Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
град Горна Оряховица, 25.04.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Горнооряховският районен съд, шести
състав в публично заседание на осми февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ……………………………….
……………………………….
при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на
прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело №
948 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание
чл.45,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.52 от ЗЗД.
Ищецът С.Г.С. с ЕГН **********,***, чрез
пълномощник – адвокат Л.Б. от ВТАК, посочва в исковата си молба, че на
02.11.2017г. ищецът се намирал в имота си в гр. Л., ул… като по това време там
се намирали и лицата Р.С.Р. и П.Л.М., извършващи строителни работи. Твърди, че
Р. бил в строящата се къща, където работел, а ищецът и П.М. били в двора на
имота, като в този момент покрай имота минали с бус ответниците Н.Ж. и Н.Х..
Пояснява, че отношенията им с ищеца били лоши, тъй като от тяхна страна имало
претенции за неизплатени възнаграждения за труда им, а от страна на С. -
претенции за лошо, некачествено изпълнение, за забавено изпълнение и т.н.
Твърди, че двамата ответници спрели с автомобила пред имота на ищеца, влезли в
двора му, без да имат право и без да са канени, насочили се към него и му
нанесли побой - множество удари с ръце и крака по тялото, при което С. паднал
на земята и започнал да вика за помощ. Тези техни действия били възприети от
свидетелите Р. и М., които се притекли на помощ на С. и отстранили нападателите
от пострадалия; незабавно след това Ж. и Х. напуснали местопрестъплението.
Впоследствие ищецът потърсил медицинска помощ в Център за спешна медицинска
помощ в гр. Горна Оряховица. Посочва, че на следващия ден пострадалият бил
прегледан и от хирург, като били установени следните увреждания, а именно:
посттравматичен периорбитален хематом на лява орбита, леко изразен; оток на
лявата скула, спускащ се към бузата и шията; оток и хематом по дясната скапула
/ ключица/ към шията 4/4 см; оток и хематом лумбално в ляво с приблизителен
диаметър
Моли съда да осъди Н.Г.Ж. с ЕГН
********** и Н.Х.Х. с ЕГН ********** да му заплатят солидарно сумата 3000 лева
- обезщетение на причинените и претърпяни от С.Г.С., неимуществени вреди,
вследствие нанесения му на 02.11.2017 г. в гр. Л., в негов собствен имот,
находящ се на улица .., побой, при който му били причинени описаните по-горе
наранявания по главата, тялото и крайниците, ведно със законната лихва от
момента на увреждането /02.11.2017г./ до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
В съдебно
заседание, ищецът, лично и чрез пълномощника си – адвокат Л.Б. от ВТАК,
поддържа предявения иск. Моли съда да уважи изцяло предявения иск и да присъди
направените по делото разноски.
Ответниците Н.Г.Ж. с ЕГН **********,***,
и Н.Х.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, двамата чрез пълномощник – адвокат Р.И.
от ВТАК, депозират писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
Считат, че петитума на претенцията в частта за претендираната лихва върху
главницата не отговаря на изискванията на закона. Считат претенцията за
допустима в останалата й част. Спорят фактическите твърдения на ищеца относно
развилите се в резултат от този спор и предприети от всяка от страните в
процеса действия. Твърдят, че на 02.11.2017г., след като ищецът заявил на
ответниците, че няма да им заплати първоначално уговорено възнаграждение за
договорени между тях СМР, и последвал спор между тримата, те заявили, че
напускат обекта и започнали да прибират инструментите си. Заявява, че в този
момент ищецът С. ги напсувал и влязъл в жилищната сграда, а няколко минути
по-късно излязъл, като в ръцете си носел чук, тръгнал срещу тях, продължавайки
с обидите, и се опитал да удари Ж. по главата. Твърдят, че Ж., при неизбежна
отбрана, блъснал с ръце ищеца, при което С. загубил равновесие и паднал на
земята, а непосредствено след това станал и се прибрал в къщата. Заявяват, че
ответниците приключили с прибирането на вещите, след което напуснали имота, а
малко по-късно били повикани в сградата на РУ - Горна Оряховица за снемане на
обяснения. Твърдят, че при срещата между Н.Г. Д. и Г.Н. Д. - внук на ищеца, и
ответниците, първите нападнали в стаята на приемната ответниците и им нанесли
наранявания., за което са водени съдебни производства - АНД 968/2017г. по описа
на ГОРС, граждански дела с № 132/2018г. и № 133/2018г. по описа на ГОРС.
Твърдят, че трети лица не са присъствали, нито са свидетели на случилото се.
Считат, че е налице явно несъответствие между посоченото състояние на ищеца
съобразно приложения фиш за спешна медицинска помощ от 02.11.2017г. и
медицинското свидетелство от 03.11.2017г., като разминаването на състоянието на
С. с информацията от следващия ден, съобразно приложеното медицинско
свидетелство е съществено. Оспорват исковете по основание и размер. Твърдят, че
са действали при неизбежна отбрана по смисъла на чл.46,ал.1 от ЗЗД и не следва
да заплащат евентуални причинени от това вреди. Претендират направените на
инстанцията разноски.
В съдебно
заседание, ответниците, чрез пълномощника си – адв. Р.И. от ВТАК, оспорват
предявените искове. Излагат съображения. Молят съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и да им присъди направените по делото разноски.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на
чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно
от писмените материали, съдържащи се в приложената по настоящото дело
прокурорска преписка № 2182/2017г. по описа на ГОРП, същата е образувана по
съобщение за извършено престъпление от С.Г. С., за нанесен му побой от лицата
Н.Ж. и Н.Х. на 02.11.2017г. около 15.25 ч. В хода на проверката са снети обяснения
от лицата, участвали и присъствали в инцидента. С Постановление от
02.01.2018г., прокурорът при ГОРП е отказал да образува досъдебно производство
и е прекратил преписката, след като е констатирал, че липсва извършено
престъпление от общ характер, а с извършеното от Х. и Ж. деяние, същите са
причинили на С. лека телесна повреда, което е престъпление от частен
характер.
Видно от приложения по делото препис от
фиш за спешна медицинска помощ от 02.11.2017г., на посочената дата, от 15.55 ч.
до 16.20 ч. е извършен преглед на С.Г. С. в ЦСМП Горна Оряховица.
Видно от приетите писмени
доказателства - амбулаторен лист № 010610/03.11.2017г., медицинско свидетелство
за пред съда с амб. № 10610/03.11.2017г., на 03.11.2017г. е извършен преглед на
ищеца от д-р Б.Г. /хирург/, като е поставена основна диагноза : „Други съчетани
повърхностни травми, обхващащи няколко области от тялото”, установено е
следното обективно състояние : „Посттравматичен периорбитален хематом на лява
орбита, леко изразен; оток на лява скула, слизащ към бузата и шията; оток и
хематом на дясна скапула към шията 4 на
С Решение № 214/04.06.2018г. по
гр. дело № 132/2018г. по описа на ГОРС, потвърдено с Решение № 24/15.01.2019г.
по в. гр. дело № 736/2018г. по описа на ВТОС, влязло в законна сила на
15.01.2019г., съдът е осъдил Г.Н.Д.от гр. В.Търново да заплати на Н.Г. ***
сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в
резултат на нанесен побой на 02.11.2017г., около 16.30 ч., в гр. Г.Оряховица.
С Решение № 215/04.06.2018г. по
гр. дело № 133/2018г. по описа на ГОРС, съдът е осъдил Н.Г. Д. да заплати на
Н.Х.Х. сумата от 1500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на нанесен побой
на 02.11.2017г., около 16.30 ч., в гр. Г.Оряховица.
С Решение № 538/03.11.2017г. по
АНД № 968/2017г. по описа на ГОРС, влязло в законна сила на 07.11.2017г., съдът
е наложил на Г.Н.Д.административно наказание „глоба” в размер на 100 лв., на
основание чл.6,ал.1,б.”а” вр. чл.1,ал.1,т.2 от УБДХ, за това, че на
02.11.2017г. в 16:30 часа в град Горна Оряховица, ул…, във фоайето на Районно
управление-Горна Оряховица, извършил непристойна проява, изразяваща се в
сбиване с Н. ***, с което нарушил обществения ред и спокойствието в сградата на
районното управление.
От
заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява,
че С. Стоянов е получил кръвонасядане на лява очница, оток на лява скула, лява
буза и лявата половина на шията; оток с кръвонасядане на лява лопатка; оток и
кръвонасядане в поясната област; оток и кръвонасядане на дясно седалище;
кръвонасядане с оток и охлузване на десен лакът; борсит на десен лакът;
разкъсно-контузна рана на пети пръст на дясна китка, с период на възстановяване
около един месец. Видно от приетата СМЕ, няма данни какво лечение е предприел
пострадалият; постигнато е пълно възстановяване на ищеца, а по отношение
твърдението за болки в дясна мишница и дясно рамо, не може да се даде
заключение, че са в резултат от получени травматични увреждания на същата дата,
тъй като такива не са описани в съответните медицински документи. Съдът приема
изцяло заключението на СМЕ, като компетентно, обосновано, неоспорено от
страните и съответстващо на приетите писмени доказателства – медицински
документи.
Видно
от показанията на свидетеля П. М. /познат на ищеца/, на процесната дата той
извършвал строителна дейност в имота на ищеца - досвършвал работата на г-н Ж.,
който не бил я свършил; Бай С. работел нещо в двора – поправял инструмент.
Свидетелят излязъл да си вземе нещо от колата, говорел с бай С., когато
господата минали с бус и свирнали; бай С. им викнал нещо като
"боклуци", двамата заминали с буса, но после се върнали, избутали
ищеца от вратата навътре, съборили го на земята и го удряли. Свидетелят
установява, че Ж. влязъл първи със засилка и съборил С. на земята, малкият също
се нахвърлил; ситуацията станала много бързо, блъскането, удрянето ставало
бързо. Видно от показанията на св. М., ответниците блъснали и удряли бай С. с
юмруци, един от двамата го сритал и той почнал да ги разтърва; след като ги
разтървал, те тръгнали да излизат и пак станало едно леко сбиване на вратата;
после двамата се качили на буса и избягали, а ищецът се обадил тогава на тел.
112, докато още бил на земята. Свидетелят посочва, че бай С. бил по гръб на
земята, имало по него кръв - по ръката, по пръстите; пръстът му бил раздран; по
лицето имал синини. Видно от показанията на св. М., после той работил при бай
С. почти година и знае, че ищецът имал проблем с ръката, с крака имал проблем и
го боляло; все се оплаквал, като не можел да вдига. Свидетелят сочи, че ищецът
имал нещо като страхова невроза - страхувал се от самия бой, да не се повтори
самата ситуация. Свидетелят пояснява, че бай С. държал тесла, защото си оправял
правата лопата с нея, а те го нападнали - слизат и тръгват срещу него, да го
бият направо тръгнали, като нямало разговор. Свидетелят не е видял да има удари
срещу Ж. и Х..
Видно от показанията на свидетеля Н. Я.
/познат на ищеца/, половин час след побоя той видял С., който имал охлузване по
ръката; по лицето имал синини, по дясната ръка имал синини; казал, че има и по
тялото. Свидетелят Я. сочи, че С. му казал, че го боли десният крак, след като
са скачали отгоре му; най-редовно ходел на физиотерапия. Видно от показанията
на св. Я., С. се оплаквал, че продължава да го боли близо година, боляло го
навсякъде. Свидетелят сочи, че С. го молел да му помогне, защото той не можел
да вдига, а тази хулиганска проява се отразила и на психиката на С..
Видно от показанията на свидетеля Р.Р.
/познат на ищеца/, той бил вътре в къщата на бай С. и работел, когато чул
псуване отвън - гласът бил на бай С., който казал : "Майка ви и копелета
да еба".. Свидетелят погледнал през прозореца, в това време спрял един бял
бус, от него слезли двама човека, чула се гюрултия. Свидетелят Р. видял, че се
бутат и блъскат и тръгнал да излиза от къщата; всички били на камара, П. също бил там. Видно от показанията на св.
Р., когато излязъл, бай С. бил на земята, а Ж. му казал : „Момчета, махайте се
от тук, защото тези са мошеници и няма да ви платят!”; другият казал на бай С.:
„Защо ни псуваш? Дължиш ни пари!”. Свидетелят видял, когато излязъл от къщата,
че бай С. е седнал на бордюра; другите мъже, след като му казали горните неща,
се качили в буса и си тръгнали. Свидетелят установява, че когато се чули
гюрултиите, бай С. изправял лопатата с тесла; докато свидетелят излезе, всичко
било приключило.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявените искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД се явяват допустими.
Разгледани по
същество, предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД се явяват частично
основателни по отношение на предявения по делото размер.
За да бъде
уважен искът по чл.45 от ЗЗД, съдът следва да установи, че са налице елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно : деяние, причинени
вреди, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и вина.
Въз основа на приетите по делото писмени
и гласни доказателства, цитирани по-горе, съдът приема за установено в
настоящия случай, че ответниците Н.Ж. и Н.Х. са осъществили противоправно
деяние, като на 02.11.2017г., около 15.25 часа, в град Л., ул…, след като
нахлули без позволение в имота на ищеца, нанесли побой над същия, а инцидентът
бил преустановен едва след намесата на свидетеля П.М.. Тези факти се
установяват на първо място от приетите писмени доказателства – прокурорска
преписка 2182/2017г., в хода на която, в резултат на извършените действия по
разследване, е изяснено, че на 02.11.2017г., ищецът се намирал в имота си в гр.
Л., УЛ.., когато около 15,25 ч. забелязал по улицата да минава бял бус, в който
се намирали лицата Ж. и Х., с които имал неуредени финансови отношения по повод
договорени ремонтни дейности в същия имот; Ж. започнал да свири с клаксона на
буса, С. извикал на висок глас : „….., какво гледате”, Ж. и Х. слезли от буса,
нахълтали в двора и нанесли удари по тялото на С.; последният паднал на земята
и двамата продължили да го ритат и удрят, като тези техни действия били
преустановени от лицето П.М., намиращ се в двора, след което двамата извършители
си заминали, а С. потърсил съдействие от органите на полицията на телефон 112,
както и медицинска помощ. Фактите, че именно ответниците Н.Х. и Н.Ж. са
извършили гореописаното деяние, се установяват и от приложените в прокурорската
преписка 2 броя протоколи за полицейско предупреждение от 02.11.2017г.,
съставени на двамата ответници непосредствено след установяването им от
органите на полицията, както и от Постановление от 02.01.2018г. на прокурорът
при ГОРП, в което същият е изложил мотиви, че не липсата на извършено
престъпление е причина за отказа му да образува досъдебно производство и да
прекрати тази преписка, а обстоятелствата, че двамата дейци са причинили на С.
лека телесна повреда, което съставлява престъпление от частен характер и се
преследва по тъжба на пострадалото лице. Тези факти се потвърждават по
категоричен начин и от показанията на свидетеля П. М., които съдът кредитира
изцяло с оглед съответствието им на приетите по делото писмени доказателства,
на СМЕ, на писмените материали, съдържащи се в прокурорската преписка, както и
с оглед последователността и категоричността на показанията на този свидетел,
дадени при извършване на прокурорската проверка, и тези в по настоящото дело. В
тази връзка, св. М. удостоверява по делото, че на 02.11.2017г., докато работел
в двора на имота си в гр. Лясковец /изправял лопата с помощта на тесла или
чук/, ищецът бил подразнен от двамата ответници с подсвирване на клаксона на
буса, с който преминали по улицата, в резултат на което С. изрекъл псувня, в
това време Ж. и Х. се върнали назад с буса, слезли от него, нахлули в двора на
С.С., по-високият от тях ударил с юмрук ищеца и го съборил на земята, след
което двамата го ритали и удряли, при което свидетелят се намесил, за да ги
разтърве. Свидетелят М. установява пред съда и фактите, че този инцидент
продължил около 4-5 минути, като след неговата намеса двамата извършители
тръгнали да излизат от двора, но отново се опитали да се нахвърлят на бай С.,
М. отново се намесил и двамата окончателно напуснали двора и си заминали, а
ищецът потърсил съдействие от полицията на телефон 112. Съдът намира, че
фактите на осъществяване на деянието от двамата ответници се установяват
частично и от показанията на св. Р., който потвърждава пред съда, че видял през
прозореца на къщата на ищеца двама човека да слизат от бял бус, чул гюрултия,
видял ги, че се бутат и блъскат и всички били на камара, след което тръгнал да
излиза от къщата, но се забавил и докато стори това, инцидентът приключил.
Предвид изложеното дотук, съдът приема за установено по категоричен начин от
събраните писмени и гласни доказателства, че 02.11.2017г. двамата ответници са
осъществили поведение, което е несъвместимо с установения в страната законов
ред, като без позволение са нахлули в двора на имота на ищеца и заедно са
нанесли побой на С., вследствие на което са причинили на същия травматични
увреждания, установени от приложената медицинска документация – фиш за преглед
в ЦСМП, амбулаторен лист и медицинско свидетелство, както и от заключението на
СМЕ – деяние, квалифицирано с Постановление на ГОРП от 02.01.2018г. като
престъпление „лека телесна повреда” по чл.130,ал.1 от НК. С оглед на
изложеното, необосновани и неподкрепящи се от събраните писмени и гласни
доказателства по делото се явяват възраженията на ответната страна, че в случая
не се установява извършването на противоправно поведение от двамата ответници,
тъй като с поведението си Ж. и Х. са реализирали неправомерно засягане на едно
благо - предмет на абсолютно лично субективно право и правнозащитим интерес -
телесния интегритет на ищеца, в широк смисъл - здравето на човека /чл.30,ал.2
от КРБ, чл.130 от НК, чл.51,ал.1 от ЗЗД/.
Съдът счита, че цитираните по-горе
писмени и гласни доказателства потвърждават изложените в исковата молба
твърдения относно вината на ответниците Ж. и Х. за извършване на описаното
деяние, като ответната страна не ангажира никакви доказателства, които да
оборват презумпцията, установена в чл.45,ал.2 от ЗЗД.
Съдът приема
за установени по делото и фактите, че в резултат на извършеното от ответниците
виновно и противоправно деяние пострадалият С.С. е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, обусловени от причиненото му
разстройство на здравето и травматични увреждания. Безспорно се установява от
заключението на СМЕ, изцяло кредитирана от съда, че С. е претърпял болки и
страдания, вследствие на травматичните увреждания - кръвонасядане на лява
очница, оток на лява скула, лява буза и лявата половина на шията, оток с
кръвонасядане на лява лопатка, оток и кръвонасядане в поясната област, оток и
кръвонасядане на дясно седалище, кръвонасядане с оток и охлузване на десен
лакът, борсит на десен лакът, разкъсно-контузна рана на пети пръст на дясна
китка, причинени му вследствие удари с твърд тъп предмет, както и при падане
върху земята, като през първите дни след получаване на травмите пострадалият е
изпитвал болки и страдания с по-висок интензитет, затихнали впоследствие за
период от около 30 дни. От заключението на приетата СМЕ се установява също, че
С. е претърпял е болки и страдания и вследствие раната на десния лакът, която е
обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на
лечение и възстановяване около 20 дни. Фактът, че ищецът е претърпял болки и
страдания вследствие извършеното от двамата ответници деяние, се потвърждава и
от показанията на св. М., който установява, че непосредствено след деянието бай
С. бил по гръб на земята, по ръката му имало кръв, пръстът му бил задран, по
лицето имал синини, а след това пострадалият се оплаквал от болки в крака и в
ръката. Съдът възприема показанията на св. М. в тази тяхна част поради
непосредственото възприемане на фактите, които установява, съответствието им на
приетата по делото СМЕ, на писмените доказателства /фиш за преглед в ЦСМП,
амбулаторен лист и медицинско свидетелство/, и съответствието им на показанията
на св. Я. който установява, че половин час след побоя видял С., който имал
охлузване по ръката, синини по лицето, по дясната ръка и по тялото, а след това
около година се оплаквал от болки по тялото. Съдът намира за доказани по делото
и фактите, че в резултат на извършеното от ответниците деяние, ищецът е
претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта и
достойнството му и унижение от нанесения му пред други хора побой, като тези
негови негативни преживявания са обусловили реализирането на противоправни
действия, с цел саморазправа с извършителите на деянието, от близки и роднини
на С., установено от писмените материали по приложените гр. дело № 132/2018г.
на ГОРС, в. гр. дело № 736/2018г. на ВТОС, АНД № 968/2017г. по описа на ГОРС и
Решение № 215/04.06.2018г. по гр. дело № 133/2018г. по описа на ГОРС.
Съдът счита, че така претърпените от
ищеца неимуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от
увреждането, причинено му от двамата ответници с извършеното от тях на
02.11.2017г. противоправно и виновно деяние, като този извод се обосновава от
приетата и изцяло кредитирана от съда СМЕ, кореспондираща на приложените
писмени доказателства /прокурорска преписка, фиш за преглед в ЦСМП, амбулаторен
лист и медицинско свидетелство/, и свидетелските показания.
Съгласно
разпоредбата чл.45,ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а съобразно чл.51,ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Поради това и с оглед изложените по-горе съображения, съдът приема, че
ответниците Ж. и Х. следва да носят отговорност по реда на чл.45 от ЗЗД за
вредите, които са причинили виновно /при форма на вината – пряк умисъл/ и
противоправно на С.С., и които се явяват
пряка и непосредствена последица от извършеното на 02.11.2017г. деяние,
подробно описани по-горе. По тези съображения, съдът намира, че претенцията на
ищцовата страна за обезщетяване по реда на чл.45,ал.1 от ЗЗД на вредите,
произтичащи от виновното и противоправно поведение на ответниците, е
основателна и следва бъде уважена.
В тази връзка, неоснователни се явяват
възраженията, изложени в писмения отговор на исковата молба, че ответниците са
действали при неизбежна отбрана, тъй като С. тръгнал срещу тях с чук, с който
се опитал да удари Ж. по главата, и той поради това го блъснал с ръце и
пострадалият паднал на земята. Съгласно чл.46,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.12,ал.1 от НК, не е общественоопасно деянието, извършено при неизбежна отбрана, поради
което при нея няма отговорност за вреди. Настоящият съдебен състав намира, че
възраженията на ответниците за осъществено спрямо тях поведение от страна на
пострадалия, което да е реализирано чрез нападение с чук и да представлява
провокация към двамата дейци, обуславяща действия при неизбежна отбрана, не се
подкрепят от никакви годни доказателства в настоящото производство. Напротив, с
оглед установената по-горе фактическа обстановка, в случая се налага извод, че
ищецът спокойно е извършвал ремонтни дейности в собствения си имот в гр.
Лясковец, изразяващи се в поправяне на лопата с помощта на чук или тесла
/свидетелите М. и Р., прокурорска преписка/, когато двамата ответници нахлули
без разрешение в имота на пострадалия и без никакви обяснения или реплики от
тяхна страна, съборили С. на земята, нанесли побой над същия и му причинили
процесните травматични увреждания. Поради това, вслучая не може да се приеме за
установено, че поведението на двамата ответници е било насочено към
неутрализиране на действия на пострадалия, към отблъскване на негово
противоправно нападение срещу тях, нито че е осъществено в състояние на
неизбежна отбрана по смисъла на чл.46,ал.1 от ЗЗД, като основание за изключване
на тяхната отговорност за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
При преценяване размера на дължимото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът съобрази разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, съгласно която същият се определя от съда по справедливост, а
заедно с това съдебният състав извърши преценка на конкретните обективно
настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. В
този смисъл съдът определя по справедливост не само размера на обезщетението за
неимуществени вреди, произлезли от непозволеното увреждане, но и естеството и
характерът на страданията, за които се определя такова обезщетение. С оглед на
това и след като съобрази реално претърпените от С.С. неимуществени вреди,
както в момента на деликта, така и след това, подробно описани по-горе, факта
на пълното здравословно възстановяване на ищеца за период от около 30 дни
/СМЕ/, както и доказаните неимуществени вреди, изразени в засягане на честта и
достойнството му и унижение пред други хора, търпени от С. през
по-продължителен период от време, с оглед и по време на развилите се съдебни
производства, съдът намира, че искът за неимуществени вреди се явява доказан за
сумата от 2000 лева.
На следващо място, преценявайки
възражението на ответниците по чл.51,ал.2 от ЗЗД във връзка с всички конкретни
обстоятелства по делото, описани по-горе, съдът намира същото за неоснователно.
Съгласно правилото, установено в чл.51,ал.2 от ЗЗД, обезщетението за вреди са
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е
от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина /в този смисъл е Постановление №
17 от 18.11.1963г., Пленум на ВС, и др./. Настоящият съдебен състав приема за
недоказано в процесния случай твърдението, че с поведението си на 02.11.2017г.
ищецът е допринесъл за настъпване на претърпените от него вреди, като същият е
предизвикал инцидента, отправяйки псувня спрямо двамата ответници.
Действително, от писмените материали, съдържащи се в приложената прокурорска
преписка и от показанията на свидетелите М. и Р. се установява, че на
процесната дата С.С. е отправил псувня : „…Бай С. им викна нещо като боклуци…”
/св. М./, „Чух бай С. да псува „…” /св. Р./, при преминаването на двамата
ответници с бус край имота му в гр. Лясковец. Същите писмени и гласни
доказателства, обаче, обосновават извод, че отправянето на псувня от ищеца към
преминаващите по улицата ответници, отново е предизвикана от поведението на Ж.
и Х. – подсвирване с клаксона на буса при забелязването на С. в двора на
собствения му имот, както и е обусловена от влошени отношения между страните по
повод некачествен и недовършен ремонт от двамата ответници в имота на ищеца и отказ
на последния да им заплати договореното възнаграждение. Не на последно място,
съдът счита, че по делото не са ангажирани никакви годни доказателства, които
да удостоверяват, че отправянето на обидните думи е възприето от двамата
ответници, преминаващи по улицата с МПС и подаващи звукови сигнали към С., нито
такива доказателства, които да удостоверяват, че с отправянето на обидни думи
или реплика пострадалият сам е допринесъл Ж. и Х. да нарушат неприкосновеността
на частната му собственост и на телесното му здраве, прониквайки без разрешение
в имота на пострадалия и нанасяйки побой над същия, обуславяйки по този начин
настъпването на неимуществени вреди за последния. Поради това, съдът намира, че
в случая не са налице предпоставките на чл.51,ал.2 от ЗЗД за намаляване на
определеното по-горе обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Предвид изложените по-горе съображения,
съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД е
частично основателен в размер от 2000 лева, представляващ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в болки
и страдания, обусловени от претърпените от ищеца травматични увреждания, както
и неимуществени вреди, изразени в засягане на честта и достойнството му и
унижение пред други хора. Основателно се явява и искането на ищцовата страна
двамата ответници да заплатят солидарно на ищеца присъденото обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, като в случая претенцията почива на
определен в закона случай - чл.121 от ЗЗД във вр. чл.53 от ЗЗД, а именно :
увреждането е причинено от неколцина – в случая ответниците Ж. и Х., които
следва да отговарят солидарно. Поради това, искът следва да бъде уважен в
горепосочения размер, като ответниците Ж. и Х. бъдат осъдени да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 2000 лв.
При тези обстоятелства, основателна се
явява и следва да бъде уважена и предявената от ищцовата страна акцесорна
претенция за присъждане на законната лихва върху обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, считано от датата на непозволеното увреждане –
02.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
В тази връзка, неоснователни се явяват
възраженията на ответната страна, че претенцията за присъждане на законна лихва
не е конкретизирана от ищцовата страна. Предвид обстоятелството, че ответниците
дължат изпълнение на посоченото по-горе парично задължение, в случая следва да
се приеме, че същите са изпаднал в забава, като с оглед чл.84,ал.3 от ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане, какъвто е и процесният случай, длъжникът
се смята в забава и без покана, т.е. вземането на ищеца за мораторна лихва
считано от датата на увреждането е доказано по основание.
При това
положение, съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан
и следва да бъдат отхвърлен за разликата от уважения размер от 2000 лв. до
пълния претендиран размер от 3000 лв., заедно със законната лихва, считано от
датата на непозволеното увреждане – 02.11.2017г. до окончателното му изплащане.
При тези
обстоятелства, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява и следва
бъде уважена претенцията на ищцовата страна за присъждане на направените по
делото разноски за платена държавна такса /120 лв./, за възнаграждение на вещо
лице и призоваване на свидетел /общо 210 лв./, както и за платено адвокатско
възнаграждение /800 лв./, общо в размер от 1130 лв., съразмерно на уважената
част от иска, а именно : общо в размер от 757.10 лв., които следва да се
възложат в тежест на ответниците.
Наред с това, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, основателни се явяват претенциите на ответниците ищецът да им заплати
направените по делото разноски за платено от тях адвокатско възнаграждение /300
лв./ и за възнаграждение на вещо лице /общо 20 лв./, т.е. общо по 310 лв.
сторени разноски от всеки ответник, съразмерно на отхвърлената част от иска, а
именно : в размер на по 102.30 лв. в полза на всеки от тях.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.Г.Ж. с ЕГН
**********,***, и Н.Х.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на С.Г.С. с ЕГН **********,***, СУМАТА
от 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди от непозволено увреждане, осъществено на 02.11.2017г. в гр.
Л., ул…, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие получените от
него травматични увреждания - кръвонасядане на лява очница, оток на лява скула,
лява буза и лявата половина на шията, оток с кръвонасядане на лява лопатка,
оток и кръвонасядане в поясната област, оток и кръвонасядане на дясно седалище,
кръвонасядане с оток и охлузване на десен лакът, борсит на десен лакът,
разкъсно-контузна рана на пети пръст на дясна китка, както и неимуществени
вреди, изразени в засягане на честта и достойнството му и унижение пред други
хора, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 02.11.2017г.,
до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл.45,ал.1 от ЗЗД, предявени от С.Г.С. с ЕГН **********,***, чрез пълномощник –
адвокат Л.Б. от ВТАК, против Н.Г.Ж. с ЕГН **********,***, и Н.Х.Х. с ЕГН
**********, с адрес ***, за разликата от уважения общ размер от 2000 лв. до
пълния предявен общ размер от 3000 лв., заедно със законната лихва върху тази
разлика, считано от датата на непозволеното увреждане – 02.11.2017г. до
окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н.Г.Ж. с ЕГН
**********,***, и Н.Х.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на С.Г.С. с ЕГН **********,***, СУМАТА
от 757.10 лв. /седемстотин петдесет и седем лева и десет стотинки/,
представляваща направените от ищеца съдебни разноски за платена държавна такса,
за възнаграждение на вещо лице, за призоваване на свидетел и за платено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.Г.С. с ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Ж. с ЕГН **********,***, СУМАТА
от 102.30 лв. /сто и два лева и тридесет стотинки/, представляваща направените от
този ответник съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение и за
възнаграждение на вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА С.Г.С. с ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА
от 102.30 лв. /сто и два лева и тридесет стотинки/, представляваща направените от
този ответник съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение и за
възнаграждение на вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните по делото.
На основание
чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………