РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1077
гр.Пловдив, 28.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Пловдив, VI
състав в открито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и девета
година в състав :
Административен съдия: ЗДРАВКА ДИЕВА
С участието на секретаря Г.Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2404/2008г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.5 ал.2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на
репресираните лица /ЗПГРРЛ/ и глава X, раздел I от дял III на
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е
по жалба на И.К.Г.,***, против Заповед № ЗД-07-24/27.11.2008г. на Областен
управител на област с административен център гр.Пловдив, с която е отказано
признаване право на еднократно обезщетение в полза на оспорващото лице.В
жалбата е посочено, че мотивите за отказа не са обективни спрямо искането,
както и не са проведени всички необходими процесуални действия за изясняване на
обстоятелствата и събиране на данни.Според жалбоподателя е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.Ангажирани са
доказателствени искания.Поискано е да се отмени заповедта и преписката да бъде
изпратена на административния орган с указания за издаване на законосъобразен
акт за получаване на обезщетение.Процесуалният представител адв.Д. счита
възможностите за събиране на доказателства в конкретното производство за
ограничени, предвид органите от които са изисквани.Поддържа жалбата като
основателна въз основа на събраните по делото материали.
Ответникът
в производството-областен управител на област Пловдив, чрез юрк.Стефанов оспорва
жалбата по основателност.Счита, че посочените в искането до органа
обстоятелства не попадат в обхвата на ЗПГРРЛ, а ако е имало репресия от органи
на МВР-тя не е предпоставка за получаване на обезщетение по смисъла на закона.Настоява
жалбата да бъде отхвърлена.В писмено становище обосновава липса на предпоставки
по смисъла на ЗПГРРЛ за качеството репресирано лице спрямо жалбоподателя, който
по данни от свидетелство за съдимост от 10.12.2007г. е двукратно осъждан по
чл.195 ал.1 т.3, 4 и 5 НК /1975г./ за кражба на държавно имущество, за
притежаване на взривни материали и оръжие, както и за нанасяне на средна
телесна повреда.
Окръжна
прокуратура – Пловдив, уведомена за производството по реда на чл.16 ал.1 т.3 от АПК , не встъпва в процеса.
Административен
съд-Пловдив, VI състав, като съобрази фактите и събраните по делото
доказателства във връзка с приложимия закон, административният акт-предмет на
съдебен контрол, както и доводите на страните, намира жалбата за процесуално
допустима, като подадена в предвидения за това срок /известие за получаване с
обратна разписка удостоверява дата на получаване на заповедта-03.12.2008г.; жалбата
е с приемен датен печат на администрацията-10.12.2008г../, от надлежна страна-адресат на
обжалвания акт, с право на оспорване.След като областен управител се е
произнесъл с отказ след разглеждане на искането за обезщетение, за адресата на
заповедта възниква интерес да подложи на съмнение приетото административно
решение.
Производството
е започнало с молба от Г. от 28.12.2007г. до „Централната комисия на репресираните”
чрез областен управител-Пловдив.В нея са изложени данни за осъждания на лицето
през 1974г., 1975г., 1987г. с изтърпяни ефективно наказания.Искането за
признаване право на обезщетение е обосновано с действия на държавни органи,
изразяващи се в многократни неправомерни задържания, огледи, обиски и
изземвания, разпити, арести, отвеждания в поделения на МВР.Според оспорващия
всички действия извършени извън рамките на наказателните преследвания са
станали причина за негативна нагласа на обществото спрямо него.Твърди, че е имало
опит за трудоустрояването му, без конкретни данни, период и доказателства за
това в искането от 28.12.2007г.Позовава се на чл.1 ал.1 т.2 от ЗПГРРЛ.Към
молбата е приложен протокол за претърсване и изземване от 24.10.1986г.Поради
липса на други убедителни доказателства в подкрепа на твърденията си,
заявителят е поискал от административния орган да изиска от органите на МВР
доказателства.Приложено е още свидетелство за съдимост от 10.12.2007г., в което
са отразени наказателни общ характер дела-дело № 1086/1974г., с Присъда №
41/03.02.1975г. на РС-Пловдив, в сила от 24.03.1975г., с определено едно общо
най-тежко наказание в размер на 1 година лишаване от свобода за вина по чл.195
ал.1 т.3, 4 ,5 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 във вр. със чл.18 ал.2 и чл.54 НК; за
виновен по чл.252 ал.1 във вр. с чл.195 ал.1, т.4 и 5 във вр. с чл.63 ал.1 т.3
във вр. с чл.54 НК; за виновен по чл.339 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 във вр.
с чл.54 НК; за виновен по чл.354 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.4 във вр. с чл.54 НК; н.ох. дело № 652/1975г. с Присъда № 322 от 18.09.1975г. на РС-Пловдив в
сила от 24.11.1975г. за вина по по чл.195 ал.1 т.5 и 7 във вр. с чл.18 във вр.
с чл.54 НК, лишен за една година от свобода.По двете общ характер нак.дела лицето
е реабилитирано на основание чл.88а от НК.По третото н.ох.д.№ 178/1987г. с
Присъда № 49 от 02.03.1987г. на РС-Пловдив, в сила от 16.03.1987г. е признат за
виновен по чл.339 ал.1 във вр. с чл.26 ал1 НК и осъден на 1 година лишаване от
свобода.По н.ох.д.№ 998/2000г. е произнесено Определение № 82/05.06.2002г. на
РС-Пловдив, в сила от същата дата, за извършено виновно престъпление на
14.02.1999г., с определено най-тежко наказание в размер на 3 месеца лишаване от
свобода с отлагане изтърпяване на наказанието с изпитателен срок от три години.
Във
връзка с поставеното по описания начин искане областен управител правилно не е
изпратил молбата на комисията, а е указал на искателя кой е компетентния
административен орган, като му е изпратил образец от искане и
декларация.Изрично е посочен начина на попълване на документите с отразяване
видът на репресията, за която е поискано обезщетение.Подробно е указано какви
документи следва да бъдат приложени от заявителя, а в случай на липсващи данни–възможността
да бъдат представени нотариално заверени сведения от двама души за вида и
политическия характер на репресията.Областен управител е изпълнил задълженията
си в съответствие с принципите на АПК за служебно начало, достъпност и
публичност.В съответствие на чл.31 АПК е приел молбата като подадена до него, в
качеството му на компетентен административен орган и е дал указания за отстраняване
на недостатъците в искането /чл.30 АПК/.Отговорът е получен лично на
25.01.2008г. посредством известие за доставка с обратна разписка.В определения
едномесечен срок постъпва молба от Г. за удължаване на срока за подаване на
документация поради очакване на отговор от централната комисия.Към тази молба
са приложени доказателства за исканията му до ОД МВР-Пловдив и Комисията за
разкриване на документи и обявяване на принадлежност на българските граждани
към ДС и разузнавателните служби на БНА.
Преписката
не съдържа подадено искане–образец с данни за видът на репресията, време и начин
на изтърпяване, обосновано с надлежни писмени доказателства или доказателства за
липса на документ или съхраняването му, както и нотариално заверени сведения от
свидетели /преки, косвени/.Макар и при липсващо искане по образец, от
съдържанието на молбата може да се извлече, че същото е подадено в срока по §11
ПЗР към ЗИД на ЗПГРРЛ /в редакция – ДВ, бр.81 от 2006г./, за изплащане на
обезщетение по реда на чл.5 ал.1 от закона, като за “Основание за изплащане на
обезщетението” следва да се счита и претърпяна репресия от органите на МВР чрез
извършване на посочените от Г. неправомерни действия извън рамките на
наказателното преследване. Съдържанието на молбата обосновава, че искането е
заявено на самостоятелно основание, а не в качество на наследник.Видно от приложените
към първоначалната молба документи, Г. е осъждан за кражба чрез разрушаване,
повреждане, технически средства или специален начин; извършване без
необходимото разрешение на банкови и други финансови сделки; придобиване на
взривове, огнестрелни, химически, и др. оръжия без разрешение; нанасяне на
телесна повреда и т.н.-съответно на цитираните в свидетелството за съдимост
наказателни състави.Протоколът за претърсване и изземване от 24.10.1986г.
съдържа данни за намерени и иззети от жалбоподателя патрони, заряди за сигнални
ракети, пироксилин, балистид и др /л.11/.Във връзка с указания по
доказателствата постъпва отговор от административния орган, уведомил, че други
доказателства извън приложените към молбата от 28.12.2007г. не са представени
от заявителя.Отразено е, че на лицето е дадена възможност да се снабди с
отговор от комисията, а решението по молбата е прието след единодушно
предложение на комисията при областен управител. В административната преписка не
се съдържа заповед на областен управител по реда на чл.4 от Наредбата за
прилагане на чл.4 ЗПГРРЛ /за определяне на срок за събиране на липсващи към
искането писмени доказателства/.Датата на произнасяне обаче еднозначно сочи, че
е съобразено искането за удължаване срокът за подаване на документи.Представените
по делото писмени доказателства не са оспорени от страните.
Административният
орган е разгледал искането, като е обсъдил представените от заявителя
доказателства, а становището на комисията, назначена от областен управител със
Заповед № ЗД-02-40/28.10.2008г. се съдържа в Протокол № 46/13.11.2008г.-т.1.Административната
преписка е допълнена с цитирания акт за назначената комисия, на която е вменено
непосредствено задължение за разглеждане на депозирани в областна администрация-Пловдив
искания за получаване на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ при установена със
заповедта процедура.Представен е и протокол № 46/13.11.2008г., в т.1 от който е
предложено на областен управител да откаже изплащане на обезщетение по искането
на жалбоподателя /наред с други лица/, поради това, че не попада сред
категориите правоимащи лица по ЗИД на ЗПГРРЛ.В обстоятелствената част на
заповедта е посочен цитираният протокол и по този начин са приобщени фактическите
констатации на помощния орган. Административният орган е преценил, основавайки
се на представените писмени доказателства, че не се налага процедура пред
Централната комисия по реда на чл.4 ал.3 от Закона, чл.4 ал.2 от Наредбата за
прилагане на чл.4 ЗПГРРЛ.Приел е, че представените с искането писмени данни в
достатъчна степен обосновават неблагоприятен за лицето извод по отношение качеството
“правоимащо” според вложения от закона смисъл.Съображенията в оспорената
заповед са свързани със заявеното основание в искането, произтичащо от данните
за присъди по наказателни общ характер дела и твърдения за незаконни задържания
от органите на МВР.
В случая има изрично
произнасяне на административния орган. След като органът се е произнесъл,
съобщил е актът на адресата и същия е упражнил право да оспори заповедта,
следва да се прецени законосъобразността й.Отделно от това, срокът за
произнасяне е уреден в Наредбата по чл.4 от ЗПГРРЛ, а не в закона.В тази връзка
следва да се отчита разпоредбата на чл.5 ал.4 от закона, регламентираща
възможност отказът да се оспори.
С разпоредбата на чл.5
ал.2 от ЗПГРРЛ е предвидено областен управител да се произнася с мотивирана
заповед по основателността на искането след събиране и преценка на
представените доказателства относно вида, характера и продължителността на
репресията, както и за качеството „правоимащо лице”.
Със ЗПГРРЛ /обн., ДВ,
бр.50 от 25.06.1991г./ и последвалите го изменения е признато право на
обезщетение на визираните в нормата на чл.1 лица, които са били незаконно
репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания
през периода 12.09.1944г.-10.11.1989г.Съгласно
разпоредбата на чл.2 и 3 от закона, тези лица имат право на еднократно
обезщетение за претърпените имуществени или неимуществени вреди, а когато не са
получили обезщетение за вредите и са починали, обезщетението се изплаща на
техните наследници-деца, съпруг и родители, или на братя и сестри.Размерът и
редът на изплащане на дължимото обезщетение се определят от МС, а искането се
предявява пред областен управител по постоянен адрес на правоимащото лице.В
чл.2 от закона изчерпателно са определени десет категории лица, на които е
предоставено такова право, но сред тях не са лицата по чл.1 т.2.Жалбоподателят
не попада в хипотеза на чл. 1 ал.1
/Доп. - ДВ, бр. 86 от 2008 г./ от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, с която се определят
размерът и редът за изплащане на еднократно обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди на лица, репресирани заради техния произход,
политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944
г. до 10 ноември 1989 г., които са: 1. /изм. - ДВ, бр. 86 от 2008 г./ осъдени
за деяния, които са амнистирани съгласно:
а) Закона за защита на народната власт; б) глави I и II от Наказателния закон,
в сила до 13 март 1951 г. /от чл. 98 до чл. 118/; глава I "Престъпления
против Народната република" от Наказателния кодекс, в сила от 13 март 1951
г. /от чл. 70 до чл. 98/ и глава I "Престъпления против Народната
република" от Наказателния кодекс, в сила от 1 май 1968 г. /чл. 95 до чл.
113/; в) военно-наказателните закони /Военно-наказателния закон, в сила до 28
септември 1949 г. и Военно-наказателния закон в сила до 17 февруари 1956 г./; 2. /изм. - ДВ, бр. 86 от 2008 г./
осъдените за престъпления, амнистирани с чл. 1 от Закона за амнистия и за
освобождаване от изтърпяване на наложени наказания /ДВ, бр. 6 от 1990 г./; 3.
/доп. - ДВ, бр. 86 от 2008 г./ осъдени по чл. 118 от Наказателния кодекс , в
сила от 13 март 1951 г. и по Наредбата-закон за допълнение на Закона за
закупуване и износ на зърнени храни за неиздължени държавни доставки, на
лишаване от свобода до 3 години за неиздължени държавни доставки и изтърпели
наказанието /размер на доставката - над 10 000 лв., а след 10 февруари 1956 г.
- над 40 лв./.В случая са били налице данни, по които произнасянето е могло да
се извърши без допълнителни документи или процедура пред Централната комисия
/аргумент от чл.3 ал.3 от Наредбата за прилагане на чл.4 от закона/.
Административнопроизводствените
правила не са нарушени поради неизпращане на преписката за разглеждане до
Централната комисия.Жалбоподателят е представил в административна фаза писмен
официален документ - свидетелство за съдимост и придружаващия го бюлетин,
удостоверяващи осъдителни присъди, но съставите на престъпленията не са от
категорията на посочените в закона. Осъжданията не са по Закона за защита на
народната власт, глави I и II от Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г. и
останалите - по причини, свързани с произход,
политически убеждения или религиозни вярвания на жалбоподателя, които деяния са
амнистирани.Възможност за произнасяне на централната комисия е предвидена
когато липсват част или изцяло изискваните писмени доказателства.В тази посока
административния орган е отправил указания.
Събраните по делото писмени доказателства не внасят нови данни, различни от
тези при които се е произнесъл областен управител.Те само допринасят за
детайлност на съществуваща от удостоверението за съдимост информация, но не
представляват доказателства, установяващи деянията да са извършени по причини,
свързани с произхода, политическите убеждения или религиозните убеждения на
осъденото лице.
Жалбоподателят поддържа
становище за качеството си на репресирано лице по смисъла на чл.1 т.2 от
ЗПГРРЛ. Съгласно чл. 1 от ЗПГРРЛ се обявява политическа и гражданска
реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния
произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12
септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако по т. 1 са осъдени по наказателни
дела. Г. е представил единствено протокол за претърсване и изземване и
свидетелство за съдимост, като присъдите по н.ох.дела са били предмет на
обсъждане от административния орган. Недопустимо е в съдебното производство да
се навеждат нови основания за определяне на обезщетение по ЗПГРРЛ, защото по
съответния ред и в предвидените от закона срокове пред административния орган
не са посочени други основания за признаване право на обезщетение.По този повод
е оттеглено искане за изменение на жалбата с ново основание за право на
обезщетение, л.147.
Не всички лица, за които е
обявена политическа и гражданска реабилитация имат право на еднократно парично
обезщетение.В случая, дори да имаше доказателства, че жалбоподателят е
репресиран като незаконно задържан по смисъла на чл. 1, т. 2 от ЗПГРРЛ, следва
да се отчита разпоредбата на чл. 2 от ЗПГРРЛ, където са изброени изчерпателно
лицата сред категориите на чл. 1 от ЗПГРРЛ и за които законодателят е
регламентирал право на еднократно парично обезщетение. Конкретният случай не е
в обхвата на чл. 2 ЗПГРРЛ. При безсъмнени данни за репресия спрямо
жалбоподателят на посоченото правно основание, той би разполагал с правата по
чл. 7 и чл. 9 от ЗПГРРЛ, т. е. времето, през което е бил задържан му се
признава за трудов стаж и има право на месечна добавка към пенсията си, но няма
право на еднократно обезщетение, с каквото искане е сезирал административния
орган.Действително, в заповедта не са изложени подробни съображения, но няма
пречка мотивите на даден административен акт да се съдържат в относими към
издаването му доказателства, след като същите са част от административната
преписка и са приложени по делото, а в акта си органът се е позовал на тях.
Конкретиката на случая попада в разрешимия по този начин спор /Т.Р. № 16 от
31.03.1975г./.Областен управител изрично е посочил в заповедта искането и
приложените към него документи.
По делото са събирани
писмени доказателства и с допустими доказателствени средства се установява, че :
н.ох.д.№ 178/1987г. по описа на ПРС, образувано по чл.339 ал.1 НК срещу Г. е
архивирано през 1987г. и унищожено след изтичане на 5 годишен срок за
съхранение; н.ох.д. № 998/2000г. е приключило със споразумение.От
ОДПЗ-Стационар Пловдив постъпва справка за жалбоподателя /л.113/ с данни за
това, че Г. се води на диспансерен учет в ОДПЗС-Пловдив от 25.11.1974г. с
диагноза: психическо и поведенческо разстройство от употреба на алкохол, разстройство
вследствие комбинирана употреба.Цитираната информация за употреба на
медикаменти с въвличане и на деца, снабдяване с наркотици от болнични заведения
и кражба на морфин, ведно със съвместна употреба на алкохол и наркотици сама по
себе си не е относима към искането.Тя не свързва фактът със незаконно задържане
в поделения на МВР и други места /чл.153 ГПК във вр. с чл.144 АПК/.
Представените обвинителен
акт по сл.дело № 1400/1986г. /чл.339 ал.1 НК/ и справката от лейтенант на Второ
РУ на МВР /л.132/ също не обосновават проявяване на предпоставки за възникване
право на признаване на обезщетение.В справката е посочено да е имало неточност
относно видовете и количествата намерени и иззети материали, а не за допуснати
незаконни задържания в поделения на МВР.От Окръжна прокуратура-Пловдив е приета
справка за сл.дело № 125/1998г. за престъпление по чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 НК, с данни за частично прекратяване на наказателното производство и изпращане
на материалите в Районна прокуратура. От ОД МВР-Пловдив е отговорено, че в
информационните масиви не се съдържат данни за 24 часово задържане на Г., л.136.В
справката за криминалистическа и съдебна регистрация на лицето и извадка от
интегрирана полицейска система /л.137-141/ също не се съдържат данни за
твърденията за незаконно задържане. В
тази насока Второ РПУ към ОД МВР-Пловдив изнася информация за липса на съхранявани
данни за 24 часово задържане на лицето.В справка от Района прокуратура-Пловдив също
не се съдържат сведения за издадени постановления за обиск, претърсване и
изземване на вещи и жилището на Г. за периода 29.08.1974г.-10.11.1991г., но са
изброени делата от общ наказателен характер по свидетелството за съдимост.В
нито един от документите няма индиция за осъждане по повод произход, политически
убеждения или религиозни вярвания.Подробните данни за конкретните престъпления
по нак.общ характер дела касаят противоправни деяния, които не са включени в
ЗПГРРЛ като основание за реабилитация.
Посредством реализираните
процесуални възможности за снабдяване с доказателства за незаконно задържане в
поделения на МВР не се достигна до опровергаване тезата на административния
орган. Следователно, не се установиха предпоставки за осъществяване съставът на
чл.1 т.2 ЗПГРРЛ.Не представлява доказателство за положително произнасяне и
постановлението на прокурор Димитров при ОП-Пловдив от 09.01.1987г. по отношение
жалба срещу определена мярка за неотклонение „задържане под стража” във вр. с
повдигнато срещу Г. обвинение по чл.339 ал.2 НК.В редовно производство по
обжалване на мярката, същата е потвърдена с мотивирано постановление.Това
изключва възможност задържането за изтърпяването й да бъде квалифицирано за
незаконно. От събраните пред
административния орган, както и в съдебната фаза доказателства не може да се
направи обоснован извод, че от 1974г. до 1991г. Г. е бил незаконно репресиран
по причини на произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Той не е
и от кръга на лицата, посочени в чл. 9 от ЗПГРРЛ, които имат право месечна добавка
към получаваната пенсия във вр с основанието по чл.1 т.2 от закона.
Съдът дължи
произнасяне по предмета на жалбата и няма задължение да тълкува правната воля
на жалбоподателя. В предмета на искането до областен управител не попадат други
основания, освен посочените, поради което органът е дължал произнасяне по
заявеното обстоятелство. В искането не е посочена конкретна репресия, срок на
изтърпяването й, както и получено по досегашния ред обезщетение, което да бъде
приспаднато.В интерес на жалбоподателя е било да обоснове искането си с
безсъмнени факти и в съдебно производство да представи опровергаващи извода на
административният орган доказателства. На л.97 от делото се намира отговор от 02.10.2008г.
от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на
български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА по
заявление на Г. от 14.05.2008г., който не е представен на адм.орган.На
жалбоподателя е съобщено, че няма данни да е бил щатен, нещатен служител,
секретен сътрудник или обект на разработка на ДС и разузнавателните служби на
БНА.Съдържанието на отговора не води до опровергаване на наличните факти и
произтичащите от тях изводи.
Фактическият състав на
чл.2 ЗПГРРЛ включва и установяване на причините за осъждане или незаконно
задържане в поделения на МВР-те трябва да са свързани с произход, политически
убеждения или религиозни вярвания.В тежест на оспорващото лице е да установи и
докаже степента и видът на репресията. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗПГРРЛ е
изброено кои лица от посочените в чл. 1, ал. 1, т. 1 - 14 категории имат право
на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Тези
лица законът обявява за правоимащи, като им признава правото да бъдат
обезщетени за претърпените от тях репресии. За установена незаконна репресия по
чл. 1, т. 2 лицата не се обезщетяват по чл. 2, ал. 1, а съгласно разпоредбата
на чл. 9 ЗПГРРЛ получават към пенсията си месечна добавка в определените от
закона размери.Установен е самостоятелен за целта ред- чл. 9 ЗПГРРЛ, чл. 117,
ал. 1, т. 2 КСО ,чл. 118 КСО.
От приложеното
свидетелство за съдимост във вр. с доказателствата по делото за престъпления по
чл. 195, чл.339, чл.131, чл.129 следва да се приеме, че осъжданията не попадат
в изброените по законите в чл. 2 ЗПГРРЛ.
В случая е необходимо да се прави разлика между право на еднократно
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по чл. 2 ЗПГРРЛ и
получаване към пенсията или към сбора от получаваните пенсии месечна добавка по
чл. 9 от същия закон.Добавката по чл. 9 ЗПГРРЛ е за лица, които са били
незаконно репресирани заради техния произход, политически или религиозни
убеждения. Разглежданият случай не е такъв.
Предвид събраните в
съдебно производство писмени данни и безспорни факти областен управител не би
достигнал до друг извод, поради което актът следва да се приеме за достатъчно
мотивиран във вр. с конкретното искане.След като на страната са дадени указания
за процедурата и е удължен е срокът за представяне на необходими документи,
адм. орган е бил обвързан от наличните към искането доказателства.В този смисъл
не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като
заявеното правно основание във вр. с представените обосноваващи го данни, са
изключвали възможност от установяване
кое е най-благоприятното разрешение на случая.Както бе посочено, жалбоподателят
не оборва изводите, произтичащи от първоначално представените доказателства. Не
всяко осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер по смисъла на
НК съставлява основание за репресия на дееца по реда на специалния ЗПГРРЛ. При
липсата на доказателства инкриминираните деяния на жалбоподателя да са
извършени по причини свързани с произхода, политическите убеждения или
религиозните вярвания на осъденото лице, което е задължително условие за да се
признае незаконна репресия, респ. право на обезщетение, следва извод, че не са
осъществили изискванията на закона
Заповедта на областния
управител се основава на действителни факти от значение за случая, установени
въз основа на доказателства, събрани в редовно административно производство,
които имат доказателствена сила на основание чл. 171, ал. 1 АПК и пред съда.Приетите
по делото справки, извадки от информационната система на МВР и останалите писмени
доказателства не водят до извод жалбоподателят да е правоимащо лице по смисъла
на чл.1 т.2, чл.1 т.1 и чл.2 ЗПГРРЛ.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му. По изложените съображения за качеството на
жалбоподателя, съобразно данните в искането, заповедта е законосъобразна като краен резултат от проведеното
административно производство.Отделно от това, съществува възможност за подаване
на последваща молба, обоснована с друга хипотеза от закона, производството по
която е самостоятелно.
Претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е заявена
в писмено становище по същество. Специалната разпоредба на чл. 143, ал. 4 от АПК изчерпателно посочва кои разноски заплаща подателят на жалбата когато съдът
отхвърли оспорването или оспорващият оттегли оспорването и невключването в
разпоредбата на юрисконсултско възнаграждение не следва да се приема за
пропуск, а като ясно посочване точно кои разноски се поемат от подателя на
жалбата. Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК при отхвърляне на оспорването от съда той
присъжда и минимално възнаграждение за един адвокат, ако другата страна
/административния орган/ е ползвала такъв, но не присъжда юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран така
и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля жалбата на И.К.Г.,***,
против Заповед № ЗД-07-24/27.11.2008г. на Областен управител на област с
административен център гр.Пловдив.
Решението може
да се обжалва пред Върховния Административен Съд чрез Административен
съд-Пловдив, в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Административен съдия :