Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,18.10.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно
заседание на осми октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. №9893/ 2019 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 31.07.2014
г., до окончателното изплащане на сумата.
ИЩЕЦЪТ- Л.О.Д., ЕГН **********,
твърди, че работел като технически сътрудник, охранител в
Първи сектор „Охрана на МО”, отдел „Охрана на обекти”, PC „Военна полиция” –
София, с чин сержант, като е
осъществявал охрана на административната сграда в гр. София, бул. „Дякон
Игнатий” (Министерство на отбраната). Справял се добре с поверените му задачи и
имал отлична кадрова справка с препоръка за повишаване в звание и длъжност.
Навежда, че на 31.07.2014 г. от ответника М. е подаден донос (докладна записка)
срещу него, в който се твърдяло, че е упражнил физическо насилие и заплахи
срещу него. Намира, че причината за тази докладна записка е било желанието на
някой хора на неговото място да бъде назначен друг човек. Ищецът сочи, че в резултат
от подадената докладна записка е извикан при
Директора на РСВП, който недвусмислено го посъветвал да напусне сам, тъй
като в противен случай срещу него ще бъдат предприети съответни действия. Той
отказал да напусне, в резултат от което устно му било наредено незабавно да
отиде в поделение на ВП в ж.к „Дружба”. Взели му служебния допуск и не му
позволили да си събере личните вещи. На
следващия ден (01.07.2014 г. -петък) той се явил на указаното му място, но там
никой не го очаквал и не знаели какво да му възложат да върши. На
04.08.2014г.,понеделник, отивайки сутринта на работа, му било наредено да отиде
да прекопае една градинка, което било доста нетипично както за него, така и за
службата му. Въпреки това се подчинил, но от тежкия физически труд се изпотил и
зачервил. Около час след като приключил работата си му било наредено да се
облече в цивилни дрехи и му било казано, че отива „доброволно“ на преглед в
Клиниката по психиатрия при ВМА. Дали му да подпише някакъв документ, който той
така и не разбрал какъв е, и го качили в служебна кола, заедно с двама колеги
от службата и психоложката. Твърди, че е бил очакван в ВМА, тъй като бил
посрещнат от две жени и бил вкаран директно в спешно отделение. Опитал се да обясни ситуацията, но въпреки
това му били дадени медикаменти, които го привели бързо в отпуснато и безволево
състояние. Излага, че лекарите всъщност са били запознати предварително от
съответни длъжности лица с подадения срещу него донос и са помислили, че
зачервяването му е резултат от някакъв афект, поради което са се опитвали да го
успокоят. Излага, че бил задържан и лекуван в ВМА, като целта на това била
единствено да се намерят медицински документи за плануваната срещу него
служебна разправа. Официални обяснения във връзка с подадения от ответника
донос успял да даде едва след изписването си от болницата на 29.09.2014 г.
Ищецът твърди, че се чувствал зле от начина, по който се отнесли с него в
работата му, поради което подал иск по ЗОДОВ срещу Служба „Военна полиция”
(СВП). Впоследствие обаче се разбрали и получил извинение, поради което делото
било прекратено. Ръководството му
обяснило, че единствената причина да постъпят така с него бил постъпилия
донос от ответника. Счита, че единствено и само действията на ответника са
причина за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, обида,
унижение, накърняване правото му на свободен избор на лечение, загуба на
уважение от колегите и пречки за
кариерно развитие. Предвид това намира, че същият следва да бъде осъден да му
заплати обезщетение за причинените вреди в размер на 26 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на деликта ( 31.07.2014 г.) до окончателното
изплащане. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – М.В.М., ЕГН **********, оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди, че подадената от него докладна записка е в изпълнение на задължението
му да докладва за всяко противоуставно поведение, каквото е проявата на
агресия. Предвид това твърди, че поведението му не може да бъде разглеждано
като донос, още по- малко като противоправно поведение. Излага, че по същото
време ищецът е имал грубо и агресивно поведение и към друг служител, за което
също е било докладвано. Във връзка с тези събития била извършена вътрешна
проверка, в хода на която е взето становище и на психолог, който определил
ищеца като „емоционално нестабилен“ и
злоупотребяващ с алкохол. С оглед предотвратяване на конфликти между
него ищецът и третото лице, което е било жертва на неговото агресивно поведение,
същият е бил командирован с нарочна заповед от ръководството да изпълнява
задача на друго място. Въз основа на горното твърди, че са неоснователни
твърденията на ищеца, че той е станал причина за преместването му и лечението
му, както и за сочените неимуществени вреди. Излага, че всичко е било резултат
от собственото агресивно поведение на самия ищец. Освен това посочва, че
неговата длъжност е „сержант“, т.е. той стои на ниско ниво във военната
йерархия и не е имал обективната възможност да повлия на решенията, взети от
комисиите по проверката на случая и ръководството, както и на докторите от
Военна болница. Отделно от това сочи, че случилото се с ищеца след
командироването му няма нищо общо със ситуацията, възникнала по повод на
докладната му записка. Възложена му е била работа, която по обективни причини
се изпълнява и от други служители. Посочва, че към момента, в който ищецът е
бил ангажиран с тази дейност, неговите началници там не е могло да знаят какво
решение ще се вземе от комисиите за проверка на поведението му на предишното
място, нито има доказателства, че поведението на ръководството е било
тенденциозно и свързано с неговите действия. Оспорва твърдението ищецът да е
бил заведен в ВМА след извършването на тежък физически труд, като твърди, че
същият е бил реализиран сутринта, а ищецът е бил заведен в болницата около 13
ч. Твърди, че няма и не може да има нищо общо с поставената диагноза в
болничното заведение от компетентно медицинско лице. В резултат от прегледа, ищецът е бил извикан
за извънредна оценка на годността му за военна служба, като именно от там,
официално за изискали документите по образуваните проверки по двете докладни и
от досието му, т.е. това е станало по редовен път и не е налице
нерегламентирано изнасяне на информация. Навежда, че докладната записка е била
негово задължение, тъй като обективно поведението на ищеца е било агресивно и в
противоречие с уставните разпоредби, поради което не е налице противоправно
деяние по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Претендира разноски за производството.
Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните
по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
По делото е изискано и приложено като доказателство административно дело
№10166 по описа за 2014г. на Административен съд- София град, от което е видно,
че ищецът Л.О.Д. е предявил искова молба срещу служба „Военна полиция“, с която
е претендирла да му се заплатят неимуществени вреди в размер на 5001лв.
вследствие на незаконни действия на служители на ответника- полк. В.Д.и сержант
М.М.. С определение от 14.05.2016г. на основание чл.231, ал.1 от АПК
производството е прекратено, вл. в сила на 07.06.2016г
Видно от представената с исковата
молба докладна записка от с-т М.М. от 31.07.2014 г. ответникът е уведомил началника си за непристойно
поведение на ищеца- нанесъл му два удара след поздрава му, псувал го, заканвал му се, загасил цигара в дясната му
буза, обиждал го …
Представена е кадрова справка на
сержант Л.Д., от която е видно, че ищецът е с висше образование, завършил е
Медицински университет-гр.София, специалност рехабилитация, като сержант е
назначен със заповед от 26.06.2021г.
От представената с отговора на
ответника докладна записка с вх. № 241-2002/2014 г. от старшина Г.С.К.е видно,
че същият е сигнализирал ръководството-началника на отдел „Охрана на обекти“ относно възникнал конфликт с ищеца по делото Л. Д..
Последният без повод е започнал да го псува на 30.07.2014г., когато бил на
работа на пост ІІ, втора смяна.
Представена е Заповед № СФ-
4471/31.07.2014 г. за назначаване на комисия за извършване на служебна проверка
относно допуснати нарушения на военна дисциплина.
Видно от протокол за работа на комисия рег. № СФ - 4502/04.08.2014 г. за превенция на
рисково поведение по повод постъпила информация за инцидент с участие на ищеца Л. Д., се
предлага на директора на РСВП - София да предприеме действия по прилагане на
Заповед №603/20.05.2014 г. на Началника на ВМА - ищецът с-т Л. О.Д. да бъде
насочен за консултация с психиатър на ВМА.
Представена е епикриза на ищеца Л.Д. от 22.08.2014 г. от Клиника по
психиатрия, от която се установява, че ищецът е постъпил на лечение на
04.08.2014г. с диагноза „акцентрирана личност, протрахирано разстройство в
адаптацията, вредна употреба на алкохол“.
До Психиатричната клиника при ВМА- София е изпратено писмо peг. №
СФ-4635/07.08.2014 г. по описа на РСВП- София от
директора на Регионална служба „Военна полиция“-София полковник В.Д.ведно
с обяснения, дадени от сержант М.М., старшина Г.С.К.и ст. Сержант Т.Д.Я.. В
обясненията се описва немотивирана агресия на ищеца по отношение на лицата.
Събрани са гласни
доказателства.
Разпитаният
свидетел на ищеца Р.Г.Б.сочи, че работи в Регионална
служба „Военна полиция", по конкретно в Отдел „Охрана на обекти" в
Министерство на отбраната. Познава ищеца и ответника като колеги. Сочи, че ищецът
и ответникът са равнопоставени. Не е забелязал между тях да има конфликт и
напрежение. Твърди, че ищецът е спокоен, нормален човек. Един ден в 2014 година
дошли техни колеги от регионалната служба, отворили гардероба на Д., събрали му
дрехите и целия личен багаж. Предполага, че това било по нареждане на
началството. В последствие разбрал, че ищецът ще бъде командирован в
регионалната служба, като до момента той работел в сградата на Министерство на
отбраната на ул. „********Впоследствие разбрал, че ищецът ще продължи да служи в Регионална
служба „Военна полиция", която се намира на ул. „********". Изтъква,
че това не е било по негово желание щом идват и му събрат дрехите. Не знае там,
където го пратили, дали е на по-ниска длъжност. Сочи, че, когато се командирова
някой човек някъде, то има основателна причина за това. Съмнява се той да е
поискал, защото на новото място, на което отива, задълженията, които ще
изпълнява, не са същите, които е изпълнявал до момента на преместването си, т.е.
длъжностната характеристика предполага е по-различна. В последствие разбирал,
че по сигнал на М. е стартирала служебна проверка и започнали да ги привикват (колегите)
и да ги питат в какви отношения са били, дали нещо са забелязали ненормално,
дали са били в конфликт, дали по някакъв начин са забелязали някакво спречкване
между тях, каквото и да било ненормално колегиално отношение. В последващ етап
разбирал от колеги си, че Д. е в психиатрията. Твърди, че нито единият(ищеца) е
проявявал психични отклонения, нито другият(ответникът). Той се учудил на
информацията, че Д. е в Психиатрията, и след работа отишъл да види за какво
става въпрос, на свиждане, да разбере от първа ръка какво става, бил загрижен.
Това, което видял, трудно може да го опиши, защото ищецът целият бил олигавен,
явно медикаментозно бил обработен. Бил на легло, не бил вързан. Заварил го
неадекватен, не успял да проведе разговор с него, опитал да контактува, но той
не бил адекватен, не бил комуникативен, не може да каже дали го познал, никакъв
разговор не можал да проведе. Попитал дежурния лекар за състоянието му, той му
обяснил, че е бил докаран в психиатрията на ВМА, като те получили информация,
че карат някакво агресивно лице, което е избухливо и определено агресивно, в
неадекватно състояние. Това е била служебна информация, която са получили и
предполага агресията да е била в службата, защото той си бил ежедневно на
работа, на новата служба след като го командировали. Казал на дежурния лекар,
че не го познава като такъв. Лекарят му отговорил, че лицето, което довели, било
зачервено, един вид в някакво нервно разстройство. В една от следващите им срещи
Д. вече бил адекватен. Сочи, че ходил на посещение в болницата четири, пет
пъти. В една от следващите им срещи той бил „въдворен“, над две седмици били
минали от постъпването му в болницата. Разговарял с него и го питал как е
постъпил в психиатрията. Обяснил му, че в новата служба са му възложили задача,
която не е свързана с функционалните му задължения. Тогава правели някаква
беседка и е трябвало Д. да пренесе някакви камъни. Обяснил му, че е бил
запотен, зачервен. Лекарите са получили информация, че им карат човек в
неадекватно и буйно състояние. Сочи, че един от симптомите, когато човек
започва да буйства, той да се зачервява. Д. обяснил, че е извършвал физическа
дейност и е бил зачервен, запотен и са му казали да го закарат на един преглед
до ВМА, той се е съгласил и се качил, отишъл съвсем доброволно. Закарали са го в
Психиатрията, където са го третирали медикаментозно. Доколкото разбрал, служебната проверка, която била
извършена от ръководството на Регионална служба „Военна полиция", е била по
сигнал на М. за конфликт някакъв, който са имали с Д., за който конфликт свидетелят
твърди, че не знае. След като го изписали от психиатрията, след две седмици
престой, ищецът бил върнат в Регионална служба „Военна полиция" не на
"първоначалното място, а на новото
място, на което служел. Свидетелят предполага, че, за да го върнат, би трябвало
да е клинично здрав. Връщайки го там, на него не му се давало оръжие, нещо
което е свързано с функционалните му задължения. Той лично го е виждал на
мероприятие общо взето като овчар, облечен в униформи и нищо. Нямал оръжие.
Това тежало на ищеца, защото се приемало от неговите преки ръководители, че
нещо не е в ред, така се приемало и от колегите му, защото когато не ти дават
оръжие и не ти възлагат задачи, означава, че си малко непълноценен. Определено
това му тежало, защото се чувствал изолиран и обиден. Свидетелят изтъква, че това
е едно петно, което са му е поставили. В периода, в който Д. не носел оръжие,
му възлагали да премества разни неща, да коси тревата. Периодът, в който не
давали оръжие на Д., бил повече от година. През този период контактувал с него
периодично, не предизвикал в него съмнение,
че е трябвало да стои в психиатричното отделение. Изтъква, че служебната
проверка приключила и нямало извършено нарушение от страна на Д., защото, ако
имало нарушение, той трябвало да бъде уволнен. Доколкото знае проверката не
установила конфликт между ищеца и ответника. Няма обяснения защо М. е подал
сигнала срещу Д.. Сочи, че служба „Военна полиция" се подчинява на
военните устави. Абсолютно всеки военнослужещ има зачислено оръжие по щат, без
значение какво е - на един е автомат, на друг е пистолет, с цел изпълнение на
функционалните си задълженията
военослужещият не може до ги изпълнява без оръжие. Принципно никой не би
трябвало да може да отнеме оръжието на военослужещия и предполага, че за това
нещо няма писмена заповед, просто се казва и не му се дава. Оръжието се раздавало
и се получавало срещу подпис, то стои в обща каса и се раздава срещу подпис и
на Д. не му го давали. Свидетелят признава, че, ако забележи нарушение на
дисциплината като военнослужещ, ще докладва на началника. Това може да е устно,
може да е писмено. Длъжен е да докладва с цел да се преустанови някаква
злонамерена практика. Задължение на военнослужещия е при забелязване на
нарушения да докладва, уставно е.
Свидетелят (на ответника)
Г.С.К.също работи като военен полицаи заедно с ищеца Д. и с ответника
М.. Сочи, че един ден с ищеца Д. са били в една смяна, отивали след инструктажа
да застъпят по постовете и без никакви разговори, вървейки към коридора, той
пристъпил към него и го напсувал. Познава ищеца като брутално нахален човек.
Шегите му били много груби, засягайки човешкото достойнство. Много често се
говорело, че ищецът злоупотребява с алкохола. Лично го чувал от неговите уста,
че една бутилка водка не му достига. Никога не го е виждал по време на работа и
след работа да пие, само е чувал това нещо. Работата им е такава, че не са
много близо един до друг и не е усещал да лъха на алкохол. Поведението му било
необосновано агресивно и обяснението на свидетеля и от слухове, които се носели,
че ищецът Д. употребява алкохол. Твърди, че, тръгвайки към постовете си, той го
напсувал. Реагирал с учудване. Отношенията им никога не са били остри, не са
влизали в конфликт. Бил много озадачен и го попитал защо го псува, с какво го е
обидил и предизвикал. Дори се приближил до него и го попитал за какво го псува,
а той продължил да го псува. Свидетелят му казал да отидат в съблекалнята и да
се разберат, но той отказал и си продължил към поста. Свидетелят сочи, че се
спуснал към него и искал да го хвани за ръката, казал му да отидат да обясни на
началника, старши лейтенант Наков, защо го псува. Ищецът обаче си тръгнал към
поста, а свидетелят влезнал в канцеларията и обяснил всичко на началника, след
това всичко описал в докладна записка. След като разказал историята на
началника им, извикали двамата, поставили ги очи в очи, ищецът Д. нищо не
отговорил, пред началника бил смирен. След инцидента с ищеца Д. свидетелят сочи,
че си отишъл на поста и споделил с голегата си- сержант Й., защото бил много
възмутен. Сержант Й. му казал, че знае и за подобен случай със сержант М.. Свидетелят
се обадил по телефона на сержант М., обяснил му какво се е случило с него. Ответникът
му разказал, че ищецът е гасил цигара в лицето му на парадния вход, когато М. е
бил по пост, разказал му, че го е заплашвал, от чантичката си е показвал бокс и
му е казвал „ще ти прекърша гръбнака", пак необоснована агресия. Изтъква,
че всички са на една длъжност, поради което М. не е длъжен по време на
служебните задължения да се подчинява на Д., просто са колеги в различни
степени. Сочи, че по време на неговия инцидент, имало още един сержант и един
дежурен, но те не са чули, когато Д. го е напсувал, но пък видели възмущението
на свидетеля, видели, че бил разтроен, разгневен и възмутен от поведението на
ищеца Д.. Твърди, че това поведение на ищеца Д. е мотивирано от алкохола, тъй
като в своето семейство имал такъв случай на агресия от алкохол. Изтъква, че
написал докладната до прекия си началник. На другия ден, след докладната,
накарали Д. да си събере багажа от Министерство на отбраната и го преместили в
Дирекцията на Военна полиция, махнали го от там, където работел. Инцидентът
станал в Министерство на отбраната на ул. „******№ 1.
Относими доказателства за други факти по делото не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
Искът е неоснователен.
Претенцията е за обезщетяване на вреди от граждански
деликт, чиито фактически състав включва извършването на противоправно деяние, в
причинна връзка от което да са настъпили вреди. Деянието следва да е виновно
извършено, но вината се предполага - чл.45 ал.2 от ЗЗД.
При решаване на правен спор съдът изхожда от възведените в
исковата молба факти, въз основа на които ищецът претендира за него да е
възникнало спорното материално право. Понеже това са факти, от които ищцовата
страна черпи права, по отношение на тях ищецът е длъжен да проведе главно
доказване – чл.154 от ГПК. Данните по делото следва да изключват всички
възможни вероятности фактите, твърдяни от ищеца, да не са се осъществили.
Не се събраха доказателства по делото, от които да се установява ответникът да е извършил
твърдяното от ищеца противоправно поведение –не се събраха доказателства доносът
за извършено нарушение на ищеца, изразяващо се в недостойно поведение, агресия,
да не отговаря на обективната действителност и с това си действие ответникът да
е целял да му причини вреди.
Събраха се гласни и писмени доказателства,
че ответникът е сигнализирал ръководството на Военна полиция, където и двете
страни работели, мотивиран от необосновано агресивно поведение на ищеца. Това
поведение на ответника не е противоправно, доколкото е установено, че
агресивното поведение на ищеца е било
насочено не само срещу ответника, но и срещу други техни колеги. Ето защо
сигнализирането до ръководните органи не е поведение, което в конкретния случай
да може да се квалифицира като противоправно. Твърдяното от ищеца
деяние, от което са настъпили за него
вреди, съставлява подаване на докладна от ответника до ръководството на Военна полиция. Отговорността
за непозволено увреждане предпоставя вредите да са от деяние, което е
неправомерно. Действието по подаване на докладна с
твърдения за агресивни действия на определено лице и молба за
съдействие за разрешаване на проблемите обаче не е противоправно. Право
на всеки гражданин е да сезира органите на властта (в случия ръководството на Военна полиция) с
искане за защита на правата му, когато счита, че те са застрашени или накърнени
от другиго (Р-242-2009, ІІІ г.о.; Р-668-2010, ІV г.о.; Р-276-2009, ІІІ г.о.;
Р-1347-2008, ІІ г.о., О-25-2010, ІІІ г.о.). Още повече, че и
самият свидетел на ищеца( св.Р.Г.Б.) сочи, че, ако забележи
нарушение на дисциплината като военнослужещ, е длъжен да докладва на началника си, което може да е устно или писмено с цел
да се преустанови някаква злонамерена практика, задължение на военнослужещия е
при забелязване на нарушения да докладва, което е по устав.
За
да е налице отговорност за вреди от непозволено увреждане, е необходимо
деянието да е непозволено, т. е. да е извършено в нарушение на определени
законови разпоредби. Такова нарушение би могло да има, когато се упражнява
определено право, каквото деецът обективно не притежава, или когато той има
право, но го упражнява не по определения ред. Противоправността на деянието е
елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, който съществува обективно.
Липсата й е основание искът да бъде отхвърлен,
Когато не е налице който и да е от елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане, не може да се породи и
предвидената в чл.45 ал.1 от ЗЗД отговорност. Ето защо искът следва да се
отхвърли изцяло.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника разноски по делото в
размер на 1310 лв. за адв. възнаграждение. Неоснователно е възражението на
ищеца за прекомерност на адв. възнаграждение- размерът е съобразен с цената на
иска( 26 000лв.), както и с оглед фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 26 000лв., предявен от Л.О.Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес и
адрес за призоваване: гр.София, бул.********, чрез адв. К.К. от САК срещу М.В.М., ЕГН **********,***, офис С-19 чрез адвокат В.В..
ОСЪЖДА Л.О.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес и адрес за призоваване:
гр.София, бул.********, чрез адв. К.К. от САК да заплати на М.В.М., ЕГН **********,***, офис С-19, чрез адвокат В.В.
на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 1310 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщението на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: