Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и осми април две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. дело
№ 157 по описа на Софийски окръжен съд за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 148 от 02.10.2020 год. по гр.д. № 1272/2018 год.
на РС-Самоков З. а. Д. „ОЗК-З.“ АД е осъдено
да заплати на К.П.Н. ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата в размер на
3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие претърпяно на 24.06.2018 г. застрахователно събитие – ПТП, по вина
на застрахования при ответника водач – А. А. Ат., за лек автомобил „Ф. П.“ с рег. № ..
…. .., със застрахователна полица № .. /../……….. г., ведно със законната лихва,
считано от 24.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен
иска за разликата над уважения размер от 3000 лева до пълния предявен размер от
6000 леева. На ищеца К.П.Н. са присъдени разноски в размер на 570 лева и на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК е осъден да заплати на ответното дружество разноски в
размер на 200 лева.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от К.П.Н., чрез адв. К.Н., в частта,
в която са отхвърлени предявените срещу З.
а. Д.
„ОЗК-З.“ АД, искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ за горницата над уважения размер от 3000, 00 лв. до претендирания пълен
размер от 6000,00 лева и в частта за разноските.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага съображения, че РС-Самоков е обсъдил схематично уврежданията, преценил е
какви болки и страдания е търпял ищеца, но е достигнал до неправилен извод
относно сумата за обезщетение. Счита, че присъденото обезщетение в размер на
3000, 00 лева е крайно занижено, предвид травматичните увреждания, които са
настъпили и болките, които е търпял. Излага, че освен уврежданията е претърпял
и неимуществени вреди, свързани с преживения от него силен стрес, който към
момента все още търпи. Позовава се на нарушение на ППВС №4/1968 г. и неправилно
приложение на чл. 52 ЗЗД. По същество моли исковата претенция да се уважи в
пълен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор от „ЗАД ОЗК-З.“ АД, с който жалбата се оспорва.
Изразява се становище за неоснователност. Излага подробни съображения, че присъденото
обезщетение е определено правилно, съобразно критерия за справедливост, като са
взети предвид получените увреждания, възстановителния период, действително
претърпените болки и страдания, конкретната икономическа обстановка.
Подадената въззивна жалба е постъпила в
законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно
чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от
Районен съд - Самоков решение, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по
основателността на жалбата, след като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното:
РС-Самоков е
сезиран с искова молба от К.П.Н. *** срещу
ЗАД "ОЗК-З." АД, с която са предявени
искове с правно основание чл. 432 от КЗ, с които моли да бъде осъден ответника
да му заплати сумата от 6000, 00 лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди, в резултат на възникнало ПТП,
ведно със законната лихва, считано от 24.06.2018 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК, „ОЗК-З.“ АД е
депозирало отговор, с който оспорва исковете по размер. Релевира възражение за
съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан.
След самостоятелна преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната
инстанция приема фактическа обстановка, идентична с изложената в мотивите на
първоинстанционното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща
към нея.
Между страните по делото не се спори, че
за автомобил „Ф. П.“, с рег. № …………..
е имало валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, с
период на покритие от 20.07.2017 г. до 19.07.2018 г. Не се спори и за това, че ищецът е участвал в ПТП на
24.06.2018 г., управлявайки лек автомобил „Н.
Т.“, с рег. № ..
..-.. .., в което участвал и лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № .. …. .., управляван от А. А. А..
Спорен се явява въпроса за вредите,
които е претърпял ищеца при настъпването на ПТП, респективно справедливото
обезщетение, което му се дължи от застрахователя.
Налице са предпоставките по чл. 432, ал.
1 от КЗ за ангажиране на отговорността на ответника.
Съгласно
задължителните постановки дадени в Пост.№ 4/1968г. на ВС и практиката на ВКС по
приложението на нормата на чл.52 ЗЗД, при определяне размера на неимуществените
вреди следва да се съобразят всички обстоятелства, които обуславят тези вреди-
възраст, изживявания на пострадалия, обществено-икономическите отношения в
страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, прогнози за
оздравяване и др.
При
преценката на обективния размер следва да се отчитат действителните и налични
към момента на увредата вреди. Специфичното при неимуществените вреди е, че те
имат много по-дълго проявление, а в повечето случаи и неотменимо във времето
присъствие. Затова при определяне на дължимия размер е нужно да се отчитат не
само наличните, вече осъществили се вреди, а и проявлението им във времето.
Обезщетението за неимуществени вреди,
предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките, страданията, психичните
преживявания и моралните ценности понесени от увредения вследствие на увреждането.
Според приетата комплексна
автотехническа и медицинска експертиза, неоспорена от страните, в резултат на
ПТП К.П.Н. е претърпял контузия на ляво коляно, контузия на гръден кош, рана на
главата, лекуван е с обезболяващи и превръзки на раната, няма остатъчни
увреждания и е излекуван напълно. К.П.Н. е претърпял временни болки и
страдания, не опасни за здравето. От показанията на свидетелката И. И. се установява,
че К. имал рана и кръв на главата, също и стъкла, в дясната си страна бил
изцяло ожулен. Свидетелката А. Г. посочва, че с другата свидетелка
издърпали К., който първите няколко секунди не говорел, имал рана на главата,
на ръката и нараняване на крака. След като в болницата бил превързан, бил
освободен за домашно лечение. След време раната на главата зарастнала, но крака
го болял и в момента. За лечението му били предписани успокоителни медикаменти
– аналгин.
Следва да се има предвид на първо място видът и
характерът на получените от ищеца телесни увреждания – контузия на ляво коляно,
контузия на гръден кош, рана на главата, лекуван е с обезболяващи и превръзки
на раната. Безспорно тези увреждания са причинили на ищеца болки и страдания.
Лечението на ищеца е било в домашни условия, лекуван е с обезболяващи и
превръзки на раната, няма остатъчни увреждания и е излекуван напълно. К.П.Н. е
претърпял временни болки и страдания, не опасни за здравето, отнасяйки ги към
възрастта на ищеца 42 г. към датата на ПТП, която възраст не предполага
по-тежко преживяване на случилото се.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че сума от 3000 лв. би била
справедлива, за да обезщети ищеца за търпените от него болки и страдания в
резултат на причинените му телесни увреждания. Определянето на по-голяма сума
действително би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване, до какъвто извод е достигнал и РС-Самоков. Върху
размера на обезщетението следва да се присъди и законна лихва от деня на
увредата – 24.06.2018 г. до окончателното заплащане.
С оглед на изложеното въззивният съд приема
за правилни изводите на районния съд относно определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди.
С оглед изложените съображения
въззивния съд намира, че въззивната жалба на К.П.Н.
е неоснователна и обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Правилно са изчислени и разноските,
които ищецът ще дължи на ответника, съобразно отхвърлената част от иска – в
размер на 200, 00 лева.
По разноските пред СОС
Предвид изхода на спора, основателна е
претенцията на "ОЗК-З." АД за
присъждане на разноски, които възлизат в размер на 100, 00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1
от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 148 от
02.10.2020 год. по гр.д. № 1272/2018 год. на РС-Самоков,
в частта, в която е отхвърлен предявения иск от К.П.Н. ***, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ срещу З. а.д. „ОЗК-З.“ АД за
горницата за разликата над уважения размер от 3000,00 /три хиляди/ лева до
пълния предявен размер от 6000,00 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие претърпяно на 24.06.2018 г.
застрахователно събитие – ПТП, по вина на застрахования при ответника водач – А. А. А., за лек автомобил „Ф.
П.“ с рег. № .. …. .., със
застрахователна полица № .. /../…………… г., ведно със
законната лихва, считано от 24.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението не е обжалвано и влязло в сила
в частта, в която З. а. Д.
„ОЗК-З.“ АД е осъдено да заплати на К.П.Н. ***, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата в размер на 3000 /три хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
претърпяно на 24.06.2018 г. застрахователно събитие – ПТП.
ОСЪЖДА К.П.Н.
***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на ЗАД "ОЗК-З." АД, ЕИК………,
със седалище и адрес на управление *** разноски за въззивното
производство в размер на 100, 00 /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.