Решение по дело №6848/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1460
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 16 юли 2019 г.)
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20182120106848
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1460                                                  10.06.2019 г.                                              гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети май                                        две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 6848 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод исковата молба на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против Д.С.А. за установяване на дължимост на суми, оспорени в заповедно производство по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС.

С определение № 2191/11.03.2019 г. е приложено по делото съобщението до ответника Д.С.А., с което са й изпратени препис от исковата молба и от приложенията към нея за депозиране на отговор, като й е назначен особен представител, който депозира в срок отговор на исковата молба.

В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява. Преди съдебно заседание депозира писмено становище, с което моли съда да уважи исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.02.2013 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „***“ АД, цедент, и „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, цесионер, по силата на който ищцовото дружество придобива вземане срещу ответника в размер на 4244,02 лева, произтичащо от договор за паричен кредит № ***/13.05.2010 г., сключен между цедента и А., която е уведомена на 15.11.2013 г. за цесията.

На 21.03.2014 г. е сключено споразумение за уреждане на парично задължение (за краткост Споразумението), по силата на което Д.А. в качеството на длъжник неотменимо и безусловно се задължава да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сума в размер на 4709,59 лева, от които 4244,02 лева главница и 465,57 лева мораторна лихва, която сума е дължима по договор за паричен кредит № ***/13.05.2010 г. Тази сума следва да бъде издължена чрез ежемесечни вноски, платими до всяко 30-то число на текущия месец, считано от април 2014 г. Страните се съгласяват месечните вноски от месец ноември до месец април да са в размер на 100 лева, а месечните вноски от месец май до месец октомври да са в размер на 150 лева. Според чл.8 от Споразумението при забава на изплащане на вноска, цялото задължение става предсрочно изискуемо, като длъжникът дължи и лихва за забава върху главницата от 4244,02 лева, считано от момента на цедиране на задължението към „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД до окончателното изплащане. В периода 30.04.2014 г. – 19.12.2014 г. ответникът прави плащания в размер на 1200 лева. Вноската за месец януари 2015 г. не е платена, поради което според ищеца от 01.02.2015 г. настъпва предсрочна изискуемост на сумите по целия непогасен остатък и започва да се начислява лихва за забава върху непогасения остатък от главницата. След тази дата А. извършва още две плащания – на дата 30.09.2015 г. – 100 лева, и на 27.10.2015 г. – сума от 100 лева.

На 12.02.2018 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу А. за следните суми: 2844,02 лева главница по Споразумението и 655,43 лева мораторна лихва за периода от 01.11.2015 г. до 05.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда. По заявлението е образувано ч.гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС, като по него на 13.02.2018 г. е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми. Тъй като длъжникът възразява против заповедта, е образувано настоящото исково производство.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявени са два установителни иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

Безспорно се установи, че е сключен договор за цесия между „***“ АД, цедент, и „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, цесионер. Установи се също така, че цесията е съобщена на длъжника А., което тя потвърждава в Споразумението.

Неоснователно ищецът се позовава на уговорената в Споразумението възможност за настъпване на предсрочна изискуемост на целия дълг при възникване на просрочено плащане на задължение, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на кредитора. Тази теза е в противоречие с т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че и при такава уговорка вземането става изискуемо, след като кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната изискуемост – в този смисъл и при идентични факти (споразумение с цесионер на вземане по договор за потребителски кредит) Решение № 83 от 26.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 50394/2016 г., IV г. о. По делото нито се твърди, нито са представени доказателства кредиторът да е отправял и длъжникът да е получавал негово волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост.

По аргумент от Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Искът може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Видно от Споразумението краен срок за изплащане на задължението по него е 30.06.2017 г., когато е падежът на последната вноска, – дата, която е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Дружеството приема, че с изплатените от А. общо 1400 лева се погасява част от главницата по споразумението, като по-обременително задължение – чл.76, ал.1 от ЗЗД. Ето защо ответникът дължи сумата от 2844,02 лева главница (4244,02 лева – 1400 лева) и тази сума следва да бъде присъдена.

Видно е обаче, че цялото вземане в размер на 2844,02 лева става изискуемо на 01.07.2017 г., а не на дата 01.11.2015 г., поради което искът за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен за периода 01.11.2015 г. – 30.06.2017 г. За периода от 01.07.2017 г. до 05.02.2018 г. мораторната лихва е в размер на 173,80 лева, в който размер искът следва да бъде уважен, а над него до пълния претендиран такъв – отхвърлен, като неоснователен.

По въпроса за разноските:

Ищецът има право на разноски за заповедното производство в размер на 405,31 лева – част от заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение, съответна на уважената част от исковете. Заплатеното от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД адвокатско възнаграждение за заповедното производство не е прекомерно – аргумент от чл.7, ал.7, вр. ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата). Според тези разпоредби минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед материалния интерес по делото е 352,48 лева, а дружеството е платило адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Дружеството има право на разноски и за исковото производство. Заплатеното от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД адвокатско възнаграждение за исковото производство не е прекомерно – аргумент от чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, според която разпоредба минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед материалния интерес по делото е 474,96 лева, а дружеството е платило адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Ето защо пълният размер на това възнаграждение следва да бъде взет предвид при изчисляване на дължимите разноски на страната. Освен адвокатско възнаграждение, дружеството претендира и доплатената държавна такса и депозита за особения представител. С оглед изхода на делото то има право на разноски в исковото производство в размер на 900,12 лева.

Ответникът също има право на разноски, но няма доказателства такива да са направени.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Д.С.А., ЕГН – **********, дължи на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, следните суми: 2844,02 лева (две хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и две стотинки), представляваща главница по споразумение за уреждане на парично задължение от 21.03.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от 12.02.2018 г. до окончателното й изплащане; 173,80 лева (сто седемдесет и три лева и осемдесет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2017 г. – 05.02.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ установителния иск за мораторна лихва над присъдения размер от 173,80 лева до пълния претендиран такъв от 655,43 лева, както и за периода 01.11.2015 г. – 30.06.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА Д.С.А., ЕГН – **********, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, следните суми: 405,31 лева (четиристотин и пет лева и тридесет и една стотинки), представляваща разноски по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС; 900,12 лева (деветстотин лева и дванадесет стотинки), представляваща разноски по настоящото дело, и двете суми съобразно уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ