№ 256
гр. Айтос, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20242110100652 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба oт Даниела И. С., ЕГН **********, с постоянен алрес: *** чрез
адв. Д. Г., съдебен адрес: гр. Троян, ул. Захари Стоянов, ет. 4, офис №30 срещу „Фератум
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 3, бул. Алексанлър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20
В исковата молба се сочи, с нa 12.09.2023 г. между ищцата в качеството на
„Крелитополучател" и ответника в качеството на „Кредитор" е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит №1286648/12.09.2023 г. Пo силата на сключения
договор, Кредиторът е предоставил на Крелитополучателя сума в размер 1,000.00 лв.
(хиляда лева). Съгласно чл. 5 от договора за заем кредитът се обезпечава с Поръчителство
предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството. C одобряването от дружеството нa
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може
да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Едновременно със сключването нa договора за заем ищцата е сключила и договор за
поръчителство с посочено от кредитора дружество - Multitude Bank, за което дължи
допълнително възнаграждение в размер на 950.00лв.
B резуптат на всичко това, за използването на заем в размер 1,000.00 лв. Ищцата (в
качеството на потребител) е следвало да плати не описаните пo договор 1,230.00 лв., a обща
сума в размер 2,180.00 лв. Видно от приложеното, издадено от ответното дружество
Удостоверение за наличие на задължения, сумите за „такса банкова гаранция" се събират от
кредитора, с глед на което за ищцата e налице правен интерес да се установи със сила на
присъдено нещо действителността на процесния договор както и отделни негови клаузи.
1
Към момента на подаване на ИМ ищцата е заплатила общо 1,520.00 лв. към ответното
дружество. Същата счита, че сумата от 520.00 лв. е платена при изначална липса на
основание, предвид чл. 23 ЗПК.
Излагат се съображения, че договорът е недействителен, тъй като условието за сключване на
договор за поръчителство с конкретно дружество е на практика задължително условие за
отпускането на заема, a възнагражденито пo договора за поръчителство е на практика разход
пo кредита, без това да е отразено в ГПР. Констукцията кредитор-дружество гарант е
ноторно известна пpи небанковите финансови институции като конструкция с която се цели
заобикалянето нa законовите разпоредби относно максимално допустимото ГПР. C оглед
гореизложеното ищцата счита, че договорът е нищожен пopaдu нарушение на материалния
закон .
След справка B TP пo партидата на ответника ищцата установила, че едноличен
собственик на капитала на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е именно дружеството
„поръчител" - Мултитют, така че двете дружества са несъмнено свързани и разпръскването
на едно задължение нa отделни части между съсобсвени дружества с цел да се заобиколят
разпоредбите на ЗПK касателно ГПP e заобикаляне на закона и противоречи на добрите
нрави.
Въз онова на изложеното ищцата счита, че за нея е налице правен интерес да иска на осн. чл.
22, вр.чл.11 ЗПК, чл.26, ал.1 от ЗЗД прогласяване на нищожността на Договор за
предоставяне на потребителски кредит №1286648/12.09.2023г, а ответното дружество да
бъде осъдено да върне на ищцата недължимо платената сума в размер на 520лв. при
условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване на нищожността на чл.5 от
Договор за предоставяне на потребителски кредит №1286648/12.09.2023
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество „Фератум България" ЕООД. В отговора на ИМ ответника не отрича наличието
на скл.между него и ищцата договор за кредит, но отрича последната да е била задължен да
избере посочения поръчител. Напротив- твърди се, че ищцата е имала възможност да избира
и при желание от нейна страна е имала възможност да посочи друг поръчител. Сключването
на договора за гаранция не било задължително условие за получаване на кредита. На
следващо място се излагат съображения, че неправилно е определено пасивно
леготомираната страна по делото, т.к. искът следвало да бъде насочен срещу Фератум Банк,
което е самостоятелно юридическо лице , лицензирано в Малта. Договорът за гаранция е
отделно правоотношение, по което ответникът не е страна. Твърди се от ответника, че с нито
едно от действията и клаузите по договора ответникът не е бил обект на заблуждаваща
търговска практика. Сочи се, че ГПР от 49,11% по договора за кредит не е в нарушение на
ЗПК, т.к. не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
лева и валута. Не на последно място се сочи, че ищцата , като потребител е имала
възможност в 14-дневен срок да се откаже от сключения договор без да сочи причина за
това. От това свое право ищцата не се е възползвала. По изложените съображения ответника
моли иска да бъде отхвърлен.
2
Събраните по делото доказателства обосновават следната фактическа обстановка:
Между страните липсва спор относно факта, че на 12.09.2023 г. е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит №1286648/12.09.2023 г. Пo силата на сключения
договор, Кредиторът (ответник) е предоставил на Крелитополучателя (ищец) заем в размер
1,000.00 лв. (хиляда лева) при следните условия за връщане на кредита: лихвен процент -
23%; годишен процент на разходите (ГПР)- 49.11%; брой вноски – 12. Като обща сума за
връщане в текста на договора (л.10-13) е посочено- 1,230.00 лв. (хиляда двеста и тридесет
лева). На същата дата между ищецът и MULTITUDE BANK е сключен договор за гаранция
№1286648 по силата на който ищцата трябва разсрочено да внесе по посочената банкова
сметка сумата от 950лева на месечни вноски в периода 12.10.2023г до 06.09.2024г
Между страните липсва спор относно факта, че до датата на предявяване на ИМ ищцата е
внесла под формата на погасителнивноски по договора сумата от 1520лв, в която сума е
включена и вноска по договорът за гаранция.
Видно от приложеният погасителен план падежът на последната вноска е настъпил на
06.09.2024г.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, както и доводите на
страните и изразените от тях процесуални становища, приема за установено и обосновава
следните правни изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са иск с правна
квалификация - осн.26, ал.1 , предл.първо ЗЗД вр. чл.23, вр.чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.9а, т.10,
т.11 ЗПК и по чл.55, ал.1 предл. първо ЗЗД
Разгледан по същество съдът намира иска по осн.26, ал.1 , предл.първо ЗЗД вр. чл.23,
вр.чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.9а, т.10, т.11 ЗПК за основателен по следните съображения.
Съгласно приложените по делото доказателства ищцата не е имала възможност да се
запознае с общите условия на ответника и по този начин е лишена от възможността да
прецени как е формиран лихвения процент и годишния процент на разходите, а според чл.3
от текста на договора (л.10) ищцата следва да върне „сумата по отпуснатия кредит в размер
на 1000лева ; лихва в размер на 230,00лева при лихвен процент 23,00%. От текста на
договора не става ясно как е формиран този лихвен процент, което прави разпоредбата в
несъответствие с чл.11, ал.1, т.9а, ЗПК. Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския
кредит на длъжника задължително трябва да бъде предоставена преддоговорна информация,
с като същият да се запознае и изрично да пpиeме Общите условия на предлагания му
кредит. По делото такива доказателства липсват.
ГПР по кредита съгласно чл.4 се изчислява на 49,11 съгласно общите условия, с които както
вече беше споменато ищцата не е запозната или поне по делото не са приложени писмени
доказателства от ответника в тази насока. Следователно само на това основание клаузата за
ГПР е нищожна поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
3
Съгласно начинът, по който е формулиран чл.5 от договора ищцата Д. С. не е имала
възможност да избере опция да предостави гаранция за обезпечаване на задължението й или
да й бъде предоставена такава от дружество, с което КРЕДИТОДАТЕЛЯ има сключен
договор. Видно от стандартния текст на договора, по който тя в качеството на потребител не
е имала право да възрази, не само, че е изправена пред избора да сключи договор за
гаранция с конкретно дружество , с което се задължава да заплати допълнително 950лева, но
също така е декларирано от нейно име, че е имала избор дали да сключи договор с
посочения поръчител или да осигури физическо лице -поръчител. В действителност от
текста на ИМ става ясно , че на практика ищцата , в качеството на потребител не е имала
реален избор, т.к. в офиса на дружеството е узнала, че поръчителят трябва да отговаря на
определени строги изисквания относно доходите му и т.н., а освен всичко друго трябва да
бъде осигурен да присъства още същия ден при скл.на договора, защото в противен случай
кредитът бива отказан. При това положение потребителят на практика е оставен без избор
относно клаузата за избор на гарант, с което се e зaдължил отделно от ежемесечната вноска
пo кредита да изплаща и месечни вноски за предоставената услуга Гарант. Това, което прави
впечатление е , че договор с дружеството -гарант няма сключен или поне не е приложен.
Ответникът не твърди да е бил скл.такъв договор и той да се намира у него. Приложен е
единствено погасителен план (л.14), като по този начин поради липсата на договор не става
ясно какво получава ищцата като услуга по договора за гарант, дали и кога, при какви
условия може да ползва услугата и т.н. Единственото, което става ясно като условие по
договора е, че месечните вноски се събират от кредитодателя.
Клаузата, с която се договоря такса „гарант“ в размер на 950 лева, се оспорва от ищцата
като нищожна, като съдът изцяло възприема доводите в тази връзка. Още повече, съдът е
длъжен да следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, като
именно такава се явява оспорената клауза. От представеният договор е видно, че се касае за
избрано от кредитодателя дружество „Гарант“, което не става ясно каква услуга предоставя
(поради липсата на договор), може би да гарантира връщане на вноските по кредита. В чл.5
от договора е посочено, че кредитополучателят е „избрал“ кредитодателят да ангажира
дружество „гарант“, за което се е съгласил да заплати такса за услугата, като прави
впечатление, че не е посочен начинът , по който е форморан размерът на таксата за услугата
„гарант“-950лева и какво получава потребителя в замяна. Освен това по-горе беше обсъдено
твърдението на ищцата, че „избор“ относно услугата „гарант“ на практика липсва, поради
кратките срокове и непосилните условия, на които се изисква да отговаря физическото лице ,
което желае да бъде гарант по кредита. Както беше споменато от текста на чл.5 на договора
не става ясно какво точно представлява услугата „Гарант“ (освен че за нея се дължи такса) и
как може длъжникът да се ползва от тази услуга. Следователно договорката за услугата
„Гарант“, е неясна и неопределена , а от там в противоречие с изискването на чл.10а, ал.4 от
ЗПК. Възнаграждението е предварително уговорено, а се отнася до услуги, за които реално
няма данни да са ползвани от ответника във връзка с погасяване на кредита, за да се дължи
такса за тях. Още повече оспорената клауза създава задължения и финансова тежест за
потребителя и не предвижда реципрочно задължение за ответното дружество.
4
За длъжника е предвидена някаква неясна възможност някой да гарантира връщането на
кредита му, но не става ясно как точно ще се случи това- дали дружеството гарант ще
встъпи в кредита и ще започне да погасява вноските или ще предостави гаранция в пари или
вещи. Реално срещу тази "услуга" потребителят не получава нищо. Няма и данни по делото
ищцата да се е възползвала от тези допълнителни услуги (макар, че са й събирани пари всеки
месец по погасителния план), което само потвърждава тезата, че такива всъщност не се
предоставят. За това тази клауза е нищожна поради липса на основание и поради липса на
достатъчно определено съгласие на страните.
Възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по самия договор за
кредит, които съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. Тези разходи не са
включени в обявения от кредитора ГПР, което е в нарушение на закона. Тези разходи са част
от ГПР и така той надхвърля максималния размер по чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите, които предвиждат възнагражденията за
допълнителни услуги са нищожни. По тези съображения договорката за това вземане е
нищожна и съответно вземането е недължимо, а сумите, които са приспаднати като
постъпили по клаузата „Гарант“ следва да бъдат върнати изцяло на ищцата. Същото се
отнася за сумата от 230,00лева- лихва поради неясният начин на формиране на лихвения
процент и ГПР по кредита.
Следователно по изложените по –горе съображения и на осн.26, ал.1 , предл.първо ЗЗД вр.
чл.23, вр.чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.9а, т.10, т.11 ЗПК договорът сключен между Д. И. С. и
„Фератум България“ ЕООД, следва да бъде прогласен за нищожен, а ответникът дължи
връщане само на главницата по договора.
В ИМ се сочи и не е оспорено от ответника, че ищцата С. добросъвестно е внесла сума в
размер на 1520лева под формата на погасителни вноски, която сума покрива главницата по
кредита. Съгласно правилата на чл.23 ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита“. Следователно главницата е изплатена, а сумата
от 520лева се явява недължимо платена, поради нищожността на договоните клаузи, въз
основа на които е начислена и ответникът следва да бъде осъден да върне тази сума на
ищцата.
Относно разноските:
Съдът, като съобрази крайният резултат от спора и разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, счита че
сторените от ищеца разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Съгласно
приложеният от ищцата списък с разноски от нея са сторени разноски в размер на 850лева,
от които 50 лв.ДТ за образуване на дело и 800лева-адв.възнаграждение
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на осн.чл. 26, ал.1 , предл.първо ЗЗД вр. чл.23, вр.чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.9а,
т.10, т.11 ЗПК за НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на потребителски кредит
№1286648/12.09.2023 г. ,сключен между Д. И. С., ЕГН **********, с постоянен алрес: *** и
„Фератум България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Младост 3, бул. Алексанлър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20.
ОСЪЖДА на осн.чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД „Фератум България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. Алексанлър Малинов № 51,
вх. А, ет. 9, офис 20 ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. С., ЕГН **********, с постоянен алрес: ***
сумата от 520лв. /петстотин и двадесет лева/.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК „Фератум България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. Алексанлър Малинов № 51,
вх. А, ет. 9, офис 20 ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. С., ЕГН **********, с постоянен алрес: ***
сторените по делото разноски в размер на 850лв./осемстотин и петдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6