Р Е
Ш Е Н
И Е № 942
27.05.2015г.,гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на двадесет и седми май
две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Виолета
Шипоклиева
Членове: Фаня
Рабчева
Ели Анастасова
Като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева гр.д. № 1176/ 2015г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.463, ал.1
и сл. ГПК.
Постъпила е жалба вх.№
12384/ 27.04.2015г. при ПОС от „Суперсплав” ООД с посочен адрес за съобщения:
гр.****, представлявано от В. Д. К. – управител против разпределение по изп.д.№
20157580400043/2015г. по описа на ЧСИ М.О., с рег. № 758 на КЧСИ, район на
действие ОС-Пловдив , предявено на 20.03.2015г. По изложени възражения в жалбата се иска отмяна на обжалваното
разпределение в частта относно размера на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност, в частта относно включване на последното в привилегированите
вземания по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, както и в частта относно таксите по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
Постъпило е становище от Л.К.Б.
в качеството му на взискател по изп.дело чрез пълномощника си адв.С.П., с
посочен адрес: ***, с което моли да се остави без уважение жалбата и се
потвърди постановеното на 20.03.2015г. разпределение на съдебния изпълнител.
Постъпили са мотиви по чл.436,
ал.3 ГПК от ЧСИ М.О., с които счита жалбата за допустима, но
неоснователна. По отношение на
разноските се мотивира, че на 05.02.2015г. жалбоподателят е уведомен за това,
че с Постановление са приети като разноски по изп.дело адв.хонорар в размер на
19 850 лева, като след получаване на съобщението длъжникът е можел да
поиска от съдебния изпълнител намаляване на адв.възнаграждение, а след отказ
разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК дава право на същия да обжалва същия.
Жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност да поиска намаляване
на адв.възнаграждението, от което се
прави извод за стремеж към забавяне на изпълнението. Независимо от горното се сочи да се вземе
предвид материалния интерес по изп.дело като освен вземането на взискателя е
присъединена и Държавата чрез НАП, като размерът на адв.възнаграждение е
определен при стриктно спазване на разпоредбите на Наредба №1/2004г на ВАдС. По
отношение на привилегиите по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД се счита, че с цитираната
норма ясно и недвусмислено е прието, че на първо място по предпочтително удовлетворение са вземанията за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение. По отношение таксите по т.26 ТТРЗЧСИ се аргументира
наличието на яснота относно начина на изчисляване на пропорционалната такса.
Пловдивски окръжен съд като
взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:
Изпълнителното производство е
инициирано от Л.К.Б. за събиране на вземания по издаден на 15.01.2015г.
изпълнителен лист по т.д.№ 383/ 2014г. по описа на ОС-Пловдив. Жалбоподателят
има качеството на страна в изпълнителното производство като длъжник, като
жалбоподателят е бил редовно уведомен за разпределението с уведомление от
17.03.2015г., предявяването на разпределението е извършено на 20.03.2015г.,
поради което от гледна точка на срока по чл.462, ал.2 ГПК подадената жалба чрез
ЧСИ на 23.03.2015г се явява процесуално допустима.
С обжалвания акт на
съдебния изпълнител предмет на разпределение с оглед вземанията на
взискателите, вкл. с оглед присъединения по чл.458 ГПК взискател чрез НАП, са както
следва: 1. за взискателя Л.К.Б. – за сумата от 90 671,22 лева, която за
авансови такси по ТТРЗЧСИ в размер на 126 лева, 40 000 лева частичен иск,
29 700,41 лева – обезщетение за забавено плащане, 1 120,81 – разноски
по търг.дело, 19 850 – разноски за адв.възнаграждение по изп.дело; 2. НАП
за сумата 44 212,62 лева.
С оглед постъпилата на
11.03. 2015г. сума от 36 830 лева, по правилата на 136, т.1 ЗЗД съдебният
изпълнител е разпределил сумата от 22 371,24 лева, от които авансови такси
неплатени от взискателя в размер на 126 лева, дължима такса по т.26 ТТРЗЧСИ,
изчислена съразмерно при общ размер на вземането на взискателя 90 671.22
лева и събраната част от 16 854 лв – 1081.12 лева с вкл.ДДС, при общо
дължима такса 5 816.22 лв; дължима такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, изчислена
съразмерно при общ размер на вземането на присъединения взискател
44 212,62 лв и събраната част 16 854лв – 1 314.12 лв с ДДС, при
общо дължима такса 3 447.31 лв с ДДС., Адвокатско възнаграждение по
изп.дело – 19 850 лева; на основание чл.136, т.6 ЗЗД – 14 458.76 лв за
частично удовлетворяване на вземанията на държавата от постъпилото
удостоверение по изп.дело.
Видно от комплектованото
изп.дело след образуване на изп.производство, във връзка с което представен
ДПЗС от взискателя от 20.01.2015г. за заплатен адв.хонорар на проц.представител
адв. С.П., е изготвено Постановление от 23.01.2015г. на съдебния изпълнител, с
което са приети разноските по делото относно предявения адв. хонорар в
посочения размер. За издаденото Постановление за разноските относно приетото по
изп.дело адв.възнаграждение е изпратено уведомление до длъжника и настоящ
жалбоподател „Суперсплав” ООД, получено от представляващия дружеството В.К. на
05.02.2015г. Съгласно чл.435, ал.2 ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва
постановлението за разноските на съдебния изпълнител, каквото се явява
цитираното постановление за приетото адв.възнаграждение, като правото на жалба
е обусловено от едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК, в случая явяващ се
изтекъл на 12.02.2015г. В този срок не е подадена жалба от длъжника против
постановлението за разноски, нито е направено възражение за прекомерност на
приетото адв.възнаграждение. С оглед на това включеното в обжалваното
разпределение адв.възнаграждение в посочения размер се явява въз основа на
влязъл в сила акт на съдебния изпълнител – Постановлението за разноски от
23.01.2015г. Следователно жалбата в тази част по отношение на отделените суми
за така приетото адв.възнаграждение се
намира за недопустима и като такава ще се остави без разглеждане, а
производството по делото в тази част ще се прекрати.
В частта на жалбата, в която
коментираното по-горе адв.възнаграждение е включено в ползващите се с право на
предпочтително удовлетворение вземания
по чл.136, ал.1, т.1 ГПК , същата се намира неоснователна. Изрично с цитираната
разпоредба вземанията за разноски за принудителното изпълнение, каквито се
явяват процесните, направени от взискателя във връзка с проц.представителство
за изпълнителното производство, се включват в първия ред на предпочтително
удовлетворение като привилегировано вземане. Жалбоподателят изтъква интереса си
от обжалване на разпределението в тази му част с искането процесната сума да
послужи за погасяване на публичните задължения на същия, което обаче не може да
бъде уважено с оглед на това, че вземанията на държавата за данъци е
регламентирано от законодателя на втори ред от вземанията съобразно
разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, ползващи се с право на предпочтително
удовлетворение, което следователно се явява след реда, в който са включени
вземанията за разноски с право на предпочтително удовлетворение. С оглед на
тези съображения жалбата в тази част се явява неоснователна.
По отношение на жалбата в
частта на искането за проверка
законосъобразността на определената такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Цитираната такса е
пропорционална, изчисляема върху събраната сума, съобразно начина, определен от
б.”а” до б.”б” на т.26 от тарифата. С регламентацията на т.26, „Забележка”, т.1 от тарифата при частично
събиране на паричното вземане, таксата се определя за целия дълг, но се събира
част, съответстваща на събраната сума. В случая е налице именно частично
събиране на паричното вземане в размер на 16 854 лева, което определя материалния
интерес при определяне на пропорционалната такса на дължимата за ЧСИ такса по
чл.26, б.”г” от тарифата, а именно от 10 000 лв до 50 000 лева – 820
лв + 6 процента върху горницата над 10 000 лева, което изчислено се намира
да възлиза на 1 231 лв или респ. с вкл. ДДС се намира да възлиза на
1 474 лв, при определена от съдебния изпълнител в размер на 1 081 лв
с вкл. ДДС. С оглед на това не се намира така определената такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ да се явява определена в несъответствие с начина, визиран в цитираната
тарифа. Поради това жалбата и в тази
част се намира за неоснователна.
Водим от горното и на
основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
вх.№ 12384/ 27.04.2015г. при ПОС от „Суперсплав” ООД с посочен адрес за
съобщения: гр.****, представлявано от В. Д. К. – управител против разпределение
по изп.д.№ 20157580400043/2015г. по описа на ЧСИ М.О., с рег. № 758 на КЧСИ,
район на действие ОС-Пловдив , предявено на 20.03.2015г. в частта на разноските
относно включения в обжалваното разпределение размер на адвокатското
възнаграждение в размер на 19 850 лева, като недопустима и
ПРЕКРАТЯВА образуваното гр.д.№
1176/ 2015г. по описа на ПОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№
12384/ 27.04.2015г. при ПОС от „Суперсплав” ООД с посочен адрес за съобщения:
гр.****, представлявано от В. Д. К. – управител против разпределение по изп.д.№
20157580400043/2015г. по описа на ЧСИ М.О., с рег. № 758 на КЧСИ, район на
действие ОС-Пловдив , предявено на 20.03.2015г. в частта, в която приетото адвокатско възнаграждение от 19 850 лева
е включено при условията на чл.136 т.1 ЗЗД при вземанията с право на
предпочтително удовлетворение от първи ред, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№
12384/ 27.04.2015г. при ПОС от „Суперсплав” ООД с посочен адрес за съобщения:
гр.****, представлявано от В. Д. К. – управител против разпределение по изп.д.№
20157580400043/2015г. по описа на ЧСИ М.О., с рег. № 758 на КЧСИ, район на
действие ОС-Пловдив , предявено на 20.03.2015г. в частта на определената такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 081.12 лв с вкл. ДДС, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред Апелативен съд -
Пловдив на основание чл.463, ал.2 ГПК.
Председател: Членове: