Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.02.2021 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното
от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №13886 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.
Образувано
е по жалба на „З.О.“ АД, ***, подадена чрез адв.С.С.- длъжник по изпълнително дело №20208510400883 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№851
при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление за разноски от 15.06.2020г., с което във
връзка с постъпило възражение вх.№40228/12.06.2020г. се отказва да бъде намален
размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 360.00
лв. с ДДС, както и се отказва да бъде намален размера на таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ от 253.37 лв. с ДДС. В жалбата се излагат
подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски.
Твърди се, че на взискателя по изпълнителното дело се дължат единствено
разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на делото по чл.10, ал.1 от
Наредба №1/09.07.2004г. в размер на сумата от 200.00 лв.. Поддържа се, че с
оглед обстоятелството, че не са били извършвани действия по водене на делото на
взискателя не се дължи възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г..
Излага се още, че следва да бъде намалена пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, която не е правилно изчислена, дължи се само върху материалния интерес
по изпълнителното дело, без да се включват и разноските по изпълнението. Жалбоподателят,
чрез своя процесуален представител претендира присъждане на направени разноски
по делото, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – ЗД“Б.И.“АД, не депозира
отговор и не взема становище относно постъпилата жалба.
ЧСИ М.П., с рег.№851 при КЧСИ, е изложил мотиви
по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа
становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Изпълнително
дело №20208510400883 по описа на ЧСИ М.П., с
рег.№851 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба на ЗД“Б.И.“АД,
чрез адв.М.Г., срещу длъжника - „З.О.“ АД, ***, въз основа на изпълнителен лист от 10.02.2020г., издаден по гр.дело №18582/2016г. по описа на СРС,
ІІ Г.О., 79 състав. Към молбата за
образуване на изпълнителното дело е приложено адвокатско пълномощно и договор
за правна защита и съдействие, от който е видно, че платеното от взискателя на
адв.М.Г. адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв., без ДДС. На длъжника -
„З.О.“ АД, *** е връчена покана за доброволно изпълнение, с която освен дължимите
по приложения изпълнителен лист суми, длъжникът е поканен да заплати и сумата
от 360.00 лв. с ДДС, разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя за
платено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 335.64 лв., такси по ТТР
към ЗЧСИ, от която пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на сумата от 253.37 лв. с ДДС.
В
срока за доброволно изпълнение длъжникът - „З.О.“ АД, *** е депозирал писмено
възражение вх.№40228/12.06.2020г., в което е направено възражение за
прекомерност на разноски за дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 360.00
лв., като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба
№1/09.07.2004г. минимални размери само за образуване на изпълнително дело от
200.00 лв.. В същото възражение са наведени доводи, че начислената такса по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ не е правилно изчислена, тъй като е включено адвокатското
възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното
производство, в събраната сума по смисъла на т.26 от ТТР към ЗЧСИ, което е
незаконосъобразно.
На основание постъпилото от длъжника писмено
възражение вх.№40228/12.06.2020г. съдебният изпълнител е постановил постановление
за разноски от 15.06.2020г., с което отказва да бъде намален размера на приети
по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 360.00 лв. с ДДС,
както и се отказва да бъде намален размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ от
253.37 лв. с ДДС. Изложени са аргументи в смисъл, че приетите за събиране
разноски за адвокатски хонорар на взискателя са в минимален размер по чл.10,
т.1 и т.2 във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Посочено е още, че определената такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ е начислена съобразно чл.83 от ЗЧСИ и чл.26 и забележка №4
към чл.26 от ТТРЗЧСИ.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в едноседмичния
срок по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските /чл.435, ал.2 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата е приложима
не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – така определение №403/01.12.2008г.
по ч.гр.д. №1762 от 2008г. на ВКС, V Г.О..
В
настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност, напротив освен единствено да подаде молба за образуване на
процесното изпълнително дело пълномощника на взискателя - адв.М.Г. не е
извършил други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на
паричните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и
т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. минималният размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а за водене на
изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични
вземания - 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от
Наредбата. В настоящия случай въззивният съд счита, че упълномощеният от взискателя
адвокат е извършил по процесното изпълнително дело единствено действие по
неговото образуване като е подал молба за образуването му въз основа на изпълнителен лист от 10.02.2020г., издаден по гр.дело №18582/2016г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 79 състав.. В тази връзка
съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение
възлизат на 200.00 лв. - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10,
т.1 от Наредба №1/2004г.. От друга страна с оглед факта, че срещу длъжника след
изпращане на поканата за доброволно изпълнение не са били извършвани, вкл. след
изтичане на срока за доброволно изпълнение, никакви процесуални действия,
насочени към удовлетворяване на парични вземания, взискателят няма право на
разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело,
свързани с процесуално
представителство, защита и съдействие по извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания – чл.10, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г.. В тази връзка възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се
явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ, следва да
бъде намалено до размер на сумата от 200.00 лв.. Върху размера на адвокатското
възнаграждение не следва да се начислява ДДС, тъй като липсват доказателства за
регистрация на процесуалния представител по ЗДДС.
С
оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени до дължимите такива за образуване на
изпълнителното производство в размер на сумата от 200.00 лв., който размер
изцяло съответства на минималния такъв съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На следващо място основателна се явява и подадената
жалба в частта, в която се прави искане за намаляване на определената от ЧСИ М.П.,
с рег.№851 при КЧСИ, с район на действие СГС, по изпълнително дело №20198510402451 пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. По
процесното изпълнително дело съдебният изпълнител е изчислил дължимата
пропорционална такса от 253.37 лв. с ДДС върху размера на всички събрани
вземания, към които се включва както сумата по изпълнителен лист, така и
начислени разноски – факт, който изрично се признава от съдебния изпълнител в
депозирани от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК/. Настоящият състав счита, че материалният интерес, върху
който се изчислява пропорционалната такса, е само присъденото вземане по
изпълнителния лист. При определяне на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не се
включват и начислените разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. Ето защо и съобразно т.26, б."в"
от ТТРЗЧСИ, дължимата пропорционална такса е в размер на 135.55 лв. без ДДС или 162.66 лв. с вкл. ДДС при материален
интерес от 1444.35 лв. /по изпълнителен лист от 10.02.2020г., издаден по гр.дело №18582/2016г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 79 състав/.
По отношение на разноските по
настоящето дело:
Искането за присъждане на сторените от
жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо, че жалбата е основателна. Отговорността за разноски
се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателя /ответник по
жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или
действие. В този случай взискателя не следва да носи отговорност за разноските
по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран
в нормата на чл.441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски
съд, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление за разноски от 15.06.2020г., издадено по изпълнително дело №20208510400883 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№851 при КЧСИ, с район на действие СГС, с което във връзка с постъпило
възражение вх.№40228/12.06.2020г. от длъжника - „З.О.“ АД, ***, се отказва да
бъде намален размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на
взискателя от 360.00 лв. с ДДС, както и се отказва да бъде намален размера на
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ от 253.37 лв. с ДДС
И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл.78, ал.5 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за взискателя – ЗД“Б.И.“АД, с ЕИК ********;
по изпълнително дело №20208510400883 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№851 при КЧСИ, от 360.00 лв. на 200.00 лв. /двеста лева/.
ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по изпълнително дело №20208510400883 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№851 при КЧСИ, при материален интерес от 1444.35 лв. /по изпълнителен лист от 10.02.2020г., издаден по гр.дело №18582/2016г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 79 състав/ дължима на основание т.26, б.”в“ от Тарифа за таксите и разноските към закона за частните
съдебни изпълнители, в размер на сумата от
162.66 лв. /сто шестдесет и два лева и 66 ст./ с вкл. ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.