Р Е Ш Е Н И Е
№ 1460 10.06.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 6848 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против Д.С.А.
за установяване на дължимост на суми, оспорени в заповедно производство по ч.
гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
С определение № 2191/11.03.2019 г. е приложено по делото съобщението до ответника
Д.С.А., с
което са й изпратени препис от исковата молба и от
приложенията към нея за депозиране на отговор,
като й е назначен особен представител, който депозира в срок отговор на исковата
молба.
В
съдебно заседание процесуален
представител на ищцовото дружество не се
явява. Преди съдебно заседание депозира писмено становище, с което моли съда да
уважи исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание особеният представител на
ответника оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.
Бургаският районен съд, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 21.02.2013 г. е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) между „***“ АД, цедент, и „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, цесионер, по силата на който ищцовото дружество придобива
вземане срещу ответника в размер на 4244,02 лева, произтичащо от договор за паричен
кредит № ***/13.05.2010 г., сключен между цедента и А., която е уведомена на
15.11.2013 г. за цесията.
На 21.03.2014 г. е сключено споразумение за уреждане на
парично задължение (за краткост Споразумението), по силата на което Д.А. в
качеството на длъжник неотменимо и безусловно се задължава да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сума в размер на 4709,59 лева, от които 4244,02 лева главница и
465,57 лева мораторна лихва, която сума е дължима по договор за паричен кредит
№ ***/13.05.2010 г. Тази сума следва да бъде издължена чрез ежемесечни вноски,
платими до всяко 30-то число на текущия месец, считано от април 2014 г.
Страните се съгласяват месечните вноски от месец ноември до месец април да са в
размер на 100 лева, а месечните вноски от месец май до месец октомври да са в
размер на 150 лева. Според чл.8 от Споразумението при забава на изплащане на
вноска, цялото задължение става предсрочно изискуемо, като длъжникът дължи и
лихва за забава върху главницата от 4244,02 лева, считано от момента на
цедиране на задължението към „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД до окончателното
изплащане. В периода 30.04.2014 г. – 19.12.2014 г. ответникът прави плащания в
размер на 1200 лева. Вноската за месец януари 2015 г. не е платена, поради което
според ищеца от 01.02.2015 г. настъпва предсрочна изискуемост на сумите по
целия непогасен остатък и започва да се начислява лихва за забава върху
непогасения остатък от главницата. След тази дата А. извършва още две плащания
– на дата 30.09.2015 г. – 100 лева, и на 27.10.2015 г. – сума от 100 лева.
На 12.02.2018 г. ищцовото дружество подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу А. за следните суми: 2844,02 лева
главница по Споразумението и 655,43 лева мораторна лихва за периода от
01.11.2015 г. до 05.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда. По заявлението е образувано ч.гр. дело № ***/2018
г. по описа на БРС, като по него на 13.02.2018 г. е издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми. Тъй като длъжникът възразява против
заповедта, е образувано настоящото исково производство.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
Предявени са два установителни иска с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК.
Безспорно се установи, че е сключен договор за цесия
между „***“ АД, цедент, и „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, цесионер. Установи се
също така, че цесията е съобщена на длъжника А., което тя потвърждава в
Споразумението.
Неоснователно ищецът се позовава на уговорената в Споразумението възможност за
настъпване на предсрочна изискуемост на целия дълг при възникване на просрочено
плащане на задължение, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на кредитора. Тази теза е в противоречие с т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г.
на ОСГТК на ВКС, където е прието, че и при такава уговорка вземането става
изискуемо, след
като кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната
изискуемост – в този смисъл и при идентични факти
(споразумение с цесионер на вземане по договор за потребителски кредит) Решение
№ 83 от 26.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 50394/2016 г., IV г. о. По делото нито се твърди, нито
са представени доказателства кредиторът да е отправял и длъжникът да е получавал негово
волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост.
По аргумент от Тълкувателно решение № 8
от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК допустимо е предявеният по реда
на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Искът
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Видно от Споразумението краен срок за изплащане на
задължението по него е 30.06.2017 г., когато е падежът на последната вноска, –
дата, която е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Дружеството приема, че с изплатените от А. общо 1400 лева се
погасява част от главницата по споразумението, като по-обременително задължение
– чл.76, ал.1 от ЗЗД. Ето защо ответникът дължи сумата от 2844,02 лева главница
(4244,02 лева – 1400 лева) и тази сума следва да бъде присъдена.
Видно е обаче, че цялото вземане в размер на 2844,02 лева
става изискуемо на 01.07.2017 г., а не на дата 01.11.2015 г., поради което
искът за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен за периода 01.11.2015 г. –
30.06.2017 г. За периода от 01.07.2017 г. до 05.02.2018 г. мораторната лихва е
в размер на 173,80 лева, в който размер искът следва да бъде уважен, а над него
до пълния претендиран такъв – отхвърлен, като неоснователен.
По въпроса за разноските:
Ищецът има право на разноски за заповедното производство в
размер на 405,31 лева – част от заплатените държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съответна на уважената част от исковете. Заплатеното от
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД адвокатско възнаграждение за заповедното
производство не е прекомерно – аргумент от чл.7, ал.7, вр. ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
(за краткост Наредбата). Според тези разпоредби минималният размер на
адвокатското възнаграждение с оглед материалния интерес по делото е 352,48
лева, а дружеството е платило адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Дружеството има право на разноски и за исковото
производство. Заплатеното от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД адвокатско
възнаграждение за исковото производство не е прекомерно – аргумент от чл.7,
ал.2, т.2 от Наредбата, според която разпоредба минималният размер на адвокатското
възнаграждение с оглед материалния интерес по делото е 474,96 лева, а
дружеството е платило адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Ето защо
пълният размер на това възнаграждение следва да бъде взет предвид при
изчисляване на дължимите разноски на страната. Освен адвокатско възнаграждение,
дружеството претендира и доплатената държавна такса и депозита за особения
представител. С оглед изхода на делото то има право на разноски в исковото
производство в размер на 900,12 лева.
Ответникът също има право на разноски, но няма
доказателства такива да са направени.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Д.С.А., ЕГН – **********, дължи на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, следните суми: 2844,02 лева (две хиляди
осемстотин четиридесет и четири лева и две стотинки), представляваща главница
по споразумение за уреждане на парично задължение от 21.03.2014 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 12.02.2018 г. до окончателното й изплащане; 173,80
лева (сто седемдесет и три лева и осемдесет стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 01.07.2017 г. – 05.02.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ установителния иск за мораторна лихва над присъдения
размер от 173,80 лева до пълния претендиран такъв от 655,43 лева, както и за
периода 01.11.2015 г. – 30.06.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Д.С.А., ЕГН – **********, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, следните суми: 405,31 лева (четиристотин и пет
лева и тридесет и една стотинки), представляваща разноски по ч. гр. дело № ***/2018
г. по описа на БРС; 900,12 лева (деветстотин лева и дванадесет стотинки),
представляваща разноски по настоящото дело, и двете суми съобразно уважената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с
оригинала!
ММ