№ 31060
гр. София, 31.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.ОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.ОВА Гражданско дело №
20231110170121 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „Т“ ЕАД срещу И. Х. Б. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:
589,59 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: град София, район Изгрев, ж.к. „Д“
***********, с абонатен номер *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 17.08.2023 г. до окончателното й изплащане,
87,53 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 09.08.2023 г.,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 24,42 лева, представляваща цена
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 17.08.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 5,39 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г., начислена върху
главницата за дялово разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 46156/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.08.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника И. Х. Б., в качеството му на собственик на
топлоснабден имот, а с това и на потребители – клиенти за битови нужди съгласно § 1. т.2а
ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия до процесния недвижим имот, находящ се в град град София, район Изгрев, ж.к. „Д“
***********, с абонатен номер *****, възникнало въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база
на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството,
извършващо дялово разпределение – в случая „Т“ ООД в края на отчетния период на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово
разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване,
1
от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. И. Б., като клиент на
топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. Последният не е погасил на падежа дължимите
суми в размер, както следва: 589,59 лева – главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 87,53 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2021
г. до 09.08.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 24,42 лева –
главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г. и сумата от 5,39 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2023
г., начислена върху главницата за дялово разпределение. За посочените суми в хода на
производството по ч. гр. дело № 46156/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви
състав в полза на ищеца и срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като във връзка с дадени от съда указания по реда на
чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът предявява настоящите искове. С тези съображения „Т“ ЕАД
обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът И. Х. Б., чрез
пълномощника си адв. Д С, оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
пасивната материалноправна легитимация на ответната страна в процеса с довод, че
правната уредба на понятието „потребител на топлинна енергия“ е нищожна, поради което
оспорва да има това качество. Навежда довод за наличието на противоречие между Закона за
енергетиката и Закона за защита на потребителите относно възникване на правоотношението
във връзка с доставката на топлинна енергия, като ЗЗП се прилага с предимство. Ответникът
оспорва сключването на писмен договор с ищеца съгласно изискването на чл. 47 и сл. и чл.
147а и сл. ЗЗП и чл. 8 ЗЗД, позовавайки се на практика на СЕС. Ето защо, в случая е налице
непоръчана доставка по см. на чл. 62 ЗЗП, която е за сметка на доставчика, а не на
потребителя. Намира, че ищецът не е конкретизирал в достатъчна степен основанието за
възникване на правоотношението с ответната страна, нито предоставената услуга. Оспорва
действието на Общите условия за продажба на топлинна енергия, тъй като ответникът не ги
е приел или подписал, а наред с това съдържат и неравноправни клаузи. С отговора се
оспорва осъществяването на продажба на топлинна енергия, тъй като същата не е
индивидуализирана по количество. Ответникът счита, че претендираните суми са
недължими и силно завишени, тъй като не отговарят на реалното потребление. Намира за
неправилно определени сумите за битово горещо водоснабдяване, както и липсата на
основание за начисляване на услуга сградна инсталация. Оспорва доказателствената сила на
представените извлечения от сметки. Оспорва да е доказано пускането в експлоатация на
абонатната станция. По отношение на претенцията за цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, ответникът счита, че в случая е налице предявяване на
чуждо задължение, а именно към фирмата за дялово разпределение, а не към ищеца,
позовавайки се на нарушение на КРБ, Директива № 2011/83/ЕС, инкорпорирана в ЗЗП, и
Директива 1993/13/ЕОИ. С отговора ответникът навежда възражение за погасяване по
давност на всички вземания, претендирани за период от 3 години преди датата на подаване
на исковата молба и конкретно на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК – 17.08.2023 г. Намира за нищожно начисляването на лихви върху прогнозни
сметки, както и на лихви върху вземания, които не са ликвидни. Поддържа се също, че
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е нищожна, за което се препраща към депозирано
възражение по чл. 414 ГПК в хода на заповедното производство, в което се твърди
противоречието й с чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, респ. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, доколкото е издадена при
липса на компетентност и неиндивидуализация по основание и размер на вземането,
предмет на същата, а като допълнително основание за нейната нищожност и липсата на
изричен акт на съда за издаване на заповедта за изпълнение. С тези съображения ответникът
2
отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.
В отговора са направени искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, както и за
образуване на конституционни дела за отговор на посочените в отговора на исковата молба
въпроси.
По така направените искания, съдът намира следното:
По искането за отправяне на преюдициално запитване:
Съгласно разпоредбите на чл. 628 ГПК и чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС,
българският съд отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, когато
тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или валидността на акт на
органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на заведеното пред
него дело. В настоящия случай съдът намира, че не е налице никоя от посочените хипотези,
доколкото искането не е насочено към тълкуване на изрична разпоредба от правото на
Европейския съюз или на валидността на акт на органите на Европейския съюз, а е свързано
с установяване съответствие на законови текстове от националната правна уредба с правна
регламентация, дадена от правото на ЕС, в частност на Директиви с императивен характер,
което следва да бъде обсъдено при решаване на спора по същество. Същевременно съдът
съобрази, че преюдициалното заключение и следователно преюдициалното запитване трябва
да имат пряко отношение към предмета на делото, а в случая такова не е налице, тъй като не
се касае за искане за тълкуване на разпоредби от общностното право, а на такива от
националното, в частност относно съответствието им с приложимото право на Общността.
В писмения отговор ответникът отправя и искане за отправяне от съда на
преюдициално запитване по въпроса относно тълкуване на разпоредбата на чл. 267 ДФЕС
вр. чл. 4, § 3 ДЕС, вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, а именно как да процедира съдът когато е
отправено преюдициално запитване до СЕС от който и да е национален съд на държава –
членка относно валидността или тълкуването на актовете на ЕС, имащо значение за
правилното решаване на конкретен спор. Искането си ищецът обосновано с отправено
преюдициално запитване от Районен съд – Пловдив, по което е образувано дело С-760/2023
г. на СЕС.
Както се изясни, случаите, в които е допустимо да се отправи такова запитване са
изрично регламентирани в чл. 267 от ДФЕС и чл. 628 и сл. ГПК, а именно когато
тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или валидността на акт на
органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на заведеното пред
него дело.
В настоящия случай, вземайки предвид формулираното от ищеца искане, съдът
намира, че не е налице никоя от посочените хипотези, доколкото искането не е насочено към
тълкуване на изрична разпоредба от правото на Европейския съюз или на валидността на акт
на органите на Европейския съюз. По същество поставеният от ищеца въпрос е свързан с
изясняване наличието на основание за спиране на делото поради отправено от друг съд
преюдициално запитване, който въпрос не е пряко свързван с тълкуване на изрична
разпоредба от правото на ЕС. Ето защо, искането следва да бъде оставено без уважение.
По искането за образуване на конституционни дела:
С отговора на исковата молба се отправя искане за образуване на конституционно дело
с оглед противоречие между чл. 195, ал. 1 АПК, от една страна и от друга чл. 4, ал. 1, вр. чл.
1, ал. 1 от Конституцията, вр. чл. 15, ал. 3 ЗНА и чл. 5, ал. 4 от Конституцията, вр. чл. 6 ДЕС
и чл. 288 ДФЕС, вр. чл. 15, ал. 2 ЗНА и т. 41 от решение от 24.11.2022 г. по дело С-289/2021
г. на Съда на ЕС, както и за образуване на друго конституционно дело с оглед
противоречието между чл. 153, ал. 1, вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1 от
Конституцията, вр. чл. 15, ал. 3 ЗНА и с чл. 5, ал. 4 от Конституцията, вр. чл. 6 ДЕС и чл. 288
ДФЕС, вр. чл. 15, ал. 2 ЗНА, вр. чл. 6 и чл. 7 от Директива 2011/83/ЕС/, чл. 9, и чл. 10
3
Директива 2012/27/ЕС, чл. 9 от Директива 2012/27 и чл. 101 и чл. 107 ДФВС.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 (изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) от Конституцията
на Република България, всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива
може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между
закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията, в който случай производството по
делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт
след приключване на производството пред Конституционния съд.
Съдът, като взе предвид подробно развитите съображения в отговора на исковата
молба намира, че по отношение на отправеното от ответника искане не са налице
предпоставките по чл. 150, ал. 2 от Конституцията, поради което същото следва да бъде
оставено без уважение. Първото искане касае разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, пряко
неприложима по настоящото дело, с оглед характера на предявените искови претенции и
развитие на производството по реда на ГПК, а наред с това не е изяснено прякото
противоречие на последната с конкретни норми от Конституцията на Република България.
Второто искане, при съобразяване с развитите от ответната страна съображения, е насочено
към установяване несъответствие на разпоредби от ЗЕ и конкретно на чл. 150, ал. 2, изр. 2 и
чл. 153, ал. 1 ЗЕ с практиката на Съда на ЕС, при твърдения за липсата на процесуален ред
чрез който такива законови разпоредби могат да бъдат премахнати, което по същество не
изпълва изискването на чл. 150, ал. 2 Конституцията за сочено конкретно несъответствие
между приложим закон по конкретното дело и самата Конституция, а е свързано с
прилагането на разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията предвижда предимство на
международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в
сила за Република България, станали част от вътрешното право на страната пред тези норми
от вътрешното законодателство, които им противоречат.
Следва да се има предвид, че настоящата инстанция не е последна инстанция по
същество, поради което в случай на необходимост и преценка, че поставените от страните
въпроси са от значение за правилното решаване на спора, преюдициално запитване/искане за
образуване на конституционно дело следва да извърши последната инстанция по съществото
на спора.
По искането по чл. 219, ал. 1 ГПК:
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „Т“ ООД като трето
лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството, че за
това лице съществува договорно задължение за извършване на дяловото разпределение за
процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение в полза на ищеца би
възникнало вземане за обезвреда.
Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да
бъде уважено. Същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от
ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на
ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1
ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и
ответника на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната страна
право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със
заявена промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет
4
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества, при което за ответника е възникнало насрещно задължение
за заплащане на цената в претендирания размер; че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение ищеца, при
което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер; наличие на основания за спиране/прекъсване на давностния срок за
процесните вземания.
2). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника по предявените искове е да установи
възраженията си, както и заплащането на претендираните вземания, в случай, че твърди
това.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото, като въпрос по същество е как същите ще бъдат
ценени от съда при постановяване на крайния съдебен акт с оглед конкретното им
доказателствено значение и останалите събрани по делото доказателства.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест и характера на
конкретно проведеното оспорване с отговора на исковата молба, като относими и
необходими за правилното разрешаване на правния спор следва да бъдат уважени исканията
на ищеца за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза и на
съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба. Съдът намира,
че последните следва да бъдат изготвени след представяне на необходимите писмени
материали от подпомагащата страна, съгласно доказателственото искане на ищеца, за което
последната да бъде задължена по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК.
В тази връзка съдът намира, че искането на ответната страна по 190, ал. 1 ГПК следва
да бъде уважено в частта, в която се иска представяне от ищеца на заверен препис от
фактурите, издадени през процесния период. В останалата част искането на ответника, в т.ч.
за издаване на съдебно удостоверение за пред НАП, следва да бъде оставено без уважение,
тъй като в една част се касае за документи, за които няма данни да са намират у ищеца,
каквото е изискването на чл. 190, ал. 1 ГПК, предвид правните последици от неоснователно
непредставяне на документ, за който страната е била задължена да го представи съгласно чл.
190, ал. 2 ГПК, а в друга част се касае за обстоятелства, които ще бъдат предмет на
изследване от експертите по допуснатите експертизи, респ. (по отношение на представянето
на изравнителни сметки, в т.ч. доказателство относно връчването им на представител на ЕС,
протоколи за извършен отчет, касаещи процесния обект, с абонатен номер, както и
протоколи относно извършена метрологична проверка на средството за търговско измерване
в абонатната станция) са предмет на уважено искане по чл. 190 ГПК за представянето им от
подпомагащата страна, предвид изложените твърдения за осъществявано от последната
дялово разпределение на топлинна енергия през процесния имот.
По делото следва да се приложи ч. гр. дело № 46156/2023 г. по описа на СРС, I-во ГО,
51-ви състав, в хода на което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
до приключване на настоящото дело с окончателен съдебен акт.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Т“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ж.к. Люлин, ул. „П А С“ № 2 като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника И. Х. Б., обективирани в
депозирания по делото писмен отговор, за отправяне на преюдициално запитване до СЕС,
респ. за отправяне на искане за образуване на конституционни дела от Конституционния съд
на Република България, по формулираните в отговора на исковата молба въпроси.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2024 г. от
10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от писмения отговор, а на подпомагащата страна – с препис от исковата молба и от
отговора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ищцовото дружество „Т“ ЕАД в
двуседмичен срок от съобщението да представи заверен препис от издадените през
процесния период фактури, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл.
190 ал. 1 ГПК в останалата му част, както и искането за издаване на съдебно удостоверение
за пред НАП относно отчитането на фактурите.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК подпомагащата страна „Т“ ООД в
двуседмичен срок от съобщението да представи намиращите се у него документи, касаещи
отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, находящ се на
адрес: град София, район Изгрев, ж.к. „Д“ ***********, с абонатен номер *****,
включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за
дялово разпределение и на водомерите за топла вода за процесния период - 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., в частност доказателство относно връчването им на представител на ЕС;
протоколи/други документи относно извършена метрологична проверка на средството за
търговско измерване в абонатната станция.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебно-техническа експертиза по
въросите, формулирани в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. М Т, включен в Списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съд за 2023 г.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
материалите по делото и проверка на относимите документи при ищцовото дружество, а при
необходимост и при ФДР за процесния обект.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 320 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебното
заседание, след представяне на доказателство за внесен депозит.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебносчетоводна експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба, като вещото лице отговори и на въпроса дали
счетоводството на ищцовото дружество във връзка с осчетоводяване на процесните фактури
е водено редовно.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В С, специалност: „Счетоводна отчетност“, включена в
Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на Софийски градски
съд за 2023 г.
6
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
материалите по делото и проверка на относимите документи при ищцовото дружество.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 280 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да ес призове за съдебното
заседание, след представяне на доказателство за внесен депозит.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 46156/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
I-во Гражданско отделение, 51-ви състав, до приключване на настоящото с окончателен
съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7