Р Е Ш
Е Н И Е
№ 53
гр.
Силистра, 18 август 2020 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена
Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурора при Окръжна
прокуратура Галина Вълчева, като
разгледа докладваното от съдия Чернева
КАНД № 41по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на „Крис Комерс-77“ ЕООД с ЕИК-*********,
със седалище в гр. Силистра, против Решение № 27 от 23. 03. 2020 г.,
постановено по АНД № 873 по описа за 2019 г. на Силистренския районен съд, с
което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 19-001052 от 12. 11. 2019 г., издадено от Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Силистра
Касаторът счита, че решението
на РС-Силистра е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Счита, че относно заплащането на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ не е
предвиден нормативен срок и за да настъпи изискуемостта на вземането е
необходимо до работодателя да се отправи покана по чл. 69, ал. 1 от ЗЗД,
каквато дружеството не е получавало.
Ответната страна Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Силистра, чрез процесуалния си представител юриск. И. А.,
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Моли за отхвърлянето ѝ и
за присъждане на разноски по делото за процесуално представителство.
Прокурорът от ОП – Силистра изразява
становище, че решението на районния съд е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на „Крис Комерс-77“ ЕООД гр. Силистра срещу НП № №
19-001052 от 12. 11. 2019 г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-
гр.Силистра, издадено въз основа на АУАН № 19-001052 от 07. 11. 2019 г., с което на касатора, на основание чл. 416, ал.
5 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, в качеството на
работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева за извършено нарушение на
чл. 224, ал. 1 от КТ- за това, че не е
изплатил в законоустановения срок обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск на работник при прекратяването на трудовото правоотношение помежду им.
За да постанови обжалвания
акт, РС-Силистра е възприел фактическите констатации на наказващия орган и
факта на извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 224, ал.1 от КТ. Приел
е, че между дружеството и работника Т. Г.
е бил сключен трудов договор, прекратен със Заповед № 22 / 14.08.2019 година.
При извършената проверка от контролните органи на 31.10.2019 година на
документацията в предприятието било установено, че работникът не е ползвал
отпуск за 2019 година в размер на 15 дни и че обезщетение за този отпуск не
заплатено на работника нито до края на месец септември, нито към момента на
проверката. Съдът е коментирал, че разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ предвижда
заплащане на обезщетение за неизползван отпуск при прекратяване на трудовото
правоотношение и това обезщетение следва да бъде заплатено по реда и в
сроковете за изплащане на трудовото възнаграждение. В конкретния случай
обезщетението е следвало да бъде изплатено през м. септември, който е месеца
следващ прекратяването на трудовото правоотношение, което не е било сторено от работодателя,
и неизпълнението на това задължение е скрепено със санкцията на разпоредбата на
чл. 414, ал.1 от КТ. По тези съображения съдът е приел, че имуществената
отговорност на дружеството е ангажирана правилно, а санкцията е определена при
съобразяване с критериите в чл. 27, ал. 2 ЗАНН в минимален размер.
Настоящият състав, след
проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на
оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:
Необосновани са твърденията
на касатора, че относно заплащането на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ не
е предвиден нормативен срок. Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ (Нова – ДВ, бр. 102 от
2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) обезщетенията по този раздел, дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение, в това число и обезщетението по чл.
224, ал. 1 от КТ, се изплащат не
по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено. Макар първоинстанционният съд непрецизно да е
приравнил реда и срока за заплащане на обезщетението за неизползван отпуск с
реда и срока за заплащане на трудово възнаграждение, който е различен и е
регламентиран в чл. 270, ал. 2 КТ, е формулирал правилен извод, че
обезщетението е следвало да бъде платено до края на м. септември, който е
месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. Този извод
изцяло съответства на разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ. При условие, че
работодателят не е изпълнил ангажимента си към работника за заплащане на
неизползвания платен годишен отпуск в законоустановения срок, то е налице
нарушение и съответно основание за ангажиране на имуществената му отговорност
по чл. 414, ал. 1 от КТ, съгласно която, работодател, който наруши разпоредбите
на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. След като нарушението
е извършено за първи път и в хода на производството дължимата сума е изплатена
на работника, преценката на съда, че наложената санкция в минимален размер е
адекватна на тежестта на нарушението, се явява правилна.
В заключение АС - Силистра намира,
че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в
съответствие с установените факти по делото и със закона, поради което следва
да се остави в сила.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.) на Дирекция
"Инспекция по труда" - Силистра следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ - в диапазона от 80.00
до 120 лева. В тази връзка „Крис Комерс-77“ ЕООД гр. Силистра следва да заплати
на ответното учреждение разноски в размер на 80. 00 лева.
Във връзка с гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал.
1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 27
от 23. 03. 2020 г., постановено по АНД № 873 по описа за 2019 г. на Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА „Крис Комерс-77“ ЕООД
с ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Силистра, ул. „ Добрич“ № 2, ет. 2, офис 7, представлявано от
управителя К.
Х. П., да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Силистра разноски по делото в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.