Решение по дело №4222/2017 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 юни 2018 г. (в сила от 4 септември 2018 г.)
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20172230104222
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 789

 

29.06.2018 г., гр. Сливен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански Х-ти състав в съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4222 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен положителен установителен, намиращ правно основание по чл. 124, ал.1от ГПК във връзка с  параграф 4К, ал.8, т.1 от ЗСПЗЗ. В исковата молба се твърди, че ищците В.Г.Б., ЕГН: ********** ***, Л.Г.Б., ЕГН: ********** *** и Р.Г.Б., ЕГН: ********** *** са внуци и законни наследници на Васил Г.Б.,***, роден на 16.01.1849 година, починал на 05.01.1937 година. Техният наследодател Васил Г.Б. притежавал недвижими имоти в землището на град Сливен в местността "Пандар Бунар". В един от имотите имало построена вилна сграда със застроена площ 36 кв.м. и друга стопанска сграда със застроена площ 19 кв.м. След смъртта на дядо им Васил Г.Б., имотите му в местността „Пандар бунар" продължили да се владеят от техния баща Г. Василев Б. с ЕГН **********,***, който починал на 06.08.2004 година.

С Решение №169 от 20.12.1995 година на Общинска служба земеделие - Сливен било признато правото на собственост на наследниците на Васил Г.Б. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти, находящи се в землището на град Сливен: 1. Лозе от 0,400 дка девета категория в местността Голям Батмиш; 2.Лозе от 2,000 дка пета категория в местността Пандар Бунар; 3.Овощна градина от 2,00 дка пета категория в местността Пандар Бунар; 4.Нива от 1,500 дка в местността Пандар Бунар. Тъй като имотите попадали в разпоредбите на §4 от ПЗР от ЗСПЗЗ, Общинска служба земеделие със същото решение отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи ( възстановими) стари реални граници на описаните по-горе имоти. Всичките им имоти, за които им е било признато право на собственост в стари реални граници в местността Пандар Бунар били съседни имоти и имали обща площ 5,500 декара.

Техният баща плащал и данъци за имота- лозе от 2 дка, който бил застроен в местността "Пандар бунар" и те винаги били считали и до момента считали, че този имот е тяхна собственост.

През 1962 година за същия имот с протокол от 8-18.11.1962 година на Комисията по ТПС на Общински народен съвет-Сливен било определено да бъде заменен с друг имот, поради отчуждаване на техния имот- лозе от 2 дка в местността "Пандар Бунар".

С писмо изх.№1570 от 20.02.1963 година ищците като наследници на Васил Г.Б. били уведомени, че с протокол №5 от 05.02.1963 година Комисията по ТПС-Сливен е отменила решението си за отчуждаването на недвижимия им имот с площ 2 декара в местността Пандар Бунар и че извършената замяна и оценка на трайни насаждения и сгради се обезсилват. Със същото писмо били уведомени, че в бъдеще можели да ползват посочения имот. Техният баща Г.Б. плащал местни данъци за имота и за построената в него сграда. Вилната сграда била построена без строителни книжа и документи, но съгласно декларация №1110 от 20.06.1978 година на техния баща му била определена от отдел Финанси на Градския народен съвет-Сливен еднократна такса в размер 112 лева, със заплащането на която се узаконявал строежа на основание действащата към него момент нормативна уредба. След смъртта на баща им, те платили и през 2005 година местните данъци за същия имот, който в данните на Дирекция „Общински приходи" се водел в местност „Партизанска чешма", но това бил същият вилен имот в местността "Пандар Бунар".

В процедурата по съставянето на помощния план и плана на новообразуваните имоти за местността "Пандар Бунар" ищците били пропуснали анкетирането, което довело до непълнота в помощния план, съответно в плана на новообразуваните имоти. Непълнотата в помощния план се изразявала в това, че за имота им не е било отразено че е тяхна собственост, не бил записан на името наследниците на Васил Г.Б.. Погрешно бил записан имота им в ПП и ПНИ като собственост на Община Сливен.

Имота им, който бил застроен с вилна сграда в местност "Пандар Бунар" се индивидуализирал като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 63338.433.10 по действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на град Сливен, одобрени със Заповед №РД-18-31 от 19.04.2006 на Изпълнителния директор на АК и има площ 2568 кв.м. по действащия кадастрален план бил отразен административен адрес гр. Сливен, м. "Батмиш", но това бил същия имот, за който им било признато право на собственост в м. "Пандар Бунар". В имота били построени две сгради: Сграда с идентификатор №67338.433.10.1 на два етажа със застроена площ 36 кв.м., начин на трайно ползване: друг вид сграда за обитаване и Сграда с идентификатор №67338.433.10.2 на един етаж със застроена площ 19 кв.м., начин на трайно ползване: селскостопанска сграда.

Другите техни имоти се индивидуализирали като поземлени имоти с идентификатори: 67338.433.9, 67338.433.4 и 67338.433.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сливен.

Ищецът Л.Г.Б. подал заявление до Кмета на Община Сливен с вх.№9400-12891 от 22.06.2017 да бъде настанен в имотите на дядо му, съгласно решението на ОСЗ. Получил в отговор Писмо от Кмета на Община Сливен изх.№9400-12891 (1) от 17.07.2017 година, с което бил уведомен, че в помощния план и в плана за новообразуваните имоти нямало данни за собствеността на техния наследодател Васил Г.Б. и можел по съдебен ред да докаже местонахождението на конкретните имоти, описани в решението на ОСЗ-Сливен.

От съда се иска да признае за установено по отношение на Община Сливен,  че към момента на изготвяне на помощния кадастрално регулационен план на местността „Пандар Бунар" град Сливен, въз основа на който е изготвен и кадастрално регулационен план за възстановените и новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № РД-01-09-01 от 17.03.2011 на Областен управител на Област- Сливен, Поземлен имот с идентификатор №67338.433.10 по кадастралната карта на град Сливен, одобрена със заповед №РД-18-31 от 19.04.2017 на Изпълнителния директор на АК с последно изменение със заповед КД-14-20-396 от 16.06.2011 на началник на СГКК Сливен, ведно с построените в имота Сграда с идентификатор №67338.433.10.1 на два етажа със застроена площ 36 кв.м., начин на трайно ползване: друг вид сграда за обитаване и Сграда с идентификатор №267338.433.10.2 на един етаж със застроена площ 19 кв.м., начин на трайно ползване: селскостопанска сграда, са собственост на В.Г.Б., Л.Г.Б. и Р.Г.Б., като наследници на Васил Г.Б.,***. Претендират се деловодни разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, писмен отговор е постъпил от Община Сливен. Предявеният иск срещу Община Сливен бил допустим, но неоснователен. Ответникът не оспорва, че ищците са наследници на Васил Г.Б., но първата фаза на реституционната процедура, описана в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи не била приключила по отношение на тях. Липсвали обективни данни за това обстоятелство. Описаните в исковата молба обстоятелства не отговаряли на действителното положение и на фактическата обстановка по делото. Община Сливен била изключителен собственик на процесния имот, тъй като го придобила по силата на влязлата в сила заповед РД - 11 - 09-01/17.03.2011г. на Областен управител на област Сливен. В регистъра на новообразуваните имоти в гр.Сливен, м-ст „Пандар бунар" - кад.райони 432, 433, 438 срещу ПИ с идентификатор 67338.433.10 като собственик била вписана Община Сливен. Прави се възражение при условията на евентуалност за изтекла в полза на Община Сливен придобивна давност по отношение на процесния имот от 5 /пет/ и повече години. Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да бъдат осъдени ищците да заплатят направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

 В съдебно заседание исковата молба се поддържа от пълномощника на ищците. Ответната страна се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който моли за отхвърляне на иска и претендира разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Ищците са законни наследници на Васил Г.Б., починал на 05.01.1937 г., и на Г. Василев Б., починал през 2004 г., което е видно от представеното по делото удостоверение за наследници. С Решение № 169 от 20.12.1995 г. на Общинска служба по Земеделие, гр. Сливен на Васил Г.Б. било признато правото на собственост върху следните земеделски земи - 1. Лозе от 0,400 дка девета категория в местността Голям Батмиш; 2.Лозе от 2,000 дка пета категория в местността Пандар Бунар; 3.Овощна градина от 2,00 дка пета категория в местността Пандар Бунар; 4.Нива от 1,500 дка в местността Пандар Бунар. Тъй като имотите попадали в разпоредбите на §4 от ПЗР от ЗСПЗЗ ОСЗ отказала да възстанови на заявителите и наследници на Васил Г.Б. правото на собственост върху тях в съществуващи ( възстановими) стари реални граници на описаните по-горе имоти. Бил съставен помощен план и план за новообразуваните имоти, които за местността „Пандар бунар” в землището на гр. Сливен били одобрени със Заповед № РД-01-09-01 на областния управител на Област Сливен.

През 1962 година за същия имот с протокол от 8-18.11.1962 година на Комисията по ТПС на Общински народен съвет-Сливен било определено да бъде заменен с друг имот, поради отчуждаване на техния имот- лозе от 2 дка в местността "Пандар Бунар".

С писмо изх.№1570 от 20.02.1963 година ищците като наследници на Васил Г.Б. били уведомени, че с протокол №5 от 05.02.1963 година Комисията по ТПС-Сливен е отменила решението си за отчуждаването на недвижимия им имот с площ 2 декара в местността Пандар Бунар и че извършената замяна и оценка на трайни насаждения и сгради се обезсилват. Със същото писмо били уведомени, че в бъдеще можели да ползват посочения имот. Видно от представените служебни бележки , съобщения и декларация за непокрити имоти техният баща Г.Б. плащал местни данъци за имота и за построената в него сграда. Вилната сграда била построена без строителни книжа и документи, но съгласно декларация №1110 от 20.06.1978 година на техния баща му била определена от отдел Финанси на Градския народен съвет-Сливен еднократна такса в размер 112 лева, със заплащането на която се узаконявал строежа на основание действащата към него момент нормативна уредба.

Видно от показанията на свидетеля Григоров, собственик на съседния имот на процесния се установява, че същите владеят процесния имот и застроените в него сгради от 40 години, като баща им бил построил сградата, като ищците най-вече посещавали имота, когато трябвало да се прибере реколтата. Посочва границите на процесния имот, върху представената му снимка извадка, като находящ се в местността „Партизанска чешма”, която била преди това наименувана „Пандар бунар”, намираща се по пътя за с. Чинтулово, където имало конна база, на юг от пътя за гр. Сливен имало бадемов масив. Пътят отляво на снимката водил към една кариера, а пътят отдясно свършвал в една борова гора. Видно от показанията на свидетеля Желязков ищците били собственици на процесния имот ведно с построената от техния баща сграда в него. Посочва, че имотът се намира по пътя за с. Чинтулово, но не може да посочи името на местността, но дава описание на сграда, построена в имота. Видно от показанията на свидетеля Банзов ищците били получили като наследство от баща си процесния имот, които се бил намирал в местността „Пандар Бунар” и посещават имота по време на прибиране на реколтата от засадените в имота овощни дървета-череши, бадеми и орехи. Имотът бил застроен и се намирал по пътя за с. Чинтулово, в близост до конна база и бадемова градина, като съседни на него били други застроени имоти във вилната зона.

От първата изготвена и приета по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че за да се установи идентичност между процесния имот и имотите описани в Решение № 169 от 20.12.1995 г. на Общинска служба по Земеделие, гр. Сливен следва да бъдат извършени геодезически измервания на място, тъй като в решението не били конкретизирани границите и местоположението на имотите, а само била конкретизирана тяхната площ. Местностите „Пандар Бунар” и „Батмиш” били различни и съседни местности, а всички имоти по плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № РД-11-09-01/17.03.2011 г. на областния управител на Област Сливен се били намирали в местността „Пандар Бунар”.

Видно от допълнителната съдебно-техническа експертиза, която вещото лице е изготвила след посещаване на процесния имот и извършване на необходимото геодезическо заснемане, изготвянето въз основа на него на комбинирана скица и на ръчна скица границите на процесният имот с  идентификатор №67338.433.10 по кадастралната карта на град Сливен, одобрена със заповед №РД-18-31 от 19.04.2017 на Изпълнителния директор на АК с последно изменение със заповед КД-14-20-396 от 16.06.2011 на началник на СГКК Сливен, ведно с построените в имота Сграда с идентификатор №67338.433.10.1 на два етажа със застроена площ 36 кв.м., начин на трайно ползване: друг вид сграда за обитаване и Сграда с идентификатор №267338.433.10.2 на един етаж със застроена площ 19 кв.м., начин на трайно ползване: селскостопанска сграда съвпадат с границите на посочения на вещото лице от ищеца Л.Г. имот, който вещото лице била заснела, намиращ се в местността „Пандар Бунар”, в землището на гр. Сливен и който имот съвпада с описаните имоти в Решение № 169 от 20.12.1995 г. на Общинска служба по Земеделие, гр. Сливен. Налице е списък с ползватели на имоти, към момента на приемането на помощния план за тези имоти видно от който като ползвател на процесния имот, който по кадастралния план на вилна зона „Запад” от 1995 г. е съвпадал с имот с пл. № 826 е записана Община Сливен.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, заключения на вещите лица и свидетелски показания, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената исковата претенция с правно основание по чл. 124, ал.1от ГПК във връзка с  параграф 4К, ал.8, т.1 от ЗСПЗЗ е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

Действително в ЗСПЗЗ е учреден ред за придобиване на право на собственост върху определен вид земеделски земи от ползватели, както и за възстановяване на това право на собствениците, при наличие на определени изисквания и спазване на предвидената административна процедура.

В случая е установено еднозначно, че  наследодателя Васил Г.Б. на ищците е бил собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти.

Установено е, че наследодателя на ищците не е участвал при изготвянето на ПНИ и не е била записан като бивш собственик на процесния имот.

Така за неговите наследници – тримата ищци, остава открита възможността, при наличие на вече влязъл в сила ПНИ, да поискат изменението му в частта относно поземлен имот с идентификатор №67338.433.10  по реда на пар. 4к ал. 8 т. 1 ЗСПЗЗ, в хипотезата на „спор за материално право“, между тях  и записаната като собственик Община Сливен, касаещ бившата собственост на техния наследодател, и едва след това – да пристъпят към процедурата по пар. 4к ал. 7, за да придобият сами правото на собственост върху новообразувания поземлен имот с идентификатор №67338.433.10.

Терените по §4 ПЗР ЗСПЗЗ са земеделски земи, които подлежат на възстановяване, но в тях попадат и места, които са били предоставени за ползване по различни актове на МС, като ЗСПЗЗ даде възможност на ползвателите да ги изкупят като заплатят на бившите собственици стойността на земята. Процесите на възстановяване и на изкупуване са вървели успоредно и се стига до положение, при което един и същ имот се признава за възстановяване и в същото време се претендира за изкупуване от ползвателя. Когато бившите собственици се позовават на решение на поземлената комисия, издадено след изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68 от 30.07.1999 г./ и има влязъл в сила план на новообразуваните имоти, производството приключва със заповед на кмета по §4,к, ал.7 ЗСПЗЗ, с която имотът или се възстановява окончателно на предишните собственици или се признава право на собственост на ползвателя поради това, че е изкупил имота по §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ. При възникване на конкуренция е налице спор за материално право, който следва да се реши от съда, дори и вече да е издадена заповед по §4, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ в полза на едните или другите претенденти. Това са случаите когато бившите собственици оспорват проведеното от ползвателите изкупуване или обратното- когато ползватели, които са изкупили имота, оспорват възстановяването на същия имот в полза на първоначалните собственици. По повод на такава конкуренция е създадена трайна практика на ВКС, която сочи, че споровете се решават по съдебен ред с предявяване на установителен иск, решението по който ще бъде основание за издаване на нова заповед или за изменение на плана на новообразуваните имоти. Правната квалификация на иска е по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с §4к, ал.8, т.1, пр.2 ПЗР ЗСПЗЗ и определянето й е задължение на съда по точното приложение на закона. Предмет на доказване е наличието на материалноправните предпоставки за възникване на правото на собственост, което пък е обусловено от разрешаване на спора дали са били налице предпоставките на §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ за изкупуване на имота от страна на ответниците. Така в р.№ 588/ 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1350/ 2009г. на ВКС, І г.о. се приема, че искът по §4к, ал.8, т.1, пр.2 ПЗР ЗСПЗЗ е установителен иск за собственост, като осъдителният петитум се явява преждевременно предявен при положение, че ищците не разполагат със заповед за възстановяване на имота. В същия смисъл е и р.№ 342/ 21.04.2009 г., постановено по гр.д.№ 1221/ 2008г. на ВКС,І г.о.

Издаденото решение за признаване правото за възстановяване обосновава легитимното очакване на ищците да придобият собственост и правото им да го защитят по съдебен ред, а приемането на такива искове за недопустими е признато от ЕСПЧ като нарушение на чл.1 от Протокол 1 към КЗПЧОС по дело № 41661/05 г.

Действително съществува и съдебна практика, според която за ищци с признато право за възстановяване, средството за защитата срещу ползватели, позоваващи се на изкупуване по §4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, е предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, с уважаването на който, като се отрекат правата на ползвателите, и въз основа на признатото на ищците право за възстановяване, ще се издаде заповед за окончателно възстановяване на имота в полза на бившите собственици. Независимо от това обаче, когато исковата молба се основава не на прякото отричане на правата на ответниците- ползватели, а има за предмет защита на правото на ищците за възстановяване, следва да се приеме в съответствие с цитираната съдебна практика по приложението на §4к, ал.8, т.1 ПЗР ЗСПЗЗ, настоящият иск е допустим като положителен такъв, а не се касае за отрицателен установителен иск.

Възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ настъпва след изпълнение на предвидената в този закон и правилника за приложението му административна процедура. Тя приключва с постановяване на решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ или решение по чл.27 ППЗСПЗЗ, в зависимост от това дали възстановяването на собствеността е в съществуващи/ възстановими/ стари реални граници или в нови граници с план за зезмеразделяне, и със заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато се възстановява собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, след изменението на чл. 14, ал.1,т.3 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 68/ 99 г. Тези административни актове имат конститутивно действие и легитимират лицата, в полза на които са издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти. До приключване на реституционното производство бившите собственици на земеделски имоти не разполагат с правен способ да се противопоставят на владението, упражнявано от трети лица върху заявените за възстановяване имоти. Тъй като материалноправната им легитимация на собственици формално е предпоставена от влязъл в сила позитивен реституционен акт, преди приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността те не могат да защитят правата си чрез предявяване на положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск, чрез който да спрат течението на придобивната давност. Това разбиране е в основата на трайно установената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, с която се приема, че началният момент на придобивната давност за имоти, за които към момента на влизане в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ/ 22.11.1997 г./ реституционното производство по ЗСПЗЗ не е приключило, съвпада с датата на постановяване на административния акт за възстановяване на имота.

В хипотезата на възстановяване на собственост върху земеделски земи, попадащи върху терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, началният момент на придобивната давност срещу заявилите искане за реституция собственици, може да бъде различен в зависимост от това дали за възстановяване на собствеността, съответно за придобиването на имота от ползватели, е необходимо издаване на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива са случаите, в които правото на собственост се възстановява при действието на чл. 14, ал.3, т.1 ЗСПЗЗ в редакция след изменението в ДВ бр.68/ 1999 г., а придобиването на право на собственост от ползвателите е при условията на § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. След влизане в сила на плана на новообразуваните имоти правоимащите по § 4а или 4 б ПЗР на ЗСПЗЗ отправят искане за оценка на предоставения за ползване имот и ако в определения в закона срок след влизане в сила на оценката на земята заплатят определената сума, кметът на общината издава заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ на името на ползвателя за придобиване на новообразувания имот. Тази заповед слага край на административното производство по възстановяване на собствеността, тъй като реализирането на правата на ползвателите по § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ изключва възстановяването на собствеността на бившите собственици върху придобития имот и съответно - издаването на заповед за възстановяване в тяхно лице. В тази хипотеза, ако правото на собственост на ползвателите бъде оспорено от бившите собственици поради това, че не са били налице предпоставките на § 4а или 4 б за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, ползвателите биха могли да се позовавават на придобивна давност от датата на заповедта на кмета по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като до завършване на административното производство по възстановяване на собствеността, давност не тече. В останалите случаи, когато правото на собственост е било възстановено с решение на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/, съгласно чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ преди изменението в ДВ бр. 68/99 г. или правото на ползване е било трансформирано при условията на § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост по реда и в сроковете по § 5/ изм./ ПЗР на ППЗСПЗЗ, § 30 от ПЗР на ПМС № 121/ 25.07.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ или § 61 и 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, не е необходимо издаването на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на имота на бившите собственици, съответно за придобиване от ползвателите, тъй като юридическия състав, от който произтича правото им на собственост, е бил завършен преди влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, а планът само отразява вече придобитите права. В тази хипотеза придобивната давност започва да тече от момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, тъй като с него се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които е придобито, съответно възстановено, т.е. индивидуализира се обекта на собственост като конкретна вещ, върху която това право може да бъде упражнявано, което е условие решението за възстановяване, съответно заповедта на придобиване на собственост от ползвателите, да породи конститутивно действие. В случая правото на собственост е било възстановено с решение на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/, съгласно чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ преди изменението в ДВ бр. 68/99 г. и давността в полза на ползвателите би следвало да започне да тече от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти одобрен със Заповед № РД-01-09-01 от 17.03.2011 на Областен управител на Област- Сливен. Община Сливен в качеството си на ползвател, обаче не успя да докаже своето възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност върху процесния имот, тъй като не представи доказателства за упражняването на фактическа власт върху него с намерение да го свои за период от 5 години от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти.

 Спорно в казуса е наличието на допусната грешка в помощния КРП, изработен съгл.  §4к, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, а оттам и в КРП на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № РД-01-09-01 от 17.03.2011 на Областен управител на Област- Сливен, а именно заснемане на имота на наследодателя на тримата ищци, като собственост на ответната община, посочена като ползвател на имота в списъка с ползвателите изготвен към помощния план. Помощният план за земите, предоставени за ползване на гражданите въз основа на актове по §4 ЗСПЗЗ съдържа данни, както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС / §4, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28 ППЗСПЗЗ. За установяване границите на имотите преди образуването на ТКЗС и ДЗС, могат да се ползват всички иформационни източници - аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове и т.н., а при липса на информация в тези източници данните се набират с анкети при условията и реда на чл. 18б, ал.2 ППЗСПЗЗ.

 В конкретния случай не се спори, че ищците, като наследници на  Васил Г.Б. не са се явили на анкетирането за установяване границите на имота им.

 В хода на процеса безспорно се установи идентичност на имота / по неговите външни граници/, описан в Решение № 169 от 20.12.1992 г. на Общинска служба Земеделие-гр. Сливен, върху който е била възстановена собствеността на наследодателя на тримата ищци с имот с кад. № 826  по плана от 1995 г., както и с поземлен имот с идентификатор №67338.433.10 по кадастралната карта на град Сливен, одобрена със заповед №РД-18-31 от 19.04.2017 на Изпълнителния директор на АК с последно изменение със заповед КД-14-20-396 от 16.06.2011 на началник на СГКК Сливен.

По правилата на процеса съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК следва на ищците да се присъдят претендираните разноски по делото, които са в размер на1213,62 лева. Неоснователно е възражението направено от процесуалния представител на ответната община за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е уговорено в минималния размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ръководен от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между ищците В.Г.Б., ЕГН: ********** ***, Л.Г.Б., ЕГН: ********** *** и Р.Г.Б., ЕГН: ********** *** и ответната Община Сливен с ЕИК *********, че  към момента на изготвяне на помощния кадастрално регулационен план на местността „Пандар Бунар" град Сливен, въз основа на който е изготвен и кадастрално регулационен план за възстановените и новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № РД-01-09-01 от 17.03.2011 на Областен управител на Област- Сливен, Поземлен имот с идентификатор №67338.433.10 по кадастралната карта на град Сливен, одобрена със заповед №РД-18-31 от 19.04.2017 на Изпълнителния директор на АК с последно изменение със заповед КД-14-20-396 от 16.06.2011 на началник на СГКК Сливен, ведно с построените в имота Сграда с идентификатор №67338.433.10.1 на два етажа със застроена площ 36 кв.м., начин на трайно ползване: друг вид сграда за обитаване и Сграда с идентификатор №267338.433.10.2 на един етаж със застроена площ 19 кв.м., начин на трайно ползване: селскостопанска сграда, са собственост на В.Г.Б., Л.Г.Б. и Р.Г.Б., като наследници на Васил Г.Б.,*** с ЕИК ********* и адрес гр.Сливен, бул."Цар Освободител" № 1 ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Б., ЕГН: ********** ***, Л.Г.Б., ЕГН: ********** *** и Р.Г.Б., ЕГН: ********** *** сумата от 1213,62 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: