Р Е
Ш Е Н И Е
гр.
Козлодуй, 16.08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен съд, наказателна колегия в
публично заседание на 26.07.2021г./Двадесет и шести юли, две хиляди и двадесет и
първа година/ в състав:
Председател:
Галя Петрешкова- Ставарова
при секретаря Стела Бочева, като разгледа докладваното
от съдия Галя Петрешкова – Ставарова, административно наказателно дело № 98 по
описа за 2021г. на Козлодуйския Районен съд и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Жалбоподателят Е.М.Е., ЕГН********** ***, е обжалвал Наказателно
постановление № 330 от 29.07.2020г. на Директора на ОД на МВР, Враца, с което
на основание чл.209а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето. му е
наложена глоба в размер на 300,00 лв., за нарушение на чл.209а. ал.1, пр.2 от
Закона за здравето вр. чл.63, ал.4 (изм.чл.63 ал.1 ) вр. т.9 от Заповед № РД -
01-124/13.03.2020г., изменена със Заповед № РД - 01- 197/11.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно издадено, поради обстоятелства, които ще изложи в съдебно
заседание. Моли съда да отмени изцяло наказателно постановление №
330/29.07.2020г. на Директора на ОД на МВР - Враца.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,
представлява се от адв. М.С., който поддържа депозираната жалба и иска от съда
да отмени изцяло НП. Счита, че макар и формално да е извършил посоченото
нарушение, същото било маловажно по смисъла на чл.28 и чл.29 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган, редовно призован не
се явява.
В съдебно заседание са разпитани актосъставителят - Н.П.Н.
- на длъжност „полицай“ при РУ Козлодуй, и свидетелите С.Е.Д. и С.И.Д..
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното
от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
В РУ Козлодуй е образувана преписка рeг. № 288000 -
2950/2020г. водена по повод съставен Акт за установяване на административно
нарушение на Е.М.Е. *** по чл.209а, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето
и изпратен в РП-Козлодуй по компетентност.
От извършената проверка е установено, че на
20.04.2020год. служителите на РУ – Козлодуй, Н.П.Н. и С.Д. били на смяна по
утвърден график, за времето от 08.00 часа на 20.04.2020г.
Около 11,45 часа, същите се намирали в района на ул.
Христо Ботев в гр.Козлодуй до дом № 16, когато забелязали, че на общественото
място, където се намирали, лице от мъжки пол се движи без поставена защитна
маска или друго средство за защита на устата и носа, с което не изпълнява
заповед на министъра на здравеопазването № РД-01-168/30.03.2020 год., допълнена
със Заповед № РД- 01-197/11.04.2020год, според т.9 от която всички лица, които
се намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат
поставена защитна маска на лицето или друго средство покриващо лицето.
При извършената проверка полицейските служители установили
самоличността на лицето Е.М.Е., ЕГН ********** ***.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бланков № 616876/20.04.2020 год. от Н.П.Н. -
на длъжност „полицай“ при РУ Козлодуй, в присъствието на свидетелите С.Е.Д. и С.И.Д.,
за това, че на 20.04.2020г. около 11:45ч. в гр.Козлодуй, ул.“Христо Ботев” до
дом № 116, на обществено място лицето не е поставило на лицето си маска, нито
друго защитно средство покриващо устата и
носа на лицето, с което е нарушил въведената по т.9 от Заповед № РД -
01-124/13.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването, противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето,
с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1, пр.2 от Закона за здравето, вр. чл.63,
ал.4 (изм.чл.63, ал.1 ) вр. т.9 от Заповед № РД - 01-124/13.03.2020 г.,
изменена със Заповед № РД- 01- 197/11.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването. Нарушението е за първи път.
Според разпоредбата на закона „Който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал.
1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лева, а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лева.
Актът е подписан без възражения от страна на
нарушителя.
От снетите сведения от страна на Е.М.Е. *** не се
оспорва, че на 20.04.2020год. по ул. Христо Ботев в гр.Козлодуй до дом № 16,
той се е движил без поставена защитна маска или друго средство за защита на
устата и носа, но заявява, че не страда от каквато и да е заразна болест и не е
посещавал лекар от години. От представената справка за съдимост е видно, че Е.
е неосъждан. Приложени са и характеристични данни за лицето, от които е видно,
че същия е студент и се ползва с добро име в обществото.
С оглед установената фактическа обстановка е
установено, че деянието извършено от Е.М.Е., ЕГН ********** ***, не е с голяма
обществена опасност, тъй като същото е извършено на открито, а не в затворено
помещение сред много хора и не е имало конкретна опасност от заразяване на
неограничен кръг от лица и с оглед чистото съдебно минало на лицето извършеното
деяние представлява административно нарушение
Прокурор при Районна прокуратура - гр. Козлодуй е прекратил
преписката и е отказал да образува досъдебно производство, изпратил е на Началника на РУ, Козлодуй, ведно с
преписката, с оглед извършване на преценка за реализиране на
административно-наказателна отговорност.
На 29.07.2020г. от
Директора на ОДМВР, Враца е издадено Наказателно постановление № 330/29.07.2020г.
против Е.М.Е., ЕГН **********,***, за това, че на
20.04.2020г. около 11:45ч. в гр.Козлодуй, на ул.”Христо Ботев” до дом № 116,
намирайки се на обществено място, лицето не изпълнява т.9 от Заповед № РД -
01-124/13.03.2020 г., изменена със Заповед № РД - 01-197/11.04.2020г. на M3
противоепидемична мярка чл.63, ал.4 ( изм.чл.63 ал.1 ) от ЗЗ, като се разхожда
( придвижва и т.н) без да е покрил носа и устата си със защитна маска, нито
друго защитно средство, с което виновно е нарушил чл.209а. ал.1, пр.2 от Закона
за здравето вр. чл.63, ал.4 (изм.чл.63 ал.1 ) вр. т.9 от Заповед № РД -
01-124/13.03.2020 г., изменена със Заповед № РД - 01- 197/11.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването. Нарушението е за първи път.
АНО след преценка, е намерил, че осъщественото деяние
не притежава качеството „маловажност“ по смисъла на чл.28 и чл. 29 от Закона за
административните нарушения и наказания, предвид усложнената епидемична
обстановка и нуждата от стриктно спазване на противоепидемични мерки за
недопускане на разпространяваме на COVID - 19 в страната, и че всяко забавяне
на изпълнението или неизпълнението на противоепидемичните мерки може да причини
значителни и труднопоправими вреди, включително непоправими такива за живота и
здравето на гражданите.
За извършеното нарушение на жалбоподателя Е.М.Е. на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, е наложил глоба в размер на
300 / триста / лева.
НП е било
връчено на жалбоподателя на 28.02.2021г..
При
гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
След като анализира събраните доказателства и взе в
предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както
и от приложените и приети по делото писмени доказателства, които са
безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по
несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логична.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените писмени
доказателства по делото, които са еднопосочни, последователни и
безпротиворечиви.
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е допустима, като
съдът притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й. По
делото се установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. На следващо място, за да
бъде законосъобразно издаденото Наказателно постановление следва да има
съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава. В
настоящият случай съдът счита, че това съответствие е налице досежно текстовото
описание на нарушението и неговата квалификация.
Разпоредбата на
чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали
той се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението
или не. Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на
свидетел на нарушението, актът се подписва от актосъставителя и свидетеля. В
случай, че при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може
да бъде съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 задължава актът да бъде
съставен в присъствието на двама други свидетели, които са свидетели на
съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административното нарушение,
като това изрично следва да се отбелязва в акта. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН,
необходимо е актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или
не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. Ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие
или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно
не води и до съществен порок на акта. Още повече, че в конкретния случай сме
изправени пред хипотезата на ал.1 на чл.40 от ЗАНН. В случая, видно от
административнонаказателната преписка, АУАН е съставен от Н.П.Н. - на длъжност „полицай“
при РУ Козлодуй, в присъствието на свидетелите очевидци на нарушението С.Е.Д. и
С.И.Д., поради което не е нарушена посочената по - горе процедура. Съществено
нарушение на административно производствените правила е налице, когато
допуснатото нарушение е ограничило правото на защита на нарушителя или когато в
случай, че не е допуснато, крайния резултат би бил различен.
По
приложението на материалния и процесуалния закон:
За възприемане на описаната фактическа обстановка по
делото съдът обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на
страните. Разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ / Закона за здравето / гласи, че
при възникване на извънредна епидемична обстановка, министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или
на отделен регион. В ал.4 се предоставя правомощие на министъра на
здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1.
Според действащата към момента на нарушението редакция
на чл.209а, ал.1 от ЗЗ / изм. ДВ бр.34/2020г., в сила от 09.04.2020г. /, който
наруши или не изпълни въведени с акт на Министъра на здравеопазването или
Директор на РЗИ противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2 от ЗЗ, освен
ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300.00 до 1000.00
лева, а при повторно нарушение от 1000.00 лева до 2000.00 лева. Ноторно
известно е, че на 13.03.2020г. с Решение за обявяване на извънредно положение
на НС / ДВ бр.22 от 13.03.2020г. /, на основание чл.84, т.12 от Конституцията
на РБ във връзка с разрастващата се пандемия от „Ковид – 19“, е обявено
извънредно положение върху цялата територия на страната, считано от 13.03.2020г.
до 13.04.2020г.
Срокът на
обявеното извънредно положение бе удължен с Решение на НС на РБ / ДВ, бр.33 от
07.04.2020г. / до 13.05.2020г. През този период със заповеди на Министъра на
здравеопазването бяха въведени редица противоепидемични мерки с цел ограничаване
разпространението на вируса и запазване на живота и здравето на гражданите,
някои от които продължават и до днес. В случая не е спазена противоепидемична
мярка, въведена от Министъра на здравеопазването за цялата страна по реда на
чл.63, ал.1 от ЗЗ / ДВ бр.28/2020г., в сила от 13.03.2020г. /.Заповедта,
съдържаща конкретната мярка е от 11.04.2020г., като същата допълва предходна
Заповед от 13.03.2020г. чрез създаването на т.9, която предвижда, че всички
лица на закрити и открити обществени места в т.ч. транспортни средства за
обществен превоз, търговски обекти, паркове, улици и други, са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или
друго средство, покриващо носа и устата, в т.ч. кърпа, шал и други. Следва да
се отбележи, че т.2 в Заповед №РД-01-197/11.04.2020г., е била изменена със
Заповед №РД-01-236/24.04.2020г., като думите " 26.04.2020г. включително
" са били заменени с " 13.05.2020г. включително ".
Горепосочената т.9 е била в сила от 12.04.2020г. до 01.05.2020г. - т.9 е
изменена със Заповед №РД-01-247/01.05.2020г., като думите " или на открити
" са били заличени /.
Следва да се отбележи, че заповедите са общи
административни актове и за тях липсва изискване за обнародване като
предпоставка за влизането им в сила, като по отношение на тях са приложими
правилата на чл.65 и следващите от АПК. Процесните заповеди са обявени на
интернет страницата на МЗ по реда на чл.73, вр.чл.66, ал.1 от АПК, поради което
същите са породили своето правно действие и съответно, въведените с тях
противоепидемични мерки са задължителни за всички граждани.
В случая процесното деяние се изразява в нарушение на
противоепидемични мерки, съответно в тяхното неизпълнение.
По делото е безспорно установено, че жалбоподателят на
дата 20.04.2020год. е бил без защитна маска, покриваща носа и устата, което
съставлява нарушение по чл.209а, ал.1, вр.чл.63, ал.1 от ЗЗ - неизпълнение на
изискването по т.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020г.
Т.е.жалбоподателят е нарушил задължението да носи
защитна маска за лице на открити обществени места. Както в съставения АУАН,
така и в издаденото НП е посочена нарушената разпоредба от Заповедта на
министъра на здравеопазването от дата 13.03.2020г. и фактическите основания за
налагане на санкцията. Описано е изпълнителното деяние осъществено от
жалбоподателя - неносене на маска на открито обществено място, с което е
конкретизирано нарушението на т.9 от Заповедта от 13.03.2020г.
От друга страна обаче, съдът намира, че нарушението
следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Преценката
за маловажност е дължима самостоятелно за всяко едно нарушение, като следва да
бъдат съобразени относимите към него конкретни фактически обстоятелства. Налице
обстоятелства, определящи по-ниска степен на описаното в АУАН и в НП нарушение,
в сравнение с другите нарушения от този вид.
На първо място нарушението на жалбоподателя е първо и
същия е имал маска в себе си. На следващо място същия се е движил сам по
улицата, като се е прибирал вкъщи, а нарушението е установено на ул.Христо
Ботев до дом 116, т.е. в непосредствена близост до дома му /същия живее на
ул.’’Христо Ботев” 140/. От събраните по делото доказателства не се установява
в близост до жалбоподателя да е имало други лица или други преминаващи хора,
които евентуално биха били застрашени от обстоятелството, че същият е бил без
защитна маска, а целта на въведените със Заповеди на Министъра на
здравеопазването ограничителни мерки, включително и задължителното поставяне на
маска, е да бъде намален рискът от разпространение на инфекция. По делото
липсват данни нарушителят да е наказван за други административни нарушения по
ЗЗ. Също така следва да се отбележи, че само няколко дена по - късно - на
01.05.2020г., задължението гражданите да носят защитни маски на открито е било
отменено със Заповед №РД-01-247/01.05.2020г. Всички тези обстоятелства в своята
съвкупност сочат и на много по-ниска степен на засягане на обществените
отношения предмет на защита, като с поведението си жалбоподателят по никакъв
начин не е застрашил живота и здравето на други граждани. Носейки в себе си
лични предпазни средства жалбоподателят е проявил съвестно и отговорно
отношение към въведените противоепидемични мерки и само и единствено
обстоятелството, че се е сам на улицата, и то ходейки, което предполага потене
а от там и по - учестено вдишване, не налага по-отношение на същия да бъде
реализирана административнонаказателна отговорност.
Безспорно е, че в първите месеци на обявеното извънредно
положение е трудно да се ориентират хората коя заповед е в сила и коя отменена.
Изключително разнородните мнения на представители на НОЩ и M3. Това е така, тъй
като в т.1 от заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването и съдържащото се в нея позоваване на препоръките на
Националния оперативен щаб, даден на 31.03.2020г. от 08:00 часа по Българската
национална телевизия. Този брифинг се намира в интернет при изписване на текст
"Брифинг на Националния оперативен щаб от 31.03.2020г." От цитирания
материал се установява, че въпросът за заповедта на министъра на
здравеопазването от 30.03.2020г., досежно задължението за носене на предпазни
маски, е подробно разисквана. Налице са пояснения на Председателя на
Националния оперативен щаб. Той посочва, че мярката за задължително носене на
маски на обществени места е в резултат на продължително обсъждане. Отчетено е,
че има противоречиви версии за носенето на маски. Болните лица задължително
трябва да носят маски. Уточнява се, че за здравите лица от СЗО не препоръчват
маски. Ще бъде детайлизирано от РЗИ къде точно ще са задължителни маски.
Основната философия е да се носят маски на обществените места. Конкретизирано
е, че става дума за "обществени места" по смисъла на чл.56 от 33.
Коментирано е, че маски по аптеките има, но това може да не е масово явление.
Отчетено е, че в глобален мащаб има остър недостиг на маски. Изрично е
пояснено, че гратисният период за покупка на маски е до 0 часа в събота.
Следователно този срок е следвало да изтече в 0 ч. на 04.04.2020 г.
На 31.03.2020г., министърът на здравеопазването е
отменил своята заповед от 30.03.2020г., в частта й изискваща от всички лица,
когато се намират в закрити или на открити обществени места да имат поставена
защитна маска за лице. Това е обявено на брифинг на министрите Ананиев и
Младенов в Министерския съвет, за който се съдържат данни в интернет при
изписване на текста "Брифинг на министрите Ананиев и Младенов в
Министерския съвет от 31.03.2020г." На този брифинг е направено изрично
изявление от министър Ананиев, в което е посочено: "Току-що подписах
заповед, с която отменям точка 9 от моята заповед от вчера до постигане на
консенсус в обществото". Обществено известно е, че след публикуването и
допълнителното оповестяването на т.9 от заповедта от 30.03.2020г. от медиите,
гражданите подадоха множество жалби против цитираната мярка, включително и до
Върховния административен съд, в резултат на което оспореният административен
акт е отменен. От цитираното изрично изявление на министъра на здравеопазването
се налага изводът, че е налице отзив на оспорения административен акт,
осъществен на следващия ден след издаването му, т. е. в 7-дневния срок по
чл.91, ал.1 АПК, както и че този юридически факт е настъпил преди изтичане на
гратисния период за покупка на маски. Предвид изложената фактическа обстановка
се приема, че т.9 от заповедта от 30.03.2020г., в частта й изискваща от всички
лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места да имат
поставена защитна маска за лице, е действала в рамките на не-повече от един
ден, при условията на въведена с предходни заповеди социална изолация, като
този ден е бил включен в гратисния период за покупка на маски, изтичащ в 0 ч.
на 04.04.2020г.
Оттеглянето и отмяната са волеизявления на издателя на
акта, т.е Заповедта на министъра на здравеопазването, които са насочени към
едностранно прекратяване на вече разпоредени права и задължения. Тези
волеизявления имат за резултат прекратяване действието на първоначалния акт. В
конкретния случай е налице последващ акт на министъра /Заповед № РД-01-263 от
14.05.2020г./, който прекратява действието на предходния, т.е по волята на
самия издател, първоначалната заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г., въз основа
на която е издадено обжалваното наказателно постановление вече не съществува в
правния мир.
Със Заповед № РД-01-263 от 14.05.2020г. на основание
чл.63 ал.4,6 и 11 и чл.63 в от Закона за здравето и във връзка с обявената с
Решение № 325 на МС от 14.05.2020г. извънредна епидемична обстановка и
предложение на Главния държавен здравен инспектор за въвеждане на мерки на
територията на страната, министърът на здравеопазването, с т.IV от заповедта е
отменил изрично Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г. въз основа на която е
издадено обжалваното наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя."
Тъй като към настоящия момент обжалваното наказателно
постановление не е влязло в сила, а заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г. въз
основа на която е издадено обжалваното наказателно постановление вече не
съществува в правния мир, то следва Наказателно постановление №
330/29.07.2020г. на Директора на ОДМВР Враца да бъде отменено, като
неоснователно и незаконосъобразно, защото към настоящия момент неизползването
на защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, на
открито обществено място, не представлява административно нарушение. В този
смисъл е утвърдената съдебна практика по аналогичен казус: Решение № 260003 от
18.08.2020г. по АНД № 575/2020г. на PC - Добрич, Решение № 260144 от
01.02.2021г. по АНД № 4652/2020г. на PC - Варна и т.н.1
От горното следва, че след извършване на процесното
деяние и все още в условията на пандемия са последвали различни нормативни
разпоредби, които са по - благоприятни за нарушителя. В случая не е следвало да
се налага наказание на жалбоподателя, а същият е следвало да бъде предупреден,
че при повторно нарушение от същия вид, ще му бъде наложено административно
наказание съгласно чл.28, б.“а“ от ЗАНН / В този смисъл е и Решение
№87/19.03.2021г., постановено по КАНД №624/2020г. по описа на АС - Враца /.
Всички тези обстоятелства могат да се разгледат като предпоставки за приложение
на признаците на маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното съдът намира, че макар и
формално да осъществява признаците на извършено нарушение по ЗЗ, в случая
процесното деяние разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните
имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на
жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в
размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към
жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно
претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази
на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
В случая въззиваемата страна ОДМВР- Враца, е
самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат
възложени върху ЮЛ наказващ орган и то следва да бъде осъдено да заплати
разноски на жалбоподателя.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 330 от 29.07.2020г.
на Директора на ОД на МВР, Враца, с което на основание чл.209а, ал.1 във вр. с
чл.63, ал.1 от Закона за здравето, на Е.М.Е.,
ЕГН********** ***, му е наложена глоба в размер на 300,00 лв., за нарушение на
чл.209а, ал.1, пр.2 от Закона за здравето вр. чл.63, ал.4 (изм.чл.63 ал.1 ) вр.
т.9 от Заповед № РД - 01-124/13.03.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г.
на Министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца, да заплати на Е.М.Е., ЕГН********** ***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Враца, на основанията предвидени в Наказателно
процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от АПК - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Да се публикува съгласно чл. 4, ал.2, т.2 от ВПОПСА в
КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: