О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1610
гр. Пловдив, 12.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, седми граждански състав в закрито заседание
на дванадесети юли през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Гешева
ЧЛЕНОВЕ: Величка Белева
Стефка Михова
като изслуша докладваното от съдията Ст.Михова гр.д. N 1075 по описа на ПОС за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал.4
и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба с вх.№ 13860/03.05.2016г. при регистратурата на ПОС, подадена от „ЛЪКИ
ИНВЕСТ“АД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление: град Лъки,
ул.“Освобождение“№2,представлявано от управителя ******* - трето лице по
изп.д.№736/2015 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, образувано за изпълнение на парично
задължение, против действия на съдебния изпълнител по налагане на запор и
насрочване на публична продан на напорен
водопровод, състоящ се от дебелостенни метални тръби, монтирани по течението на
река Манастирска (десен приток на река Юговска) в сервитута на пътя, в участъка
от водохващането до Мини ВЕЦ ,,Четрока“, I участък ф 356 с дължина 1 407 м. и
II участък ф 426 с дължина 1717 м., заедно с водохващане на кота 890,55, изградено
в местността ,,Крушов Чатал“ при водосбора на река Манастирска (десен приток на
река Юговска) и река Крушовска (десен приток на река Юговска), състоящо се от
водосъбирателни съоръжения – бент, утаител, метални вани и метални тръби.
Оплакванията в жалбата са за процесуална незаконосъобразност на обжалваните
действия, изразяващи се в насочването на изпълнението спрямо движима вещ, която
не е собственост на длъжника, а е собственост на жалбоподателя - трето лице и
се владее от него. Настоява се за отмяна на насрочената публична продан и вдигане на наложения върху вещта
запор.Претендират се и присъждане на направените до делото разноски.
В
срока по чл.436,ал.3 от ГПК е постъпил
отговор на подадената жалба от взискателя, в който взема становище за нейната
недопустимост, поради това,че от представените доказателства не е установена идентичност между
имуществото, изнесено на публична продан и имуществото, посочено от
жалбоподателя и описано в приложените от него писмени доказателства – фактура,
справка извлечение от баланса на „Лъки инвест” АД, които като частни документи , съставени от третото лице не се ползват с обвързваща материално
доказателствена по отношение на взискателя.Твърди се , че от представените
документи не е установено и прехвърляне
на правото на собственост от длъжника на
третото лице на имущество предмет на
изпълнението, които са свързани лица ,
тъй като „Лъки инвест” АД е едноличен
собственик на капитала на „Горубсо-Лъки” ЕАД.
По така изложените съображения се настоява от взискателя жалбата да бъде оставена без разглеждане като
недопустима, а при условията на евентуалност без уважение като неоснователна, с
присъждане на направените по делото разноски.
Не е постъпил в срока по чл.436,ал.3 от ГПК отговор на подадената
жалба от длъжника по изпълнителното
дело „Горубсо-Лъки” ЕАД.
В
мотивите, изложени съгласно чл. 436, ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител намира жалбата за недопустима , а по
същество за неоснователна.
Съдът, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и след като обсъди писмените
доказателства по делото и в изпълнителното производство, както и писмените
обяснения на частния съдебен изпълнител по повод обжалваното действие, намира за
установено следното:
Изп.д. № 736/2015 г. по
описа на ЧСИ Петко Илиев е образувано по
молба подадена от В.С.К. въз основа на
приложен изпълнителен лист от
18.02.2009г. издаден по
в.гр.д.№936/2008г. по опис на ПОС за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника „Горубсо-Лъки” ЕАД. По искане на взискателя и за принудително събиране
на съдебно признатото му вземане,
изпълнението е насочено върху движима вещ собственост на длъжника:
напорен водопровод, състоящ се от дебелостенни метални тръби, монтирани по
течението на река Манастирска (десен приток на река Юговска) в сервитута на
пътя, в участъка от водохващането до Мини ВЕЦ ,,Четрока“, I участък ф 356 с
дължина 1 407 м. и II участък ф 426 с дължина 1717 м., заедно с водохващане на
кота 890,55, изградено в местността ,,Крушов Чатал“ при водосбора на река
Манастирска (десен приток на река Юговска) и река Крушовска (десен приток на
река Юговска), състоящо се от водосъбирателни съоръжения – бент, утаител,
метални вани и метални тръби.На 16.11.2015 г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, с която е уведомен от съдебния изпълнител,че на
основание чл. 450, ал.2 от ГПК е наложен запор върху движимата вещ и насрочен опис на
10.12.2015г. от 11 часа.
На 10.12.2015 год. е
извършен опис от съдебния изпълнител на движимата вещ, за което изпълнително
действие е съставен протокол от същата дата. Видно от съдържанието на протокола
е, че при извършване на описа не са присъствали страните и не са предявени
възражения,като за пазач на вещта е бил
назначен длъжника.От съдбения изпълнител е била насрочена и публична продан на
вещта за периода 11.04.2016г.-11.05.2016г.,
за която длъжникът е уведомен със съобщение
връчено му на 31.03.2016г.
При тези данни по делото
настоящата инстанция намира,така подадената жалба за процесуално недопустима.
Съгласно правната норма,
уредена в чл. 435, ал. 4 ГПК,
трето лице на изпълнението може да обжалва действията на съдебния изпълнител,
само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора се
намират във владението на това лице. Следователно, една от абсолютните
процесуални предпоставки, обуславящи възникването и съществуването на правото
на жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК,
представлява обстоятелството вещта, върху която се насочва изпълнението, да е
във владението на третото на изпълнението лице. В доказателствена тежест на
жалбоподателя в качеството му на трето лице в настоящото производство е
установяване на основната процесуална предпоставка в хипотезата на чл.435, ал.4 ГПК при обжалване действията на съдебния изпълнител, а именно, че по време на
насочване на изпълнението върху
движимата вещ и налагане на запора, тя е била в негово владение.
Изложените от жалбоподателя твърдения, че процесната вещ се
намира в негово владение , не намират
опора в материалите по делото и не могат да обосноват допустимост на подадената
жалба. От протокола за извършения опис на вещта, срещу която е било насочено
принудително изпълнение по изп.д.№736/2015г. , който е съставен на 10.12.2015
г., е видно, че при описа на вещта, същата не е намерена във владение на трето
лице, по – конкретно не е била намерена във владение на жалбоподателя „Лъки
инвест” АД. В правната теория и съдебната практика , е утвърдено константно
разбиране, че защитата на трето лице чрез
обжалване действията на ЧСИ по реда на чл.332, ал.2 от ГПК (отм.), чиято
разпоредба изцяло съответства на чл.435, ал.4 от ГПК, е владелческа защита,
а собственикът може да се защитава чрез
иск по реда на чл.336 от ГПК (отм.), съответстващ на чл.440 от ГПК. В случая
жалбоподателят, в качеството му на
трето лице по отношение на
изпълнителното производство, реално не е владелец на имущество, към което е насочено изпълнението, понеже същият не е
бил намерен във владение на процесната вещ , поради което не е процесуално
легитимиран да обжалва действията на ЧСИ по реда на чл.435, ал.4 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че е собственик на
вещта, засегната от изпълнението, от което следва, че процесуалният ред на
правната защита е друг и настоящият съд не обсъжда
доказателствата, касаещи правото му на собственост. Обстоятелството, че
владението е едно от трите правомощия, формиращи съдържанието на правото на собственост, не е основание собственикът на вещта да упражнява
права по чл.435, ал.4 от ГПК, при положение, че не е владял вещта към момента на налагане на запора. В
цитирания текст се има предвид владението като фактическо положение, а не
правото на владение като субективно вещно право. Следва да се посочи, че
решението на съда по повод на жалба против действия на съдебен изпълнител, няма
сила на присъдено нещо относно материалното право на собственост или друго
вещно право, което притежателят му претендира по общия исков ред. Дали
жалбоподателят е собственик на процесната
вещ по силата на представените от него фактура, справка извлечение от
баланса на търговското дружество,
приемо-предавателен протокол , следва да бъде решен в исково съдебно
производство по чл.440, ал.1 от ГПК, но
не и по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител по чл.435 и
сл. от ГПК.
Същевременно представените към
жалбата писмени доказателства също не
удостоверяват твърдението на жалбоподателя за владение на вещта. Обстоятелството,
че жалбоподателят се легитимира като собственик на процесната вещ с представените
доказателства, не го освобождава от задължението да докаже, че към момента на
налагането на запора, респ. насочването на изпълнението, е упражнявал
фактическа власт върху нея, на която твърди да е собственик.В протокола на
съдебния изпълнител за извършен опис не е отразено, че вещта е намерена във владение
на жалбоподателя, , каквото доказване в настоящия казус, не бе проведено,
въпреки, че делото бе насрочено в открито съдебно заседание, в рамките на което
жалбоподателят не ангажира доказателства
досежно упражняването от негова страна на фактическа власт върху движимата вещ към
релевантния по делото момент – налагане на запора.
Затова след като третото лице не е упражнявало фактическа власт върху вещта
към момент на налагането на обжалваната изпълнителна мярка, но твърди че е неин собственик, може да осъществи
защитата на тези си права само по исковия ред на чл.440 от ГПК.
При така изяснените
правнорелевантни обстоятелства жалбоподателят не притежават активна процесуална
легитимация да оспорва налагането на изпълнителния запор и насрочване на публична
продан по отношение на процесната вещ по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК,
поради което определението с което е
даден ход на делото по същество, следва да се отмени, като жалбата се остави
без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по делото
следва да се прекрати.
При този изход на спора
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на В.К. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от
660 лева.
Водим от горното ,
Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Протоколно определение от 07.06.2016
г. постановено по гр.д.№1075/2016 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е
даден ход на делото по същество, КАТО
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№
13860/03.05.2016г. при регистратурата на ПОС, подадена от „ЛЪКИ ИНВЕСТ“АД,
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление: град Лъки,
ул.“Освобождение“№2, представлявано от управителя *******,против действия на
ЧСИ Петко Илиев по изп.д.№736/2015
г. изразяващи се в налагане на запор и
насрочване на публична продан за периода
11.04.2016г.-11.05.2016г. на напорен водопровод, състоящ се от
дебелостенни метални тръби, монтирани по течението на река Манастирска (десен
приток на река Юговска) в сервитута на пътя, в участъка от водохващането до
Мини ВЕЦ ,,Четрока“, I участък ф 356 с дължина 1 407 м. и II участък ф 426 с
дължина 1717 м., заедно с водохващане на кота 890,55, изградено в местността
,,Крушов Чатал“ при водосбора на река Манастирска (десен приток на река
Юговска) и река Крушовска (десен приток на река Юговска), състоящо се от
водосъбирателни съоръжения – бент, утаител, метални вани и метални тръби.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д.№1075/2016г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА „ЛЪКИ ИНВЕСТ“АД,
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление: град Лъки,
ул.“Освобождение“№2,представлявано от управителя *******, да заплати на В.С.К. ,ЕГН:**********,***,сумата от 660
лева-разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: