№ 27
гр. Ловеч, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244300500653 по описа за 2024 година
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 143/ 24.07.2024 на Троянския районен съд, по
гражданско дело № 125/ 204 година по описа на същия съд, с което на
основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 469 от Кодекс за застраховането ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Света София“ № 7, ет.5, представлявано от изпълнителните
директори А. Л. и Р. Д., да заплати на Й. Д. И., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 2500.00 (две хиляди и петстотин) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и
сумата 100.00 (сто) лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, всички вреди настъпили вследствие на
застрахователно събитие от 26.09.2023 година, ведно със законната лихва,
считано от 24.10.2023 г. до окончателното й изплащане, като искът до пълния
претендиран размер от 10 100.00 лв., като неоснователен и недоказан е
отхвърлен. Присъдени са и следващите се разноски.
Срещу решението на РС-Троян е подадена въззивна жалба от Й. Д. И.,
чрез адв.Т. Т., в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди до
размер на сумата от 7 000 лева, като моли да бъде отменено и присъдено
1
обезщетение в размер на още 4 500 лева. Изложени са съображения за
неправилност при отчитане на справедливия размер на обезщетение поради
нарушение на материалния закон и несъобразяване с принципите на
справедливост, заложени в чл. 52 от ЗЗД. Моли в този смисъл да бъде
отменено и уважена претенцията за още 4 500 лева.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната
жалба.
Подадена е въззивна жалба и от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
*********, срещу първоинстационното решение, като счита че същото е
неправилно и незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон и моли
да бъде отменено, евентуално да бъде намален размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, поради наличие на съпричиняване от
страна на пострадалия. Излага съображения, че се касае за случайно събитие и
няма основание да бъде ангажирана отговорността им.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва
изцяло и моли да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание въззивникът Й. И. не се явява, представлява се от
адв. Т. Т., поддържа въззивната жалба и отговора на въззивната жалба на
насрещната страна. Посочва, че обжалват решението в отхвърлителната част
до размера на сумата от 7 000 лева, като моли да им бъде присъдено
допълнително обезщетение в размер на сумата от 4 500 лева. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е определил тежестта на телесното
увреждане и неговите продължителни трайни последици, вкл. трайните белези
по горната част на бедрата на доверителя му с размери 18 на 4 см.
Застрахователното дружество не се представлява, изразено е писмено
становище.
От събраните по делото доказателства, приложени по гр.д. № 653/ 2025
година по описа на Троянския районен съд, както и становището на страните,
преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема
за установено следното:
Въззивното производство се развива в частта, за която е уважена
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 2 500 лева и
в отхвърлителната част за сумата от 4 500 лева, както и претенцията за
2
имуществени вреди за сумата от 100 лева.
Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от
надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения
срок и при спазване изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 25.09.2023 г.
ищецът е постъпил на лечение в МБАЛ Плевен към ВМА София. На
26.09.2023 г. е извършена операция – Кистектомия. В епикризата е отбелязано,
че „Следоперативно се установило изгаряне по вътрешните повърхности на
бедрата, вероятно вследствие работата на електрокоагулатор. На мястото на
контактната пластина не се открива такова.“ Като настъпили усложнения е
отбелязано: „Комбуцио гр. ІІ А“
От издаденото медицинско удостоверение № 567/ 06.10.2023 година от
доц. Д-р Д.Д., д.м. – специалист по съдебна медицина, се установява, че по
кожата на двете бедра от вътрешната повърхност на площ има изгаряния на
кожата с тъмен кафеникав цвят, триъгълна форма с размери 16-17/ 7-7.5 см в
ляво и дясно. Приложена е фактура № 40/ 06.10.2023 година за извършения
преглед и издаване на медицинско удостоверение за съда за сумата от 100
лева.
По делото е представен договор за професионална застраховка със
срок на действие една година с начало 00.00 часа на 01.01.2023 година до 24.00
чада ва 31.12.2023 година.
По повод, подадена от ищеца застрахователна претенция, вх. № 99-6965/
24.10.2023 година до застрахователното дружество в размер на 12 000 лева –
неимуществени и 100 лева имуществени вреди, е образувана преписка 0745-
175-0003-2023. С писмо изх. № 21-375/ 20.12.2023 година до пълномощника
на ищеца е отказано изплащането на застрахователно обезщетение.
В първоинстанционното производство е назначена съдебно-медицинска
експертиза съгласно, чието заключение се установява, че на Й. е причинено
изгаряне от втора А степен по вътрешната повърхност на двете бедра в
горната една трета по време на оперативна интервенция, при което е
използван електрокоагулатор (електронож). Посочено е, че изгарянето е пряко
и непосредствено свързано с използването на инструмента, като се касае за
рязко, неочаквано и непредвидимо неблагоприятно стечение на
обстоятелствата. Като причина експертът счита, че може да е появата на
3
малко количество течност в тази области, на пот. Степента на изгаряне е
свързана със преживяване на значителни болки и страдания, особено в
началните дни, както и неудобствата, свързани с поставянето на превръзки в
тази област, което пречи на обичайната походка. Лечението е в рамките на 20-
25 дни при нормално протичане на оздравителния процес, като няма
медицинска документация за настъпили усложнения. Издадената фактура е
разход свързан с изгарянето и посочването на медико-биологичната
квалифищация на термичната травма. Експертът е посочил, че в хирургията
електрокоагулаторът се използва при интервенции, предимно в зони с богато
кръвообръщение, което предполага и обилно кървене и кръвозагуба по време
на работа, защото освен проникване в дълбочина, електрическия ток затваря
срязаните кръвоносни съдове и спира кръвотечението. Най-често локални
изгаряния могат да се появят на мястото на прикрепяне на пластината, която
често се явява единия полюс на апарата, а другият е в ръцете на оператора,
обикновено при продължително във времето използване без прекъсване.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите д-р И. В.
К., д-р В. К. П. и Е. Й. Д..
В показанията си свидетелят К., лекар-хирург, оператор в при
интервенцията на ищеца, посочва, че електрокоагулаторът представлява един
блок, към който се свързва накрайника, с който се работи и масовия електрод
т.е. масова пластина, която се слага на подбедрицата на пациента. Дръжката,
с която се работи, самият режещ инструмент има кабел. Всичко е стерилно.
Има кабел и за пластината, като самата пластина и кабелите са еднократни. Те
се залепват и обикновено ги укрепват с бинт. Ако има проблем с контактите
електроножът има звукова и светлинна сигнализация, като в конкретния
случай има и дисплей, на който се показва кое не е наред. В такъв случай
електрокоагулаторът не работи и не подава никакво напрежение наникъде.
Свидетелят посочва, че при операцията на Й. не е имало такъв проблем.
Според свидетелят при анатомичната конструкция на Й., най-вероятно при
обръщането му по корем част от бедрата са се ситуирали едно към друго по
време на операцията, като това се случва в завито пространство, той е завит
целия и само главата и ръцете са му достъпни за анестезиолозите за воденето
на анестезията. Предполага, че е имало и някаква влага, която би
потенциирала разсейването на тока от масовия електрод, защото това
изгаряне, което се получи при Й. е някъде по средата на пътя между
4
пластината и работното поле. Тази влага може да е пот, може по време на
анестезията да изпуснат тазови резервоари. При събуждането той се оплакал
от болки в травмираните части, като веднага взели мерки. Изгарянето било
втора А степен, при което се появява мехурче. Няма следа от нищо, където е
бил поставен заземителя (пластината). Ако има лош контакт апаратът ще
сигнализира и второ на пластината няма никакъв отпечатък или видимо
изгаряне или каквото и да било. Използването на еднократното оперативно
бельо, с което се завива болния може да е довело до изпотяване, влага, която
да разсее тока. Посочва, че този риск му е бил известен, но по време на
операцията няма как да го установят.
Свидетелят В. К. П., ***************************, посочва, че няма
спомен да са възникнали усложнения по време на операцията, и което да е
направило впечатление. Помни откриването на чаршафа, при което се видяло
щета, и това наложило малко да се удължи още хода на анестезията, за да се
довърши тази обработка. Пояснява, че когато се подготвя пациента за
оперативна работа, оперативното поле се обработва и подготвя след като
пациентът вече е заспал. След това той се покрива, цялата повърхност се
покрива в условията на стерилни покривки, и когато наближи края на
операцията и когато хирурга каже, че привършва вече, т.е., е приключил е
всички болезнени манипулации, тогава се отключва и процедурата към
събуждането и съпровождането. В случая колегата му произнесъл думата
„електрокуцио“ на латински, което означава електрическо изгаряне, посочил
зоната и обявил, че се касае за повърхностна щета, възникнала в хода.
Апаратът, който обслужва тази електрическа обработка в работата на
хирургичната интервенция, подава алармени сигнали, но в случая не е имали
такива. При други операции, като тази на Й. И. също се използва този същия
апарат, при които е участвал, но няма спомен за други такива настъпили
увреждания за десетгодишния период на работа в болницата. Случвало се е
преди в други болници.
Свидетелката Е. Й. Д. (майка на ищеца), твърди, че на предварителните
прегледи, д-р К. им обяснил абсолютно всичко, за какви последици става на
въпрос, без да им е давана информация, че ще се работи с електронож. След
като свършила операцията видяла, че има някакъв проблем, но никой нищо не
й казал. Впоследствие д-р К. й обяснил, че всичко друго са очаквали, но такова
5
нещо не са очаквали и тогава чак получила информацията за този нож.
Уведомил я, се е получило едно изгаряне, и че в момента го обработват, след
което ще го види. Казал, че апаратурата е нова, това било някъде, около
двадесетата операция и не знае как се е случило. Твърди, че на четвъртия ден
синът й бил изписан без превръзка, с наранявания, течало слуз и гной.
Трябвало да се поддържа хигиена на оперативната рана, като били изписани
само лекарствени медикаменти за мазане. Посочва, че се грижила за сина си.
Изгарянията се третираха, слабините отдолу и двата крака, три пръста от
коляното нагоре, всичко това било изгорено. Имало и мехури и се цепело
много в дълбочина. Лекуването на раните от изгарянето продължило повече
от месец. Две седмици е седял гол в къщи, без да се къпе и без да се мокри.
Постоянно го боляло и не можел да излиза, нито да се изкъпе, просто
дискомфорт и болка. Бил засегнат и интимния му живот беше. Към настоящия
момент още има белези от изгаряния по краката. Белезите си седят в същата
форма, но са тъмни, огромни петна по слабините и по краката.
По делото е представена инструкция за безопасност и здраве при работа
с централна електрохирургична система SEAL.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е
сезиран с три обективно съединени искове по чл.432, ал.1, вр. чл. 469, ал. 1 от
КЗ, вр. чл. 189, ал. 1 от Закона за здравето и чл. 86 от ЗЗД.
При действието на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, при наличие на следните предпоставки – валидно
застрахователно правоотношение между застрахователното дружество и
застрахования към момента на настъпване на застрахователното събитие;
деяние (действие или бездействие), вреди и причинна връзка със
застрахователното събитие и причинените вреди, като вината се предполага
до доказване на противното.
В конкретния казус се установява, че е налице валиден договор за
застраховка „Професионална отговорност”. По делото са представени
доказателства, че е изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ - с молба вх. №
99-6965/ 24.10.2023 година е заявена писмена претенция за изплащане на
обезщетение за понесените от ищеца неимуществени и имуществени вреди.
Застрахователното дружество е отказало изплащането с мотив, че е налице
6
застрахователно събитие, за което са приложени доказателства.
От събраните по делото доказателства, медицински документи,
свидетелските показания и заключението на експерта по допусната СМЕ се
установява, че при проведена на 26.09.2023 година медицинска операция с
електрокоагулатор (електронож) в застрахованото дружество на ищеца И. е
причинено изгаряне от втора А степен на вътрешната повърхност на двете
бедра в горна трета с размери 16-17/ 7-7.5 см в ляво и дясно. Увреждането е
причинено в срока на действие на застраховката, поради което ищецът е
активно легитимиран за предяви пряк иск срещу застрахователя.
По отношение на причинната връзка между настъпили вреди и
действието, респ. бездействието на лица, на които застрахованият е възложил
изпълнението на конкретната работа.
Съгласно Закона за здравето всеки пациент следва да получи адекватно
лечение при съобразяване на гарантираните му от закона права и качество
основаващо се на медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал.1 от
Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика,
приети и утвърдени по реда на чл. 5, т.4 от Закона за съсловните организации
на лекарите и лекарите по дентална медицина. При оказване на медицинска
помощ пациентът има право и на сигурност и безопасност на диагностичните
и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му – чл. 86, ал.1,
т.10 от ЗЗ. В конкретния случай и с оглед утвърдената инструкция по
безопасност и здраве при работа с процесния инструмент, не е спазено
изискването за недопускане на контакт между различните части от тялото на
пациента (например открита кожа на главата и крайниците) и метални
предмети (операционна маса, носилка и др.), да се избягва контакт на кожа с
кожа (напр. между ръката и тялото на пациента), за да не се получи нежелан
утечен ток по време на хирургичната интервенция, да се сложи марля на
мястото на контакта. Видно от събраните по делото доказателства причината
за получените изгаряния е утечка, вследствие на влага, съществуваща
възможност при обръщането на ищеца по корем, част от бедрата да са се
ситуирали едно към друго по време на операцията, което не е проверено,
преди започването й. В този смисъл настоящият състав, счита, че не са
спазени стриктно медицинските стандарти и за качество на оказваната
медицинска помощ и защита правата на пациента.
7
Установява се по делото от събраните доказателства – писмени,
заключението на СМЕ и показанията на свидетелите, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания, вследстиве на полученото
изгаряне втора степен тип “a”, засягащо целия епидермис и е изключително
болезнено. При правилно лечение оздравителният период е около 20-25 дни.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В Постановление
№ 4/ 23.XII.1968 г., на Пленума на ВС, е прието, че понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като при
телесните увреждания те могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
В конкретния случай, съдът като съобрази събраните по делото писмени
и гласни доказателства, както и заключението на съдебно-медицинските
експертизи, вида и характера на телесното увреждане, претърпените болки и
страдания, довели до негативни емоционални изживявания у пострадалия,
както и преживения физически и социален дискомфорт в рамките на не повече
от месец, останалите белези, както и мястото на което се намират, съдът
намира за обоснован размер на обезщетение от 7 000 лева, който да репарира
вредите.
По отношение на претендираните имуществени вреди в размер на сто
лева, съдът счита, че същите са доказани по основание и размер, предвид на
това, че с извършения преглед и издаденото удостоверение се установява
видът и размера на полученото телесно увреждане в десетдневен срок от
получаването му.
Направеното във въззивната жалба възражение за съпричиняване е
несвоевременно, такова не е направено с отговора на исковата молба, поради
което не следва да се разглежда.
Присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
следва да бъдат присъдени, ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 24.19.2023 година, предвид разпоредбата на чл. 429, ал.2 от КЗ.
При тези съображения решение № 143/ 24.07.2024 година на Троянския
8
районен съд, по гражданско дело № 125/ 2024 година по описа на същия съд,
относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
отменено в отхвърлителната част над присъдения размер от 2 500 лева до
претендирания от 7 000 лева, както и в частта за разноските на страните и адв.
възнаграждение, и вместо него постановено уважаване за тази част или още за
сумата от 4 500 лева, в останалата част следва да бъде потвърдено като
правилно.
По отношение на разноските.
При този изход на процеса на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
ОС – Ловеч сумата от 266 лева (176 лева и 90 лева допълнителна държавна
такса до дължимата за въззивно обжалване) съобразно уважената част на иска.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАдв ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК *********, следва да бъде осъдено да заплати на адв.
Т. А. Т. от САК, личен № **********, адвокатско възнаграждение в размер на
1 500 лева (1000 + 500) за двете инстанции, с оглед фактическата и правна
сложност по делото и извършената работа пред въззивната инстанция, при
зачитане принципа за достойно заплащане на адв.труд.
На основание чл. 78, ал8 от ГПК Й. Д. И. следва да бъде осъден да
заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата от 151.78
(сто петдесет и един 0.78) лева, съобразно отхвърлената част за двете
инстанции, при определени 360 лева за първата инстанция и 150 лева за
въззивната при условията на чл. 37 от ЗПрП и чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 143/ 24.07.2024 година на Троянския районен съд,
по гражданско дело № 125/ 2024 година по описа на същия съд, относно
претендираното обезщетение за неимуществени вреди в отхвърлителната част
над присъдения размер от 2 500 лева до претендирания от 7 000 лева, както и в
частта за присъдените на страните разноски и адв. възнаграждение, като
вместо него постанови:
9
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ № 7, ет.5, , да заплати на
основание чл.432, ал.1, вр. чл. 469, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 189, ал. 1 от Закона за
здравето и чл. 86 от ЗЗД, на Й. Д. И., ЕГН **********, с адрес: ***, още 4 500
(четири хиляди и петстотин) лева, представляващи застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на
застрахователно събитие от 26.09.2023 година, при извършена операция –
Кистектомия в МБАЛ Плевен към ВМА София, ведно със законната лихва от
24.10.2023 година до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД, ЕИК *********, да заплати, по сметка на ОС – Ловеч сумата от 266
(двеста шестдесет и шест) лева държавна такса съобразно уважената част на
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАдв ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Т. А. Т. от САК,
личен № **********, адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева за двете инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК Й. Д. И., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ № 7, ет.5,
представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., сумата от 151.78
(сто петдесет и един 0.78) лева, съобразно отхвърлената част за двете
инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, като правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 и
чл. 281 от ГПК в едномесечен срок от съобщение на страните, че е изготвено
ведно с мотивите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10