Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 173/15.03.2017
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети
граждански състав
на четиринадесети
февруари през две хиляди и седемнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Велислава Ангелова
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1382 по описа за 2016г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Триадица, пл.”Позитано” №5, със съдебен адрес ***,
адв.Недялка Тодорова Тенчева, против Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Македония“ №3, представлявана от директора на Областно пътно управление
/ОПУ/-гр.Хасково Р.И.Л., иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че със заявление от 22.02.2016г. поискал издаването на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за дължими суми от 340,85лв. за главница и 39,26лв.
за мораторна лихва за периода 05.01.2015г. – 22.02.2016г. Въз основа на
подаденото заявление било образувано ч.гр.д.№9876/2016г. по описа на СРС и
издадена заповед за изпълнение, която е възразена от длъжника. В случая се
касаело до регресно парично вземане спрямо причинител на щета при ПТП. По
застраховка „Каско“ било изплатено от ищеца застрахователно обезщетение относно
щета, причинена при настъпване на ПТП по вина на длъжника. Твърди се че ПТП-то
е настъпило вследствие на неправомерно деяние, изразяващо се в неосъществяване
на задълженията по поддръжка на участък от републикански път от страна на
длъжника. Поради гореизложеното, съгласно чл.213 ал.1 от КЗ, ищецът имал право
на регресен иск за горепосочената сума срещу причинителя на вредата, заедно със
законната лихва за забава от деня на изплащане на обезщетението – 05.01.2015г.
Ето защо, се иска постановяване на решение, с което да се приеме за установено,
че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми, за които била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№9876/2016г. на СРС.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
иска като неоснователен. Твърди, че не е имало основание за съставяне на
протокол за ПТП, както и че представения от ищеца не е оформен по надлежния ред
и са налице процесуални нарушения при неговото издаване, което го прави и
недействителен. Твърди се, че съставителят на протокола за ПТП не е бил на
работа на посочената дата, поради което не следва да се кредитира с
доказателствена тежест. В тази връзка ответникът прави искане за откриване на
производство по оспорване на протокола за ПТП. В протокола за ПТП не било
отразено дали водачът на автомобила е употребил алкохол. Ответната страна
твърди, че към датата на ПТП-то не е имало нарушения на пътната настилка. В
тази връзка се представя констативен протокол от 30.06.2014г. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се отхвърли иска.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищеца
заявление е образувано ч.гр.д.№9876/2016г. по описа на Районен съд-София
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите от 340,85лв. –
главница, представляваща заплатено обезщетение за щетите по лек автомобил „**********“ с рег.№**********вследствие
на ПТП от 09.12.2014г. в с.Васил Левски, общ.Симеоновград, поради навлизане в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната
лихва за периода от 23.02.2016г. до изплащане на вземането, както и 39,26лв. – мораторна лихва за периода от 05.01.2015г.
до 22.02.2016г.,
заедно с разноските по делото, за които суми е издадена и
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 21.04.2016г. Като доказателства по
делото са представени преводното нареждане за сумата от 340,85лв. с дата 05.01.2015г.,
опис-заключение по претенцията за щети, опис на претенцията, доклад по щетата,
изпратената до ответника регресна покана за възстановяване на сумата.
Представени са също така заявлението, подадено от А.А.Б. за заплащане на
застрахователното обезщетение по застраховка „Каско“, полицата за сключената с
ищцовото дружество застраховка „Каско“ и протокола за ПТП от 09.12.2014г. От
своя страна ответникът представя схема на километричното положение на
извършените работи по републиканските пътища на територията на ОПУ-Хасково,
РПС-Харманли. Приложен е също така констативен протокол от 30.06.2014г., в
който е отразено, че са извършени ремонтно-възстановителни работи на
1056,737км. републикански пътища, стопанисвани от АПИ на територията на ОПУ-Хасково.
От РУ-Харманли при ОД на МВР-Хасково са изпратени и приложени по делото цветни
снимки, направени при възникване на процесното ПТП на 09.12.2014г., изгответния
протокол за ПТП, копие от книгата за отразяване на сигнали на тел.112, от което
се установява часа на сигнала и мястото на възникналото произшествие. От
представеното копие от ежедневната форма за отчет също се установява
извършването на проверка от служителите на реда на процесното ПТП. В писмото на
РУ-Харманли при ОД на МВР-Хасково до съда се сочи, че автоконтрольора Г.Г. има
право да посещава ПТП и да издава протоколи за ПТП, както и че на 09.12.2014г.
е бил на работа за времето от 8,30ч. до 20,30ч., след което е бил на повикване
до 8,30ч. на 10.12.2014г.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът
назначи и изслуша съдебна автотехническа експертиза, чието заключение приема
като компетентно и обективно дадено. От депозираното заключение се установява
механизма и причините за настъпване на процесното ПТП на 09.12.2014г., както и вида
и степента на уврежданията, причинени по автомобила. Вещото лице изчислява
размера на щетите по автомобила на сумата от 340,85лв. Експертизата сочи, че
въз основа на представените схеми на километричното положение на извършените
работи по републиканските пътища на територията на ОПУ-Хасково и констативния
протокол от 30.06.2014г. може да се твърди, че на пътния участък, където е
станало процесното ПТП са извършвани ремонтни работи в периода преди
01.08.2014г. – 01.12.2014г. Според вещото лице, на основание приложената по
делото схема на километричното положение на извършените работи по
републиканските пътища на територията на ОПУ-Хасково и свидетелските показания,
че процесният участък от път III-503 е бил осеян с множество дупки,
може да се твърди, че е имало нужда от извършването на ремонтни работи по
пътното платно.
От показанията на св.А.А.Б. се установява, че инцидента
станал през месец декември 2014г. между гр.Симеоновград и с.Васил Левски, в
който участък имало много дупки. Сега ги запълнили. Тогава валял дъжд, св.Б.
първо минал през една дупка, но следващата дупка била много голяма и влязъл в
нея. Твърди, че първо гръмнала предната гума, а след това и задната, спрял,
предната джанта била счупена, задната също, възглавницата и носача също били
счупени. Свидетелят се обадил на тел.112, полицаите дошли след 2-3 часа. Било
около 21ч.-22ч. Твърди, че нямало пътни знаци. Това се случило вечерта, било
тъмно и мокро, валяло. Ограничението на скоростта там било 60км/ч, а свидетелят
твърди, че карал бавно с 40-50км/ч, било тъмно и нищо не се виждало. От
показанията на св.Г.В.Г. се установява, че той е съставил протокола за ПТП. Св.Г.
твърди, че този участък се характеризира с множество дупки. Твърди, че е
посетил десетки ПТП-та на това място в продължение на няколко месеца.
Сигнализирали на пътно управление да си оправи участъка, а те се задоволили с
поставяне на една пътна табела за неравности по пътното платно. Според
свидетеля табелата била поставена от човек, който не е запознат с пътните
табели, защото под нея поставили допълнителна табела, че разстоянието до
участъка е 6км., а не че след пътната табела има 6км. неравности. Имало
образувани около 6-7 дупки, които били с дълбочина около 20см. Специално тази
дупка, където станало въпросното произшествие, била разположена по средата на
пътното платно или непосредствено преди завой или в завоя, като било невъзможно
да се избегне. Свидетелят не помнел размерите на дупката, но широчината й била
около метър. Твърди, че направили снимки. Нямал спомен да са правени ремонти
или да са запушвани дупки няколко месеца преди произшествието. Свидетелят
твърди, че колата нямала възможност да се прибере на собствен ход, тъй като и
двете гуми, преминали през дупката били нарязани, джантите също били повредени,
колата била килната на единия край, въздушната възглавница спукана. Дошла пътна
помощ. Според свидетеля, около това произшествие екипите са посетили множество
произшествия в този участък, но не за всяко съставяли протокол, тъй като лицата
не желаели. Определянето на отстоянието от 3,5км. преди Симеоновград ставало
със засичане с километража на патрулния автомобил. Св.Г. засякъл от табелата за
гр.Симеоновград в посока с.Васил Левски.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.274 от КЗ и чл.86 от ЗЗД,
като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в
исковата молба суми. Съдът намира така предявения установителен иск за
допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна
против лице, за което се твърди, че дължи на ищеца процесната сума,
представляваща регресна претенция. Претенцията на ищеца възниква от заплатено
застрахователно обезщетение за нанесените вреди по автомобила на св.Б. при
настъпило на 09.12.2014г. ПТП. Съдът намира, че от събраните по делото писмени
доказателства по несъмнен начин се установява, че на 09.12.2014г. в участъка
между гр.Симеоновград и с.Васил Левски е настъпило ПТП. В тази връзка съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че не е следвало да се
съставя протокол за ПТП, както и че същият не бил съставен от длъжностно лице,
издаден бил в нарушение на нормативните разпоредби и отразените в нето
обстоятелства не били верни. Събраха се писмени доказателства, че протокола за
ПТП е съставен от длъжностно лице в рамките на делегираните му правомощия.
Същият не нарушава законови разпоредби, поради което не е съставен в нарушение
на нормативните изисквания. Както от писмените доказателства по делото, така и
от показанията на разпитаните свидетели Б. и Г. се установява по категоричен
начин, че отразените в протокола за ПТП обстоятелства са верни, тъй като на
пътния участък е имало множество дупки. От данните по делото се установи, че
именно пропадането на управлявания от св.Б. автомобил в една от дупките е
предизвикало ПТП-то, при което са нанесени щети по автомобила, оценени и от
застрахователя и от вещото лице на 340,85лв. Категорично се установи, че на
05.01.2015г. ищцовото дружество е изплатило на собственика на увредения
автомобил застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в размер на
горепосочената сума. Ето защо, за ищеца възниква правото на регресна претенция
срещу причинителя на вредите. В случая това е ответника, който е допуснал да се
осъществи процесното ПТП, поради неизпълнение на вменените му от нормативните
разпоредби задължения да поддържа, при необходимост да извършва ремонтни и
възстановителни работи на републиканската пътна мрежа, в частност на участъка
между гр.Симеоновград и с.Васил Левски, където е станало произшествието. Според
показанията на св.Г., в този участък са станали множество произшествия, докато
да се извършат необходимите ремонтни дейности и да се запълнят дупките по пътя.
При тези по делото съдът намира предявения иск за основателен и доказан и
счита, че следва да се уважи изцяло, като се приеме за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумите за главница и мораторна лихва. Несъмнено
основателен и доказан се явява и акцесорния иск за лихва, тъй като от датата,
на която е изплатено застрахователното обезщетение до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е постъпило плащане на
претендираната сума, поради което ответникът е изпаднал в забава след като е
надлежно поканен да възстанови сумата, изплатена като застрахователно
обезщетение.
На основание чл.78 ал.1
от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и направените в
настоящото производство разноски в размер на 75лв. – държавна такса; 360лв. –
адвокатско възнаграждение; 150лв. – възнаграждение за вещо лице и 42лв. – депозит
за свидетел. Съобразно Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.дело
№4/2013г. на ОСГТК следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство в размер на 25лв. –
държавна такса; 360лв. – адвокатско възнаграждение. Общия размер на разноските
на ищеца в двете производство възлиза на 1012лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Агенция
„Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Македония“ №3, представлявана от директора на Областно пътно
управление /ОПУ/-гр.Хасково Р.И.Л., че дължи на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, пл.”Позитано” №5,
сумите в размер на 340,85лв. – главница,
представляваща заплатено обезщетение за щетите по лек автомобил „**********“ с
рег.№**********вследствие на ПТП от 09.12.2014г. в с.Васил Левски,
общ.Симеоновград, поради навлизане в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, ведно със законната лихва за периода от 23.02.2016г. до
изплащане на вземането, както и 39,26лв.
– мораторна лихва за периода от 05.01.2015г. до 22.02.2016г., за които суми е
издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 21.04.2016г. по ч.гр.д.№9876/2016г. описа на Районен
съд-София.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Македония“ №3, представлявана от директора на Областно пътно
управление /ОПУ/-гр.Хасково Р.И.Л.,
да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, пл.”Позитано” №5, направените
в настоящото и в заповедното производство разноски
в размер общо на 1012лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.