Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
8 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №44 от 10.05.2012 година, постановено по ГР.Д.№115 по описа за 2011 година на Горнооряховски районен съд, е: осъдено "Я.Т., ЕИК -...., със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул.”И. М.” №.., да заплати на Е. П. Г., ЕГН-*, с адрес гр. Г. О., ул.”С. К. Б. І”, №...., сумата 7721.90 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди - болки и страдания от трудова злополука, настъпила на 09.01.2010 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковите претенции до окончателното изплащане; отхвърлен иска за разликата от уважения размер от 7721.90 лв., до пълния претендиран размер 8000 лв., като неоснователен; отхвърлен и иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 867.68 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 09.01.2010 година до 26.01.2011 година, като неоснователен; присъдени разноски в полза на двете страни, съобразно с уважената и отхвърлена част от исковите претенции. Постъпила е в законоустановения срок въззивна жалба, подадена от „Я. Т.”. Обжалва се решението в осъдителната му част. Заето е становище, че решението в обжалвана част е неправилно. Изложени са доводи във връзка със становището. Направено е искане да бъде отменено решението в обжалваната му част, като бъдат отхвърлени исковите претенции или да бъде намален размерът на обезщетението. Претендират се разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба. Заето е становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението в обжалваната част правилно и законосъобразно. Изложени са доводи във връзка със становището. Направено е искане да бъде потвърдено решението в обжалваната част. Претендират се разноски. Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо в обжалвана част. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението в обжалвана част. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Налице е процесуалната легитимация на страните. При регламентиране на имуществената отговорност по чл.200 - чл.202 от КТ законодателят изрично е посочил кои са субектите на правоотношението, възникващо от трудова злополука или професионално заболяване. Имуществена отговорност носи работодателят. Обезщетението се дължи на пострадалия /работник или служител/ или неговите наследници. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и на процеса съдът следи служебно при всяко положение на висящ исков процес. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд приема решението за правилно. Въззивният съд стига до същия краен извод, до който е стигнал и първоинстанционният съд – за основателност и доказаност на исковата претенция в присъдения от районния съд размер. Съображенията за този извод са следните: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са предявени обективно кумулативно съединени искови В.ГР.Д.№.../..... г. ВТОС претенции с правно основание: обуславящата - чл.200, ал.1 и ал.3 от КТ, във вр. с чл.52 от ЗЗД, във вр. с чл.212 от КТ; обусловената - чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.212 от КТ. Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват чрез тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: По отношение на обуславящата искова претенция. По делото са установени всички кумулативно изискуеми се елемента от сложния фактически състав, визиран с разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, за възникване имуществената отговорност на ответника, а именно: -валидно трудово правоотношение между ищцата и ответника; -настъпили неимуществени вреди от трудова злополука, причинила временна нетрудоспособност на ищцата. Горните обстоятелства са установени чрез събраните по делото писмени доказателства, чрез заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство две съдебни експертизи - автотехническа и медицинска, и чрез депозираните в първоинстанционното производство свидетелски показания. Злополуката е призната за трудова по предвидения от закона ред – чл.55 и сл. от КСО. Тези доказателства са обсъдени от районния съд и както се посочи по-горе въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд и счита, че не е необходимо да ги възпроизвежда отново. За работодателя не възниква имуществена отговорност по чл.200, ал.1 от КТ при наличие на юридическия факт, визиран в чл.201, ал.1 от КТ - ако увреждането е причинено умишлено от пострадалия. Отговорността на работодателя може да бъде намалена при наличие на юридическия факт, визиран в чл.201, ал.2 от КТ - ако пострадалият е допринесъл за увреждането, като е допуснал „груба небрежност”. Тежестта на доказване формата на вината лежи върху работодателя. Това са факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, поради което следва ответникът да ги докаже, за да се освободи от имуществена отговорност или за да бъде намалено обезщетението, което дължи. Съгласно трайно установената съдебна практика „груба небрежност” е налице, когато работникът е съзнавал, че може да настъпят вредоносни последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати. По делото не са събрани доказателства, установяващи обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, че ищцата е действала „умишлено” или при „груба небрежност” - да е предвиждала последиците, но да се е надявала, че те няма да настъпят. От установените по делото обстоятелства, включително твърдяните от ответната страна обстоятелства, изложени във въззивната жалба, като съпричиняване, водещо до намаляване размера на дължимото обезщетение, най-много би могло само да се направи извод, че ищцата е действала при „несъзнавана небрежност” - не е предвиждала настъпилите последици, но е могла да ги предвиди. При „несъзнавана небрежност” намаляване на обезщетението е недопустимо. Намаляване на обезщетението е недопустимои при обективно съпричиняване на злополуката от страна на пострадалия работник или служител. Дори пострадалият работник или служител обективно да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, без наличие на вина от негова страна, това обстоятелство не е юридически факт, обосноваващ намаляване на имуществената отговорност на работодателя. Това е и една от съществените разлики на имуществената отговорност на работодателя, регламентирана с разпоредбите на чл.200 и чл.201 от КТ, с деликтната отговорност, регламентирана с разпоредбите на чл.45 и сл. от ЗЗД. При деликтната отговорност е достатъчно пострадалият обективно да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като са ирелевантни за съпричиняването по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД наличие на вина от страна на пострадалия или нейната форма. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД във всеки конкретен случай съдът следва да обсъди дали са установени по делото обстоятелствата, от които да се направи извод за съпричиняване от страна на увредения и за степента на съпричиняването. Тези обстоятелства следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението за причинени имуществени и неимуществени вреди. При отговорността по чл.200 от КТ самопри наличие на „груба небрежност”, в посочения по-горе смисъл, е допустимо намаляване на дължимото обезщетение. В.ГР.Д.№..../.... г. ВТОС Изложеното обосновава и извод, че „случайното събитие” също не може да се отрази върху размера на дължимото обезщетение. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.200, ал.2 от КТ. С нея е регламентирана имуществената отговорност на работодателя и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила. Ирелевантни по отношение на имуществената отговорност на работодателя са и обстоятелствата кой е причинил увреждането и дали има вина за това. Аргумент чл.200, ал.1 от КТ - работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. С оглед на изложеното ответникът дължи обезщетение на ищцата в пълен размер, отговарящ на действително причинените вреди. По изложените съображения оплакванията във въззивната жалба в обсъдената по-горе насока са неоснователни. Размерът на обезщетението при причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Аргумент разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, приложима на основание препращащата норма на чл.212 от КТ. В настоящия казус са засегнати, като неимуществена ценност, здравето и психиката на ищцата. Съдът като се съобрази с посочената правна норма и със задължителната практика на ВС относно задължителното обсъждане на обективните обстоятелствата, установени по делото, и тяхната оценка - П №4/68 година, намира следното: Установените по делото чрез заключението на вещите лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционото производство две съдебни експертизи - автотехническа и медицинска, с уточненията, направени от вещите лица в съдебните заседания, чрез депозираните в първоинстанционото производство свидетелски показания и чрез приетите в първоинстанционото производство писмени доказателства обстоятелства, обосновават извода на съда за размера на дължимото обезщетение, отговарящ на действително причинените неимуществени вреди, като въззивната инстанция приема размера, определен от първоинстанционния съд. Обстоятелствата, обосноваващи извода на съда за определяне на размера на дължимото обезщетение, отговарящ на действително причинените неимуществени вреди, са: видът, характерът и степента на констатираните увреждания; начинът на причиняването им; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; обстоятелството, че причиненото увреждане е оставило трайна, негативна последици в психиката на пострадалата; причинените трайни и непоправими увреждания. Както се подчерта посочените обстоятелства са установени чрез писмените доказателства, чрез заключенията на вещите лица и чрез депозираните свидетелски показания. Тези обстоятелства подробно, конкретно са описани от районния съд. Въззивният съд счита, че не е необходимо да ги възпроизвежда отново. Тези обстоятелстваопределят вида на засегната неимуществена ценност и степента на нейното засягане /конкретността на случая/, те определят действително причинените вредии обосновават извода на съда относно размера на дължимото обезщетение. Настоящият състав считÓ, че приетият от районния съд размер е справедлив и напълно отговаря на действително причинените увреждания, болки и страдания, на техния вид и степен на засягане. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.3 и ал.4 от КТ дължимото обезщетение следва да бъде намалено както с размера на обезщетението по общественото осигуряване, така и с получените суми по сключени договори за застраховане на работниците и служителите. Едва след определяне паричния еквивалент на действително причинените неимуществени вреди – т.е. размера на обезщетението, което е приел за установено по основание, справедливо по размер и дължимо от работодателя, съдът може да го намали с получените от ищцата обезщетения по общественото осигуряване и получените суми по сключени договори за застраховане. И едва след това да направи съпоставка с размера на предявената искова претенция и да направи извод за основателност или не на исковата претенция по размер. С оглед на изложеното оплакванията, изложени във въззивната жалба в обсъдената насока, са неоснователни. Освен това с допълнителна молба-л.41от първоинстанционното производство, ищцовата страна е уточнила, че размерът на исковата претенция е съобразен с полученото от нея обезщетение от общественото осигуряване. При заплащане на обезщетение от „застраховател” преди формиране на сила на присъдено нещо по отношение на вида и характера на действително причинените неимуществени вреди и по отношение на размера на дължимото обезщетение за действително причинените неимуществени вреди, единствената последица е посочената по-горе, а именно: Полученатасума от застрахования следва да бъде приспадната от определения от съда размер на дължимото обезщетение за действително причинените неимуществено вреди. С оглед на горното задължителната застраховка на работниците и служителите, по сключен договор за застраховка от работодателя, не е юридически факт, освобождаващ работодателя от имуществената отговорност, регламентирана с разпоредбите на чл.200-чл.202 от КТ.Поради което твърденията на процесуалния представител на ответника в тази насока са неоснователни. В.ГР.Д.№..../..... г. ВТОС За да бъде намалено дължимото обезщетение е необходимо да бъде установено по делото, че пострадалият е ”получил” суми по сключените договори за застраховка, трябва да е установен и размерът на получените суми, като тежестта на доказване лежи върху работодателя. По делото не са събрани доказателства, установяващи посочените обстоятелства. С оглед на изложеното в настоящия казус паричният еквивалент на действително причинените неимуществени вреди, размерът на обезщетението, което е прието за установено по основание, справедливо по размер и дължимо от работодателя, следва да бъденамалено САМО с получените от ищцата обезщетения по общественото осигуряване. По изложените съображения обуславящата искова претенция е основателна и доказана в присъдения от първоинстанционния съд размер и следва да бъде уважен в този размер. По отношение на обусловената искова претенция. Поради основателността на обуславящата искова претенция и обусловената е основателна. Има възникнало и съществуващо парично задължение, чието изпълнение е забавено. С оглед на което и предявената обусловена искова претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена, считано от предявяване на исковите претенции до окончателното им изплащане. В частта относно основателността на претенцията за обезщетение за забавено плащане на парично задължение, считано от увреждането до предявяване на исковата претенция, решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила. Поради което въззивният съд не само не дължи произнасяне, но е процедурно недопустимо да излага съображения относно дължимостта на тази претенция. Освен изложените по-горе изводи съдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито правни констатации, освен фактическите, както се посочи при обсъждане на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също изцяло приема за свои. Установените по делото факти, които районният съд е обстойно е обсъдил в мотивите си, обосновават извод за основателност и доказаност на исковата претенция в присъдения от първоинстанционния съд размер. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи крайния му извод. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд е валидно, и в обжалваната част допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателят-ответник дължи на ищцата направените разноски за въззивното производство в размер на 560 лв. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №.... от ..... година, постановено по ГР.Д.№.... по описа за .... година на Г. районен съд, в обжалвана част. ОСЪЖДА „Я. Т.” , ЕИК-...., със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул.”И. М.” №..., да заплати на Е. П. Г., ЕГН-*, с адрес гр. Г. О., ул.”С. К. Б. І”, №...., направените разноски във въззивната инстанция в размер на 560 лв. /петстотин и шестдесет лева/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ:____________ ЧЛЕНОВЕ: 1. ______________ 2. _______________ |