МОТИВИ към
присъда № 35/29.10.2019г по НОХД №473/2019г. по описа на АРС, ІІІ н.с.
Против
подсъдимата К.И.Т. е повдигнато обвинение и същата е предадена на съд затова,че
през периода от месец септември 2016 г. до месец май 2019 г. включително, в гр.
Асеновград, обл.Пловдивска, като е осъдена да издържа свои низходящи - синовете
си И.Т.М., роден през 2007 г. и Т.Т.М., роден през 2009 г., съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно
33 /тридесет и три/ месечни вноски за двете си деца, от по 100 лв. месечно за И.Т.М.,
общо за сумата от 3300 лв., и от по 80 лв. месечно за Т.Т.М. - общо за сумата
от 2640 лв., или общо в размер на 5940 лв.
Преди
даване ход на делото, се установи, че подсъдимата К.И.Т., не може да бъде
намерена на посочения от нея адрес, както и това, че е променил същия без да
уведоми за това съответните органи и той не може да бъде призован по друг начин.
Освен това се установи, че подс. Т. е напуснала страната, като до даване ход на
разпоредителното заседание, по делото няма данни същата да се е завърнала и
адреса й в чужбина е неизвестен. Съдебният състав счете, че делото може да се
разгледа в отсъствие на подсъдимата Т., тъй като са налице условията на чл.269,
ал.3, т.1 и т.4 от НПК и това няма да попречи за разкриване на обективната
истина по делото, като преди това й назначи и служебен защитник в лицето на
адв. Е.В..
В
съдебно заседание, представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението така
както е повдигнато, счита същото за доказано по несъмнен начин. По отношение на
наказанието предлага да се наложи такова при условията на чл.54 от НК, а именно
„Лишаване от свобода“, което да бъде в размер от шест месеца. Счита, че няма
пречка да намери приложение и текста на чл.66, ал.1 от НК, като изпълнението му
се отложи с изпитателен срок от три години. По този начин прокурора счита, че
ще се изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК.
Адв.
Е.В., счита делото за изяснено, като не оспорва правната квалификация, като
счита делото за изяснено от фактическа и правна страна. По отношение на
наказанието, защитника се противопоставя на поисканото от прокурора, като счита, че по удачно по отношение на
целите на чл. 36 от НК се явява наказанието „Пробация“, включващо двете
задължителни пробационни мерки за срок от по шест месеца. В тази насока се акцентира на вида на
извършеното престъпление и чистото съдебно минало на подсъдимата.
Съдът,
като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК, събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата
К.И.Т. е родена на ***г***, с постоянен адрес ***, /сега с неизвестен адрес в чужбина/
българка, българска гражданка, с основно образование, разведена, работеща като
готвач, неосъждана, ЕГН **********.
Подс.
К.И.Т. и св. Т.Р.М. сключили граждански брак на 21.05.2019г. Известно време
преди това, те живели на семейни начала. По време съвместното им съжителство
двамата станали родители на две деца. Съответно - на И.Т.М., който се родил на ***г.
и на Т.Т.М., който се родил на 08.10.2009 г. С течение на годините, отношенията
между двамата съпрузи се влошили, като причина за това било поведението на
подс.Т.. Същата не полагала грижи за семейството и децата си, като често
отсъствала от дома си. По подадена от страна на св.М. искова молба по реда на
чл.49, ал.1 от СК било образувано
гр.дело №1578/2013г. по описа на Районен съд гр.Асеновград. Същото приключило с
Решение № 134/04.04.2014г. с което бракът между св. М. и подс. Т. бил
прекратен. С посочения съдебен акт родителските права върху децата били предоставени
на техния баща. Освен това подс. К.Т. била осъдена да изплаща ежемесечна
издръжка на синовете си, чрез техния баща и законен представител св. Т.М.,
както следва, в размер на 100 лв. за детето И.М., и в размер на 80 лв. за
детето Т.М.. Решението е влязло в сила на 23.04.2014 г. /листи 30-32 от ДП/.
След развода децата продължили да живеят с баща си в жилище, намиращо се в гр.
Асеновград. До един известен период от време, подс.Т. заплащала сумите за
дължимите от нея издръжки към двете си деца. В един момент тя спряла да плаща,
което станало и причина за образуване на наказателно производство ДП №326/2015г.
по описа на РУ на МВР Асеновград с оглед извършено престъпление по чл.183, ал.1
от НК. До приключването на разследването
по това дело подс. К.Т. изплатила сумите да издръжката на децата си, включващо
периода от месец септември 2014 г. до месец август 2016 г. Поради това и на
основание чл.183, ал.З от НК производството по посоченото дело било прекратено
с постановление на Районна прокуратура - Асеновград от 21.09.2016 г. /листи 15
и 16/. Във връзка с постановеното решение по гр.дело №1578/2013г. по описа на
Районен съд гр.Асеновград, спрямо подс. К.Т. било образувано и изпълнително
дело № 81/2014г. по описа на ДСИ при РС
Асеновград. По същото обаче няма постъпили суми от страна на подс. Т..
Въпреки
наличието на съдебното решение, с което била осъдена да заплаща издръжка на
своите синове, както и въпреки постановлението на РП Асеновград с приложението
на привилегията на чл. 183 ал. 3 от НК, подс. Т. продължила да бездейства и да
не плаща дължимата издръжка на св. Т.Р.М. за двете им деца- И.Т.М. и Т.Т.М.. По
този начин, за периода от месец септември 2016 г. до месец май 2019 г. тя
изпаднала в забава, общо за 33 месечни вноски за двете си деца, от по 100 лв.
месечно за И.Т.М., общо за сумата от 3300 лв., и от по 80 лв. месечно за Т.Т.М.
- общо за сумата от 2640 лв., или общо в размер на 5940 лв. През посочения
времеви отрязък обвиняемата не се е интересувала от физическото и психическо
състояние на двете си деца, за техните нужди. Не се е виждала с тях, не им е
правила подаръци. Не е полагала каквито и да е грижи за синовете си.
Предвид
неплащането на издръжка, св. М. потърсил съдействие от Прокуратурата, по повод
на което било образувано и ново досъдебно производство №152/2018г. по описа на
РУ на МВР Асеновград. След приключване на същото, от страна на РП Асеновград бил
изготвен, а в РС Асеновград внесен обвинителен акт,като подс. Т. била предадена
на съд с оглед извършено от нея през периода от месец септември 2016 г. до
месец май 2019 г. включително, в гр. Асеновград, обл.Пловдивска, престъпление
по чл.183, ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
показанията на свидетелят Т.Р.М., Решение № 134/04.04.2014г. по гр.дело
№1578/2013г. по описа на Районен съд гр.Асеновград, Постановление от 21.09.2016г.
на РП Асеновград, справки от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Асеновград, от
ТД на НАП гр.Перник, Дирекция „Бюро по труда“ гр.Перник, Справки за
задграничните пътувания на подс.К.И.Т., свидетелство за съдимост и
характеристична справка.
Съдът
кредитира изцяло дадените от страна на св. Т.Р.М. показания, като отчете и
предмета на делото, а именно за дължима спрямо двете му деца издръжка от
бившата му съпруга, което обстоятелство го прави донякъде заинтересован от
изхода на делото. Все пак съдът отчете това, че св. М. съвсем добросъвестно
разказа за това как е протекло съвместното му съжителство с подсъдимата и каква
и била причината за развода помежду им. Предвид липсата на каквито и да е опити
от негова страна за изопачаване на фактите от обективната действителност или
тяхното преекспониране, то съдът кредитира изцяло неговите показания като
достоверни и логични. Отчете се и това, че показанията на св. Т.Р.М. се
подкрепят и всички събрани по делото писмени доказателства.
Съдът
кредитира изцяло и събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира че подс. Т. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като през периода от месец септември 2016 г. до месец май 2019 г.
включително, в гр. Асеновград, обл.Пловдивска, като е осъдена да издържа свои
низходящи - синовете си И.Т.М., роден през 2007 г. и Т.Т.М., роден през 2009
г., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на две или повече
месечни вноски, а именно 33 /тридесет и три/ месечни вноски за двете си деца,
от по 100 лв. месечно за И.Т.М., общо за сумата от 3300 лв., и от по 80 лв.
месечно за Т.Т.М. - общо за сумата от 2640 лв., или общо в размер на 5940 лв.
По
тази правна квалификация съдът я призна за виновна.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината -
пряк умисъл, тъй като е съзнавала обществено опасния му характер, предвиждала е
и е искала настъпването на обществено опасните му последици.
По наказанието:
Съобразно
принципа за законоустановеност на наказанието следва да се вземат предвид
визираните в закона санкции, при извършване на престъпленията по чл.183, ал.1
от НК, които са „Лишаване от свобода” до една година или “Пробация”. Съобразно
принципа за индивидуализация на наказанието следва да се отчетат степента на
обществената опасност на дееца и деянието. Съдът, като преценява обществената
опасност на дееца, счита, че се касае за личност с не толкова ниска степен на
обществена опасност. От приложената по делото справка за съдимост се
установява, че спрямо подс. Т. има наложено предишно наказание „Лишаване от
свобода“, /по НОХД № 525/2011г. на ПРС/ но поради настъпила реабилитация, тя не
следва да счита за осъждана към настоящия момент. Все пак няма как да не се
отчете факта, че тя проявява трайно безразличие към развитието на децата си,
като освен, че не се е интересува от тях, в един продължителен период от време
е бездействала, като не е плащал никакви средства за издръжка, които
обстоятелства дават основание да се
направи извод, че нейната обществена опасност не следва да се подценява. В
случая няма как да не се отчете и факта, че спрямо подс.Т. вече е бил приложен
привилегирования текст на текста на чл.183, ал.3 от НК, което обстоятелство, не
се е оказало пречка тя да извърши същото престъпление. Относно обществената
опасност на деянието, съдът преценява същата като ниска, тъй като не се касае
за тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК.
Предвид
всичко изложено, съдът се съобрази с целите на наказанието предвидени в чл.36
от НК, като отчете всички по-горе изложени обстоятелства, счете, че на подс. Т. следва да се наложи наказание при
условията чл.54, ал.1 от НК, което да
бъде „Лишаване от свобода“. Като отчете отново, че подс. Т. не е плащала
никакви издръжки в период, който продължил повече от две години и половина, за
който се е натрупала обща сума от 5940лв. като същата проявява и пълно
безразличие по отношение на грижите и развитието на двете си деца, то съдът е
на становище, че размера на наложеното наказание следва да се определи, все пак
при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства или на
същата се наложи наказание „Лишаване от свобода”, в размер на шест месеца.
Съдът в случая прецени, че няма пречка по отношение на това наказание да намери
приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК,като изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” да се отложи с изпитателен срок от
три години. В случая спрямо подс. Т. са
налице смекчаващи вината обстоятелства, каквито са влошената икономическа
обстановка в страната и сравнително младата й възраст, но те не се явяват
изключителни или многобройни, поради което и наказанието спрямо нея, за
извършеното престъпление не се определи при условията на чл.55 от НК.
Безспорно
е и това, че при условията на чл.54 от НК, спрямо подс. Т. може да се наложи
алтернативно предвиденото в чл.183, ал.1 от НК наказание „Пробация“, но съдът
като взе предвид всички по –горе изложени обстоятелство, счете, че най-адекватното
наказание което същата следва да изтърпи е именно наказанието „Лишаване от
свобода” и то определено при условията именно на чл.54 от НК. За това си решение,
съдът съобрази и факта, че в хода на ДП № 152/2018г. подс. Т. не е била
намерена известния по делото адрес. Именно нейното отсъствие е станало причина
на 23.04.2018г. производството по делото да бъде спряно, като преди това на
20.04.2018г. подс. Т. е била обявена за ОДИ /лист 44 от ДП/ . Едва след
намирането на подс.Т., производството по делото е било възобновено на
05.06.2019г. След нейното привличане като обвиняема на 05.06.2019г. /лист 19 от
ДП/ въпреки, че спрямо подс. Т. е била взета най-леката мярка за неотклонение
„Подписка“, то още на 06.06.2019г. тя отново е напуснала пределите на страната
/лист 19 от съд.дело/. Това процесуално поведение на подс.Т. беше отчетено и по
отношение на вида на наказанието което следва да се наложи спрямо нея по
настоящето дело, като същото се взе предвид и с оглед реализиране на целите посочени
в чл.36 от НК. Това даде на съда основание да не наложи спрямо подс. Т.
поисканото от защитника наказание„Пробация“, тъй като от една страна,то не се
явява най-подходящото по отношение на личността на подс.Т. и престъплението
което е извършила, а от друга страна отсъствието на подс. Т. от страната по
никакъв начин не би осигурило реалното изпълнение на евентуално наложеното
наказание „Пробация“.
По изложените съображения, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: