Р Е
Ш Е Н
И Е № 173
гр.П., 12.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Поповският районен съд,в публично
заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 210 по описа за 2018 г. на ПпРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е
образувано по жалба на „Българска Телекомуникационна Компания“ЕАД ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление гр.С., чрез пълномощник ю.к. В. Й., против
НП № 80/ 02.07.2018 г. издадено от Председателя на Комисията за регулиране на
съобщенията (КРС), с което и на
основание чл.335,вр. с чл.336 от Закона за електроните съобщения (ЗЕС) на ЮЛ е наложена имуществена санкция в размер на 5
000 лв. (пет хиляди лева) за това, че ”на
31.08.2017 г. в гр. П., „БТК“ЕАД е спряло фиксираната телефонна услуга на своя
абонат П. М. Н., ползващ фиксиран телефонен номер **********, вследствие на
което абонатът не е имал възможност за осъществяване на изходящи повиквания.
Причината за спиране на услугата на г-н Н. е наличието на неплатени задължения
на абоната по Договор за фиксирана телефонна услуга. Към датата на спиране на
услугата (31.08.2017 г.) абонатът е имал неплатена сметка за
фактура.“БТК“ЕАД не е уведомило своя абонат – П. М. Н., с едномесечно
предизвестие за спиране на услугата. На основание § 7 от ПЗР за ЗЕС, във вр. с
т.2.5 от Решение № 1317/2006 г. на КРС,“БТК“ЕАД е задължено да продължи да
изпълнява предвидените в Закона за далекосъобщенията /отм./ и в Индивидуалната
лицензия № 100-0001/28.01.2005г , ведно с нейните изменения, задължения,
свързани с предоставяне на универсалната далекосъобщителна услуга. Съгласно
разпоредбата на чл.4,ал.2,изр.1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната
услуга по ЗЕС (Наредбата), предприятията по чл.3а от Наредбата уведомяват
крайния потребител с едномесечно писмено предизвестие за възможно последващо
спиране на услугата или изключване при неплащане на сметки“ – нарушение по чл.4,ал.2,изр.1
от Наредбата.
В жалбата се оспорва извършването на констатираното нарушение, като в
две отделни групи възражения от една страна се навеждат доводи за нарушение на
разпоредбите на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, а от друга и по същество
свързани с липса на осъществен състав на административно нарушение.
Алтернативно се претендира за приложение на чл.28, б.“а“ ЗАНН. В с.з.
жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна редовно призована, представлявана в с.з. от старши
юрисконсулт М. оспорва изцяло жалбата, моли съда да я остави без уважение като
неоснователна и потвърди изцяло издаденото НП. Ангажира допълнителни
доказателства /влезли в сила съдебни решения/ по идентични казуси, посредством които
обосновава определянето на имуществената санкция в максимален размер.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. Абонатът П. М.
Н. от гр.П. имал сключен договор със „БТК“ЕАД по силата на който ползвал
фиксирана телефонна услуга с № ********. През 2017 г. по повод жалби на
абоната, техник на оператора посетил адреса, при което констатирал, че
вследствие отрязани кабели при ремонт на еднофамилна жилищна сграда телефонната
услуга не може да бъде използвана. Въпреки констатираната невъзможност
операторът продължил да начислява на абоната месечни такси. Последният подал писмени
жалби в „БТК“ЕАД и КРС, по които били извършени проверки /подробно отразени в КП
№ В-НГ- 016/02.04.2018 г. и КП № В-НГ-015/29.03.2018 г., приложени
л.26-л.27/. Анализирайки подробно
приложените писмени доказателства, гл.инспектор Н.Г. преценил, че след като на
31.08.2017 г. „БТК“ЕАД е спряло фиксираната телефонна услуга на своя абонат П.
Н., поради неплатени сметки, без преди това да го уведоми с едномесечно писмено
предизвестие, е нарушило разпоредбата на чл.4,ал.2,изр.1 от Наредбата. За констатираното нарушение, на 22.05.2018 г.
бил съставен АУАН № В-136 /приложен л.22/, който бил предявен на надлежно
упълномощено лице – С. К. /пълномощно л.23/. Последният се запознал с него и го
подписал без възражения, като такива не постъпили в КРС и в 3-днвения срок по
чл.44,ал.1 от ЗАНН, след което било издадено и атакуваното в настоящия процес
НП № 80/02.07.2018 г. на Председателя на КРС /л.20/, връчено на „БТК“ЕАД на
16.07. 2018 г. /известие за доставяне л.21/.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на актосъставителя
Г., св.П., както и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК
писмени доказателства. Същата не се оспорва от жалбоподателя видно от
наведените във въззивната жалба доводи.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът
констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не
са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. Обжалваното НП е
издадено от компетентен орган - Председателя на КРС /съгласно чл.337,ал.2,пр.1
от ЗЕС/ и в съответствие с административнонаказателно-процесуалните правила, и
съобразяване с материалния закон.
Нормата на чл.4,ал.2,изр.1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС (Издадена от Председателя на ДАТС, Обн.,ДВ, бр.32/2008) предвижда, че „Предприятията по
чл.3а уведомяват крайния потребител с едномесечно писмено предизвестие за
възможно последващо спиране на услугата или изключване при неплащане на
сметки.“. Не е спорно по делото, че жалбоподателят „БТК“ЕАД е предприятие, задължено
да предоставя универсална услуга, съгласно
чл.4,ал.1,т.1 от Наредбата, приложима съгласно § 7 от ПЗР на ЗЕС и т.2.5
от Решение № 1317/2006 г. на КРС. В
конкретният случай, „БТК“ЕАД не е изпълнило задължението си за едномесечно
писмено предизвестие към абоната си П. Н. за възможното последващо спиране на
фиксираната услуга предоставена му за стационарен № ********. Поради това съдът
намира за осъществено от обективна страна състава на вмененото нарушение, за
което жалбоподателя ЮЛ правилно е бил наказан.
Административнонаказателната отговорност на търговското дружество – ЮЛ
е безвиновна, което означава, че не може да се търси аналогия с вината като
понятие от НК (нещо, за което защитата развива подробна аргументация),
касаещо субективната страна на деянието
на физическо лице, т.е. при административни нарушения на търговски дружества
изобщо не се изследва въпросът за вината. Във всеки един случай обаче следва да се установят релевантните
обстоятелства по чл.83,ал.1 от ЗАНН, а именно че нарушението е извършено при
осъществяване на дейността на работодателя. В настоящият казус се установи, че
в чл.335, вр. с чл.336 от ЗЕС е предвидена възможността за налагане на
имуществена санкция на ЮЛ, каквото е и дружеството-жалбоподател „БТК“ЕАД. По
отношение конкретният размер на наложената имуществена санкция в размер на 5
000 лв. /при съществуваща възможност от 500 до 5000 лв./, съдът счита, че същата е индивидуализирана в
размер, отговарящ на тежестта на извършеното нарушение. Видно от
съобразителната част на обжалваното НП, при налагане на имуществената санкция
наказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.28,б.”а” от ЗАНН
като очевидно е преценил, че не е налице маловажност на извършеното нарушение. Според
този състав имуществената санкция, наложена на жалбоподателя е правилно
определена, като същата е индивидуализирана в съответствие с разпоредбата на
чл.27 ЗАНН и е определена в максималния възможен размер. Установеното нарушение
не е маловажно, тъй като е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Видно от
приложените в хода на съдебното следствие писмени доказателства – влезли в сила
решения на Административни съдилища в цялата страна, се касае за системно
повтарящо се нарушение на „БТК“ЕАД , което правилно е санкционирано именно с
максималната по размер имуществена санкция. Същата се явява адекватна и
съответна на извършеното нарушение на, поради което атакуваното НП следва да
бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 80/02.07.2018 г. на Председателя на Комисията за регулиране
на съобщенията /КРС/, с което и на основание
чл.335,вр. с чл.336 от Закона за електроните съобщения (ЗЕС) на „Българска Телекомуникационна Компания“ЕАД ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление гр.С., район „М.“, бул.“***“№***И,
действащо чрез пълномощник ю.к. В. Й., е наложена имуществена санкция в размер
на 5 000 лв. (пет хиляди лева) за нарушение по
чл.4,ал.2,изр.1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: