адв. М., против "**************" ЕООД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление: гр. С***********************************, представлявано от
И.В.Д. и Д.В.Н., с искане за обявяване на недействителен на Договор за потребителски
кредит № ********/03.01.2024г., сключен с ответника, като нищожен на основание чл.26
ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност,
че клаузата на чл.5 от договора за потребителски кредит, по силата на която е уговорено
заплащане на неустойка за непредставено обезпечение, е нищожна на основание чл.26 ал.1
от ЗЗД, вр.с чл.21 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
Ищцата твърди, че на 03.01.2024г., сключила с ответника договор за потребителски
кредит № ********, за сума в размер на 6000 лева, със срок на погасяване 18 месеца, при
ГЛП – 35,00% и ГПР – 49,66%. Поддържа, че на основание чл. 5 от същия, се предвиждало
процесния договор за кредит да бъде обезпечен, с одобряване от ответника на
предоставеното в негова полза обезпечение, като уговорката за обезпечението не може да
бъде последващо отменена нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило
обезпечението. В клаузите на сключения между страните договор за гаранция
/поръчителство/, се предвиждало да заплати сума в размер на 6060,00 лв., дължима към
погасителните месечни вноски, съобразно изготвения погасителен план. Ищцата счита, че
Договор за потребителски кредит № ********/03.01.2024г., е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е
недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е
условия за прилагането на годишния лихвен процент, за да може да се направи проверка
дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. На
следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в
договора за кредит липсвала методика на формиране на ГПР по кредита, като не било ясно
какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена
дължимостта на таксата за обезпечение на кредита. Сочи, че след като кредиторът, при
формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем начин да посочи какво е включено в
тях. Поради което договорът бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че
договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
тъй като сумата, която се претендирала по клаузата за поръчителство, не била включена в
1
ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата за поръчителство, се
заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че се цели единствено
допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит.
В условия на евентуалност счита, че клаузата, по силата на която е уговорено
сключването на договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/, е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. Твърди, че същата клауза е
нищожна, поради това че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на
ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК,
както и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Отправя се искане за присъждане
на сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2
ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът "**************" ЕООД, е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Не
оспорва, че между него и ищеца бил сключен договор за потребителски кредит №
********/03.01.2024г., с посоченото в исковата молба съдържание, както и че в изпълнение
на чл.5 от същия, ищецът избрал да предостави обезпечение по договора за потребителски
кредит, чрез сключване на договор за поръчителство с ************* /******/. Оспорва, че
договорът за кредит нарушавал чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Поддържа, че
погасителният план имал изискуемото по ЗПК съдържание. Оспорва, че предоставянето на
поръчителство е било задължително условие за получаване на кредит ,както и че клаузата,
предвиждаща заплащането на възнаграждение по сключения договор за
обезпечение/поръчителство е нищожна на основанията, наведени от ищеца. Поддържа, че
ГЛП и ГПР са формирани в съответствие с правилата на приложимото материално право,
поради което процесните клаузи не се явяват нищожни по см. на ЗПК и ЗЗП. Предвид
изложеното моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да
бъдат отхвърлени като такива. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото.
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че на 03.01.2024г., между В. П. П. с ЕГН ********** и
"**************" ЕООД е бил сключен Договор за потребителски кредит №
********/03.01.2024г., със съдържанието посочено в исковата молба, както и договор за
поръчителство с ************* /******/.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно твърдените основания за нищожност на договора за потребителски
кредит, респ. на посочените в исковата молба, конкретни клаузи от договора за
потребителски кредит.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
Ищцата е представила писмени доказателства, които са относими, необходими
и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, с
въпросите посочени в исковата молба е основателно и следва да бъде уважено.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.06.2025г.
от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ обстоятелствата, че на 03.01.2024г., между В. П. П. с
ЕГН ********** и "**************" ЕООД е бил сключен Договор за потребителски
кредит № ********/03.01.2024г., със съдържанието посочено в исковата молба, както и
договор за поръчителство с ************* /******/.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените
към исковата молба, документи.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, с въпросите
посочени в исковата молба.
УКАЗВА на ищцовата страна, че в едноседмичен срок от уведомяването си,
следва да внесе депозит за вещо лице в размер на 400 лв., по сметка на СРС и в същия
срок да представи доказателства за внасянето му.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д..
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
по насрещните искове да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3