Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………………….гр.София, 06.01.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В
състав в закрито заседание на шести януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 4316
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,
ал.2, т.6 и т.7 от ГПК.
Образувано е по идентични по съдържание
и искания жалби с вх.№ 2326/
01.02.2019г. и вх.№ 3076/ 08.02.2018г., подадени от Н.Н.Т.
и Н.И.Т. срещу Постановление № 586 от 08.02.2019г. на ЧСИ Р.М.с рег.№ 790 по описа на КЧСИ, с което
е отказано прекратяване на изп.дело № 20197900400043 на основание чл.433,ал.1,т.1 от ГПК, като е оставено без уважение искането на жалбоподателите за непризнаване
на дължими от тях спрямо взискателя разноски по изп.лист и разноски по изпълнителното дело.
Частните
жалбоподатели поддържат, че за тях е налице правен
интерес от обжалване отказа на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното
производство в качеството им на ипотекарни длъжници. Твърдят, че вземането на банката-кредитор е
погасено преди образуване на изпълнителното производство чрез извършени от тях
две плащания с платежи нареждания на общата сума от 80 000 евро, която
надхвърля размера на дълга по кредита, посочен в издаденото от банката
удостоверение. Считат, че не дължат разноските , присъдени в полза на взискател- предмет на издадения изп.лист,
както и не дължат разноски по изпълнителното производство, тъй като фактът, че
собственият им ипотекиран имот служи за обезпечение на дълга и те са принудени
да търпят принудително изпълнение върху него, не им придава качеството на
носители на задължението- предмет на принудителното събиране. С изложените доводи, жалбоподателите
мотивират искането си за отмяна на обжалваното постановление и прекратяване на
изпълнителното производство, както и постановяването , че не дължат разноски.
Заявяват искане по чл.438 от ГПК – за спиране на изпълнението по изп.дело.
Насрещната
страна по жалбата- взискател в изпълнителния процес „УниКредит
Булбанк“ АД , оспорва жалбата като неоснователна. Възразява, че извършените от
жалбоподателите плащания са взети предвид от него, като сумите по изп.лист касаят непогасена част от кредита от
30 550,00лв., представляващи дължими вноски, обявени за предсрочно
изискуеми след датата на плащанията – на 17.04.2018г.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ Р.М.с
рег.№ 790 на КЧСИ, с които е изложено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20197900400043 по описа на ЧСИ Р.М.с рег.№ 790 на КЧСИ е
образувано по молба от 11.01.2019г. на взискателя ,,УниКредит Булбанк“ АД – за събиране на сумите по изп.лист от 03.12.2018г., издаден по гр.дело № 18994/
2018г. по описа на СРС. С изпълнителният лист С.Н.Д.е осъден да заплати на
кредитора „УниКредит Булбанк“ АД сумата от
27 221,14лв.- главница за периода 14.10.2017г.- 29.11.2018г. , сумата от
3 329,33лв.- лихва за периода 14.10.2017г.- 29.11.2018г., която включва :
868,71лв.- договорна лихва, 2 460,62лв.- лихви за просрочени плащания,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.11.2018г.-
до изплащане на вземанията, както и сумата от 611,00лв.- разноски за държавна
такса и сумата от 1 185,91лв.- разноски за адвокатско възнаграждение. Вземанията по изп.лист
са дължими по издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 30.11.208г. и
са по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 0446/201 от 25.04.2014г.,
сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и С. Н. Д.,
съгласно извлечението от сметка, на основание на което е издадена заповедта за
изпълнение.
Видно от представения по делото нот.акт № 123, том І по нот.дело
№ 80/ 2014г. С.Н.Д.е учредил в полза на банката-кредитор за обезпечаване на
кредита договорна ипотека върху собствения си недвижим имот- апартамент № 6, с
административен адрес: гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“
/бивша ул.“Антон И.“***, със застроена площ от 64,89 кв.м., състоящ се от:
дневна, трапезария, спалня, антре, кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса,
заедно с мазе № 6 с площ от 3,91кв.м. и 5,46% ид.ч.
от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място.
С нот.акт №
171, том І по нот.дело № 92/2017г. жалбоподателката Н.Н.Т. е
закупила от длъжника С.Н.Д.гореописания ипотекиран недвижим имот, като
покупката е извършена по време на брака й, сключен със жалбоподателя Н.И.Т..
От момента на
закупуване на ипотекирания имот, жалбоподателите по настоящото дело са
придобили качеството на ипотекарни длъжници и в това им качество са обвързани от субективните
предели на изпълнителния лист, на основание изричната разпоредба на чл.429,
ал.3 от ГПК. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с т.2 на ТР 4/
11.03.2019г. по т.дело № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС, ипотекарният длъжник има идентични на длъжника
в изпълнителното производство
процесуално качество, съответно права и задължения. Като последица от това, той отговаря
както за разноските, предмет на принудително събиране по издадения изп.лист, така и за тези, дължими за изпълнителното
производство. С ТР е прието, че макар в материалното правоотношение отношение с кредитора този, който е дал
своя вещ в залог или ипотека
за обезпечаване на чужд дълг,
да не е длъжник, в изпълнителния процес той се явява страна, тъй като е принуден да
търпи изпълнението върху вещта, дадена в залог или ипотека. Поради това, с ТР е
прието, че ипотекарният длъжник разполага с всички средства за защита,
които законът признава на длъжника,
за да се
защити от процесуалнонезаконосъобразното принудително
изпълнение. Изпълнителният лист има
сила не само
срещу главния длъжник, но и за
лицата, които са дали обезпечения
за неговия дълг - чл. 429, ал.
3 ГПК, дори процесът да не
е воден срещу тях, нито
заповедта за изпълнение да е издадена и срещу тях. Лицето,
дало обезпечение за чуждо задължение,
се ползва със защитата на
закона, а такава се дава на
страна в изпълнителния процес, в който единственият обект, към който се
насочва принудителното изпълнение, може да бъде само
неговата вещ. Като последица от това, настоящият
съдебен състав приема,че жалбоподателите дължат разноските – предмет на
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и тези по
изпълнителното производство в хипотезата, при която изпълнението е насочено към
ипотекирания имот. Поради това- неоснователна се явява жалбата в частта, с
която се атакува постановлението на ЧСИ в частта на разноските, приети за
дължими от жалбоподателите, доколкото единственият довод, с който е обоснована недължимостта им е обоснована с качеството на ипотекарни длъжници на
жалбоподателите.
Що се отнася до
обжалваното постановление в частта, с която е оставено без уважение искането на
жалбоподателите за прекратяване на изпълнителното производство на основанието
по чл.433,ал.1,т.1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че то е
законосъобразно и правилно и като такова- следва да бъде потвърдено , а жалбата
срещу него- оставена без уважение, като неоснователна, по следните съображения:
Нормата на чл.433,ал.1 от ГПК изрично и лимитивно
изброява хипотезите, при които изпълнителното производство се прекратява. Хипотезата на т.1 на ал.1 на чл.433 от ГПК,
на която се позовават жалбоподателите, изисква наличие на издадена и надлежно
заверена от взискателя разписка или квитанция от
пощенска станция или писмо от банката, от които да е видно, че сумата по изп.лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното дело.
В конкретния случай представените
от жалбоподателите платежни нареждания от 08.02.2017г., с което по сметката,
обслужваща процесния договор за кредит е внесена от
тях сумата от 8 000евро, респ.- платежното нареждане от 22.05.2017г., с
което от тях е внесена по сметката на кредита сумата от 72 000 евро, не
представляват документ, визиран от нормата на чл.433,ал.1,т.1 от ГПК. Те не
могат да бъдат ценени като разписка за плащането на дълга именно по издадения в
по-късен момент изпълнителен лист за сумите- предмет на принудително събиране
по изп.дело, независимо от признанието на взискателя за полученото плащане, доколкото от взискателя е заявено изричното възражение, че това плащане
е зачетено и след него по кредита са останали неиздължени суми, които са
предмет на издадената в последващ момент заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Действително, от представените от
жалбоподателите удостоверение , издадено от банката – взискател
с изх.№ 0361-64-00-27/ 03.02.2017г. се установява, че към посочената дата дълга
по кредита е бил в общ размер на 145 595,21лв., включващ главница от
143 549,56лв., просрочена главница от 314,51лв. и лихви от 1 731,14лв., а платената от
жалбоподателите обща сума от 80 000 евро /в нейната левова равностойност
надхвърля тази сума/. Следва, обаче, да бъде посочено, че в периода между
първото плащане от жалбоподателите на сумата от 8 000евро / 08.02.2017г./ - до датата на второто плащане-
22.05.2017г., са падежирали нови вноски по кредита,
респ.- възможно е натрупване на нови лихви за забава, чийто размер не е включен
в издаденото удостоверение от банката, поради което не може да се приеме, че с
двете плащания е погасен изцяло дълга по кредита, още повече, че както вече бе
посочено по-горе в мотивите, те не могат да бъдат ценени като разписка за
плащане, изходяща от взискателя, респ.- не
представляват и писмо, изходящо от банката и удостоверяващо пълното погасяване
на дълга по процесния кредит. Спорът относно това как
и дали законосъобразно са отнесени платените суми към дължимите такива по
кредита е извън обхвата на произнасянето на съда в настоящото производство и ще
бъде решен в исковия процес по чл.422 от ГПК.
С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че в
случая не се доказва наличието на твърдяното от жалбоподателите основание за
прекратяване на изпълнителното производство по чл.433,ал.1,т.1 от ГПК, поради
което законосъобразно с обжалваното постановление искането им за прекратяване
на изпълнителния процес е оставено без уважение.
Като последица от
неоснователността на жалбите – без уважение следва да бъде оставено искането на
жалбоподателите по ч.438 от ГПК – за спиране на изпълнителното производство.
Воден от горните
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалби с вх.№ 2326/ 01.02.2019г. и вх.№ 3076/
08.02.2018г., подадени от Н.Н.Т. и Н.И.Т. срещу
Постановление № 586 от 08.02.2019г. на
ЧСИ Р.М.с рег.№ 790 по описа на КЧСИ, с което е отказано прекратяване на изп.дело
№ 20197900400043 на основание чл.433,ал.1,т.1 от ГПК и е оставено без уважение
искането на жалбоподателите за непризнаване на дължими от тях спрямо взискателя разноски по изп.лист и
разноски по изпълнителното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.