Р
Е Ш Е
Н И Е №215
20.05.2022 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
април през две хиляди, двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА К.А-ГРОЗЕВА
при
секретаря: Албена Ангелова
изслуша докладваното от съдията К.А-ГРОЗЕВА
адм. д. №193 по описа на съда за
2021 г.
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.33а, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП).
Образувано е по жалба на Г. И., действащ като ЕТ „ЗААРА- И.“ седалище в гр. Стара Загора, ЕИК
*********, чрез адв. Г.Г. против Заповед № РД-09-155 от 23.02.2021г. на
Министъра на земеделието, храните и горите, с която се одобрява окончателния
специализиран слой „Площи допустими за подпомагане“ за Кампания 2021 г., в
частта й относно заявени от жалбоподателя в подаденото от него заявление с УИН
24/210520/17862 парцели, изрично посочени в жалбата и находящи се в землищата
на гр. Стара Загора, с. Християново и с Главан.
Заповедта в жалените й част се счита
за незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Твърди, че след като се запознал със заповедта на Министъра, с която се
определял проект на специализирания слой ПДП на слой ФБл.
За кампания 2020г. /коректното е 2021г./ и конкретно в частта на заявените от
него за подпомагане площи, подал на 20.12.2020г. възражение срещу границите
/начина на трайно ползване на тези цифрови географски данни. Така се възползвал
от възможността по чл.16в, ал.2 от Наредба № 105/2006г., като с възражението
направил искане до органа да преразгледа ФБ, в които попадали посочените
земеделски парцели, за които се установявало несъответствие между декларираната
и допустимата за подпомагане площ. С последващо възражение от 14.01.2021г.
заявил и искане за извършване на физическа – теренна проверка, за доказване
наличността на слоя. Били приложени доказателства за удостоверяване на
извършени дейности по почистване и поддържане на парцелите. Такива проверки
обаче не били извършени, нито след възраженията, нито преди издаване на
обжалваната заповед. С нея част от възразените площи били приети за допустими за
подпомагане, но неправилно друга част били приети окончателно за недопустими,
като не включени в СПДП.
Жалбоподателят сочи, че бил
бенефициент не само по програмата за подпомагане на площи, но и по Схема за
обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки под селекционен контрол и
именно за тези нужди използвал и обработвал част от процесните площи като
постоянни или временни пасища от стопанската 2015-2016г. и конкретно парцелите
в землището на с. Главан. Същите били поддържани в състояние, което ги правело
годни за паша по см. на посочения текст от Регламент /ЕС/ № 1307/2013. Ето
защо, било нелогично, защо МЗХГ приемало, че същите не били допустими за
подпомагане, тъй като до този моменти те били ползвани като постоянни или
временни пасища за паша на животните и мери за паша, като поддържането им било
еднакво и за предстоящата кампания. Следвало да се отчете и факта, че към
момента на заявяването им, въпросните площи попадали в допустимия слой.
От правна страна се претендира, че
заповедта в обжалваната й част не съдържала фактически и правни основания за
издаването си и така актът не бил мотивиран, за което имало изрични императивни
изисквания в тази насока. Последното представлявало съществено процесуално
нарушение. В конкретния случай не било изложено въз основа на какви
обстоятелства органът приемал, че не били спазени изискванията за обработване
на процесните парцели и че същите били изключение от СС ПДП и слой ФБл. Такива не се съдържали и в публикувания на интернет
страните на министерството окончателен слой. От табличния вид на одобрения слой
не можело да се изведат съображенията на органа относно недопустимите площи, както и не ставало ясно
кои законови критерии не били спазени по
отношение на заявените площи. Следвало да бъдат извършени физически проверки на
място или теренни проверки, които щели да докажат, че площите отговаряли на
нормативните изисквания и поради това представлявали допустими за подпомагане.
Като не извършил такива, МЗХГ достигнал до погрешни изводи, че землищата не
попадали в допустимия слой за подпомагане.
Въз основа на горните доводи, се прави
искане за отмяна на процесната заповед в индивидуализираната й част,
алтернативно се иска отмяна и връщане на преписката със задължителни указания,
дадени по тълкуването и прилагането на закона.
Жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от процесуален представител. Поддържа се жалбата.
Ответникът-Министър на земеделието,
храните и горите, редовно призован, се представлява от юрк. Д.П., която оспорва жалбата.
Жалбоподателят в настоящото производство е
регистриран с УРН 180460 в
Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. На 05.06.2021г. подал
заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания с Уникален
идентификационен номер 24/210520/17862. Видно от приложените в заявлението
таблици на използвани парцели 2020, в тях били посочени такива, находящи се в
землищата на с. Главан, сред които бил и парцел 14951-1513-1-2 с площ от 323,92
ха, в землището на гр. Стара Загора, с. Помощник, с. Християново и с. Хрищени. Няма данни по
отношение на заявените и процесни парцели да са били извършвани специализирани
теренни проверки.
Със Заповед №РД 09-1023 от 15.12.2020г. (л.21-22)
Министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл.25, ал.4 от Закона
за администрацията, чл.16б, ал.1 от Наредба №105 от 22.08.2006 г. за условията
и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за
администриране и контрол (Наредба №105 от 22.08.2006 г.), одобрил проекта на
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020г. В
раздел IV от заповедта изрично е указана възможността земеделските стопани в
срок до 08.01.2021г. да направят възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от
тях в специализирания слой. Заповедта била публикувана на интернет страницата
на МЗХГ на 17.12.2020г.
Видно чрез приложения на л.24 електронния
носител /CD/ данни, на 22.12.2021г. ЕТ подал възражение рег. №
РД-12-02-1615, с което възразил срещу границите/начина на трайно ползване на
обявените цифрови географски данни, като се искало тяхното преразглеждане по
отношение на посочени в табличен вид 37 парцела, заявени от земеделския
производител за конкретната кампания и находящи се в землищата на с. Главан, с.
Християново и гр. Стара Загора, като сред тях бил и парцел 14951-1513-1-2 с площ от 323,92 ха, в землището на с.
Главан. Видно от жалбата по отношение на 33 от възразените парцели, подаденото
възражение не било уважено, вкл. и относно парцела в землището на с. Главан.
С процесната Заповед №РД 09-155 от 23.02.2021 г. на
Министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл.33а, ал.2 от ЗПЗП и
чл.16г, ал.4 от Наредба №105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване,
поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и
контрол, са одобрени окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и
„Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2020, като част от Система за
идентификация на земеделските парцели (СИЗП), актуализирани за 2020г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта
на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2020г.; отразяване на
резултатите от теренни проверки от областните и общински структури на
Министерство на земеделието, храните и горите и проверки на място по чл.37,
ал.3 и ал.4 от ЗПЗП, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата
на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен
със Заповед №РД 09-1023 от 15.12.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и
горите.
С т. II от заповедта било предвидено окончателните
специализирани слоеве по т. I за Кампания 2020г. да се предоставят на
Разплащателната агенция за извършване на задължителните административни
проверки, съгласно чл.37, ал.2 от ЗПЗП, на подадените през Кампания 2020
заявления за подпомагане, извършване на финална оторизация и плащания на площ
за 2020г., за площите, които не са били обект на проверки по чл.37, ал.3 и ал.4
от ЗПЗП, както и за прием на заявления за подпомагане през 2021г. В т.IV от заповедта било разпоредено
окончателните специализирани слоеве по т. I за Кампания 2020г. и заповедта да
бъдат публикувани на интернет страницата на МЗХГ, секция „Идентификация на
земеделските парцели“ и на ДФЗ, а в т.V – заповедта
да се изпрати за обнародване в „Държавен вестник“, като освен това е посочено,
че заповедта подлежи на оспорване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването/обнародването ѝ. Няма спор, че процесната заповед е
публикувана в неофициалния раздел на Държавен вестник брой 20 от 09.03.2021г.
Процесната жалба била подадена по пощата, като съгласно поставеното пощенско
клеймо това било на дата 23.03.2021г.
По делото съдът допусна и изслуша основна и
допълнителна съдебно – технически експертизи, изготвени от ВЛ инж. Р.К..
Съгласно заключението по основната СТЕ, определените
като недопустими части от заявените за подпомагане площи, било резултат на
извършено дешифриране на самолетни и сателитни изображения, заснети на
03.07.2020г. и на 28-29.08.2020г. ВЛ сочи, че при подаване на възражението,
извън слоя ПДП за 2020г. попадали общо 338,32 ха, а след разглеждането му като
недопустими останали площи в размер на 337,71ха. Най-голямата площ, попаднала
извън СПДП за конкретната кампания бил парцел 14951-1513-1-2
с площ от 323,92 ха, в землището на с. Главан, който бил заявен като постоянни
или временни пасища за паша на животни /пасища и мери за паша/ с площ от 323,92
ха. Този парцел се намира северозападно от с. Главан и представлявал основно
нарушена територия с начин на трайно ползване /НТП/ „за друг вид обект за добив
на полезни изкопаеми“. Цялата площ на този парцел била обявена за недопустима,
на осн. чл.3, ал.1, т.5 от Наредба № 2/26.03.2018г. –
нарушени терени / по предназначение територии за добив на полезни изкопаеми/,
както и било отбелязано, че площите били без видими следи от земеделска
дейност/неподдържани, с нежелана растителност, храсти.
От
допълни справки, ВЛ установило, че за процесният парцел били налични
публикувани отофортокари от м.06/2019г. , м.
07/2020г. и м. 03/2021г. На предоставената на МЗХГ отофортокарта
от м. 07/2020г. се виждало, че площта на парцела била е разноцветна и неравна
повърхност, заета с бурени, храсти и на места с оголени терени, не личали следи
от земеделска дейност. Изключение била само площ от 1,88 ха, която се намирала
в югоизточната част на парцела, където не се виждали бурени и храсти и личала
обработка. ВЛ приема, че тази площ била допустима за подпомагане. Що се
отнасяло да констатациите на органа относно недопустимостта на площи от другите
процесни парцели, то те се потвърждавали, като ВЛ ги сочи в изготвената към
заключението таблица. Така в заключение ВЛ обобщава, че след анализа на
предоставените от МЗХГ данни, към допустимата за подпомагане площ следвало да
се добавят видимо обработени площи от парцели 14951-1513-1-2 от 1,88ха и
14951-1513-2-1 от 0,70 ха, независимо, че тези площи попадали в имоти,
регистрирани като нарушени територии с НТП – за добив на полезни изкопаеми.
Площите изглеждали в процес на рекултивация.
Допълнително
в с.з. ВЛ посочва, че за големият парцел /м с.
Главан/ територията,
в която се намирал, имала регистрация за начин на ползване добиване на полезни
изкопаеми. Системата предвиждала да се регистрират ФБл.
с най-различни начини за ползване, които не са земеделски земи /напр. пътища,
кариери, открити рудници/, както било в случая. ВЛ сочи, че му направило
впечатление, че в целия физически блок имало някои парцели /проучвал
по-обстойно/, на които вече бил сменен начинът на трайно ползване, а в други
най-вероятно били проведени или се провеждали в момента рекултивационни
мероприятия за възстановяване на почвения слой и може би затревяване или
залесяване, но според него имало видимо рекултивационни
мероприятия и в самия този парцел. Така в югоизточната му част имало една малка
площ, която изглеждала в много добро състояние, личала си обработка, дори
личали следи и от предходни години. В други части имало някаква зелена
покривка, но не личало да бил ползван имота.
Заключението си ВЛ изготвил на база
сателитни снимки, като имал предвид недопустимите площи. Това били бивш открит
рудник на „Марица- изток“, но добивът се изместил на северозапад, поради което
и тази част вече не се използвала, била изчерпана и била започнала
рекултивацията. Огромният парцел се състоял от много кадастрални имоти и
повечето били с начин на трайно ползване - за добив на полезни изкопаеми. Земеделският производител трябвало да знае
какво заявява, той бил или собственик, или арендатор, или наемател и като такъв
освен идентификатор, площ, трябвало да знае това нещо и да го съобрази, че е с
какъв начин на трайно ползване бил парцелът и евентуално да го промени, като
тези промени можели да се отразят в КК, но това ставало по инициатива на
собственика на земята.
Съгласно допълнителната СТЕ, ВЛ посочва,
че определената като недопустима площ на парцела в с. Главан /коментирания
голям парцел от 323,92 ха/, съставлявала 96 % от общата недопустима площ по
цялото заявление за кампания 2020 година. Констатациите относно него били
направени въз основа на отофортокартата по сателитно
заснемане от 03.007.2020г. По информация от Министерство на земеделието, след
препоръка на ЕК от лятото на 2019, през 2020г. била извършена служебна проверка
на данните от АГКК, като след нея за кампании 2017г., 2018г и 2019г. било
установено, че по заявленията на жалбоподателя и през трите години били
извършвани проверки на място от Техническия инспекторат на РА по чл.37, ал.3 и
ал.4 от ЗПЗП. В тези случаи /на извършени теренни проверки/, одобряването за
подпомагане се извършвало на база на резултатите от тях, а не на база данните
от СИЗП. При тези проверки не били извършени такива на същите блокове, била
извършена в предходна на 2020 г. такава на съседен блок и резултатът бил, че
блокът бил определен за кариера. Към 05.06.2020г. слой ПДП в СИЗП още не бил
изготвен за кампания 2020г., който бил изготвен след проверки, последващи на
подаването на заявленията за подпомагане. Установено било при тях, че
моментното състояние на парцела за 2020г. и площите в него не отговаряли на
изискванията за допустимост по Наредба № 2/2018г.
По информация на МЗ, при проверките през
2020г. била включена проверка за НТП на имотите и при нея било установено, че
парцелът 14951-1513-1-2 /в с. Главан/ не бил със земеделско предназначение, тъй
като било установено, че площта на парцела представлявала нарушени територии, с
предназначение на територии за добив на полезни изкопаеми, без видими следи от
земеделска дейност /неподдържана, с нежелана растителност, храсти/. Съгласно
представената от МЗ информация за слой ПДП за предходната 2019г. въпросната
заявена площ на парцел 14951-1513-1-2 била в слоя ПДП, с НТП – пасища, мери и
ливади, но след извършените по препоръка на ЕК одитни проверки, след това
настъпили промени в НТП и допустимостта на територията.
Допълнително в с.з.
ВЛ посочва, че след препоръките на ЕК и повторно извършените проверки за територията
на този имот, коментираните отделни парцела в землището на с. Главан не попадат
в площите, допустими за подпомагане и че правилно било извършено разчитането на
орто-фотокартата. На стр. 4 и 5 от основното СТЗ дал
описание на недопустимите площи и каква била причината за това. Преценил, че
можело да се приеме за допустима една малка част, защото там си личало, че нещо
било правено. Малкият парцел от 0.7 ха също си личал, че бил обработван. Големият
парцел бил рекултивиран терен и трябвало да мине
доста време, за да можела да се възстанови по определен начин почвата, за да
станела производителна. Най-вероятно била минала рекултивация, поне така
изглеждало, но не личало да били засаждани специфични култури. Според ВЛ това била
недопустима площ.
Въз
основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта : жалбата е процесуално допустима, като депозирана при спазване
на предвидения в чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с
чл.33а, ал.6 от ЗПЗП 14-дневен срок за обжалване от съобщаването на заповедта,
в случая от публикуването ѝ в Държавен вестник. Жалбата е подадена срещу
годен за оспорване административен акт, като е насочена срещу конкретна част от
този акт, по отношение на която за жалбоподателя се доказва, че е налице правен интерес от търсената защита,
пред местно компетентния административен съд. Не се установява наличие на
обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставянето й без разглеждане.
По същество на спора:
Съдът, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваната част от
административния акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, намира жалбата за частично
основателна.
Според чл.30, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, за изпълнение на
функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за
администриране и контрол (ИСАК), състояща се от отделни системи, една от които
е Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) по чл.30, ал.2, т.2
от ЗПЗП, която, съгласно чл.30, ал.4, т.2 от ЗПЗП се създава и поддържа от
Министерството на земеделието, храните и горите. Въз основа на законовата
делегация по чл.30, ал.6 от ЗПЗП, Министърът на земеделието, храните и горите е
издал и Наредба №105 от 22.08.2006 г. за условията и реда
за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за
администриране и контрол.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПЗП, СИЗП е географска
информационна система с послойна структура на данните,
която се създава въз основа на ортоизображения и
действа на ниво референтен парцел – физически блок. В чл. 33, ал. 4 от ЗПЗП е
предвидено, че за отразяване на реалното състояние и ползване на площите,
данните в СИЗП ежегодно се актуализират чрез: 1. дешифриране (компютърно
подпомогнато разчитане) на актуалната ЦОФК, и/или 2. отразяване на резултатите
от специализираните теренни проверки на референтни парцели, които се извършват
след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата
по чл. 30, ал. 6, и/или 3. отразяване на резултатите от проверките на място по
чл. 37. Съгласно чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП, МЗХГ създава в СИЗП специализиран слой
ПДП, който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки
физически блок, въз основа на критериите, определени в Наредба № 2 от
26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане
по схеми и мерки за плащане на площ /Наредба № 2 от 26.03.2018 г./.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 33а, ал. 2, изр. 1 от ЗПЗП, съгласно
която разпоредба данните в СИЗП, които се отнасят до физическите блокове и
обхвата на специализирания слой ПДП, се одобряват със заповед на министъра на
земеделието, храните и горите.
Процесната
заповед в оспорената й част е надлежно мотивирана. Мотивите на заповедта,
послужили за издаването й, се съдържат в приложенията към нея, а именно -
протоколите от специализираните теренни
проверки на процесните площи и в придружаващите ги снимки. С оглед спецификата
на оспорената заповед – одобряване на окончателния специализиран слой ПДП за
територията на цялата страна, е достатъчно административната преписка да
съдържа данни и доказателства за начина, по който е определен специализираният
слой ПДП, включително чрез посочване на изключените от слоя площи, като от тези
доказателства да може да се направи извод за причините, поради които дадени
площи не са попаднали в одобрения слой. В този смисъл е и установената съдебна
практика на Върховния административен съд /Решение № 8396 от 05.06.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 5391/2017 г., IV о.; Решение № 8511 от 06.06.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 5870/2018 г., IV о.; Решение № 6577 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 4415/2017 г., IV о.; Решение № 5572 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
5263/2017 г., IV о. /.
При постановяване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
регламентирани в разпоредбите на чл.16б, чл.16в и чл.16г от Наредба №105 от
22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване
на Интегрираната система за администриране и контрол. В случая предвидените
административно-производствени правила са спазени, като видно от приложената
административна преписка, производството е открито със заповед, издадена на
правно основание чл.16б, ал.1 от Наредбата №105 от 22.08.2006 г., която е
оповестена по предвидения ред. Дадена е възможност на земеделските
производители да се запознаят с проекта на специализиран слой „Площи, допустими
за подпомагане“ за кампания 2020г., като по делото се установи, че
жалбоподателя реално и в пълнота е упражнил правото си да подаде възражение в
срока посочен в заповедта – 08.01.2021г. Едва след неговото разглеждане е
последвало и издаване на заповед по чл.16г, ал.4 от Наредба №105 от 22.08.2006
г., която в оспорената си част е определила част от заявените БЗС – изцяло или
отчасти извън обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за
подпомагане“, и същата е обнародвана в „Държавен вестник“.
Съдът приема, че
при спазване на изискванията на чл.33а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, МЗХГ е създало в
системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой „Площи,
допустими за подпомагане“, който включва допустимите площи, определени въз
основа на критериите по Наредба №2 от 26.03.2018 г. Данните в СИЗП са преминали
обновяване чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуалната цифрова ортофотокарта, изготвена при самолетно заснемане от
03.07.2020г. и сателитно от 28-29.08.2020, и отразяват реалното състояние и
ползване на площите, съотв. техният НТП.
Независимо от изложеното до тук оспорената
заповед все пак се явява частично незаконосъобразна, като издадена в нарушение
на материалния закон и това по отношение на част от 1,88 ха от парцел с №
14951-1513-1-2, целият от 323,92 ха, която част органът е определил като
недопустима, поради неспазване на чл.3, ал.1, т.5 от Наредба №2 от 26.03.2018г.
Съгласно цитираната разпоредба, не са
земеделски площи, т.5- нарушените терени – кариери, открити рудници и табани,
сметища и хвостохранилища.
От
заключенията и по двете СТЕ се установява, че т. нар. голям парцел, който съставлява близо
96 % от определените за недопустими за подпомагане площи в заявлението на
жалбоподателя, намиращ се в землището на с. Главан и с площ от 323,92 ха, в
огромната си част представлява именно такава територия и това съгласно
актуалните данни от отофортокартата от сателитното
заснемане от 2020г. ВЛ от извършеното от него проучване на данните от делото и
ползваните отофортокарти приема извод, че само една
малка част, намираща се в югозапдания край на този
парцел следва да се възприема за допустима за подпомагане, тъй като там има
следи от обработка, не се виждат бурени и храсти. Не се възприема за
основателно възражението на оспорващата страна, че този парцел изцяло следва да
се включва в слоя ПДП, тъй като в предходната кампания е бил приет за допустим
за подпомагане и включен в слоя ПДП. Установява се обаче от поясненията на ВЛ в
с.з., че по препоръка на ЕК е бил извършен одитен
доклад, следствие на който за част от възприеманите като допустими в предходни
кампании площи и включвани в съотв. СПДП за
подпомагане, са извършени промени, това вкл. и за парцел 14951-1513-1-2
/основния парцел от заявените/ и, че
след препоръките на ЕК и повторно извършените проверки за територията на този имот,
коментираните отделни парцела в землището на с Главан вече не попадат в площите, допустими
за подпомагане и че правилно към 2020 е извършено разчитането на орто-фотокартата. За включване на дадена площ в СПДП следва да се
има предвид нейното реално и актуално състояние, а видно от целокупния
доказателствен матирал към изготвянето на СПДП за кампания 2020 почти цялата
площ /изключая установеното от ВЛ 1,88 ха/, заявена като процесна тук е
определена за недопустима, вкл. и основния парцел, тъй като същият съставлява
терен, в който не се извършва земеделска дейност и е с НТП по см. на чл.3,
ал.1,т.5 от наредба №2/2018г.
Отново
позовавайки се на прието в основното заключение, Съдът приема за допустима и на
заявена площ от 0,70ха в парцел 14951-1515-2-1 /изцяло определен със заповедта
за недопустима. Т.е. коментираните площи и части от такива от визираните парцели, не следва
да се обхващат от понятието нарушени територии, вложено в чл.3, ал.1, т.5 от
наредбата и следователно по отношение на тези площи не се доказва да е налице
визираното от ответника правно основание за изключването им от окончателния
слой ПДП и за подпомагане за кампания 2020г. За всички други парцели, които се
заявяват като процесни, ВЛ потвърждава, че същите се явяват недопустими за
подпомагане и по отношение на тях се доказва проявление на факти, които да ги
правят недопустими по см. на наредбата.
По
изложените по-горе съображения Съдът приема извод, че оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена в частта й, в която от одобрения
окончателен специализиран слой ПДП за кампания 2020г. необосновано е изключена
част от 1,88 ха от парцел с 14951-1513-1-2 и площ от 0,70ха от парцел
14951-1513-2-1. Доколкото естеството
на акта не позволява решаването на въпроса по същество преписката следва да се
върне на административния орган, като при новото произнасяне Министърът на
земеделието, храните и горите следва да съобрази установеното по делото относно
частите от визираните парцели, които трябва да се включи в слоя площи,
допустими за подпомагане за Кампания 2020. Заповедта в останалата ѝ
оспорена част е законосъобразна, а подадената
срещу нея в тази част жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на претендираните разноски в
производството, Съдът приема, че разноски по арг. на
чл.143, ал.1 от АПК в конкретния случай, следва да се присъдят единствено на
ответника, който прави надлежно и своевременно искане за такива за
възнаграждение за юрисконсулт. При съобразяване на чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.78, ал.8, изр.второ
от ГПК, Съдът приема, че следва да определи като справедливо юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и
чл.173, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Г. И., действащ като ЕТ „ЗААРА- И.“ с ЕИК *********, Заповед № РД 09-155 от 23.02.2021г., издадена от Министъра
на земеделието, храните и горите в
частта, в която извън одобрените окончателни специализирани слоеве
„Физически блокове“ и "Площи, допустими за подпомагане" за кампания
2020 са останали част от 1,88 ха от парцел с № 14951-1513-1-2, целият от
323,92ха и 0,70 ха от парцел
14951-1513-2-1, и двата находящи се в землището на с. Главан, обл. Стара Загора и ВРЪЩА преписката на Министъра на
земеделието, храните и горите в тази ѝ част за ново произнасяне, при
спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на
решението.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. И., действащ като ЕТ „ЗААРА- И.“ с ЕИК ********* срещу Заповед №РД 09-155 от
23.02.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, в останалата
ѝ оспорена част.
ОСЪЖДА ЕТ „ЗААРА- И.“, със седалище в гр. Стара Загора,
представлява от Г. И., с ЕИК ********* да заплати на Министерство на
земеделието, храните и горите възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100
лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: