Определение по дело №383/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 241
Дата: 8 март 2023 г.
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20221700100383
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 241
гр. Перник, 08.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на осми март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221700100383 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с пр. осн. чл. 439 ГПК от В. Б. А. срещу „Инвестиционна компания“
АД, Р. Ж. Б., „Рос Паркет“ ЕООД, „Вип Паркет“ ЕООД, „Рос Инвестмънт“ ЕООД и „Евро
Паркет“ ЕООД да се признае за установено несъществуването на правото на първия
ответник и взискател по изпълнително дело № 20148510401383 висящо пред ЧСИ М. П. с
рег.№*** при КЧСИ — „Инвестиционна компания“ АД да извършва принудителни
изпълнителни действия за събиране на вземането си от отразените в изпълнителен лист от
***г., издаден по търг. дело №3416/15 г. по описа на СГС, VI-7 състав длъжници, а именно:
„Рос Паркет“ ЕООД, „Вип Паркет“ ЕООД, „Рос Инвестмънт“ ЕООД, „Евро Паркет“ ЕООД
и физическото лице Р. Ж. Б. на основание договор за заем от *** година чрез насочване на
изпълнението върху ипотекираната вещ, собственост на ищцата В. Б. А., а именно: 1/2
идеална част от апартамент №**, с административен адрес: *** с идентификатор
68134.4091.656.1.78, поради извършена на *** г. новация на осн. чл.107 от ЗЗД и
освобождаване от отговорност на солидарния длъжник Р. Ж. Б. на осн. чл. 124, изр. 1 от ЗЗД
и/или поради извършено на *** г. погасяване чрез опрощаване на задължението на този
солидарен длъжник на осн. чл. 108 от ЗЗД, обективирано в спогодба от същата дата и
взискателят „Инвестиционна компания“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Инвестиционна компания“ АД по подробни
съображения възразява за местна неподсъдност на делото на ОС – Перник като
подсъдността е определена в ГПК и искът следва да се предяви пред Окръжен съд В., където
е седалището на „Инвестиционна компания“ АД, както и част от останалите ответници са с
различни адреси /Р. Ж. Б. е с адрес в ***/.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 118, ал. 1 ГПК проверка на
местната подсъдност на делото, приема следното:
Съдът намира, че в случая е приложимо правилото на специалната и задължителна
1
местна подсъдност по чл. 109, изр. 2 ГПК, която намира приложение и по отношение
облигационни искове с предмет недвижими имоти - искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и тези
за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху
недвижим имот. Нормата относно особената и задължителна местната подсъдност по
местонахождение на недвижимия имот е императивна и за спазването й съдът следи
служебно (чл. 119, ал. 2 ГПК).
Предмет на настоящия спор е иск по чл. 439 ГПК да бъде установено по отношение
на ипотекарния кредитор, длъжниците и ищеца, че вземанията на кредитора са погасени
поради новация и поради опрощаване. С оглед специфичния характер на ипотеката върху
недвижим имот, уредена като вид реално обезпечение в ЗЗД и зависима от обезпеченото
вземане, тя едновременно е материално – вещно и абсолютно право /правото да се иска
въздържане от въздействие върху имота, така и правото да се изнесе имота на публична
продан/, съчетано с привилегия, която има процесуален характер, както и неделимо право,
което обременява определен недвижим имот за обезпечаване на едно вземане.
Прекратяването на ипотечното право върху недвижимия имот като акцесорно и неделимо
право се осъществява чрез заличаване на ипотеката, само на основания, които погасяват
обезпеченото вземане. Такова основание е и съдебно решение, с което се уважава
установителен иск, с който се установява погасяването на обезпеченото вземане поради
новация и поради опрощаване.
В случая погасяването на обезпеченото вземане поради новация и опрощаване е
основанието, поради което ищецът твърди прекратяване на ипотеката и оспорва
изпълнението върху ипотекирания имот. Следователно неговата правна сфера е засегната от
съществуването на ипотеката и обстоятелството, че съществуването на ипотеката и
изпълнението върху ипотекирания имот се предхожда от произнасянето по настоящия иск
по чл. 439 ГПК за установяване съществуването на вземането, което тя обезпечава.
Пернишкият окръжен съд счита, че правилото на чл. 109, изр. 2 ГПК е приложимо в
процесния случай. След като трайно установената съдебна практика приема, че по аналогия
подсъдността по чл. 109, изр. 2 ГПК се прилага и за конститутивния иск за отмяна договор
за дарение на недвижим имот - чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, както и за иск по чл. 135 ЗЗД за
признаване недействителността по отношение на страните на извършена продажба на
недвижим имот, то обхватът на чл. 109, изр. 2 ГПК няма пречка по аналогия да се прилага и
за настоящия случай. При това положение, след като ипотекираният имот се намира в ***,
то е налице хипотезата на 109, изр. 2 ГПК и Окръжен съд - Перник не е местно компетентен
да се произнесе по спора.
Освен горното и на самостоятелно основание, първоначално с исковата молба са
предявени искове от В. Б. А. срещу „Инвестиционна компания“ АД - заемодател и Р. Ж. Б. -
солидарен съдлъжник. С определение № 840 от 26.09.2022 г. окръжният съд отново е
оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца, че в качеството му на
ипотекарен длъжник трябва да насочи иска си по чл. 439 ГПК освен срещу първоначалните
ответници - заемодател „Инвестиционна компания“ АД и солидарен съдлъжник Р. Ж. Б.,
2
така и едновременно и срещу длъжника по материалното правоотношение, от което е
възникнало обезпеченото вземане, които длъжници в случая са заемополучател „Рос
Паркет“ ЕООД и солидарни съдлъжници “Евро Паркет“ ЕООД и „Вип Паркет“ ЕООД (като
частен правоприемник на „Рос Паркет“ ЕООД), тъй като случаят е на необходимо
задължително другарство (чл. 216, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК).
На 11.10.2022г. е постъпила молба от ищеца, с която отново е уточнена исковата
молба включително и по отношение на ответниците, като е заявено, че искът следва да се
счита предявен и срещу „Рос Паркет“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: ***, „Вип Паркет“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: ***, „Рос Инвестмънт“ ЕООД с ЕИК *********, ***, „Евро Паркет“ ЕООД с
ЕИК *********, като в тази връзка е представена и нова искова молба и срещу
горепосочените ответници.
От представеното с отговора актуално състояние от ТР и от служебно извършената от
съда справка в ТР е видно, че седалището и адреса на управление на първоначалния
ответник „Инвестиционна компания“ АД са в ***. Съгласно извършената служебна справка
първоначалният ответник Р. Ж. Б. е с адрес в ***.
Пернишкият окръжен съд приема, че от подаване на исковата молбата на ищеца от
01.07.2022г., правото на иск е било упражнено и това е моментът, до който е възникнало и
до когато би могло да бъде упражнено правото на избор на местна подсъдност по чл. 116
ГПК съобразно седалището или постоянния адрес на единия от двамата първоначални
ответници, които до този момент са били надлежно посочени като страни в процеса. Когато
след завеждане на делото, а именно подаване на исковата молбата на ищеца наред с
първоначалните ответници, бъде конституиран ответник, чието седалище или постоянен
адрес е в съдебен район, различен от този на първоначалните ответници, ищецът не
разполага с възможността повторно да упражни право на избор на местна подсъдност по чл.
116 ГПК. Подобна възможност би възникнала, само ако по делото е конституиран един
единствен ответник, който впоследствие е бил заменен с друг със седалище /постоянен
адрес/ в друг съдебен район. Да се приеме противното, би означавало да се пренебрегне
изцяло и общото правило на чл. 105 ГПК, което изхожда от съображението делото да се
води пред най-удобния за ответниците съд, т. е. съда, в чиито район са постоянните им
адреси или седалищата им. Ако ищецът е упражнил правото си на избор на местна
подсъдност по чл. 116 ГПК с подаване на исковата молба, а впоследствие /след уточняване
на ответниците/ е заявил, че насочва иска си и срещу друг ответник наред с първоначалния
ответник, то недопустимо е ищецът повторно да упражни право на избор на местна
подсъдност по чл. 116 ГПК, в чийто район е седалището на новия ответник, което следва и
по аргумент от чл. 120 ГПК. Ищецът е упражнил правото си на избор на местна подсъдност
съгласно чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. първо и чл. 116 ГПК с предявяване на исковата молба.
При това положение, след като седалището на първоначално заявения ответник
„Инвестиционна компания“ АД е в *** и при своевременно направения отвод на сезирания
съд, следва да се приложи общото правило на чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. първо ГПК за
3
местна подсъдност и Окръжен съд - Перник не е местно компетентен да се произнесе по
спора и на това основание.
С оглед гореизложените налични конкуриращи се основания за местна неподсъдност
на делото на ПОС, следва да се приложи императивното правило за специалната и
задължителна местна подсъдност по чл. 109, изр. 2 ГПК на предявения иск и същият да
бъде разгледан от съда, в чийто район е местонахождението на имота, който е СГС. Няма
пречка, ако СГС прецени, че делото не му е подсъдно по правилата на местната подсъдност
по чл. 109, изр. 2 ГПК, на основание чл. 118, ал. 2 ГПК да го препрати на компетентния
според него трети съд.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 00383/2022г. по описа на Окръжен съд -
Перник.
ИЗПРАЩА гр.д. № 00383/2022 г. по подсъдност на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд –
София в 1-седмичен срок от връчването на страните.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Софийски
градски съд.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4