№ 140
гр. Севлиево, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200442 по описа за 2021 година
Жалбоподателят «Кулинар» ООД гр. Севлиево, представляван от управителя
Ц.Ц., чрез адвокат М. И. от ВТАК, е обжалвал наказателно постановление №
574318-F588522 от 26.04.2021 година, издадено от Началника на Отдел «Оперативни
дейности» - Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което за извършено нарушение по чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 година на МФ /Наредбата/ във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от същата
наредба и във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, и на основание чл. 53, ал. 2 във връзка с
чл. 27 /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН му е наложено наказание имуществена санкция в
размер на 500,00 лева, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено при
нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се излагат подробни
съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, пледира да
се отмени обжалваното наказателно постановление по изложените в жалбата мотиви,
като изтъкна обстоятелството, че от събраните по делото доказателства не се
установявало използваното от дружеството фискално устройство да не е отговаряло на
изискваният на Наредбата.
За ответника по жалбата – ЦУ на НАП, редовно призован, се явява представител
при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли съда да остави същата без
последствия и наказателното постановление да се потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
1
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 01.02.2021 година в 13:30 часа свидетелите Г.С. и Г.Ю. - служители в НАП,
извършили проверка в търговски обект по смисъла на параграф първи, т. 41 от ДР на
ЗОХ „Кулинар“, находящо се на ул. „Великотърновско шосе“ № 1 в гр. Севлиево,
стопанисвано от „Кулинар“ ООД гр. Севлиево. Преди да пристъпят към проверката и
преди да се легитимират свидетелите извършили контролна покупка на: 1 бр. кафе; 2
бр. крем карамел; 1 бр. кюфте; 1 бр. кълцана наденица; 2 бр. минерална вода; 4 бр.
кутии; 2 филийки хляб; 2 бр. гарнитура; 1 бр. лазаня и два броя прибори на обща
стойност 16,60 лева, като стоките били платени от свид. С. на касиерката М.Р.. За
покупката бил издаден фискален бон № 0201312 0001 от 01.02.2021 година от
монтираното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство DATECS FP-60-
KL с рег. № на ФУ в НАП 3393762, ИН на ФУ DT351190 и ИН на ФП 02351190,
регистрирано в НАП на 15.08.2012 година. На 01.02.2021 година в 09:47 часа била
извършена проверка в информационните масиви на НАП, от която се установило, че
гореописаното ФУ не отговаряло на функционалните изисквания съгласно
Приложение № 1 от Наредбата, а именно: използваното ФУ не подавало данни по
установена дистанционна връзка на всеки пет минути. След издаване на фискалния
касов бон № 0201312 от 01.02.2021 година се установило, че същият не съдържал като
реквизит двумерен баркод /QR код/ по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредбата, а
ЕКАФП модел DATECS FP-60-KL с рег. № на ФУ в НАП 3393762, ИН на ФУ
DT351190 и ИН на ФП 02351190, регистриран в НАП на 15.08.2012 година, не бил
одобрен тип по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Наредбата и не отговарял на функционалните
изисквания по ал. 1 от същия член, а именно: раздел III, т. 4 от Наредбата, съгласно
която фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите
по чл. 26, ал. 1 и ал. 2.
След констатиране на тези обстоятелства проверяващите направили извод, че
„Кулинар“ ООД гр. Севлиево не е спазило установения ред да работи с ФУ от одобрен
тип по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, което да отговаря на функционалните
изисквания по ал. 1 от същия член на Наредбата.
Констатациите от проверката били отразени в съставения на основание чл. 110,
ал. 4 във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК Протокол за извършена проверка № 0067452 от
01.02.2021 година.
Въз основа на този протокол на 05.02.2021 година свидетелят С., в присъствието
на свидетелката Ю. и управителя на дружеството – жалбоподател Ц.Ц., съставил
против последното акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
F588522 от 05.02.2021 година, в който описал горепосочените обстоятелства, които
квалифицирал като нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредбата във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1
от същата наредба, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
2
След съставянето на акта, същият бил предявен на представляващия
санкционираното дружество, който подписал същия, като преди това записал в графата
за възражения, че ще подаде писмени такива в законовия срок.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения от
дружеството срещу съставения АУАН. В тях е посочено, че към момента на
проверката дружеството е разполагало с надлежно регистрирано в НАП фискално
устройство и че при направената контролна покупка е бил издаден фискален бон.
Освен това в писмените възражения се твърди, че при проверка в интернет се
установило, че дори и към момента на изготвяне на възраженията, в продажба се
предлагал процесния модел фискален принтер DATECS FP-60-KL, който е публикуван
под номер 543 в списъка на одобрените ЕКАФП и ФПр, изготвен към регистъра,
поддържан от БИМ. В писмените възражения се твърди още, че въпреки, че е
разполагал с одобрен тип ЕКАФП, още на следващия ден – 02.02.2021 година
дружеството е закупило ново устройство и е сключило сервизен договор за него, за
което към възраженията са представени фактура № **********, сервизен договор №
2949/02.02.2021 година и Свидетелство за регистрация на ФУ. Предвид тези
обстоятелства с възраженията се иска наказващият орган да приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, като не наложи наказание на „Кулинар“ ООД, а го предупреди устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение на
26.04.2021 година било издадено обжалваното наказателно постановление, в
обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел
изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на
последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл.
185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена
санкция в размер на 500,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
показанията на свидетелите С. и Ю., съпоставени с писмените доказателства: АУАН
№F588522 от 05.02.2021 година; обжалваното наказателно постановление, Протокол за
извършена проверка от 01.02.2021 година; Опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката; протокол за предприети действия за обезпечаване
на доказателства; опис на иззетите веществени доказателства; книга за дневните
финансови отчети; разпечатки на дневни финансови отчети; договор за абонаментно
сервизно обслужване на касови апарати с фискална памет, снабдени с DATA SIM
карти за пренос на данни от 02.02.2021 година; Свидетелство за регистрация от
02.02.2021 година; Фактура от 02.02.2021 година и Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020
година на изпълнителния директор на НАП.
3
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 29.09.2021 година. Жалбата е постъпила в деловодството на НП на 06.10.2021
година, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да
се разгледа по същество.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение
на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42
ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен
орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН. В АУАН и НП нарушението е
описано достатъчно, пълно, точно и ясно от фактическа страна, визирани са по
достатъчно ясен и категоричен начин датата и място на извършване на нарушението.
Безспорно е установено, че към визираната дата на извършване на проверката в
проверения обект е функционирало ФУ, което не е от одобрен тип по смисъла на чл. 8,
ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., тъй като не отговаряло на функционалните
изисквания по ал. 1 от същия член, а именно раздел III, т. 4 от Наредба №Н18/2006 г.,
поради което е ирелевантен фактът, който твърди процесуалният представител на
жалбоподателя по време на пренията, че проверката е била извършена в период на
пандемия, в който хората били притеснени по – скоро за здравето си и живота си,
отколкото да следват изискванията на НАП, които били променяни многократно и
чийто срок бил удължаван, отменян и заменян многократно.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата фискално устройство от
одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните
изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в
регистъра по чл. 10, ал. 9. В ал. 1 на посочената разпоредба е посочено, че фискалните
устройства трябва да отговарят на: функционалните изисквания съгласно приложение
№ 1 и техническите изисквания съгласно приложение № 2. В раздел III, т. 4 от
Приложение № 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е регламентирано, че фискалната
касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1 и 2
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а съгласно чл. 26, ал. 1, т. 16 от същата наредба
фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца
съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително двумерен баркод (QR код), с
изключение на фискална касова бележка, която се издава и визуализира само на
дисплей на ФУВАС, без да се издава хартиен документ. Въпросният QR код според
Приложение № 18а към чл. 26, ал. 5 от Наредбата представлява уникален двумерен
баркод и се съдържа в края на всеки документ за продажба/сторно операция
непосредствено преди текста „Фискален бон/Системен бон“. Същевременно в
Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата, в раздел III, т. 1, б. „е“ е
4
регламентирано изискването фискалните устройства да подават по установената
дистанционна връзка данни на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ,
от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и
записани в КЛЕН, в този времеви интервал, с изключение на данни от фискален бон,
визуализиран само на дисплей , при работа с ФУВАС, като данните се подават в
хронологичен ред на издаването на фискалните бонове.
С нормата § 75, ал. 6 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № Н-18/2006 г. (ДВ бр. 68 от 2020 г.), е въведено задължение за лицата по чл.
3 да приведат дейността си с всички изисквания на наредбата по отношение на
фискалните устройства в срок до 31 декември 2020 г. От протокола за извършена
проверка в търговския обект на 01.02.2021 г., е видно, че санкционираното дружество
не е изпълнило задължението си по § 75, ал. 6 от ПЗР на НИД на Наредба № Н-18/2006
г. да приведе дейността си в съответствие с изискванията й относно фискалните
устройства. Процесното ФУ не отговаря на функционалните изисквания към ФУ, тъй
като същото по смисъла на наредбата (чл. 8, ал. 2) и на ЗДДС (чл. 118, ал. 3 и ал. 4, във
вр. с чл. 186, ал. 1, т. 2) не представлява одобрен тип ФУ, независимо, че е одобрен тип
ФУ от Българския институт по метрология и е вписано в публичния регистър по чл. 10,
ал. 9 от наредбата. Това е така, защото за да се приеме, че едно ФУ е одобрен тип,
следва кумулативно освен да е одобрен тип ФУ от Българския институт по метрология
(с издадено свидетелство за одобрен тип и вписано в публичния регистър), то да
отговаря на техническите и функционални изисквания, регламентирани в Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. По аргумент от чл. 12, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, при промяна в техническите и/или функционалните
изисквания към ФУ устройствата от съответния тип ФУ не са от одобрен тип.
От изложеното до тук следва извода, че в настоящия случай използваното от
„Кулинар“ ООД фискално устройство не е било от одобрен тип, тъй като не е
притежавало функции да издава фискални бонове, които да съдържат QR код, поради
което правилно е ангажирана отговорността му чрез налагане на имуществена санкция
за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във връзка с чл. 8, ал. 1,
т. 1 от Наредбата, във връзка с вр. 118, ал. 4 ЗДДС€ въпреки, че устройството е било
регистрирано като ФУ от одобрен тип, следва да се отбележи, че е настъпила промяна
в законовите изисквания към ФУ, с която промяна дружеството безспорно не се е
съобразило, след като не е привело използваното от него ФУ според новите
изисквания.
За гарантиране изпълнението на задължението в чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, законодателят е предвидил санкционни
последици в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС.
Първата алинея на тази норма предвижда налагане на глоба в размер от 100 до
5
500 лв. за физическите лица, които не са търговци и имуществена санкция в размер от
500 до 2000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, в случаите, когато
лицето не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС (фискален или системен бон,
регистриращ и отчитащ извършените доставки/продажби в търговски обект).
Втората алинея на горната административнонаказателна норма се прилага,
когато лицето, извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 (извън
случаите на чл. 118, ал. 1) или на нормативен акт по неговото прилагане.
Предвидените санкции са глоба - за физическите лица, които не са търговци от 300 до
1000 лева или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци
от 3000 до 10000 лв. Предвидена е и привилегирована разпоредба, приложима в
случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, като тогава се
налагат по – ниските по размер санкции - по ал. 1.
В конкретния случай видно от съдържанието на НП, очевидно АНО е приел,
че неизпълнението на задължението в чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
вр. 118, ал. 4 ЗДДС не е довело до неотразяване на приходи, в каквато посока са
доказателствата по делото, тъй като такива факти не са посочени в НП, поради което
правилно е приложил и разпоредбата на чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС, като
е наложил на дружеството – жалбоподател имуществена санкция в размер на 500,00
лева.
Съдът намира, че в случая е неприложим института на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката
на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира,
че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона.
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от
НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите
за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния
вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му
бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина
на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и
целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и
6
съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия
случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК вр. с чл. 11 ЗАНН, в частност
приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗНН, тъй като процесното нарушение не се
отличава като такова с по – ниска обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив, касае се за типично нарушение.
Възражението на процесуалния представител на дружеството, че нарушението не е
довело до вреди за държавния бюджет, се явява ирелевантно и не следва да бъде
обсъждано от съда, доколкото нарушението е формално и не предвижда настъпването
на съставомерни вреди.
С оглед всичко посочено по-горе съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива,
поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното
постановление да се потвърди, като претенцията на АНО за разноски бъде уважена.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането
на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева.
Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява сумата от 100,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 574318-F588522 от 26.04.2021
година, издадено от Началника на Отдел «Оперативни дейности» - Велико Търново в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „КУЛИНАР“
ООД гр. Севлиево, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево,
ул. „Георги Бенковски“ № 35, представлявано от Ц. М. Ц., за извършено нарушение по
7
чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18/2006 година на МФ във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от същата
наредба, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, и на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено наказание имуществена санкция в размер на
500,00лв. /петстотин/ лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „КУЛИНАР“ ООД гр. Севлиево, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Георги Бенковски“ № 35, представлявано от Ц.
М. Ц., да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ЦУ НА НАП, ЕИК:
1310631880291, сумата от 100,00лв. /сто/ лева, представляваща сторените разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8