РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 919/19.5.2022г.
Град Пловдив, 19.05.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесети април през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря В.П. и участието на прокурор ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 754 по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63,
ал.1 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Я.А.К. ***, против решение № 49 от 07.01.2022
г. по АНД № 5756/ 2021 г. на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-1030-006691/15.07.2021
г., издадено от ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основание
чл.183, ал.5 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 лв., за нарушение на чл.36, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.2 т.2
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., както
и са отнети 8 точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
С жалбата
се иска решението на районния съд да бъде отменено, като да бъде отменено и
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
съдът е следвало да се произнесе по всички направени възражения и доводи, в
това число на възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения.
Счита, че въпросното техническо средство не може да се счита за безспорно
веществено доказателства, а свидетелят на нарушението не е бил вписан в АУАН.
Ответникът –
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив намира решението на ПРС за правилно и предлага да
бъде оставено в сила.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като разгледа наведените
с жалбата касационни основание и събраните по делото доказателства намира жалбата
за неоснователна.
За да потвърди издаденото
наказателно постановление, районният съд е възприел за установена описаната в
него фактическа обстановка, въз основа на приетите по делото доказателства –
разпита на актосъставителя и приложените доказателства към преписка №
103000-15838/14.06.2021 г., както и справка за нарушител.
От същите се установява, че на
10.06.2021 г. в 16,40 ч. в гр. Пловдив кръстовище на бул. Санкт Петербург и ул.
Лев Толстой касаторът К. управлявал товарен автомобил Рено Мастер с рег.№ ****,
без да се съобрази със светлинните сигнали, като извършил ляв завой от ул. Лев
Толстой към бул. Санкт Петербург на забраняващ червен сигнал на светофарната
уредба. Извършвайки ляв завой, същият преминал не от най-лявата пътна лента, а
от дясната част на пътното платно.
Установено било, че административнонаказателното
производство срещу нарушителя е инициирано по повод подаден сигнал от гражданин
с приложен към него видеоклип. След установяване на собственика на МПС, заснето
на видеоклипа, което се оказало, че е собственост на юридическо лице, актосъставителят
се свързал с управителя. При разговор с него като възможен нарушител бил
посочен жалбоподателят. Последният бил призован да се яви в сектор Пътна
полиция-КАТ при ОД на МВР-Пловдив, като след като му бил предявен видеозаписът,
същият потвърдил, че е карал на процесната дата посочения автомобил. След
събиране на всички доказателства по случая бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на името на виновния водач. Актът за установяване на
административно нарушение бил съставен в негово присъствие и подписан без
възражения.
Настоящата съдебна инстанция
намира решението за правилно и постановено при липсата на процесуални
нарушения.
Съдът не споделя възраженията на
касатора, че липсвали обяснения от лицето – информатор, че не бил вписан като
свидетел в акта за нарушение, както и че нямало данни техническото средство, с
което е заснето нарушението да е одобрено съгласно нормативната база, проверка
за годност и т.н.
От събраните доказателства по
делото – докладна и св. показания на актосъставителя става ясно, че видеоклипът
е бил предявен на касатора, а последният е потвърдил извършеното нарушение –
видно от представените от него обяснения.
В най-новата си съдебна практика
ВКС налага разбирането, че няма никаква процесуална пречка снимките от
видеокамерите, да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.
109, ал. 1 от НПК. Същите имат качеството на предмети, върху които има следи от
престъплението/ нарушението/, поради което без съмнение могат да се ползват, а
като съмненията за достоверността им може да се проверяват чрез различни
процесуални способи, включително и експертиза. В определена степен същото важи
и преднамерено направените записи с лично устройство, каквото е в случая
видеорегистратора на третото лице, подало сигнала.
В случая е установено със
сигурност кога, откъде, по какъв начин и от кого е бил направен записа и
снимката на въпросния автомобил. Тези обстоятелства не са били оспорени от
лицето нито при предявяване на АУАН, нито в дадените от него писмени обяснения.
Единствено при изслушването му от съда същият е възразил, че не му било ясно
как е заснето нарушението, но не е оспорил събраните доказателства, нито е
искал събирането на други такива, които да ги опровергаят.
В този смисъл събраните
доказателства пред съда са достатъчно убедителни, за да обосноват ангажирането
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Нещо повече – в
обяснениятси пред органа и съда касаторът е посочил, че е управлявал посоченото
в НП МПС, на инкриминираната дата и място, като е обяснил подробно и защо
според него се е наложило преминаването на червен сигнал на светофара, както и
защо това е извършено от дясна лента, а не от лявата за завой наляво.
Следва да се посочи, че в случая
не е абсолютно необходимо условие в АУАН да се посочи като свидетел лицето,
подало сигнала. Съгласно чл.40, ал.3 ЗАНН при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването
на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той
се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. В случая това е сторено – вписани са двама свидетели, за
които е посочено, че са такива по съставянето на АУАН.
Според настоящия съдебен състав,
писмените обяснения, събрани в хода на едно административнонаказателно
производство, имат статут на годни писмени доказателства за фактите отразени в
тях. Тук е мястото да се посочи, че писмените обяснения събрани от контролните
органи в рамките на едно АНП не бива да се отъждествяват с писмените обяснения,
събрани в хода на една полицейска проверка, предшестваща образуването на едно
наказателно производство. Последните действително нямат статут на годни
доказателства в наказателното производство, т. к. не са събрани по реда на НПК.
В административнонаказателното
проиводство обаче нещата стоят по различен начин. Аргумент за това е нормата на
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, която задължава наказващият орган преди да се произнесе
по преписката и ако е необходимо, да извърши разследване на спорните
обстоятелства. Според ЗАНН наказващият орган не разполага с правомощия да
извършва разпит на свидетели, аналогичен на разпита в гражданския и
наказателния процес. С оглед на това е несъмнено, че ако наказващият орган
сметне за необходимо да събере гласни доказателства, относно установяването на
конкретна фактическа обстановка, то той ще ползва именно прийома на снемане на
обяснения от конкретни правни субекти, както е сторено в случая.
Настоящата касационна инстанция
напълно споделя изложените в решението мотиви, като намира, че Районният съд
правилно е очертал предмета на доказване в производството, а именно – извършено
ли е нарушението, описано в АУАН, извършено ли е от лицето, срещу което е
издаден акта и дали е извършено виновно. В тази насока районният съд е
осъществил пълно съдебно следствие - събирането на писмени и гласни
доказателства. От тях безспорно е установено, че сочените нарушения, описани в
АУАН и в наказателното постановление са извършени от касатора К..
Правилно съдът е приел, че в АУАН не са допуснати
съществени нарушения, които да нарушават правото на нарушителя да разбере в
какво се изразява всяко от нарушенията и да осъществи защитата си. Описанието
на нарушенията са ясни и точни, и не будят съмнение обстоятелството какво
нарушение е вменено. Изводът на РС-Пловдив за безспорно установено нарушение по
чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.36, ал.1 ЗДвП, квалифицирани правилно, е обоснован с
доказателствата по делото и съдържанието на административнонаказателната
преписка.
Съдът е съобразил и доказателствената
тежест на АУАН съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, а именно: Редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В
случая не са представени доказателства, които да оборват установеното с АУАН.
Съдът правилно е преценил наказващата норма,
както и размера на наложеното наказание. Правилно районният съд е преценил
тежестта на нарушението.
Настоящата инстанция напълно
споделя напълно изложените мотиви от първостепенния съд, поради което не се
налага и тяхното преповтаряне, като намира възраженията на касатора за
неоснователни.
С оглед на всичко изложено дотук
се очертава изводът, че Пловдивският районен съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.
Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК,
Административен съд- Пловдив, ХХIV състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 49 от 07.01.2022 г. по АНД № 5756/ 2021 г. на Районен съд – Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.