Решение по дело №10219/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 ноември 2019 г.
Съдия: Росен Петков Буюклиев
Дело: 20197060710219
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 2 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 211

 

гр. Велико Търново, 29.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ДАНАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВЕЛИНА ЯНЕВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при секретар

С.Ф.

И с участието

на прокурора

М.

изслуша докладваното

от съдия

БУЮКЛИЕВ

по касационно административен характер дело № 10219 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Касаторът Д.Й.Д., чрез представителя си ***Й.Й. от ВТАК, обжалва решение №283/17.06.2019 г., постановено по НАХД №553/2019 г. по описа на Великотърновският районен съд като неправилно.

Касаторът инвокира неправилност на решението на районният съд поради нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложен закон – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Сочи се, че законът е приложен неправилно поради грешния извод на съда досежно формалната законосъобразност на издадената от ответника по касация заповед за задържане. Настоява в този контекст, че тази заповед не съдържа никакви факти и обстоятелства, които да очертават предмета на доказване. Настоява и, че доказателствата по административната преписка не водят до извод за наличие на изискванията по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, дори и да се приеме, че заповедта е формално законосъобразна. Все в този контекст изразява разбирането си, че решението е необосновано, доколкото противоречи на логиката предвид липсата на факти, които да се субсумират под административния състав на разпоредбата на закона, на която акта се обосновава от правна страна. Допълнителни и подробни аргументи за този претендиран резултат касаторът излага в представената от процесуалния му представител ***В.писмена защита по делото. Претендира отмяната на решението и на заповедта, законосъобразността на която е била предмет на спора пред районния съд. Тази страна претендира разноски.

Ответникът по касация разузнавач в група „Престъпления против собствеността“, сектор „Противодействие на криминалната престъпност“, отдел „КП“ при ОДМВР – Велико Търново, не заема становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед за задържане на лице №366зз-13/14.03.2019 г., с което е задържан Д. за срок от 24 часа на посочено правно основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.  Съдът е приел, че данните са за деяние по чл.330, ал.1 от НК вр. с чл.20, ал.4 вр. с чл.26 от НК, за което било образувано досъдебно производство. Констатирано е от състава на съда, че пот справката на РП – Елена се установява, че по това досъдебно производство касаторът няма никакво процесуално качество. От правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, като в нея са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия закон /действащо материално право/, които се съдържат и в докладна записка на инспектор П. И.. Същата според районният съд е формално законосъобразна, тъй като съдържа предвидените в специалния закон реквизити. Аргументирано е, че условията е и, че условията и реда за задържането на лице са предвидени в разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР, като тя представлява принудителна административна мярка, целяща предотвратяването на опасността от укриване на адресата или извършване на противоправно деяние. Посочено е бланкетно, че събраните по делото доказателства обосновават наличието на вписаната законова хипотеза. Аргументирано е, че понятието данни по тази разпоредба е различно от понятието данни, с което борави разпоредбата на чл.207 от НПК, като в първия случай това са данни, които не са достатъчни за иницииране на наказателно преследване, нито е необходимо те да изискват установяване на участието на лицето в престъпление по НК. Най – сетне, предвид направените пред районният съд оплаквания, посочено е, че в конкретният случай е налице принципа на пропорционалност, тъй като задържането е оправдано предвид охраната на надделяващ обществен интерес.

Решението е постановено при нарушен материален закон – касационно основание по чл.209, т.3, предложение първо от АПК.

Според разпоредбата на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР в заповед като процесната се посочват фактическите и правните основания за задържането. Видно от заповедта, която е била предмет на делото пред районният съд, обстоятелствената част съдържа следното фактическо основание, а именно: има данни /досежно адресата на заповедта/, че е извършил престъпление по чл.330, ал.1 от НК – има данни, че лицето е съпричастно към извършен палеж на товарен автомобил в град Елена на 16.10.2018 г.

Така оформената обстоятелствена част на заповедта не изпълнява изискването за мотиви, извлечено от разпоредбата на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Всъщност в заповедта се преписва нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която дава правомощие на полицейските органи да задържат физически лица при данни за извършено престъпление. Вписването в заповедта на термина „данни“ не обуславя извод за изпълнено изискване за конкретното посочване на характера, параметрите и източника на данни, наличието на които да се свързва с престъпно поведение. Принципно правилен е извода на съда, че понятието, употребено в ЗМВР е различно от смисъла на това понятие, вложен в НПК. Понятието данни – ако се обърнем към правилата на лингвистиката – по същността си е обективиране на неструктурирани и несистематизирани, но проявени факти за определено явление или състояние. Посоченото налага извода, че в акт, с който се ограничава конституционно признато право на свободно придвижване на физическо лице, следва не просто да се посочва бланкетно наличието на данни, а да се отбележат проявени някои конкретни факти за такова явление или състояние, при което след систематизиране на всички проявени факти, това явление или състояние да може да се впише или в обективния или субективния състав на конкретно предвидено в НК престъпление. Такова аргументиране на проявени в определен момент  факти, които да се свързват с престъплението по чл.330, ал.1 от НК липсва в заповедта. Такава аргументация липсва и в цитираната от районният съд докладна записка – л. 32 от първоинстанционното дело. В нея отново е направено бланкетно изявление на издателя и, че касаторът бил задържан във връзка с данни, че е съпричастен към извършване на престъпление по цитирания състав на НК. При това препращането към така оформената докладна записка не може да замести нуждата от посочени фактически основания, наличието на които законът изисква, за да се разпоредят чрез акта неблагоприятните при проявлението им правни последици. Такива несистематизирани, но релевантни факти, относими към субективния или обективен състав на посоченото в заповедта престъпление не се съдържат и в дадените от касатора обяснения на 15.3.2019 г. Видно от съдържанието му е, че лицето е заявило че, цит: “По отношение на палежа в гр.Елена подчертавам, че нямам нищо общо с това деяние и не знам кой го е извършил.“. Никакви несистематизирани факти, относими към елементи от субективния или обективен състав на чл.330, ал.1 от НК няма и в писмото на РП  - Елена, а и твърдените данни като проявление на факти за събития и състояния следва да са налице само към момента на задържането, а не след издаването и фактическото изпълнение на заповедта за задържане, тъй като обратното би било проява на административен произвол.

Липсата на фактически обстоятелства, наличието на които се свързва с приложимостта на конкретна правна хипотеза от закона, е пречка за проверка на съответствието на административния акт с материалния закон, като от друга страна тази липса е проявление на порока неспазена форма на административния акт – арг. от чл. 146, т.2 от АПК.

Съобразно изложеното, решението се явява неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената Заповед за задържане.

При този изход на делото на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции, възлизащи на общо 1080 лв., платими от юридическото лице ОД на МВР – Велико Търново.

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ решение №283 от 17.06.2019 г., постановено по НАХД №533/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице, рег. №366зз-13/14.03.2019 г. на разузнавач в сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при ОДМВР – Велико Търново.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на Д.Й.Д. *** разноски по делото за две инстанции общо от 1080 лв.

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                     

         ЧЛЕНОВЕ :     1.

                                                                              

                                                                               2.