№ 268
гр. Пазарджик, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500673 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се решение №665 постановено на 04.08.2021г. по
гр.дело № 589 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2021г., с
което предявеният от „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК-
*********,със седалище и адрес на управление на дейността - гр.
София, ул. „Георги Бенковски“№3, представлявано от К.Х.Ч.- Главен
изпълнителен директор и М.Г. - изпълнителен директор, против
Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, ЕИК-********* със
седалище и адрес на управление- гр.София, пл.“Македония“№3,
представлявана от инж. Д.А., иск с правно основание чл.410 във вр. с
чл.411 от КЗ във вр. с чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД, с който се иска от
съда да бъде осъден ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ към
МРРБ, ЕИК-********* да заплати на ищеца „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД, ЕИК- *********, сумата от 499.00 лева
/четиристотин деветдесет и девет лева/, представляваща изплатено
1
застрахователно обезщетение по застраховка „К.+“ във връзка с щета
44011512002301 , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда
/13.11.2020г./ до окончателното изплащане на дължимата сума е
отхвърлен като неоснователен, тъй като е недоказан.Присъдени са
сторените в производството съдебни разноски.
Във въззивната си жалба ищецът в първоинстанционното
производство „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД твърди,че решението е
неправилно, като излага следните аргументи. Необоснован е изводът
на съда ,че не е установен по несъмнен начин механизмът на
настъпване на ПТП,тъй като липсвал протокол за ПТП. Въззивникът
твърди,че съобразно нормативната уредба в конкретният казус
Протокол за ПТП не се съставя ,тъй като липсва друг участник на
произшествието.
На следващо място, въззивникът твърди,че съдът е допуснал
процесуално нарушение,като не е ценил събраните по делото гласни
доказателства, мотивирайки се,че се опровергават от експертизата и
били дадени от относително заинтересовано лице. Въззивникът
твърди,че съдът е допуснал нарушение като не е обсъди всички
доказателства по делото, в тяхната взаимовръзка. Въззивникът
твърди,че необосновано съдът е приел,че вина за ПТП е имал водачът
на МПС-извод,който не намира опора в данните по делото и като
такъв е необоснован. Въззивникът посочва,че ответникът въобще не е
навел подобни аргументи против претенцията, поради което съдът на
практика се е произнесъл по несъществуващи възражения за
съпричиняване или дори изключителна вина на водача, които нито са
били декларирани в процеса, нито за тях съществуват каквито и да
било данни.
На следващо място, въззивникът твърди,че неправилни и
неотносими към спора са догадките на съда относно това колко време
металният предмет е престоял върху пътното платно, както и по какъв
2
начин се е появил там. Въззивникът твърди,че са налице
предпоставките на чл. 410 от КЗ, а именно наличие на валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „К. +",
настъпване на застрахователно събитие в срока на договора,
причиняването на вреди на застрахования автомобил, размера на
вредите, противоправното поведение на ответника /в качеството му на
възложител на услугите по поддържане и ремонт на пътя/ и
причинната връзка между поведението на ответника и настъпването
на вредите,поради което моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение,и реши спора като уважи предявения
иск.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Производството пред ПРС е образувано по предявен иск с
правно основание чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД
във вр. с чл.49 от ЗЗД.
За моторно превозно средство - лек автомобил, марка „О.“,
модел „И.“с ДК № РА ... ВР, собственост на Г.П.Б., ЕГН-**********,
е сключена застраховка в „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД на
основание застрахователна полица „К.+“, №
440120123000314/19.02.2020г. с валидност от 21.02.2020г. до
20.02.2021г. за застрахователна сума от 17 900,00 лв. Ищецът
твърди,че на 11.04.2020г. около обяд, в светлата част на деня, при
движение по пътя гр. П.- с. О. /път Ш-801/, водачът на лекия
автомобил и негов собственик Г.П.Б. е преминал през метален
предмет на пътното платно, вследствие на което по моторното
превозно средство са били нанесени материални щети,които ищцовото
дружество след образуването на преписка по щета №44011512002301
3
и след извършения ремонт на автомобила в доверен сервиз на „ДЗИ-
Общо застраховане” ЕАД а именно : „А. - 13“ ООД на стойност
484,00 лева е заплатило на 11.05.2020г.
Ответното дружество е поканено да възстанови сумата с
регресна покана от 14.09.2020г.
В мотивите на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният
съд е приел следното: По делото не е установен механизма на
настъпването на ПТП.Липсва съставен протокол за ПТП,в деня, за
който се твърди,че е настъпил инцидента не е подаван сигнал за ПТП.
Съдът е кредитирал показанията на св. С. -старши специалист в РПС-
П.,съобразно които на въпросната дата /11.04.2020г./ не са
постъпвали сигнали за нередности на пътя, свързващ гр. П. със с. О.,
както не са постъпвали сигнали и за необозначени предмети на
пътното платно. Такива не са били установени и при извършения
обход на пътя от служителите на АПИ. Съдът също така е кредитирал
и заключението на съдебно-автотехническата експертиза,съобразно
което е възможен и друг механизъм на ПТП,тъй като видимостта в
завоя е около 30 метра за водачите, които се движат в десния завой,
поради което не съществуват пречки за намаляване на скоростта и
преминаване с по-ниска скорост през препятствието. Ограничението
на скоростта в конкретният завой е 60 км. в час, като дори при
движение с подобна скорост водачът на увредения автомобил е имал
обективната възможност да намали скоростта на движение и да
премине със значително по-ниска скорост през твърдяното
препятствието, при което не биха настъпили и съответните материали
щети по собственият му автомобил.Първоинстанционният съд
,обсъждайки всички събрани в процеса доказателства е счел,че по
безспорен и категоричен начин не са доказани предпоставките,
обосноваващи основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
4
част. В обхвата на така посочените въззивни предели съдът намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен
акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Въз
основа на последните настоящият състав намира постановеното
решение за правилно, респ. въззивната жалба за неоснователна.
Правните изводи на първоинстанционния съд изцяло се споделят
от настоящия съдебен състав ,затова и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях. За пълнота на съдебния акт обаче, съдът счита за
необходимо да отбележи следното:
За ангажиране на отговорността на Агенция “Пътна
инфраструктура”, гр.София по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се
установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица
на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя и
осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт.
Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно
лице. Достатъчно е установяване въобще виновно поведение на
служители, без да се разграничава поведението на всеки служител, в
т.ч. съответно ОПУ. В случая не се установи виновно неизпълнение на
нормативно вменени задължения, т.е да е налице бездействие.
Правилно първоинстанционният съд анализирайки събраните
пред него писмени и гласни доказателства е установил, че по спора не
е установено да е налице противоправното бездействие на
служителите на Агенция “Пътна инфраструктура” ,както и ако такова
е налице, същото да се намира в причинна връзка с вредоносния
резултат с констатираните щети,които са безспорно установени по
делото. Тук е мястото да се отбележи, че принципно правилно е
възражението на въззивника,че ПТП не е задлъжително да се доказва с
протокол за ПТП, още повече,когато за съставянето на такъв не са
налице нормативно установените предпоставки. Но,
5
първоинстанционният съд е обсъждал този факт-липса на съставен
констативен протокол за ПТП, като едно от средствата за
установяване на инцидента, вкл. и нарочни сигнали за такъв,тъй като
правилно съдът е указал на страните,че противоправното бездействие
на ответника следва да се установи с допустимите от ГПК
доказателства, и това доказване лежи у ищцовата страна.
В заключението си,вещото лице е категорично,че дори и при
допусната по-висока скорост на движение, водачът на МПС виждайки
препятствие на пътя е нормално да реагира на екстремно спиране с
цел намаляване на скоростта и преминаване над препятствието с по-
ниска скорост. Видимостта в завоя е около 30 метра за водачите, които
се движат в десния завой, поради което не съществуват пречки за
намаляване на скоростта и преминаване с по-ниска скорост през
препятствието- извод, който категорично опровергава твърденията на
водача на автомобила за невъзможност да реагира в конкретната
ситуация поради ограничената видимост в този пътен участък. Освен
това вещото лице, установява,че водачът на лекия автомобил, при
своевременно възприемане на вероятната опасност- метален предмет
на пътното платно,ведно с технически изправна спирачна система на
автомобила,без съмнение е имал техническа възможност да спре
автомобила преди мястото на удара, или най-малкото да премине през
препятствието със скорост, която не би позволила настъпването на
материални щети.
Съдебният състав на въззивната инстанция изцяло споделя
правните изводи на първоинстанционният съд,че ищецът ,чиято е
тежестта на доказване, не доказа наличие на причинна връзка между
поведението на ответника – в качеството му на възложител на работа,
вследствие неизпълнението /бездействие/ на нормативно вменените
му задължения и настъпилите вреди.
Решението като правилно следва да бъде потвърдено.При
постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд правилно е
6
приложил материалния закон, не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила, решението е обосновано на събраните
по делото доказателства.
Разноски не се присъждат,тъй като такива не са претендирани от
въззиваемата страна.
С оглед цената на исковата претенция и по аргумент от чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №665 постановено на 04.08.2021г.
по гр.дело № 589 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2021г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7