Старозагорски окръжен съд - 1 - н.о.х.д. № 321/2014 г.
МОТИВИ:
Срещу подсъдимата М.С.Р. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.249, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 04.11.2013 г. в гр. Казанлък, действайки
в условията на продължавано престъпление, е използвала платежен инструмент –
дебитна карта „Маестро” с № **** ,
издадена от „ЦКБ”, без съгласието на
титуляра В.Ц.М., ЕГН **********, като деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
Срещу
подсъдимата С.П.З. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.249, ал.1 от НК, за това, че на 04.11.2013 г. в гр. Казанлък, действайки в условията на продължавано
престъпление, е използвала платежен инструмент – дебитна карта „Маестро” с № **** , издадена от „ЦКБ”, без съгласието на титуляра В.Ц.М., ЕГН **********,
като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Прокурорът
поддържа така повдигнатото обвинение по чл.249, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК срещу
подсъдимите М.С.Р. и
С.П.З. и счита, че следва да им бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК.
Подсъдимата М.С.Р. твърди, че съжалява за стореното. Моли съда да й наложи минимално наказание. Подробни съображения за това развива в
пледоарията си служебният
й защитник адв. Ю.Г., която пледира за приложението на чл.55, ал.1, т.1, и ал.3 от НК.
Подсъдимата С.П.З. твърди, че съжалява за стореното. Моли съда да й наложи минимално наказание. Подробни съображения за това развива в
пледоарията си служебният
й защитник адв. Н. И-Г, която пледира за приложението на чл.55, ал.1, т.1, и ал.3 от НК.
Делото е разгледано
по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Подсъдимата М.С.Р. е родена на *** ***, общ.
Казанлък, местност „****” № 3, българка, българска
гражданка, с начално образование, безработна,
неомъжена, неосъждана, ЕГН **********
Подсъдимата С.П.З. е родена
на *** ***, общ. Казанлък, местност „****” № 3, българка, българска гражданка,
с начално образование, безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.
На 04. 11. 2013 г., около 8.30 ч.,
свидетелят В. Ц.М. отишъл на
Кооперативния пазар в гр. Казанлък.
- 2 -
Свидетелят
М. си купил закуска и се отправил към една от свободните метални маси,
преназначени за търговия с различни стоки. На масата той оставил найлонова
торба /жълта, с надпис „Най-здравата торбичка”/, в която се намирали личните му
документи, парите му и дебитна карта
„Маестро” с № **** , издадена от „ЦКБ”, листче с ПИН-кода за нея и мобилният му
телефон м. „Нокиа”.
Свидетелят
М. закусил и се отдалечил за кратко от масата, за да си изхвърли отпадъците в
коша за боклук, който се намирал на около 3 м. от там.
Тогава
подсъдимите М.С.Р. и С.П.З., които се намирали наблизо, се приближили до
металната маса и видели жълтата найлонова торба. Подсъдимата З. я взела и двете
с Р. напуснали района на Кооперативния пазар.
Подсъдимите
Р. и З. тръгнали към центъра на гр. Казанлък и пътьом проверили съдържанието на
торбата. В нея имало документи за трудов стаж, портфейл с документи за
самоличност, мобилен телефон м. „Нокиа”, дебитна
карта „Маестро” с № **** , издадена от „ЦКБ”, и листче с ПИН-кода за нея.
Подсъдимите
Р. и З. решили да проверят дали има парични средства в дебитната карта, за да
ги изтеглят. Те отишли на ул. „****”, където имало АТМ-устройство на „Уникредит
Булбанк”, Клон – Казанлък.
Подсъдимата
Р. направила две транзакции от по 50 лв. /изтеглила общо сумата от 100 лв. Цялата
сума предала на подсъдимата З., която й дала 20 лв.
След това
двете подсъдими се прибрали в с. Копринка с такси.
След
като пристигнали в селото, Р. и З. изхвърлили
торбата с вещите на свидетеля М., без дебитната карта, зад един хранителен
магазин.
В центъра
на селото подсъдимите Р. и З. влезли в друг хранителен магазин, стопанисван от
ЕТ „Р. ****”.
Подсъдимата
З. поискала от продавачката /свидетелката ****/ да провери в пост-терминалното
устройство, което се намирало в ммагазина, колко лева има в дебитната карта. Гаджалова
установила, че в картата има около осем-девет лева.
Тогава
подсъдимата З. напазарувала хранителни продукти приблизително за тази сума и
платила с дебитната карта чрез транзакция от посттерминалното устройство.
След няколко часа в същия магазин била извършена
проверка от служители на РУП – Казанлък. Свидетелката Г. обяснила на полицейските органи, че дебитната
карта е ползвана от подсъдимата З..
За нуждите
на разследването, със съпроводително писмо от 29.11.2013 г. от „Уникредит Булбанк” бил предоставен компакт
диск, съдържащ записите от охранителната камера на АТМ-устройство на „Уникредит
Булбанк”, Клон – Казанлък, находящо се на ул. „****” № 4, гр. Казанлък, за
периода 9.00 ч – 12.00 ч. на 04.11.2013 г. /л.19 от д.п. № 1690/2013 г. по
описа на РУП – Казанлък/.
Старозагорски окръжен съд - 3 - н.о.х.д. № 321/2014 г.
При преглед
на камерите на банкомата на „Уникредит Булбанк”, Клон – Казанлък, от видео файл
№ 1 е установено, че две лица от женски пол извършват действия пред банкомата.
Видно от протокол № 35/13.02.2014 г. – заключение на техническата експертиза /л.38 – л.43 от д.п. № 1690/2013 г. по описа на РУП – Казанлък/, не е възможно провеждане на сравнително лицево-идентификационно
изследване и установяване на самоличност, поради голямото разстояние на
обектите от камерата и ниското качество на изображенията в предоставения за
изследване видео файл.
Видно от справка за съдимост № 114/20.01.2014 г. на Казанлъшкия районен съд /л.46 от д.п. № 1690/2013 г. по описа на РУП – Казанлък/, подсъдимата Р. е неосъждана.
Видно от справка за съдимост № 678/01.04.2014 г. на Казанлъшкия районен съд /л.46 от д.п. № 1690/2013 г. по описа на РУП – Казанлък/, подсъдимата З. е осъждана – реабилитирана по право.
Подсъдимите Р. и З.
са с добри характеристични справки /съответно, л.50 и л.52 от д.п. № 1690/2013 г. по описа на РУП –
Казанлък/.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от изявлението на подсъдимите Р. и З. по чл.371, т.2 от НПК, показанията на
свидетелите М., Б. и
Г., заключението на експерта Ч.
/по реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК/, както и от
приложените към делото писмени и веществени доказателства.
Въз основа на описаната
по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата М.С.Р. е осъществила от
обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано
в чл.249, ал.1, във
връзка с чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 04.11.2013 г. в гр. Казанлък,
действайки в условията на продължавано престъпление, е използвала платежен
инструмент – дебитна карта „Маестро” с №
**** , издадена от „ЦКБ”, без съгласието
на титуляра В.Ц.М., ЕГН **********, като деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
От субективна страна
престъплението по чл.249,
ал.1, връзка с чл.26, ал.1 от НК е
извършено с пряк умисъл – подсъдимата Р. е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на
тези последици.
С оглед на посочената правна
квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната
превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, както и с разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55, ал.1, т.1
от НК.
А именно, съдът
счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и
най-лекото предвидено в закона наказание е твърде тежко за подсъдимата Р.. Многобройните смекчаващи вината обстоятелства са,
че подсъдимата Р. признава вината си и
искрено съжалява за случилото се,
- 4 -
в тежко материално положение е
/безработна е/, има добри характеристични данни, чисто съдебно минало, млад
човек е и има възможност да се
поправи, тъй като
цялото й поведение говори за активен процес на преосмисляне на стореното.
Предвиденото в закона
наказание за
престъплението по чл.249, ал.1 от НК е лишаване от свобода от две до осем
години и глоба до двойния размер на получената сума.
Поради изложените съображения
и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи
наказание на подсъдимата Р. оглед разпоредбата на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК – като слезе под най-ниския
предел на наказанието лишаване от свобода.
Съдът счита, че наказание от
една година лишаване от свобода е справедливо и отговаря на целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК.
Съдът счита, че за постигане
целите на
наказанието /поправяне на
подсъдимата/ не е наложително подсъдимата Р. да търпи така наложеното й наказание лишаване от свобода ефективно, поради което
и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът следва да отложи изпълнението на
наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Тъй като подсъдимата Р. няма доходи – същата е
безработна и не притежава недвижими имоти и МПС, съдът счита, че не следва да постанови спрямо нея кумулативно
предвиденото в закона наказание
глоба. Такава възможността дава и разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, а именно –
съдът да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с
наказанието лишаване от свобода.
Въз основа на описаната
по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата С.П.З. е осъществила от
обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано
в чл.249, ал.1 от НК, тъй като на 04.11.2013 г. в гр. Казанлък е
използвала платежен инструмент – дебитна карта „Маестро” с № **** , издадена от „ЦКБ”, без съгласието на титуляра В.Ц.М., ЕГН **********,
като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
От субективна страна
престъплението по чл.249,
ал.1 от НК е извършено с пряк
умисъл – подсъдимата
З. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици.
С оглед на посочената правна
квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната
превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, както и с разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55, ал.1, т.1
от НК.
А именно, съдът
счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и
най-лекото предвидено в закона наказание е твърде тежко за подсъдимата З.. Многобройните смекчаващи вината обстоятелства са,
че подсъдимата З. признава вината си и
искрено съжалява за случилото се,
Старозагорски окръжен съд - 5 - н.о.х.д. № 321/2014 г.
в тежко материално положение е /безработна
е, с три малолетни деца/, има добри характеристични данни, чисто съдебно
минало, млад човек е и има
възможност да се поправи, тъй като цялото й поведение говори за активен процес на преосмисляне на
стореното.
Предвиденото в закона
наказание за
престъплението по чл.249, ал.1 от НК е лишаване от свобода от две до осем
години и глоба до двойния размер на получената сума.
Поради изложените съображения
и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи
наказание на подсъдимата З. оглед разпоредбата на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК – като слезе под най-ниския
предел на наказанието лишаване от свобода.
Съдът счита, че наказание от
една година лишаване от свобода е справедливо и отговаря на целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК.
Съдът счита, че за постигане
целите на
наказанието /поправяне на
подсъдимата/ не е наложително подсъдимата З. да търпи така наложеното й наказание лишаване от свобода ефективно, поради което
и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът следва да отложи изпълнението на
наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Тъй като подсъдимата З. няма доходи – същата е
безработна и не притежава недвижими имоти и МПС, съдът счита, че не следва да постанови спрямо нея кумулативно
предвиденото в закона наказание
глоба. Такава възможността дава и разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, а именно –
съдът да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с
наказанието лишаване от свобода.
Вещественото доказателства по
делото – 1 бр. дебитна карта и 1 бр. СД /приложени, съответно, на
л.20 и на л.36 от д.п. №
1690/2013 г. по описа на РУП – Казанлък/, следва да се унищожат като малоценни предмети след
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите Р. и
З. следва да бъдат осъдени да заплати направените
по делото разноски в размер на по 11 лв. за всяка една от тях.
Причините
за извършване на престъплението от подсъдимите Р. и З. са ниско правно съзнание и желание да си набавят средства по неправомерен начин.
Предвид
гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: