Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 20.04.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 1859 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
искове с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът
твърди наличие на сключен от „Договор за банков инвестиционен кредит № 7933134
от 29.10.2012“ и Анекс № 1 от 29.08.2013г. към него между "У.Б.” АД, „К.”
ЕООД с ЕИК: *******— кредитополучател, К. Б.К., ЕГН: ********** и „К.” ЕООД
ЕИК: *******— солидарни длъжници, по силата на който страните са уговорили,
Банката да предостави инвестиционен кредит в размер на 200 000 лева /двеста
хиляди лева/. Целта на кредита ремонт и обзавеждане на два магазина в гр.
София.
Банката
е предоставила кредита по разплащателната
сметка на кредитополучателя : IВАN *******,
заверявайки я на 29.10.2012г. със сумата от 200 000 лева.
Съгласно чл. 2.1 във връзка с чл. 6 от Анекс № 1 от 29.08.2013г.
кредитополучателят е усвоил сума в размер на 100 000 лева /сто хиляди лева/,
като остатъка от отпуснатата сума е останала неусвоена.
Усвоената част от кредита е ползвана по банков път, с три наредени от
кредитополучателя превода както следва:
с
платежно нареждане от 07.11.2012г., за сума в размер на 47 100 лева;
с
платежно нареждане от 08.11.2012г., за сума в размер на 20 000 лева;
с платежно нареждане от 09.11.2012г., за сума
в размер на 32 900 лева;
След тази дата, движението по кредита се изразява в начисляване на
месечна дължима лихва — редовна и/или наказателна в зависимост от статуса на
задълженията по кредита, в съответствие с т.,т. 4 т. 4.1 и т. 4.2. и т. 4.3. от
договора за кредит.
Счита, че с предоставянето на
кредита и усвояването му от кредитополучателя, Банката е
изпълнила поетите с договора задължения.
С договора страните са се съгласили, че кредитът се предоставя за срок
от 5 години, уговорили са начинът на ползване и погасяване. Крайният срок на
дължимост на всички задължения по договора е уговорен за — 25.10.2017г.,
съгласно чл. 7.2 от договора за кредит. Страните са уговорили, че вноските по
главницата и лихвите се дължан та 25-то число на месеца, съгласно чл. 7.3. от
договора за кредит, сроковете и начина на плащане на всички разходи в това
число и комисионни и разходи за управление на кредита — чл. 5.1., 5.1.1, 5.1.2,
5.2.
На 04.08.2016г. банката е упражнила правото си да обяви кредита за
изцяло и предсрочно изискуем, на основание чл. 17.1 от Договор за банков
инвестиционен кредит № 7933134 от 29.10.2012г., поради просрочие на падеж на 8
броя дължими вноски за главницата, неплатени на падежите от 25.12.2015г. до
04.08.2016г. и 9 броя дължими вноски за лихвата, считано от 25.12.2015г. до
04.08.2016г.
За обявената предсрочна изискуемост длъжниците са били уведомени с „Уведомление
за предсрочна изискуемост” подписано собственоръчно от Р. Б.К.
на 01.10.2016г., действащ лично за себе си и качеството на представляващ и
управляващ „К.” ЕООД и ,К.” ЕООД.
Поради това, че в срока даден в уведомлението задължените по кредита
лица не са погасили задълженията по цитирания договор за кредит, банката се е
снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист за всички дължими й по договора за кредит суми по
гр.д.56973/2016, по описа за 2016г.,на СРС - солидарно срещу длъжниците „К.”
ЕООД с ЕИК: *******- кредитополучател, К.Б.К., ЕГН: ********** и „К.” ЕООД ЕИК:
*******— солидарни длъжници, за парични вземания, както следва:
просрочена главница сума в размер на 37 080,00 лева (тридесет и седем
хиляди и осемдесет лева);
договорна лихва в размер на 1350,80 лева /хиляда триста и петдесет
лева и 80 стотинки/ за периода от 25.12.2015г. до
04.08.2016г.;
лихва върху просрочена главница в размер на 1185,26 лева /хиляда сто
осемдесет и пет лева и 26 стотинки/ за периода от 25.12.2016г. до 10.10.2016г.;
наказателна лихва при просрочие в
размер на 1507,23 лева /хиляда петстотин и
седем лева и 23
стотинки/ за периода от 25.12.2015г. до 10.10.2016г.
законна лихва върху главницата, от
подаване на настоящето заявление, до пълното и
погасяване;
сумата от 822,47 лева (осемстотин двадесет и два лева и 47 стотинки),
платена държавна такса;
адвокатско възнаграждение с ДДС в
размер на 1376,22 лева (хиляда триста седемдесет
и шест лева и 22 стотинки), за защита в заповедното производство;
На 02.05.2017г. „У.Б.“ АД е получила съобщение на Районен Съд - гр.
София, с Разпореждане към него, че поради „постъпило възражение в срока по чл.
414 от ГПК от длъжниците по заповедта“,
банката може да подаде установителен иск за вземането си, за което е
издадена Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документи Изпълнителен
лист от 25.11.2016г. по описа на Софийски районен съд, 138 състав, по гр. дело
№ 56 973/2016г., обуславяшо правния му интерес от иск по чл.422 ГПК за
установяване наличието на посочените вземания
Ответниците оспорват исковене. Не оспорват наличието на договора с „К.“ ЕООД и
усвояването на сумата от 100 000 лв. от това юридическо лице. Твърдят
наличие на договор за банкова гаранция сключен между „У.Б.“ АД и фонда JEREMIE,
въз основа на който задълженията са били погасени.
Ищецът не оспорва
наличието на договор между„У.Б.“ АД и фонда JEREMIE, но счита, че характера на правоотношението не го определя като
договор за банкова гаранция, а като гаранционно споразумение, като изплатената
сума по него се изплаща по сметка на банката, но с нея не се погасява
задължението по кредита, а се облекчава провизирането на банката и се осигурява
ликвидност, т.е. покрива се само кредитния риск.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен „Договор
за банков инвестиционен кредит № 7933134 от 29.10.2012“ и Анекс № 1 от
29.08.2013г. към него, сключен между "У.Б.” АД, „К.” ЕООД с ЕИК: *******—
кредитополучател, К. Б.К., ЕГН: ********** и „К.” ЕООД ЕИК: *******— солидарни
длъжници, по силата на който страните са уговорили, Банката да предостави инвестиционен
кредит в размер на 200 000 лева /двеста хиляди лева/. Целта на кредита ремонт и
обзавеждане на два магазина в гр. София.
Съгласно
представените справки за движение по сметки, счетоводни извлечения и
заключението на ССЕ, Банката е предоставила кредитната сума в размер на 200
000 лева, от които са били усвоени 100 000 лева. Сумата
на кредита е била усвоена от кредитополучателя
трикратно: на 07.11.2012г. —47 100 лева, на
08.11.2012г. — 20 000 лева и на 09.11.2012г. — 32 900 лева. По сметката не е имало
последващи усвоявания.
С
Анекс № 1 от 29.08.2013г., страните са изменили правоотношението, като размера
на кредита е бил изравнен с усвоената сума, като в установителната му част е
признато погашение в размер на 19 720 лв. Постигнато е съгласие, че за
остатъчната, неиздължена част - 80 280 лв.(100 000 лв. - 19 720 лв.) се запазва
падежът на главницата и лихвите по редовната главница- 25-то число на месеца,
като е изменен размера на оставащите погасителни вноски - 49 погасителни вноски
в размер на 1 600 лв. и последна изравнителна вноска - 1 880 лв.
Съгласно
заключението на ССЕ , което съдът кредитира като компетентно изготвено,
погасената по кредита главница е в размер на 62 920 лв., като последното плащане
е извършено на 30.11.2015 г. То е в размер на 1 600 лв., като с него е било
погасена главница с падеж по погасителния план 25.11.2015 г. Неизплатената част
от задълженито по договора е 37 080 лв.,
представляващи последните 22 вноски по 1 600 лв. и изравнителната вноска от 1
800 лв.
По делото е
представено Уведомление за предсрочна изискуемост изходящо от Банката,
адресирано до страните по договора,
връчено на К.К. на 01.10.2016 г. То съдържа констатация на Банката за неизпълнение на парични задължения
по договора към 04.08.2016 г., както и изявление за обявяването му за
предсрочно изискуем.
Съгласно ССЕ към 04.08.2016 г. непогасената
част от задълженията по договора при
обявяването на кредита за предсрочно изискуем са били просрочени 8 вноски по 1 600 лв. - 12 800 лв., а
договорната лихва е 1 472,29 лв.
Към момента на връчването на този акт от банката - 01.10.2016
г., когато заявлението е произвело своите правни последици, посочените вземания
са налице, предвид това, че последното плащане е на 30.11.2015 г.
Към момента
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задълженията
по договора са: Главница - 37 080 лв.; договорна лихва - 1 472,29 лв.(чл.4.1 от
дог.); лихва върху просрочена главница - 1 225,69 лв.(чл.4.2 от дог.); Лихва начислявана
върху наличния кредит, при просрочие на лихва или лихва или главница, длъжима
едновременно с лихвата за редовен дълг и лихва за просрочен дълг - 1483,20 лв.(чл.4.3
от дог.)
За периода
след депозиране на заявлението ВЛ не е установило да са извършвани плащания, а
по делото не са представяни платежни документи да осъществени погашения от
длъжниците.
При така установената
фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
По заявление от 11.10.2016 г. със Заповед
за незабавно изпълнение въз основа на документи
по чл.417 ГПК на Софийски районен съд, 138
състав, по гр. дело № 56 973/2016г., е разпоредено солидарно заплащане
от длъжниците „К.” ЕООД с ЕИК: *******- кредитополучател, К.Б.К., ЕГН: **********
и „К.” ЕООД ЕИК: *******на следните суми: просрочена главница
сума в размер на 37 080,00 лева (тридесет и седем хиляди и осемдесет лева); договорна лихва в размер на 1350,80
лева /хиляда триста и петдесет лева и 80 стотинки/
за периода от 25.12.2015г. до 04.08.2016г.; лихва върху просрочена главница в размер на
1185,26 лева /хиляда сто осемдесет и пет лева и 26 стотинки/ за периода от
25.12.2016г. до 10.10.2016г.; наказателна лихва при просрочие в размер на
1507,23 лева /хиляда петстотин и седем лева и 23
стотинки/ за периода от 25.12.2015г. до 10.10.2016г. законна лихва върху главницата, от
подаване на настоящето заявление, до пълното и
погасяване; сумата от
822,47 лева (осемстотин двадесет и два лева и 47 стотинки), платена държавна
такса; адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на
1376,22 лева (хиляда триста седемдесет и шест лева
и 22 стотинки), за защита в заповедното производство,
като е допуснато незабавно изпълнение.
На 23.02.2018 г. длъжниците са депозирали по пощата
възражения, като връчването на заповедите е извършено от ЧСИ посредством
залепяне на уведомления на 01.02.2017 г. за двете ЮЛ, а за физическото лице на
07.02.2017 г., т.е. в срока по чл.412, т.8 ГПК.
Разпореждането на съда за възможността заявителят да предяви
иск за установяване на вземането е било връчено на 02.05.2017 г. Исковата молба
е депозирана на 22.05.2017 г., т.е. в срока по чл.415 ГПК и следователно искът
е допустим.
Между ищеца и "К."ЕООД е възникнал валиден договор
за банков кредит, сумата по която е усвоена от кредитополучателя. Следователно
за последния е възникнало задължение за връщането й, заедно с уговорените по
договора възнградителни лихви и други
плащания.
Съгласно Договора и Анекса към него, физическото лице К.Б.К.,
ЕГН: ********** и „К.” ЕООД ЕИК: *******са встъпили в
правоотношението като съдлъжници на осн. чл.101 от ЗЗД и отговарят солидарно
към кредитора. Те нямат качество на поръчители по реда на чл.138 и сл. ЗЗД, тъй
като отговарят за свое, а не за чуждо задължение.
Към момента на достигане на изявлението по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ за обявяване на
предсрочната изискуемост до длъжника, са били налице установените по горе просрочени задължения - просрочени 8 вноски по 1
600 лв. - 12 800 лв. и договорната лихва е 1 472,29 лв.,
породили потестативното право на банката да внесе правна промяна в
правоотношението - да обяви предсрочна изисуемост на задълженията по договора.
Този факт е настъпил преди образуване на заповедното производство.
Към момента на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение задълженията по договора са: Главница - 37 080 лв.; договорна
лихва за периода от 25.12.2015г. до 04.08.2016г. - 1 472,29 лв. .(чл.4.1 от дог.),
която надвишава сумата по заповедта - 1 350,80 лв.; лихва върху просрочена главница - 1 225,69 лв. .(чл.4.2 от дог.),
надвишаваща сумата по заповедта - 1185,26 лв.; Наказателна лихва начислявана
върху наличния кредит, при просрочие на лихва или лихва или главница, длъжима
едновременно с лихвата за редовен дълг и лихва за просрочен дълг - 1483,20 лв. (чл.4.3
от дог.), която е по-малка от вземането по заповедта - 1507,23 лв., при липса
на последващо плащане.
Неоснователно е възражението на ответниците
за погасяване па част от вземането на банката със сумата на гарапциоппото
плащане, извършено на основание „Гаранционно споразумение за покриване на
загуби по портфейл от заеми „JEREMIE“.
Наистина банката е поискала към 90-тия ден
от просрочието на
задълженията, и е получила на
28.06.2016г., плащане но гаранцията в размер на 80% от дълга или общо 30144,87
лева, съответстващо на
главница в размер на 29 664,00 лева - 80% от текушия й размер и 80% от дължимия
размер на договорната лихва начислена до 90 ден просрочие. Тя преосчетоводила
кредита съгласно правилата разписани във ВЪТРЕШНО-БАНКОВА РЕГУЛАЦИЯ - ICB
CORP-113- 2-22/03/2012“. Съгласно заключението на вещото лице, считано от 28.06.2016г. задължението по кредита на „К.“
ЕООД се отчита по 2 контракта/две партиди : с номер 950LGRD1622200B5 —
задбалансов и номер 950LINV1231200401-балансов. По балансовия контракт се
отчита просрочена главница 7416 лева. По задбалансовия контракт, който е със
счетоводна кореспонденция „ангажименти по гаранционни депозити и не се
провизира“, се отчита сума на
кредита в размер на 29 664 лева - просрочена главница. Това обаче не е довело до погасяване на задължението на длъжниците по
договора за банков заем.
Съгласно
текста на споразумението Инициативата JEREMIE (Съвместни европейски ресурси за
микро, малки и средни предприятия) е един от инструментите за прилагане на
средствата, отпуснати в рамките на Фондовете- Европейски фонд за регионално
развитие („ЕФРР“), Европейския социален фонд („ЕСФ“) и Кохезионния фонд („КФ“)
и е разработена съвместно от Комисията (Комисията на ЕС) и ЕИФ с цел финансиране
на разходите, свързани с операции, съдържащи участия в подкрепа на инструменти,
свързани с финансовия инженеринг за предприятия, главно малки и средни.
Целта
на финансовия инструмент предоставящ гаранции по портфейл от заеми е да
стимулира банковото кредитиране на микро, малки и средни предприятия (МСП) чрез
предоставяне на гаранции на финансови посредници, като по този начин се
ограничат специфичните трудности които МСП изпитват при нужда от достъп до
финансиране - липса на достатъчно обезпечение, високи лихвени нива, както и
високия кредитен риск, с който МСП се оценяват от банките. Като финансов
инструмент по смисъла на счетоводните стандарти, цел на гаранцията е
компенсиране на изменението на параметрите на базовия актив - кредитен портфейл
за МСП, споделяне на риска от загуби от този портфейл. Гаранцията подпомага
крайните си получатели, не с безвъзмездни средства, а индиректно като гарантира
при определени условия кредитния ресурс насочен от банките към МСП като
кредитополучатели. При този вид подпомагане се осигурява револвиране на
ангажирания за осъществяването на политиките публичен ресурс и освобождаването
му за повторно използване за същите цели и политика.
От
текста на Споразумението е видно, че при определени условия банката кредитор може да поиска от ЕИФ
плащане в определен размер от неиздължената част от кредит включен в
гаранционната схема. Има фиксиран процент на гаранционното покритие - 80% от
размера на всеки отпуснат кредит, като максималния размер на плащания от ЕИФ
към Банката по предявени гаранции (таван на гаранцията) е равен на 25% от
произведението на общия разрешен размер на кредитите по гаранционната схема,
гарантирани към определен момент, фиксирания процент на гаранционно покритие по
т.2.2. (80%) и Коефициента на усвояване на кредитите (съотношението между
общата усвоена сума по гарантираните кредити и техния разрешен размер). СИФ се
съгласява да изплати 80% от неиздължената главница и натрупаните редовни лихви
за период от регистрирането на забавата по плащанията от кредитополучателя към
Банката до обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но не по-късно от 180
дни от регистрирането на забавата. ЕИФ не извършва плащания по лихви за забава,
наказателни лихви, неустойки, такси, комисиони разноски, както и всякакви други
вземания на Банката, изискуеми съгласно условията на кредита. На всяко
календарно тримесечие към ЕИФ се изпращат данни за състоянието на портфейла.
Същевременно,
съгласно чл. 11 - Възстановяване на загуби, буква “g” от Споразумението банката
(Посредник) поема ангажимент, че във всеки подходящ момент ще полага всички
усилия, за да максимизира възстановяването на загуби, в съответствие с
вътрешните си насоки и процедури. Постигнато е и съгласие, че Гарантът има
право да получи процент от всяко Възстановяване на загуба (ако е приложимо),
което се равнява на процента на Гаранцията.
Горното налага извода, в съотвестствие
с чл. 3, че се касае за частично покриване на кредитния риск на
посредника, а не за предоставяне на обезпечение в полза на кредитополучател.
Със средствата по програмата се поддържа капиталова адекватност и ликвидност на
банките в случай на нарушение поради необслужване на кредити и задължението за
заделяне на провизии по тях, а не се погасява задължението на
кредитополучателят.
Именно поради това от дата
28.06.2016 година задължението по кредита на К. ЕООД се отчита по два
контракта/две партиди: партида/контракт с номер 950LGRD1622200B5 - задбалансов
и партида/контракт с номер 950LINV123120401 - балансов. Балансовият контракт е
със сума на кредита 100 000 лв. и с просрочена главница 7416.00 лв, а по
задбалансовия контракт се отчита сума в размер на 29 664 лв. и просрочена
главница 29 664 лв. Задбалансовият контракт
се олихвява с лихвените проценти на основния контракт.
В хода на
съдебното дирене се установи наличие на вземанията заявени в заповедното
производство в пълен размер, с изключение на това за наказателна лихва, което
се установи, че е в размер на 1483,20 лв., налагащо извода за основателност
на исковете, като солидарността на
задълженията следва от нормата на чл.101 от ЗЗД
В тежест на
ответниците следва да се възложат направените от ищеца разноски в настоящото
производство: 891,60 лв. ДТ; 2 116,44 лв. адв възнаграждение; 400 лв.
депозит за ВЛ или общо 3 408,04 лв. Поради липса на солидарност на тази
отговорност, тя не произтича нито от закона, нито от договора, всеки от тях
следва да заплати по 1/3 част.
В тежест на
ответниците следва да се възложат и разноските в заповедното производство
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
осн. чл.422 ГПК, че „К.”
ЕООД ***, р-н *******, с адрес за призоваване:гр.София, бул.“*******, К. Б.К.,
ЕГН: **********, ж.к „*******, с адрес за призоваване:гр.София, бул.“******* и
„К.” ЕООД ***, р-н *******, с адрес за призоваване:гр.София, бул.“*******,
дължат на „У.Б.“ АД, ***, пл.“*******, чрез адв. Г.Х.,***, по Договор
за банков инвестиционен кредит № 7933134 от 29.10.2012“ и Анекс № 1 от
29.08.2013г., по Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документи
по чл.417 ГПК от 23.01.2017 г. на
Софийски районен съд, 138 състав, по гр. дело № 56 973/2016г.,
следните суми:
37 080 лв. –
главница, ведно със законна лихва от 11.10.2016 г. до окончателното изплащане
на вземането;
1
350,80 лв. - договорна лихва за периода от 25.12.2015г. до 04.08.2016г.;
1185,26 лв. - лихва върху просрочена главница за периода 25.12.2015 г. – 10.10.2016 г.;
1483,20
лв. - наказателна лихва за периода 25.12.2015 г. – 10.10.2016 г., като отхвърля
иска за наказателна лихва до пълния предявен размер 1 507,23лв.;
ОСЪЖДА „К.”
ЕООД ***, р-н *******, с адрес за призоваване:гр.София, бул.“*******, К. Б.К., ЕГН:
**********, ж.к „*******, с адрес за призоваване:гр.София, бул.“******* и „К.”
ЕООД ***, р-н *******, с адрес за призоваване:гр.София, бул.“*******, дължат на
„У.Б.“
АД, ***, пл.“*******, чрез адв. Г.Х.,*** сумата
2 198,96 лв. разноски в заповедното производство, по 1/3 за всеки.
ОСЪЖДА „К.”
ЕООД ***, р-н *******, с адрес за призоваване:гр.София, бул.“*******, К. Б.К.,
ЕГН: **********, ж.к „*******, с адрес за призоваване:гр.София, бул.“******* и
„К.” ЕООД ***, р-н *******, с адрес за призоваване:гр.София, бул.“*******,
дължат на „У.Б.“ АД, ***, пл.“*******, чрез адв. Г.Х.,*** сумата 3 408,04 лв. разноски в заповедното производство, по 1/3 за
всеки.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: