№ 4207
гр. Варна, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20243110109652 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп”, ЕИК000694286 със седалище и адрес гр. София, пл.“Позитано“№5 срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, чрез Областно пътно управление - гр.Варна, ул.
„Д-р Пискюлиев“ №3 иск с правно основание чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 800.48 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 775.48 лева и разноски в размер на 25.00 лева по
ликвидация на щета № 470423232352279 за лек автомобил „Мерцедес“, рег. № *******,
собственост на „ВЕС“ ООД, за настъпило на 18.09.2023г. пътнотранспортно произшествие,
вследствие на попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, сумата от 57.15 лева, представляваща лихва за забава начислена върху главницата за
периода от 22.02.2024г. до 31.07.2024г., ведно със законна лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска до деня на пълното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 18.09.2023г., около 21:00ч., при движение по
път № 207 от Ветрино посока с. Калоян, обл. Варна, в с. Добротич, Д. Ф. Н., като водач на
лек автомобил „Мерцедес“, рег. № *******, собственост на „ВЕС“ ООД, преминава през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което били увредени
задна дясна лята джанта и задна дясна гума. Между застрахователното дружество и
собственика на лекия автомобил бил сключен договор за застраховка „Каско стандарт“,
оформен в застрахователна полица № 4704230810000011, за срок от 12 месеца и обвързваща
страните за периода от 08.01.2023г. до 07.01.2024г.
По молба на собственика на увредения автомобил в застрахователят образувал щета
1
№ 470423232352279, като за отстраняване на установените в резултат на настъпилото
застрахователно събитие щети, на 18.12.2023г. на собственика на лекия автомобил било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 303.88 лева за увредената гума, а на
23.02.2024г. на „Даймънд кът БГ“ ЕООД била преведена сумата от 471.60 лева за поправката
на лятата джанта.
Сочи се, че със заплащането на застрахователното обезщетение застрахователят е
встъпил в правата на застрахования за заплатеното обезщетение срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, тъй като пътят, на който настъпило произшествието
представлявал част от Републиканската пътна мрежа и се поддържа от ответника. Тъй като
ответната агенция не е възстановила заплатеното обезщетение и ликвидационни разноски,
сезира съда с искане за осъждането й да стори това. Моли за присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна Агенция „Пътна инфраструктура“
гр.София депозирала отговор, в който се изразява становище за неоснователност на
претенцията, както по основателност така и по размер. Не оспорва факта, че път ІІІ-207 е
част от републиканската пътна мрежа и че на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез специализираното й звено
– областно пътно управление – Варна. Оспорва застрахователното дружество да е встъпило
в правата на увреденото лице с аргумент, че липсват данни застрахователната премия по
твърдяната застраховка да е платена, а оттам и договорът за застраховка да е породил
действие. Оспорва на следващо място механизма на настъпване на твърдяното
произшествие, като поддържа, че на посочения пътен участък към 18.09.2023г. не е
съществувала неравност на платното за движение, поради което твърдяните щети не биха
могли да настъпят от соченото събитие. Счита, че причината за настъпване на
произшествието следва да се търси в поведението на водача на лекия автомобил, който е
допринесъл за настъпване на същото и има изключителна вина за реализирането му и
настъпилия вредоносен резултат. Оспорва се и акцесорната претенция. С оглед изложеното
моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото заверено от страната копие на застрахователна
полица № 4704230810000011, че на 05.01.2023г. между ищцовото дружество и „Вес” ООД, е
сключена застраховка “Каско Стандарт”, клауза „Пълно каско“, на лек автомобил
„Мерцедес”, модел „GLS”, с рег. № *******. Застрахователният договор е със срок на
действие от 08.01.2023г. до 07.01.2023г. Уговорената застрахователна премия е посочено, че
е в размер на 6808.49 лева, платима на четири вноски.
Със заявление от 20.09.2023г., „Вес“ ООД е уведомило ищцовото дружество за
настъпило пътнотранспортно произшествие, от което за управлявания от Д. Ф. Н. лек
автомобил „Мерцедес”, с рег. № *******, са настъпили щети по задна дясна гума и джанта.
Приложена по делото е декларация за настъпилото застрахователно събитие, в която Д. Ф.
2
Н. е декларирал, че на 18.09.2023г., при движение по път Ветрино, посока с. Добротич,
управляваният от него автомобил попаднал с дястаната страна в дупка на пътното платно.
От представената по делото преписка по претенция № 50-04020-
00412/23/20.09.2023г., щета № 470423232352279 се установява, че след извършен оглед на
застрахованото МПС, по лекия автомобил са констатирани следните увредени части: гума
задно дясна за подмята и джанта лята задна дясна със средна степен на деформация. С
изготвените доклади по щета № 470423232352279 е определено обезщетение в размер на
471.60 лева (л. 19) и 303.88 лева (л. 21), като в същите е посочено, че платената премия по
застраховката е в размер на 6808.49 лева. Определеното застрахователно обезщетение е
изплатено на сервиза, отстранил щетите на 23.02.2024г. (л. 20) и на застрахованото
дружество на 18.12.2023г. (л. 22).
Видно от приложената на л. 28 от делото регресна покана, ответната страна чрез
Областно пътно управление-Варна е уведомена за настъпилото пътнотранспортно
произшествие и изплатеното застрахователно обезщетение. Ответникът е оспорил
дължимостта на претендираната сума с писмо от 04.07.2024г., в което е посочено, че горната
регресна покана е заведена в Областно пътно управление – Варна на 20.06.2024г.
С изготвения проект за доклад, обявен за окончателен в съдебно заседание на
11.11.2024г., между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване, че път ІІІ-207 е част от републиканската пътна мрежа и като такъв се управлява и
стопанисва от Агенция „Пътна инфраструктура“.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено
и неоспорено от страните. В заключението си вещото лице установява, че уврежданията по
гумата и джантата, съответстват да се получени при съприкосновение с ръб на дупка при
влизане на колелото в дупката. Увреденият детайл съответства на механизма на
пътнотранспортното произшествие. Според експерта стойността на щетите, нанесени на
автомобила възлиза в размер на 834.80 лева. Разходите за оглед и експертиза в размер на 25
лева, съответстват на обичайните такива при такъв тип щети.
Ангажирани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. Ф. Н.
– водачът на увредения автомобил и Г. М. Р..
От показанията на свидетеля Н. се установява, че на сочената дата, при по път
Провадия-Тервел, в с. Добротич, автомобилът попаднал в дупка на пътното платно,
вследствие на което се спукала задна дясна гума. Сочи, че селото било с много завои, поради
което се движили със скорост 50 км/ч. Имало и неравности. Видимостта била добра. Според
свидетеля дупката била с размери горе-долу 25-30 см на 10 см.
Свидетелят Р. излага, че не е присъствал по време, по което е настъпило
произшествието. Същият се отзовал, за да смени увредената гума. Не е възприел дупката,
тъй като водачът отдръпнал от мястото, където е настъпил инцидента.
Въз основа на установеното по-горе от фактическа страна, съдът достигна до
3
следните правни изводи:
За основателното провеждане на предявения иск, в тежест на ищцовото дружество е
да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на имуществено
застраховане; да е причинено застрахователно събитие от трето лица, което отговаря по
правилата на деликтната или договорна отговорност; застрахователят да е изплатил
дължимото застрахователно обезщетение на застрахования, и третото по делото лице да не
принадлежи към домакинството на застрахования и да е негов роднина, освен ако е
действало умишлено (арг. от ал. 2 от чл. 410 КЗ).
Съдът приема, че е установено наличието на имуществено застраховане на
автомобила, собственост на „Вес“ ООД – налице е застрахователна полица, доказваща
застрахователното правоотношение, като от коментираните по-горе доказателства се
установява и факта на плащане на уговорената застрахователна премия. Установи се от
събраните по делото доказателства, че на твърдяната дата – 18.09.2023г. е настъпило
застрахователното събитие, а именно реализиране на пътнотранспортно произшествие, като
управляваният от Н. автомобил е преминал през несигнализирана дупка на пътното платно,
при което са увредени задна дясна гума и джанта. От заключението по допусната съдебно-
автотехническа експертиза, се установява, че сочените щети, биха могли да настъпи в
резултат на съприкосновения на гумата с ръбовете на дупка. При това положение и при
липса на съответно опровергаване от страна на ответника на изнесеното от свидетелите, за
съда не е налице основание да не приеме, че вследствие на преминаване през дупка на
пътното платно на застрахования автомобил е причинена твърдяната от ищцовото дружество
щета, а именно: увредена задна дясна гума и джанта, като размерът на щетата следва да се
определи на 834.80 лева, съобразно заключението на вещото лице. Изпълнението на
задълженията на водача, вменени му с нормата на чл. 123 ЗДвП, респ. липсата на протокол
за ПТП, съставен от органите на полицията, съдът намира, че не освобождава от
отговорност причинителя на вредите, които подлежат на доказване с всички допустими
доказателствени средства.
Следващата предпоставка от хипотезата на посочената правна норма е
застрахователното събитие да е причинено от трето лице, което отговаря пред застрахования
въз основа на правилата на деликтната или договорна отговорност – в конкретния случай
вредите да са причинени бездействие на работници или служители, на които ответната
страна е възложила поддържането на пътя. Именно по чл. 49 ЗЗД следва да бъде ангажирана
отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“. Този извод на съда се следва от
дадените с ППВС № 17/1963г., допълнено с ППВС № 4/1975г., т. 3, задължителни указания
на съдилищата досежно разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50
ЗЗД. Посочено е, че за разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането
трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца, включително и бездействие,
отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради
свойства на самата вещ. В случая наведените в исковата молба обстоятелства, на които се
основава регресната претенция на ищцовото дружество спрямо причинителя на вредите -
4
Агенция „Пътна инфраструктура“, настоящият състав намира, че се субсумират в хипотезата
на чл. 49 ЗЗД. Необезопасеното пътно платно, довело до горните вреди, не е дефект поради
свойството на вещта, а поради неизпълнение на задължението за поддържане на общинските
пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението, или в случая
общината отговаря за бездействието на работниците и служителите, на които е възложена
дейността по поддържане на патя, което обосновава отговорността по чл. 49 ЗЗД.
Не се оспорва от ответната страна, че пътят, на който е реализирано процесното
пътнотранспортно произшествие, е част от републиканската пътна мрежа, респ. на Агенция
„Пътна инфраструктура“ е задължението по ремонт и поддържане на пътя, предвиден за
осъществяване на улично движение – чл. 29 и 30 от Закона за пътищата. А както беше
посочено по-горе съдът намира за установено, че на посочения пътен участък е било
налично препятствие, коeто е създавало опасност и от своя страна обосновава извода на
съда, че собственикът на пътя не изпълнил вменените му със закона задължения, респ.
следва да бъде ангажирана отговорността му.
Неоснователно настоящият състав на съда намира възражението на ответника за
неспазване на правилата за движение от страна на водача увреденото моторно превозно
средство, доколкото доказателства в този смисъл в процеса не са събрани.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявената претенция е основателна и като
такава същата следва да бъде уважена в рамките на предявения размер от 800.48 лева,
включително и за претендираните ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева, дължими
съгласна нормата на чл. 410, ал. 1 КЗ.
Следващата претенция е за присъждане на обезщетение за забава. Съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая от
коментираните по-горе доказателства се установи, че ответната страна е получила
регресната покана на 20.06.2024г., при което следва да се приеме, че е изпаднал в забава за
възстановяване на застрахователното обезщетение от 21.06.2024г. Изчислена с помощта
онлайн калкулатор (https://www.calculator.bg) лихвата за забава за периода от 21.06.2024г. до
31.07.2024г. възлиза в размер на 12.47 лева. До този размер и за посоченият период
претенцията следва да бъде уважена, а за разликата до предявения размер от 57.15 лева и за
период от 22.02.2024г. до 20.06.2024г. – претенцията следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заплатена
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, като
съразмерно на уважената част от иска в полза на дружеството следва да бъде присъдена
сумата от 853.11 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника също се следват разноски, като в
случая се претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
5
помощ. Съразмерно на отхвърлената част от иска в полза на Агенцията следва да се присъди
сумата от 10.42 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Македония“, № 3, да заплати на ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Позитано“, № 5, сумата от 800.48 лева (осемстотин лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 775.48 лева за
отстраняване на щети по лек автомобил „Мерцедес”, модел „GLS”, с рег. № *******,
причинени при пътнотранспортно произшествие на 18.09.2023г., на път ІІІ-207, с. Добротич,
по договор за застраховка „Каско” и разноски по ликвидация на щетата в размер на 25 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
01.08.2024г. до окончателното изплащане на задължението, на основание 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Македония“, № 3, да заплати на ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Позитано“, № 5, сумата от 12.47 лева (дванадесет лева и четиридесет и седем стотинки),
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода 21.06.2024г. до
31.07.2024г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 12.47 лева до претендирания размер
от 57.15 лева и за периода от 22.02.2024г. до 20.06.2024г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
Агенция „Пътна инфраструктура“ – „Пътища и мостове“ ЕООД.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Македония“, № 3, да заплати на ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Позитано“, № 5, сумата от 853.11 лева (осемстотин петдесет и три лева и единадесет
стотинки), представляваща сторени в производството пред районен съд разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“, № 5, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Македония“, № 3, сумата от 10.42 лева (десет лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред
районен съд, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7