№ 752
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110210071 по описа за 2024
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от К. Д. Ш., ЕГН
********** срещу наказателно постановление № 23-4332-022112/26.09.2023
г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл. 183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100 /сто/ лева за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, като се оспорва изложената в него фактическа обстановка.
Жалбоподателят твърди, че не е преминал на червен сигнал на светофара, а
спрял за кратко на пътя, за да слезе пасажер, след което се включил в
движението след товарен автомобил. Посочва, че впоследствие забелязал зад
себе си светлините на полицейския автомобил и спрял. Изразява становище,
че вероятно е бил объркан с водача на другия товарен автомобил, преминал
преди него. От съда се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят К. Д. Ш., редовно призован се
явява лично, като изразява становище за неправилност на атакуваното
наказателно постановление. В допълнително постъпили писмени бележки
1
представя собствен анализ на доказателствената съвкупност, като съзира
съществени противоречия в показанията на разпитаните полицейски
служители, като намира, че от мястото, на което са се намирали не е било
възможно да възприемат на движението на управлявания от него автомобил.
Отново застъпва разбирането, че полицейските служители са допуснали
грешка и вероятно нарушението е било извършено от водач на друг
автомобил, който е преминал преди жалбоподателя.
Въззиваемата страна – началник група в ОПП - СДВР, редовно
призована, не изпраща представител. В писмени бележки от процесуален
представител на въззиваемата страна се аргументира законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се претендира юрисконсултско
възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 06.09.2023 г. около 05:00 часа в гр. София жалбоподателят К. Д. Ш.
управлявал товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ****,
движейки се по бул. „****“ с посока на движение от Околовръстен път към с.
***. Кръстовището на бул. „****“ и ул. „***“ било регулирано чрез
светофарна уредба, която работела в нормален режим на работа.
Жалбоподателят, движейки се по бул. „****“ навлязъл и преминал през
посоченото кръстовище на червен сигнал на светофарната уредба за неговата
посока на движение. Това било забелязано от свидетелите **** и *** Д.,
младши автоконтрольори в ОПП-СДВР, които по това време изпълнявали
служебните си задължения и се намирали в близост до кръстовището.
Свидетелите последвали с патрулния автомобил управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил и същият бил спрян за проверка, в хода на
която била установена самоличността на водача.
С оглед установеното свидетелят **** съставил срещу жалбоподателя
АУАН серия GA №1067005 от 06.09.2023 г. за извършено на същата дата
нарушение на чл. 6, т. 1 на ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал без възражения и получил екземпляр от
него. Възражения срещу АУАН били подадени на 08.09.2023 г.
Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на
така съставения АУАН на 26.09.2023 г. **** –началник група „АНД“ в отдел
„Пътна полиция“ към СДВР издала обжалваното наказателно постановление,
което било връчено на жалбоподателя на 05.07.2024 г. и на същата дата била
подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът намери за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетелите ****, *** Д., както и писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно справка- картон на водача,
заповед № 513з-5073/ 21.07.2015 г. на директора на СДВР, , заповед № 8121з –
2
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед №
8121к13140/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за
встъпване в длъжност от същата дата.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и
безкритично на свидетелите **** и *** Д., отчитайки факта, че същите са
възприели поведението на жалбоподателя при преминаването му през
кръстовището респ. заявеното от тях представлява източник на преки
доказателства относно релевантните факти. Показанията на свидетелите са
еднопосочни, кореспондиращи помежду си и без съществени вътрешни
противоречия. Не може да не бъде отчетен добре запазения спомен, относно
обстоятелствата, за които разказват свидетелите. Показанията им са детайлни,
информативни, обективни и добросъвестно депозирани. В разказа си пред
съда и двамата свидетели потвърдиха, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на
светофарната уредба, като и двамата свидетели посочват, че пред тях не е
имало каквито и да било храсти, табели, стълбове или други предмети, които
да ограничават видимостта им към светофарната уредба. Макар и двамата
свидетели да посочват, че не са възприели регистрационния номер на
преминалия на червен сигнал товарен автомобил, свидетелят Георгиев е
категоричен, че през цялото време, докато са следвали нарушителя със
служебния автомобил не са губили видимост и именно нарушителят е бил
спрян за проверка, което изключва възможността друг водач да е извършил
нарушението. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за наличието на
противоречия в показанията на свидетелите като основание същите да не
бъдат кредитирани, тъй като обстоятелството дали те са били на около 7 или
20-30 метра от светофарната уредба /за което обстоятелство твърденията им се
разминават/ не е съществено, тъй като и двамата свидетели са категорични, че
са имали видимост към светофарната уредба и са възприели, че автомобилът
на жалбоподателя е преминал на червен сигнал.
От представените заповеди съдът извлече данни за компетентността на
актосъставителя и АНО – първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вторият да
издава наказателни постановления.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 05.07.2024 г., а жалбата е
депозирана на същия ден), от процесуално легитимирано лице и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в настоящото производство районният
3
съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове и при
спазване на процесуалните правила и материалния закон. Съдът намира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от т. 2.1 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи съставянето на АУАН на ЗДвП е възложено на
полицейските органи по т.1.3.1 от същата заповед. Видно от т. 18 на заповед
№ 513з -5073/21.07.2015 г. на директора на СДВР, свидетелят **** е назначен
на длъжност младши автоконтрольор и като такъв му е възложена
компетентност да съставя АУАН на ЗДвП.
Действително в обжалваното наказателното постановление е посочено
единствено, че същото се издава от **** „началник група в СДВР, отдел
Пътна полиция“, без да е уточнено коя е групата. От представения по делото
акт за встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г.
**** е встъпила в длъжността началник на 01 група „Административно-
наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, поради което същата на основание т. 3.10 от
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е
била компетентна към 26.09.2023 г. да издаде обжалваното наказателно
постановление.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН - АУАН е съставен в деня на извършване и
установяване на нарушението, а НП е издадено по-малко от месец след
съставяне на АУАН. Нарушението е описано от фактическа страна достатъчно
ясно и конкретно, като жалбоподателят не е поставен в затруднение да разбере
в извършването на какво нарушение е обвинен. В процесните АУАН и НП е
посочено, че с действията си на 06.09.2023 г. жалбоподателят Ш. е нарушил
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като е навлязъл и преминал през
кръстовището на забраняващ /червен/ сигнал на светофарната уредба,
работеща в нормален режим на работа, което е квалифицирано като
„несъобразяване на поведението със светлинните сигнали“. Актуалната
практика на АССГ е непротиворечива, като константно се приема, че
непосочването на конкретна разпоредба от ППЗДвП, която указва какво
следва да бъде поведението на участниците при различните светлинни
сигнали на светофара не накърнява правото на защитна на сочения за
нарушител, като такова фактическо описание на нарушението достатъчно
пълно и ясно за водач, който е преминал изпит за правоспособност. В този
смисъл са и Решение № 2066 от 28.03.2024 г. на АдмС - София по адм. д. №
11699/2023 г., Решение № 21619 от 29.10.2024 г. на АдмС - София по адм. д. №
6218/2024 г., Решение № 10889 от 5.07.2024 г. на АдмС - София по адм. д. №
4
4542/2024 г. В тези влезли в сила съдебни актове еднопосочно се приема, че
изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка и правна квалификация по
чл. 6, т. 1 ЗДвП в достатъчна степен внасят яснота относно признаците на
нарушението от обективна страна, както и на нарушената разпоредба, с оглед
което жалбоподателят е имал възможност да организира защитата си. Поради
това касационната инстанция приема, че не е налице съществено нарушение,
което може да обоснове незаконосъобразност на НП на самостоятелно
основание. В актуалната практика на АССГ е прието, че разпоредбата на чл. 6,
т. 1 ЗДвП е достатъчно точна, ясна и информативна, като освен това словесно
е описано, че се касае именно за несъобразяване със светлинните сигнали.
Касационните състави приемат още, че е „абсурдно да се допусне, че
правоспособен водач на МПС не е наясно какво означават различните
светлини на светофара“. Конкретното значение на червения сигнал на
светофара е уредено в Правилника за прилагане на ЗДвП в чл. 31, ал. 7, т. 1,
към който препраща и чл. 7, т. 1, б. „б“ от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали. В чл. 37, ал. 7,
т. 1 от ППЗДвП, е предвидено, че червена светлина на светофара означава
„Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва
да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията,
на която е поставен светофарът; когато светофарът е поставен в средата на
кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека“. Разпоредбата детайлизира обективната страна и в
частност изпълнителното деяние на административното нарушение по чл.
183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, но с оглед горните съображения, се налага извода, че и без
конкретното посочване на нарушената разпоредба от Правилника или
Наредбата, така изложената в АУАН и НП фактическа обстановка и правна
квалификация в достатъчна степен изясняват установените признаците на
нарушението от обективна страна и дават една достатъчно пълна и точна
правна квалификация на нарушението. По този начин следва да се приеме, че
е осигурено в пълнота правото на защита на санкционираното лице. С оглед на
изложеното, съдът намира, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати
нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, пътните знаци и
пътната маркировка, като на още по-силно основание това задължение следва
да се изпълнява от водачите на МПС. От гласните доказателства по делото
несъмнено се установява, че жалбоподателят Ш. е навлязъл и преминал през
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба за неговата посока на
движение, забраняваща преминаването, с което е извършил нарушение на
правилата за движение по пътищата и по-конкретно на чл. 6, т. 1 ЗДвП. От
субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата по
чл. 6, т. 1 от ЗДвП е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк
умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял
5
настъпването на същите. Жалбоподателят е съзнавал, че навлиза и преминава
през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, но е игнорирал
забраната за това и е продължил да управлява автомобила си, въпреки
забранителния червен сигнал.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 5 т. 1 от ЗДвП гласи, че се наказва с глоба в
размер на 100 лева водач, който преминава при сигнал на светофара, който не
разрешава преминаването. За извършеното нарушение законодателят е
определил административното наказание в абсолютен размер, съвпадащ с
този, наложен от АНО, поради което за съда не съществува възможност за
неговото ревизиране.
Липсват данни - смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да се
направи извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива
нарушения, поради което и извършеното от жалбоподателя деяние не може да
се квалифицира като маловажен случай. Преминаването на червен сигнал на
светофар /при положение, че за други участници в движението е подаден
разрешителен сигнал за преминаване/ генерира риск от реализиране на ПТП, с
което нарушителят застрашава както собственото си здраве и живот и тези на
оставалите участници в движението.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна в писмените бележки съдът следва
да присъди в полза на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева, съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на
извършената от процесуалния представител дейност.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от
ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
022112/26.09.2023 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, с което на основание чл. 183, ал.5, т. 1 от Закона за движението по
пътищата на жалбоподателя К. Д. Ш., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение
на чл. 6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН жалбоподателя
К. Д. Ш., ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 80 /осемдесет/ лева -
6
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7