Р Е Ш Е Н И Е
№………./ .11.2016г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Г.С.,
като разгледа
докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 1695 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба вх. № 2769/22.06.2016г. на „К. Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Бозвелийско, община Провадия, ул. „39-та“ №1,
представлявано от управителя Н.К.Д., чрез процесуалния му представител адв. С.П. от ВАК, срещу решение № 101/26.05.2016г.,
постановено по гр.дело № 869/2015г. на Районен съд - Провадия, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на Я.М.А., ЕГН ********** ***,
сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на
16.11.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2013
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.200, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят намира обжалваното
решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Намира
за неправилна преценката на първоинстанционния съд за
липса на предпоставките на чл.202, ал.2 от КТ. Счита за неправилно становището
на съда, че грубата небрежност по цитираната разпоредба от КТ съответства на
съзнавана небрежност по чл.11, ал.3 от НК. Освен това намира за неправилен
извода на съда, че работодателят не е предал на пострадалия работник сумата от
1500 лв. като обезщетение за претърпяната трудова злополука. Намира, че
трудовата злополука е настъпила по вина на въззиваемия,
който е действал при грубо нарушение на изискванията за безопасност и е проявил
груба небрежност. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло иска, в
условията на евентуалност размерът на опеделеното
обезщетение да се намали с процента на съпричиняване
на вредите и със сумата от 1500 лв., която въззиваемият
е получил от въззивното дружество като компенсация за
претърпените вреди. Претендират се и направените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в което е изразено становище
за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, а последното за
правилно и законосъобразно. Намира, че е допусната небрежност при настъпването
на трудовата злополука, но тя не е груба, а действията му са били насочени към
по-бързо приключване на работата. Моли се за потвърждаване на решението и за
присъждане на направените пред въззивната инстанция
съдебно – деловодни разноски.
Решението
на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.
236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от
представените писмени доказателства се установява, че страните са били в
трудово правоотношение от 02.07.2013г., по силата на което Я.М.А. е изпълнявал
длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ в предприятието
на „К. Транс“ ЕООД,
както и че със заповед № 9/13.03.2014г. трудовият договор е прекратен на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие.
От представените декларация за
трудова злополука и разпореждане № 251 от 03.12.2013г. на НОИ, РУ „Социално
осигуряване“ – Варна е видно, че на 16.11.2013г. през работно време и при
слизане от полуремаркето на товарен автомобил след
прехвърляне на брезента в задната му част, Я.А. е затиснал четвърти пръст на
лявата си ръка, което е довело до ампутация на дистална
фаланга на същия пръст. Декларираната злополука е приета за трудова по смисъла
на чл.55, ал.1 от КСО.
От епикризи,
изходяща от МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД се установява, че на 17.11.2013г. е
извършено оперативно отстраняване на дистална фаланга
на четвърти пръст в ляво и е извършена локална кожна пластика между трети и
четвърти пръсти, а на 18.12.2013г. е постъпил за ревизия на пластиката. От
представените болнични листи е видно, че въззиваемият
е бил временно нетрудоспособен през периода от 16.11.2013г. до 11.03.2014г.
По делото са приобщени като
доказателства Правилник за вътрешния ред, длъжностна характеристика на длъжността „шофьор на товарен автомобил“ и
книга за начален инструктаж в „К. Транс“ ЕООД. Видно от гл.V на Правилника всеки работник при
постъпване на работа преминавал начален инструктаж за здравословни и безопасни
условия на труд, работникът бил длъжен да изпълнява задълженията си качествено
и в срок, да използва правилно и съгласно инструкциите транспортните средства и
личните предпазни средства. Съобразно длъжностната характеристика част от
основните задължения на шофьора били да проверява техническото състояние на
всички възли и агрегати, работа на двигателя, спирачките, наличността на
инструментите и маркировката на автомобила, закрепването на товара. От
необходимата компетентност за изпълнение на длъжността била да знае
устройството и принципите на действие и техническите изисквания за правилна
експлоатация на поверения му автомобил. На ищеца е проведен начален инструктаж
на 02.07.2013г.
Пред първоинстанционния
съд е изслушано заключението на вещото лице д-р Р. М. по проведената съдебно –
медицинска експертиза, което потвърждава описаното в медицинската документация
и настъпилата ампутация на крайната фаланга на четвърти пръст на лява ръка,
обусловила трайно затруднение във функцията на ръката за 32 дни и скъсяване на
дължината на пръста, затрудняващо върховия захват с
пръста завинаги. Според експерта болките и страданията са били много силни. Оперативната намеса, изразяваща се в
имплантиране на несвободна кожна пластика взета от лява предмишница,
е довела до обездвижване на 3-ти и 4-ти пръст на лявата ръка за период от 32
дни, след което пръстите са отделени, раните оздравели. Според вещото лице,
около 85% от силата на обхвата на пръста е възстановена, запазена е дължината
на пръста до крайната фаланга.
Според заключението
на вещото лице Г. М. по проведената съдебно – психологична експертиза, в
резултат на трудовата злополука, лечението и възстановителния период А. е бил в
състояние на остър стрес, понесъл е болки, страдания, хирургични интервенции,
приемал е медикаменти и упойки. След 6 месеца се отбелязват моменти на
посттравматичен стрес. Претърпеният инцидент и лечение са се отразили негативно
на ищеца, засегнати били физически, здравни, естетически, социални, трудови
аспекти на личността му, изпитвал е страхове вследствие на травмата,
преживяване на загуба на контрол над живота си. Към момента на провеждане на
експертизата се установило социална дезадаптация и
начало на възстановяване от състоянието на остър стрес, все още не били
преодолени физическото ощетяване и морални терзания. Пълно възстановяване на
ищеца от психологична гледна точка след инцидента би могло да настъпи в далечно
бъдеще. Според обясненията на вещото лице в съдебно заседание върху психиката
на пострадалия се отразяват и последиците от претърпяната травма, тъй като той
бил глава на семейство - издържал съпруга, деца, майка му била без доход, баща
му бил инвалид, имал е кредити, самият се чувства върнат много назад, блокиран
в мъжката си функция да издържа и да отговаря за толкова хора. До месец май
2014г., когато си намира нова работа, не е можел да бъде пълноценен. С оглед на
периода който е изминал и хипохондричната фиксация на пострадалия върху загубата на пръста, непълноцеността, социалните изменения, естетическите
аспекти, с оглед неговата личност доказва, че в момента на провеждане на
изследването ищецът още не бил преодолял тази криза, което щяло да отнеме
години.
Според заключението
на вещото лице инж. Г. Д. по проведената съдебно – автотехническа
експертиза, на 16.11.2013г. ищецът е управлявал камион с ремарке с ерг.№ В 0937
ЕС. В случай, че се налага качване върху ремаркето за опъване на брезента това
следвало да се извършва от предназначеното затова място в предната част на
ремаркето – стационарна платформа. Опъването на брезента следвало да се извърши
оттам, чрез приспособление тип манивела за развиване на брезента по цялата
горна част на ремаркето, задната част не била предназначена за опъване на
брезента и качването там било опасно, тъй като нямало място за качване,
стъпване и захващане. Металните куки на задната стена на ремаркето не били
предназначени за хващане при качване. В комплекта на ремаркето имало метална
кука, която служила за достигане до високите части на ремаркето и за
освобождаване на колани. Височината на ремаркето от земята до горния му ръб в
предната част била 3,40 метра, а в задната част 3,35 метра.
Според приетата по
делото СТЕ, изготвена от вещо лице Б. А., ако ластиците за закрепване на
задната част на брезента били закачени под задния покривен брезент и краищата
им са видими единствения начин за тяхното измъкване бил чрез кука, която била
предвидена затова. В случай, че краищата на ластиците не се виждат имало 2
възможни безопасни начина на действия: при единия шофьорът е следвало да се
качи от платформата, намираща се в предната част на ремаркето и посредством
манивелата да се опита да освободи ластиците; вторият бил като от платформата
се качи върху ремаркето на покривния брезент и да отиде до задния му край и от
там да се опита да освободи ластиците.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Г. Й. А. /съпруга на ищеца/, Н. В. А.
/без родство и дела със страните/ и Д. К.Д. /брат на едноличния собственик на
ответното дружество/.
Св. А. е съпруга на ищеца и излага,
че на 16.11.2013г. е посетила ищеца в болницата. Той бил в шок и тя останала да
се грижи за него. След изписването от болницата, съпругът й имал силни болки,
не можел да спи от болка, пиел болкоуспокоителни, не
можел да се обслужва сам. Станал агресивен спрямо децата си и се наложило за
тях да се грижат родителите й, били финансово затруднени. След четири месеца
болките отшумели. От април – май 2014 година ищецът работел, като шофьор на бетоновоз. Около четири - пет месеца след инцидента
управителят на ответното дружество Н.Д. дал на ищеца 1500 лева, за да плати
административен акт, издаден по време на ТПО с ответното дружество и във връзка
с камиона, който е управлявал.
Св. Алексиев е
пряк очевидец на инцидента с ищеца на 16.11.2013г. Излага, че след като камиона
на ищецът бил натоварен, той го завил с брезент, но в задната част на ремаркето
се бил закачил някъде ластика за опъването на брезента. Ищецът минал отзад и
започнал да подскача, за да го достигне с ръка. Бил с ръкавици и по чехли. С
лявата си ръка се бил хванал за скобата в задната част на ремаркето, а с
дясната се мъчел да хване ластика, но увиснал на ремаркето и паднал. Чехълът му
хвръкнал на една страна, ръкавицата останала закачена на скобата на ремаркето и
свидетелят видял, че от ръката на ищеца течало кръв. В последствие видял, че
част от пръста на лявата ръка на ищеца липсвала и била останала в ръкавицата.
Ищецът имал кука в камиона, с която можел да издърпа ластика, който се бил
закачил, но не я използвал.
Св. Д. излага начина, по който се
провеждат първоначалните и периодичните инструктажи на шофьорите във
дружеството, както и какво е задължителното и предоставено им работно
облекло.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Между
страните не се спори относно наличието на трудово правоотношение помежду им,
както и факта на настъпване на трудова злополука по време на съществуване на
правоотношението. От приетото и събрано като писмено доказателство разпореждане
на НОИ се установява наличието на необходимите елементи от фактическия състав
на трудовата злополука, съобразно чл.55, ал.1 от КСО, а именно: внезапен и
травматичен характер на увреждането, получено по време на работа, резултата от
увреждането, изразяващ се във временна нетрудоспособност и причинната връзка
между резултата и извършваната работа. Отразените в разпореждането
обстоятелства, мотивирали длъжностното лице да приеме злополуката за трудова,
не са оспорени от работодателя, поради което съдът приема посочените факти за
установени.
Съгласно чл.200, ал.1 от КТ, работодателят отговаря имуществено за
причинените вреди от трудова злополука или професионално заболяване, довели до
временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя и
неговата отговорност е обективна, безвиновна и
независеща от това, дали негов орган или друг работник имат вина за
настъпването на вредите. На репарация подлежат понесените имуществени и
неимуществени вреди, вкл. и пропуснатата полза.
В настоящия
случай безспорно се установи, че в резултат на злополуката, настъпила по време
на работа, ищецът е претърпял телесно увреждане, обусловило временно
разстройство на здравето, поради което съдът намира за доказани всички
предпоставки за възникването на имуществената отговорност на работодателя за
обезщетяване на вреди от трудова злополука. Установи
се, че от претърпяното телесно увреждане въззиваемият
е претърпял хиругически интервенции, а в продължение
на повече от месец силни болки, налагащи прием на обезболяващи. Претърпяната
телесна травма е дала негативно отражение върху психическото състояние на въззиваемия. Към датата на злополуката същият е бил
29-годишен, баща на две деца и глава на семейство, което е издържал, подпомагал
е и възрастните си родители. Неспособността да получава доход, съразмерен на
нуждите на семейството му, е допринесла за преживяването на допълнителни
психически страдания. Дълго време бил в състояние на силен и на посттравматичен
стрес, който не е преодолян и до този момент. Съдът, след като съобрази
тежестта на претърпените физически и психически болки и страдания от
пострадалия, вида и характера на увреждането, липсата на благоприятна
перспектива за лечение и младата му възраст, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съобразно обичайната съдебна практика, по справедливост определя размер
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди в размер на 8000 лева.
Настоящият съдебен състав намира възражението на въззиваемото дружество за съпричиняване
за недоказано. От събрания доказателствен материал не
се установява ищецът да е
допринесъл за настъпването на трудовата злополука, проявявайки груба
небрежност. Правната теория и съдебната практика
приемат, че груба небрежност е налице, когато работникът е съзнавал, че може да
настъпят вредоносните последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати.
Тази небрежност е неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия. В тежест на
работодателят е да установи, че е извършвал работата при липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила
за безопасност. Когато трудовата злополука е
настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е
проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност
при работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба
небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че
определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му
/така Решение № 60 от
5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Светла Цачева, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
В конкретния случай
от изслушаните заключения на вещите лица Д. и А. се установи, че при нужда от
опъване на брезента, качването на ремаркето следва да се извърши от предната
част, в която има стационарна платформа и посредством манивелата да се опита да
освободи ластиците, или да се качи върху ремаркето на покривния брезент и да
отиде до задния му край и от там да се опита да ги освободи. Качването от
задната част е опасно, тъй като няма място за качване, стъпване и захващане, а
металните куки на задната стена на ремаркето не са предназначени за хващане при
качване. Освен това в комплекта на ремаркето има метална кука, която служи за
достигане до високите части на ремаркето и за освобождаване на колани/ластици,
ако краищата им са видими. От събраните гласни доказателства се установи, че на
16.11.2013г. въззиваемият се е хванал с лявата ръка
за скобата в задната част на ремаркето, а с дясната ръка се е опитвал да хване
ластика подскачайки. Свидетелят Алексиев сочи, че принципът е коланите и
ластиците да се издърпват с кука, но някои по-високи шофьори ги хващали с ръце,
така че всеки практикувал различно. От посочената установеност настоящият
съдебен състав намира, че въззиваемият е допуснал
нарушение на правилата за безопасност, но същото не може да се квалифицира като
груба небрежност, доколкото начинът, по който е процедирал в деня на
злополуката не е изолирана практика. Освен това, въззивникът
не ангажира убедителни доказателства за проведен на пострадалия точен
инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа.
Представените писмени доказателства не съдържат конкретно разписани правила, а
показанията на св. Д. са за начина, по който следва да се извършват
инструктажите на шофьорите, но не дават основание да се приеме, че точно такива
са проведени и на въззиваемия. Липсват доказателства,
които да обусловят извод за наличието на съзнание у ищеца за настъпването на
вредите и увереност, че същите ще бъдат предотвратени, поради което
отговорността на работодателя не следва да бъде намалявана на осн. чл. 201, ал. 2 от КТ.
Като неоснователно се преценя и следващото възражение на въззивника за приспадане на сумата от 1500 лв. от
определеното обезщетение. Същият не е ангажирал валидни доказателства за
доброволно обезщетяване на въззиваемия за преживените
от него неимуществени вреди с посочената сума. Напротив, от показанията на св.
А. се установява, че сумата от 1500 лв. е предоставена на съпруга й за
заплащане на наложена имуществена санкция по административен акт.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата
страна сторените разноски пред въззивната инстанция в
размер на 800 лв. и изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
срещу решение № 101/26.05.2016г., постановено по гр.дело № 869/2015г.
на Районен съд - Провадия, с което „К. Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Бозвелийско, община Провадия, ул. „39-та“ №1, представлявано от управителя Н.К.Д.
е осъдено да заплати на Я.М.А., ЕГН **********
***, сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на
16.11.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2013
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.200, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „К. Транс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Бозвелийско, община Провадия,
ул. „39-та“ №1, представлявано от управителя Н.К.Д. да заплати на Я.М.А., ЕГН ********** *** сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща
направени разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.