Решение по дело №475/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 април 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20217140700475
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   173

гр. Монтана, 27 април 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 14 04 2022 г. в състав:

Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА

при секретаря: Димитрана Димитрова като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 475 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1- 5, вр. чл. 9б от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на М.К.Х.,***-1/30 07 2021 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК издаден от С.Я., потвърден с Решение № 9/29 09 2021 г. на Директор Дирекция „Специализирана администрация” при Община Вършец.  

С жалбата моли да се отмени АУЗ № 91-1/30 07 2021 г. издаден от С.Я. и Решение № 9/29 09 2021 г. на А*** Д*** Т*** – Директор „Дирекция Специализирана администрация”, с което е потвърден същият акт като постановени при съществени нарушения на процесуалните правила, материалния закон и са необосновани, заедно с всички законни последици от това. Твърди, че издаденото Решение не представлява произнасяне от компетентен орган по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК, тъй като А*** Т*** не е ръководител на звено Местни приходи при Община Вършец. Счита, че не попада в хипотезата на т. 3 от Наредбата на Община Вършец, както и че в цялата Наредба няма определен данък и такси за физическите лица, които нямат търговски обекти. Счита, че не дължи данък, както и че актът е немотивиран. В с.з. оспорващата, чрез адв. В. поддържа жалбата като с оглед констатираното в с.з. счита, че оспорващата не попада в Раздел ІІ, т. 3, където са определени 6 промила задължение, а попада в Раздел ІІ, т. 1 – 1,8 на хиляда задължения за ТБО. Освен това в решението си г-н Т*** се позовава и на аналогия, което е недопустимо. Счита, че съдът на би могъл да изменя акт, постановен за дължими ТБО, а следва да отмени цялото решение. Относно некомпетентността на органа, счита, че със Заповед на Кмета и длъжностна характеристика е недопустимо да се отменят правни норми, каквито са чл. 107, ал. 4 от ДОПК и чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ. Няма длъжност изискуема се по закона  и  ДОПК, която да отговаря за лице от Община Вършец, което да е Ръководител на звеното за местни приходи. Затова моли съда да отмени решението като незаконосъобразно и некомпетентно или на едно от двете основания и им присъди разноски, съобразно представения списък. В писмени бележки посочва, че липсва длъжност „ръководител_на звеното за местни приходи" в структурата на Община Вършец, изискуема се съобразно разпоредбите на чл. 107, ал. 4 ДОПК и чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, поради което липсва правно основание друго лице да издава административни актове (решения) вместо законово определеният ръководител на звеното за местни приходи. Със Заповед на Кмета на община Вършец и/или с длъжностна характеристика е недопустимо да се отменят/изменят/неизпълняват правни норми с по-висока степен – ЗНА, ДОПК, ЗМДТ. Задължения не могат да се вменяват по аналогия.

Ответната страна, чрез юрк Я. оспорва жалбата. По възражението за некомпетентност на органа, издал АУЗ и решението, с което е потвърден акта, то по делото са приложени заповеди и длъжностни характеристики на лицата, които са оправомощени на законно основание да издават акт и да се произнасят с решение по този акт. По отношение на направената констатация относно Решение № 46 от Протокол № 4 от 30.12.2019 г. счита, че жалбата е неоснователна по отношение на това, че жалбоподателката не дължи ТБО по компонент Чистота. Моли съда да се произнесе с решение, с което потвърди акта, като приеме, че г-жа Х. попада в хипотезата на раздел ІІ, т. 1, второ тире, и дължи по компонент чистота ТБО. В писмени бележки излага подробни съображения по законосъобразността на акта, като обосновава тезата, че имотът на жалбоподателката попада в хипотезата на Раздел II, т. 3, второ тире от Решение № 46 от Протокол № 4/30.12.2019г. на Общински съвет – Вършец. Моли, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ да се присъди на Община Вършец юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева, алтернативно 360 лева, съгласно чл. 24, изречение второ от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Доказателствата по делото са писмени.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Определение от 13.12.2021 г. /л. 55/ съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, дадени са и допълнителни указания при условията на чл. 171, ал. 5 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. С Протоколно Определение от 10 03 2022 г. също са дадени указания. Изисквани са и служебно доказателства от СГКК Монтана.

С Протоколно Определение от 31 03 2022 г. е открито производство по оспорване на Решение № 46, взето по Протокол № 4 от 30 12 2019 г. на Общински съвет Вършец, а с указания на съда, поради различното съдържание на представените по делото заверени копия на това Решение, Общински съвет Вършец представя за констатация оригиналите на докладната записка, с която е дадено предложение за приемане на Решение № 46, Протокол № 4/30 12 2019 г. и Решение № 46, взето с Протокол № 4/30 12 2019 г.  

При направената в о.с.з. на 14 04 2022 г. констатация съдът установи, че в раздел ІІ на представените от Общински съвет Вършец оригинали на Решение № 46 прието с Протокол № 4 от 30.12.2019 г. от заседание на ОбС Вършец, както и в самия Протокол, респ. в Докладна записка изх. № 0800-99 от 29.11.2019 г. на Община Вършец (вх. № 291 от 29.11.2019 г. на ОбС Вършец), е записано следното:

„т. 1:  Размер на ТБО за недвижими имоти на физически лица/ФЛ/ за гр. В*** и кв. З*** - общо 4.0 на хиляда по услуги:

- събиране на битови отпадъци и транспортиране до депо – 2,2 на хиляда от данъчната оценка на имота;

- поддържане чистота на местата за обществено ползване – 1,8 на хиляда от данъчната оценка на имота.

т. 2: Размер на ТБО за недвижими имоти на физически лица/ФЛ/ за прилежащите села на Община Вършец – общо 12,5 на хиляда по услуги:

- събиране на битови отпадъци и транспортиране до депо – 10,0 на хиляда от данъчната оценка на имота;

- поддържане чистота на местата за обществено ползване – 2,5 на хиляда от данъчната оценка на имота.

т. 3: Размер на ТБО за недвижими имоти на стопански субекти и физически лица /ФЛ/ с декларирани търговски обекти в гр. Вършец и кв. Заножене – общо 13,5 на хиляда по услуги:

- събиране на битови отпадъци и транспортиране до депо – 7,5 на хиляда от по-голямата стойност от данъчната оценка или отчетната стойност на имотите, но не повече от 8000.00 лева на имот;

- поддържане чистота на местата за обществено ползване – 6,0 на хиляда от по-голямата стойност от данъчната оценка или отчетната стойност на имотите, но не повече от 8000.00 лева на имот;

т. 4: Размер на ТБО за недвижими имоти на стопански субекти и физически лица /ФЛ/ с декларирани търговски обекти В прилежащите села на Община Вършец – общо 22,0 на хиляда по услуги:

- събиране на битови отпадъци и транспортиране до депо – 20,0 на хиляда от по-голямата стойност от данъчната оценка или отчетната стойност на имотите, но не повече от 8000.00 лева на имот;

- поддържане чистота на местата за обществено ползване – 2,0 на хиляда от по-голямата стойност от данъчната оценка или отчетната стойност на имотите, но не повече от 8000.00 лева на имот.”

Така посоченото съдържание на оригиналните цитирани документи СЪОТВЕТСТВАТ на съдържанието на представените по делото от Община Вършец, както следва:

1. Докладна записка изх. № 0800-99 от 29.11.2019 г. на Община Вършец (вх. № 291 от 29.11.2019 г. на ОбС Вършец), приложена на л. 63-66 от делото;

2. Протокол № 4 от заседание на Общински съвет Вършец на 30.12.2019 г., приложен на л. 74 до л. 78 от делото;

3. Решение № 46 прието с Протокол № 4 от 30.12.2019 г. от заседание на ОбС Вършец, приложено на л. 79-80 от делото.

Съдържанието на оригинала на представеното Решение № 46, прието с Протокол № 4 от 30.12.2019 г. от заседание на ОбС Вършец НЕ СЪОТВЕТСТВА на съдържанието на представеното по делото Решение № 46, дадено като препис-извлечение от Протокол № 4 от 30.12.2019, заверено с печата на Община Вършец, приложено на л. 138 и на л. 265 на делото. Несъответствието се изразява в това, че в раздел ІІ, в т. 1 и т. 2 след „Размер на ТБО за” е добавено "жилищни", а в т. 3 и т. 4 след „Размер на ТБО за” е добавено „нежилищни". В останалата част няма разминаване в текстовото съдържание на това Решение. По така извършените констатации страните изрично заявиха, че нямат възражения.  

Предмет на делото е Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 91-1/30 07 2021 г. издаден от С.Я., в който смисъл е чл. 156 от ДОПК, който акт е потвърден с Решение № 9/29 09 2021 г. на Директор Дирекция „Специализирана администрация” при Община Вършец, в качеството му на решаващ орган, последният надлежна страна в производството, съгласно чл. 159, ал. 2 от ДОПК.  

С оспорения АУЗ на оспорващата е установено задължение за такса битови отпадъци /ТБО/ за 2020 г. за недвижим имот с партиден номер 64110832970001, представляващ земя с площ от 9013 кв.м., незастроен, въз основа на подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ.  

       С оспореното Решение № 9/29 09 2021 г. на Директор Дирекция „Специализирана администрация” при Община Вършец е прието, че като собственик на недвижим имот М.Х. е подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти с вх. № **********/13.11.2019 г. и молба за освобождаване от първия компонент на ТБО. Лицето е освободено от такси битови отпадъци по компонент „събиране на битови отпадъци и транспортиране до депо“. По отношение на другия компонент „поддържане на чистота“, в подадената от М.Х. и обработена от компетентните органи декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси за облагане с данък върху недвижимите имоти, служителите от „Техническа служба“ в частта „устройствена зона“ са отбелязали „друга“. Критериите за определяне на промила за таксата за незастроени имоти са, както следва: за физическо лице, каквото е тя, според устройствената зона, в която попада имота. За имотите, намиращи се в „жилищна зона“ и „вилна“ се приема промила за жилищни имоти, а за „централна“, „производствена“, „друга“ /каквато е нейната/, „селскостопанска“ и „няма обособена“ – се приема промила за нежилищни имоти. Позовава се на Протокол № 4/30.12.2019 г. от проведено заседание на Общински съвет към Община Вършец и гласуваното Решение № 46 в Раздел II, в което единствената точка, която определя размера на ТБО за нежилищни недвижими имоти на стопански субекти и физически лица е точка 3 от решението. Жалбоподателката в освободена от първия компонент „събиране на битови отпадъци и транспортиране до депо“ и остава да дължи по втория компонент „поддържане на чистота на места за обществено ползване“, за която услуга, размера на ТБО се изчислява – 6,0 на хиляда от по-голямата стойност от данъчната оценка или отчетната стойност на имотите, но не повече от 8000,00 лева на имот. За повече яснота на оспорващата, приложено към писмото й е изпратена информация от инж. И*** Г*** към Техническа служба, отдел „Устройство на територията“ при Общинска администрация Вършец, от която справка към дата 31.08.2021 г. е видно техническото описание на имота, съгласно кадастралната карта от 2008 г. ТБО и начислените лихви за просрочие, които лицето дължи по компонента „поддържане на чистота на места за обществено ползване“ са изчислени правилно и законосъобразно по зададените показатели и промили чрез Информационна система М*** „Местни данъци и такси“ при Министерството на финансите на Република България. За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Вършец респ. чл. 71 от ЗМДТ, поради което потвърждава издаденият и обжалван АУЗ.  

Съгласно Заповед № 282-А/01 08 2012 г. на Кмета на Община Вършец длъжността на А*** Д*** Т*** е променена от старши юрисконсулт и УОС в Директор Дирекция Специализирана администрация и старши юрисконсулт и УОС в Община Вършец.

Съгласно Заповед № 122 / 21 04 2021 г. на Кмета на Община Вършец, С*** К*** М*** , специалист „инспектор” в звено „Местни данъци и такси”, отдел „Инвестиционна политика, ГрЗС, Е*** ” и С.Е.Я. – юрисконсулт, отдел „Административно и информационно обслужване” към Дирекция „Обща администрация” са определени за служители, които да упражняват правата и задълженията на органи по приходите при изпълнение на чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 на ЗМДТ, във връзка с чл. 107, ал. 3 от ДОПК.

Съгласно Структура на Общинска администрация Вършец отдел „Инвестиционна политика, ГрЗС, Е*** ” попада в Дирекция „Специализирана администрация”, подчинена на Директор Дирекция „Специализирана администрация”, а отдел „Административно и информационно обслужване” е към Дирекция „Обща администрация”, подчинена на Директор Дирекция „Обща администрация”. 

Със Заповед № 404/11 10 2019 г. на Кмета на Община Вършец /л. 99 /, са определени комунално-битовите услуги, които Община Вършец ще организира и извършва през 2020 г., а именно: осигуряване на необходимите съдове за смет; сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване; границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както и честотата на тяхното извършване на територията на гр. В*** .   

С молба-декларация вх. № 9400-3345/28 11 2019 г., оспорващата на основание чл. 23 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Вършец /Наредбата/, е заявила, че няма да използва през 2020 г. имот, незастроен, с партиден номер 6411083297001, находящ се в гр. Вършец.

            Съгласно генерираната в системата при Община Вършец подадена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, за собствения на оспорващата недвижим имот - земя, находящ се в гр. Вършец е с партиден номер 6411083297001.

            Съгласно влязла в сила Заповед № 203/06 07 2006 г. на Кмета на Община Вършец е одобрен Проект за ПУП за имот пл. № 056019 с площ 9013 кв.м., в местност „Д*** к***, землището на гр. В***.

            Сьгласно влязло в сила Решение № 6 от 07 09 2006 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при ОД „Земеделие и гори” гр. Монтана, на основание чл. 24, ал. 2 от ЗООЗ и чл. 41, ал. 1 от ППЗООЗ, променя предназначението на земеделска земя, с площ 9013 кв.м. в имот № 056019, общ. Вършец. /л. 221, 222/

            По делото са приложени още Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за недвижим имот с партиден номер 64110832970001, длъжностна характеристика на Директор Дирекция „СА, юрисконсут и УОС” А*** Т*** , Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Вършец, План Сметка за 2020 г., Калкулация за оперативни разходи за предварително третиране на смесени битови отпадъци чрез сепариране за 2020 г., Калкулация за оперативни разходи за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез депониране за 2020 г., уведомително писмо на Кмет на Община Вършец по повод жалба против АУЗ, доказателства за оповестяване на материалите за предстоящо заседание на 30 12 2019 г. и Протокол № 4 от 30 12 2019 г. /л. 224, 225/

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По отношение допустимостта на жалбата.

            Жалбата е срещу акт, който подлежи на оспорване, подадена е от лице с правен интерес – адресата на акта, за който се създават задължения и в законоустановения 14 дневен срок. Решение № 9/29 09 2021 г. на Директор Дирекция „Специализирана администрация” при Община Вършец е постановено по административен ред от горестоящия административен орган по повод редовно и надлежно обжалване на АУЗ по чл. 107 от ДОПК /л. 26, 23/, а жалбата е подадена до Административен съд Монтана на 02 11 2021 г., видно от щемпела на Административен съд Монтана /л. 2/, поради което същата се явява допустима за разглеждане по същество.

 По отношение основателността на жалбата.

Съгласно чл. 9б от ЗМДТ - Установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

Съгласно чл. 4, ал. 3, вр. с ал. 1 и ал. 5 от ЗМДТ - В производствата по ал. 1 /установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци/ служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ /действаща за периода на възникване на задължението/ - Таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.  

Съгласно чл. 64 от ЗМДТ /действаща за периода на възникване на задължението/ - Таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 /Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти/ за имотите на територията на общината.   

Съгласно чл. 107, ал. 1 и 4 от ДОПК - Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция.

Съгласно чл. 17, т. 4 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Вършец /Наредбата/ - Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с Решение на Общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка, включваща необходимите разходи за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.  

Съгласно Раздел І, т. 1, второ тире от Решение № 46 от Протокол № 4 от 30 12 2019 г. – Определя размера на такса за битови отпадъци за 2020 г. по видове услуги и населени места, както следва: Размер на ТБО за недвижими имоти на физически лица за гр. Вършец и кв. Заножене – общо 4.0 на хиляда и по услуги: - поддържане чистота на местата за обществено ползване – 1.8 на хиляда от данъчната оценка на имота. 

Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредбата – Таксата за битови отпадъци се плаща на две равни вноски и в сроковете за заплащане на данък недвижими имоти: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която се дължи.

Спорните обстоятелства по делото са компетентността на органа, издал Решението, с което е потвърден АУЗ, респ. недвижимият имот, собственост на оспорващата дали попада в приетото от Общински съвет Вършец Решение № 46 от 2019 г., както и дали съдът може да измени оспореният АУЗ.

С оглед на действащите разпоредби и приложената Заповед № 122 / 21 04 2021 г. на Кмета на Община Вършец,, съставът на този съд приема, че оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган – такъв, на когото с цитираната Заповед на Кмета на Община Вършец е възложено издаването на този вид актове, като по този начин е изпълнено изискването на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ.

Този състав на съда приема също и, че Решение № 9/29 09 2021 г. на Директор Дирекция „Специализирана администрация” при Община Вършец, с което е потвърден оспореният АУЗ, е издаден от компетентния, по смисъла на чл. 4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ, административен орган. Директор на Дирекция „Специализирана администрация” при Община Вършец е А*** Т*** и това е видно от представената по делото Заповед № 282-А/01 08 2012 г. По смисъла на чл. 107, ал. 4 от ДОПК и чл. 4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община изпълнява правомощията на териториален директор. В случая, от представената по делото структура на общинска администрация Вършец /л. 46/ е видно, че в същата са обособени две дирекции – обща и специализирана. Към специализираната дирекция са обособени пет различни отдела, един от които е Отдел „Инвестиционна политика, ГрЗС, Е*** ”. Същевременно видно от Заповед № 122/21 04 2021 г. на Кмета на Община Вършец /л. 33/, звено „Местни данъци и такси” е към отдел „Инвестиционна политика, ГрЗС, Е*** ”, към Дирекция „Специализирана администрация”, чийто ръководител е А*** Т*** , в качеството си на Директор на тази дирекция или в случая органът потвърдил оспореният АУЗ е компетентен такъв по смисъла на закона. Без значение е обстоятелството, че в структурата на Община Вършец не е обозначено към кой точно отдел е звено „Местни данъци и такси”. Необосновано е твърдението, че в структурата на Общината липсва длъжност „ръководител на звеното за местни приходи". Ръководителят на звено местни приходи, както и всяка друга длъжност, не се разграничава/самоопределя единствено по наименованието на длъжността. Правно значение за установяване на длъжността като структурна единица е нейната същност, т.е. вменените за изпълнение функции, а последните се установяват с длъжностните характеристики, а по длъжностна характеристика А*** Т*** има вменени задължения да бъде решаващ орган. Отделно от това самият факт на вменяване и изпълняване на задължения по администриране/управление на въпросите свързани с местните данъци и такси, обуславя и предполага съществуването на звено/отдел или друга обособена структура в съответната Община, като наименованието и тук е без правно значение. Единствено и само поради неотразяване на тази структурна единица в структурата на общинската администрация не променя и не заличава като несъществуващи, нито звеното, нито длъжността, изпълняваща тези функции.

Съдът не установява при издаване на АУЗ да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да се отразяват вьрху законосъобразността на този акт. В тази връзка следва да се има предвид, че съществени процесуални нарушения са тези, които водят до постановяването на друг краен резултат, т.е. такива, които се отразяват на взетото, от административния орган, решение, в случая за изискуемостта на публичното задължение – такса за битови отпадъци.

По отношение съответствието на АУЗ с материалния закон, от значение е извършената в о.с.з. на 14 04 2022 г. констатация, касаеща Решение № 46 от Протокол № 4/30 12 2019 г. на Общински съвет Вършец. Видно от представения оригинал на това Решение, същият не съответства на издадения от Община Вършец заверен препис, приложен на л. 138 и л. 207 от делото. Оригиналът на Решението на Общински съвет Вършец, обаче отговаря на оповестеното на сайта на Община Вършец, последното обстоятелство установено в о.с.з. на 31 03 2022 г. /л. 210-211/, като за нуждите на делото, публикуваното на сайта Решение беше разпечатано и приложено на л. 211 – 213 след протокола. С оглед на извършените констатации и предвид последното заявление от юрк Я., с което моли изменение на акта и приемане на хипотезата на раздел ІІ, т. 1, тире второ от Решението на Общинския съвет, изложените от страните съображения, в подкрепа и против обсъжданата, в решението на решаващия орган, т. 3, раздел ІІ на Решение № 46 от Протокол № 4/30 12 2019 г., остават ирелевантни за спора.  

Безспорно е, че оспорващата притежава недвижим имот на територията на Община Вършец, надлежно деклариран по реда на чл. 14 от ЗМДТ, а съгласно чл. 11, ал. 1, във връзка с чл. 62 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, същата има вменено нормативно задължение за заплащане на ТБО. За процесната 2020 г., оспорващата е подала в съответния срок декларация, съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, във вр. с чл. 23, ал. 1, т. 3 от Наредбата, в която е посочила, че имотът няма да се използва през 2020 г., която декларация е отчетена от АО и същият не е начислявал такса сметосъбиране и сметоизвозване, обстоятелство видно от самия АУЗ и липсата на установен размер за този вид услуги. Същевременно таксата за услугата по поддържане чистотата на местата за обществено ползване е такава, която не зависи от ползването/неползването/застрояването на имота, поради което тази такса остава дължима. Извършването на този вид услуга, освен, че не се оспорва, може да се изведе като логично обоснован извод от приетите по делото доказателства – Заповед на Кмета, план-сметки, калкулации, както и от подадената декларация за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване, с която оспорващата имплицитно потвърждава попадането на имота в район, в който се извършват услугите, за които се събира такса битови отпадъци.

По отношение възможността на съда да измени оспореният акт, този състав приема следното. След като задължението за заплащане на ТБО е нормативно уредено със ЗМДТ, в това число и крайните срокове, в които същите подлежат на плащане, то знанието на закона се презумира, съответно незнанието му, не е освобождаващо отговорността обстоятелство. Дължимите конкретни размери за съответните видове услуги, също са установени в нормативни актове, в случая – подзаконови такива, респ. в актове на общинските съвети, които актове са публични, поради което и след изтичане на крайния срок за плащане, данъчнозадълженото лице изпада в забава и за компетентния орган е налице правно основание да издаде АУЗ. Размерът на задължението за всяка една услуга, може да бъде установен без да са необходими специални знания, тъй като това е резултат на просто математическо изчисление, а съдът, съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК, има задължение да реши спорът по същество, в който смисъл са и мотивите на Решение № 748/2019 г. по адм.д. № 13439/2017 г. на ВАС. Имотът на оспорващата, може да не попада в т. 3 от раздел ІІ на Решение № 46 по Протокол № 4/30 12 2019 г., тъй като същата няма декларирани търговски обекти, но определено попада в т. 1 на цитираното Решение, където за поддържане чистота на местата за обществено ползване е определен коефициент 1,8 на хиляда от данъчната оценка на имота. За да се получи конкретният дължим от оспорващата размер за такса битови отпадъци, в случая единствено за компонента поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, следва размерът на данъчната оценка да се умножи по коефициента определен в Решението на Общинския съвет и се раздели на 1000. Данъчна оценка на имота, видно от представения АУЗ, е в размер на 38600,90 лв., при коефициент 1.8, прилагайки формулата /38600,90*1,8/1000/, се получава размер от 69,48 лв. дължим за ТБО. Върху тази сума, която не е платена своевременно се дължи лихва, предвид нейният акцесорен характер, която следва основното задължение и е дължима до момента на неговото погасяване. Размерът на лихвата, върху дължимата годишна сума от 69,48 лева, изчислена към датата на издаване на АУЗ – 30 07 2021 г., е в размер общо на 6,43 лева /3,81 лв. за периода, считано от 01 07 2020 г. и 2,62 лв. за периода след 01 11 2020 г./ лева или общото задължение по оспорения акт, към дата 30 07 2021 г., не е 253.01 лева, в т.ч. 231,61 лв. главница и 21,40 лева лихва, а е 75,91 лева, в т.ч. 69,48 лв. главница и 6,43 лв. лихва.  

Съответствието на акта се преценява към момента на неговото издаване, поради което за процесната 2020 г., в частта за сумата от 75,91 лева, /главница и лихва/, оспореният АУЗ се явява законосъобразен, а над този размер до претендирания от 253,01 лева, /главница и лихва/ - незаконосъобразен.

При този изход на делото искането, на процесуалните представители на страните се явява частично основателно, а именно: до размера на уважената/изменена част от жалбата/акта.

В случая материалният интерес по делото е в размер общо на 253,01 лв., какъвто размер се претендира от ответната страна като установено задължение по подадената данъчна декларация, а уваженият такъв е в размер общо на 75,91 лева.  

Съгласно чл. 24, ал. 1, изречение второ от Наредба за правната помощ По административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., а съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения - За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 300 лв.

Оспорващата е направила разноски в размер на 310 лева, от които 300 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса, за което е представила списък с разноски /л. 154/, а претендираното от Община Вършец юрисконсултско възнаграждение е в размер на 360 лева. /л. 177/ С оглед на това уважената част на жалбата, при претендиран размер от 253,01 лева, се явява в размер на 177,10 лева, поради което дължимите от Община Вършец на оспорващата разноски са в размер на 217 лева, а дължимите от оспорващата на Община Вършец разноски с оглед изменения размер на задължението, са в размер на 108 лева.

С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на процесуалноправните норми и в съответствие с целта на закона. Предвид нарушението на материалния закон, същият подлежи на изменение, в който смисъл е текстът на чл. 160, ал. 1 от ДОПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ АУЗ № 91-1/30 07 2021 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от С.Я., потвърден с Решение № 9/29 09 2021 г. на Директор Дирекция „Специализирана администрация” при Община Вършец, с която са установени задължения за такса за битови отпадъци за недвижим имот с партиден номер 641108329700012020 г. за 2020 г., като вместо 253,01 лева, размер на задължение за такса битови отпадъци по декларация, същият се счита за установен в размер от 75,91 лева, от които 69,48 лева главница и 6,43 лева лихва, последната изчислена към дата 30 07 2021 г. – датата на издаване на АУЗ.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.К.Х.,***-1/30 07 2021 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК издаден от С.Я., потвърден с Решение № 9/29 09 2021 г. на Директор Дирекция „Специализирана администрация” при Община Вършец, с която са установени задължения за такса битови отпадъци за недвижим имот с партиден номер 64110832970001 за 2020 г. над размера от 75,91 лева, от които 69,48 лева главница и 6,43 лева лихва върху тази сума към дата 30 07 2021 г. – датата на издаване на АУЗ.  

            ОСЪЖДА М.К.Х.,*** ДА ЗАПЛАТИ на Община Вършец разноски по делото в размер на 108 лв., представляващи юрисконсулстко възнаграждение, с оглед отхвърлената част на жалбата. 

ОСЪЖДА Община Вършец ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Х.,*** разноски по делото в размер на 217 лв., представляващи юрисконсулстко възнаграждение и държавна такса, с оглед уважената част на жалбата.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :