Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 22.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12 състав, в публично съдебно заседание на първи
декември, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЮ ЗГУРОВ
при секретаря Ирина Василева, като разгледа
докладваното от съдия Згуров гражданско дело № 4202 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото
са предявеният от Л.Л.К. срещу А.И.П. иск с правно
основание чл.42, б.“Б“ във вр. с чл.25, ал.1 ЗН за
обявяването за нищожно на саморъчно
завещание на Д.Б.В.от 07.09.2014 г.,
поради това, че то не е било написано и подписано от завещателя, както
обективно и кумулативно съединен иск предявен от същия ищеца срещу ответника „П.И.Б.“ АД, който е с правно
основание чл.421, ал.1 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1във вр. с чл.82 ЗЗД, за осъждането на банката да му заплати имуществени вреди в размер на 65 000 лв.,
представляващи 1/3 от принадлежалата на наследодателя на ищеца Д.Б.В.сума в
размер на 195 000 лв. по открита от последния банкова сметка ***, която служителите
на банката неизвършвайки проверка на представените документи, с които като правоимащ се е легитимирал А.И.П. и неотчитайки факта, че
саморъчното завещание не е било обявено в Агенцията по вписванията, както и че
то не е написано и подписано от посочения в него завещател, са превели неправомерно
в полза на А.И.П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
основава претенциите си с твърденията, че процесното завещателно разпореждане е нищожно, защото то не е написано
и подписано от наследодателя му Д.В., а служителите на банката, пред които А.П.
се е легитимирал с него като правоимащ не са
извършили нужната проверка на документите и без основание, неправомерно са
превели по сметката му, наличните по банковата сметка на Д.В.195 000 лв.,
1/3 част от които принадлежат по наследство на ищеца, който в качеството му на
наследник по закон на Д.В.е имал правото да получи от банката.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв
постъпи от страна на ответника П., чрез особения му представител адв.Г., в който се сочи, че завещанието не е нищожно,
защото е написано ръкописно от завещателя, подписано е от него, посочена е
датата когато е съставено, обявено е с протокол от 18.12.2015г. от нотариус М.И..
От
страна на ответника „П.И.Б.“ АД в срока
по чл.131 ГПК също постъпи писмен отговор на исковата молба, с който
предявеният срещу него иск се оспорва като недопустим поради липсата на пасивна
процесуалноправна легитимация за банката да отговаря по него, евентуално като
неоснователен, тъй като служителите на банката са извършили необходимата
проверка съгласно вътрешните правила и законодателството, преди да наредят
превода на сумата от 195 000 лв. от сметката на починалия Д.В.в полза на заветника А.И.П., който се е легитимирал като такъв с копие
от саморъчното завещание, протокол за обявяването му от 18.12.2015г. съставен
от нотариус И. и акт за смърт 815/19.06.2015г., издаден от Столична
община-район Триадица. След представянето на посочените документи банката с
писмо от 22.12.2015г. е поискала от СО-район „Триадица“ да удостовери действителността
на акта за смърт, както и информация за това, дали починалото лице има преки
наследници. В отговор на това писмо СО-район „Триадица“ е потвърдила, че акта
за смърт е издаден от нея, както и че починалото лице има наследници по
съребрена линия. Поради това, че процесното завещание
касае само движими вещи и с него
завещателят не се е разпоредил с част или с цялото си имущество, то не
подлежи на вписване в Агенцията по вписванията и по тази причина това
обстоятелство не е представлявало пречка за банката да преведе парите на
лицето, което се е легитимирало с редовни документи като заветник
на починалия им собственик.
В
съдебното заседание ищецът се яви лично и с пълномощника си адв.П.,
която поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да присъди в полза
на доверителя й разноските по делото. Релевира искане
за алтернативното осъждане на ответника А.П. да заплати на ищеца сумата от
65 000 лв., макар такъв иск да не е предявен, като същевременно не сочи,
че желае да извърши изменение на иска, или че предявява при условията на последващо обективно съединяване на искове нов иск спрямо
ответника П..
Ответникът
А.П. не се яви лично в съдебното заседание, той беше представляван от особения
му представител адв.Г., който оспорва предявения
срещу представлявания от него ответник иск, моли съда да го отхвърли като
неоснователен. Релевира възражение за прекомерност на
заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
„П.И.Б.“ АД се представлява от пълномощника й ю-т Василев, който оспорва иска
предявен срещу представляваната от него банка. Счита, че той е недопустим
поради липсата на процесуална легитимация за банката да отговаря по него. По
същество счита, че искът е неоснователен, защото банката е била добросъвестна и
в изпълнение на вътрешните й правила, служителите й са изплатили на
легитимиралото се като заветник лице сумата от
195 000 лв. Релевира възражение за прекомерност
на заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение.
След като взе предвид
изложеното в исковата молба и отговорите, събраните доказателства по делото и
изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
С
доклада по делото в протоколно
определение от 02.06.2022г. съдът е обявил за безспорни в отношенията между
страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че по банкова
сметка ***, разкрита при ответното дружество „П.И.Б.“ АД, към момента на
откриване на неговото наследство е била налична сумата, в размер на
195 000 лв., както и че на 13.01.2016 г. посочената сума е преведена по
банкова сметка *** А.И.П. в „Тексим банк“ АД.
Съгласно
приетите като писмени доказателства по делото удостоверение за наследници на Д.Б.В.и
Акт за смърт на същото лице, последният е починал на 23.03.2015г. и негови
наследници са племенниците Л.Н., Т.М.и Л.Л.К..
Видно
от писмо от „ПИБ“ АД от 18.02.2022г. и извлечение от сметката на Д.В.(л.116,117)
починалото лице е имало открита разплащателна сметка на физическо лице в
ответната банка, като наличността по нея е преведена по сметка на А.П. с
посочено основание за превода „захранване“.
От
представените от ответната банка заверени копия от саморъчно завещание,
протокол за обявяване на саморъчно завещание от 18.12.2015г., Справка по
персоналната партида на Д.В.в Службата по вписванията-София, молба от „ПИБ“ АД
до СО-район „Триадица“ от 22.12.2015г. и писмо от СО-район „Триадица“ до „ПИБ“ АД от 08.01.2016г. се установява, че
в процесното завещание е посочено, че Д.В.е завещал
цялото си имущество на А.П., като го е обявил за единствен негов наследник, че
то отговаря на формалните изисквания за валидност, няма зачерквания и поправки,
посочена е дата на съставяне и е подписано, като подписът е положен под
останалия текст на документа. Завещанието заедно с протокола за обявяването му,
съставен на 18.12.2015г. от нотариус И. по молба на А.П., са представени от
последния заедно с акт за смърт на Д.В.на 21.12.2015г. пред служител на „П.и.б.“
АД в офис, находящ се в търговския център „Тhe Mall“.
Банковите служители са поискали справка от
СО-район „Триадица“ относно акта за смърт и за наследниците на Д.В., при което
установили от изпратеното им писмо от СО-район „Триадица“, че актът за смърт е
издаден от общината, а починалият е оставил само наследници по съребрена линия.
Съгласно справка от Служба по вписванията-София, по персоналната партида на Д.В.на
05.04.2016г. е вписано друго завещание, което касае завещаването в полза на Н.Ж.А.
на недвижими имоти.
От
приетото заверено копие от нотариалната преписка изготвена във връзка с
обявяването на саморъчното завещание (л.81-88) се установява, че завещанието е
представено пред нотариус И. от А.П., който е декларирал, че не му е известно в
наследството на Д.В.да има включени недвижими имоти, а нотариус И. с писмо от
22.12.2015г. е уведомила Агенцията по вписванията, че пред нея е депозирано и
обявено процесното саморъчно завещание.
С влязла
в сила на 09.06.2022г. Присъда № 18/19.10.2021г. постановена по НОХД
№2893/2021г. по описа на СГС, 25-ти състав, ответникът А.П. е признат за
виновен в това, че през периода 21.12.2015г.- 12.01.2016г., в гр. София, бул. „******,
в банка „ПИБ“ АД, Офис „The Mall“,
чрез използване пред Р.И.Г., на длъжност - „Младши банков служител, обслужване
на клиенти“, на неистински частен документ - нотариално удостоверен препис на
неистинско саморъчно завещание от 07.09.2014г., привидно издадено от името на
починалия Д.Б.В., получил без - правно основание, чуждо движимо имущество -
парична сума в размер на 195 000 лв., собственост на наследниците по закон на
починалия Д.Б.В., а именно Т.В.М.Л.В.Н.и Л.Л.К., в
размер на 65 000 лв. за всеки от тях, представляващи по 1/3 ид.
ч. от имуществото на наследодателя, с намерение да го присвои - разпоредил се с
предмета на престъплението, като наредил същия от банкова сметка *** „ПИБ“ АД,
към собствена такава в банка „Тексим Банк“ АД, като документната измама е в големи размери.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-почеркова експертиза се установи, че ръкописният
текст и подписът положен в долния десен ъгъл под текста „Завещател“ на
саморъчно завещание, изхождащо от името на Д.Б.В.в полза на А.И.П., с дата
07.09.2014г., не са изпълнени от Д.Б.В..
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца . Поради това, от
приетата като писмено доказателство по делото присъда се установява, че
саморъчното завещание на Д.Б.В.с дата от 07.09.2014г., обявено с протокол от 18.12.2015г. съставен от нотариус И. с рег. №260, съгласно
регистъра на Нотариалната камара не е написано и подписано от завещателя, тъй
като представлява неистински частен документ. Затова на основание чл.42, б.“б“ във вр. с чл.25,
ал.1 ЗН това саморъчно завещание е нищожно. Въз основа на изложеното, съдът
намира, че предявеният от ищеца срещу ответника А.П. иск с правно основание чл.42, б.“б“ във вр. с чл.25, ал.1 ЗН следва да бъде уважен. Този извод се
налага и от заключението на вещото лице по приетата в настоящото производство съдебно-почеркова експертиза.
Относно предявеният срещу ответната
банка иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца
в следствие неизпълнението на договорните задължения на ответната банка по
договора за влог съдът намира, че той е неоснователен.
Легалната дефиниция на обикновения влог е в чл.420 от ТЗ, според който банката се
задължава да пази предадените й парични знаци, ценни книжа или други движими
вещи срещу възнаграждение по силата на договор за банков влог. Предмет на този договор е предоставяне от влогодателя
на пари. Банката дължи парична сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената
лихва. Договорът за банков влог, когато се влагат пари от влогодателя
е неправилен влог, защото собствеността преминава с предаването на парите върху
влогоприемателя. Следователно този договор поражда транслативен ефект. Парите стават собственост на банката,
която ги управлява за своя сметка и на собствен риск. Тя трябва така да ги
управлява, че да може да ги върне във всеки момент.
В ал.2 на чл.420 е предвидено правило
за уговаряне срока на връщане на влога в полза на влогодателя.
Срокът винаги е уговорен в полза на влогодателя, тъй
като влогодателят може всякога да поиска връщането на
вложена вещ. Предвид изложеното, за договорът за банков влог може да се каже,
че той е: двустранен, възмезден, формален, самостоятелен договор. Неговото
изпълнение не е поставено в зависимост от друг договор. Договорът за банков
влог е реален договор – неговото сключване настъпва в момента на реалното
влагане на парите по сметка на влогодателя. Той се
предхожда от сключването на договор за разплащателна сметка.
В
производството по делото се установи, че наследодателят на ищеца е
притежавал към момента на откриване на наследството му по открита в ответната
банка разплащателна сметка сумата от 195 000 лв. При това положение, след
като се изясни, че ищецът е наследник на 1/3 идеална част от наследството на Д.В.и
същевременно саморъчното завещание, с което А.П. се е легитимирал като
универсален правоприемник на починалия пред банката е нищожно, той по силата на
наследственото правоприемство е придобил качеството
на кредитор на банката по отношение на вземането, което наследодателят му е
имал до размера на 1/3 от него. Банката обаче вместо на правоимащия
ищец е престирала по-рано на друго лице, което се е
легитимирало като универсален правоприемник на Д.В.с нищожното завещание. От
съдържанието на завещанието е видно, че то е следвало да бъде тълкувано като такова,
с което се завещава цялото имущество и заветникът придобива
качеството на универсален правоприемник на починалия.
В случая обаче, ответната банка не
носи отговорност за изплащането на претендираната
сума като претърпяна от ищеца вреда, защото разпореждането със средства по разплащателна сметка в следствие на
измама осъществява фактическия състав на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Текстът на чл. 75,
ал. 2, изр. 1 ЗЗД урежда хипотезата на изпълнение на длъжник на привиден (путативен) кредитор. Търговскоправна
еманация на тази уредба е чл. 422, ал. 3 ТЗ, който урежда освобождаване на банката от
отговорност при договор за паричен влог, ако плати на лице, което въз основа на
недвусмислени обстоятелства се явява овластено да
получи сумата. Текстът в ТЗ е ситуиран при договора
за паричен влог, но е известно, че в банковото законодателство понятието „влог“
е с по-широко съдържание и обхваща всички сделки, при които банката приема пари
със задължение за обратно плащане (в т.ч. и пари, приети по силата на договор
за разплащателна сметка), § 1, т. 2 ЗКИ. В съответствие с чл. 422, ал. 3 ТЗ се
налага извода, че изпълнението на привиден кредитор е точно и освобождава
длъжника от задължението му, ако са налице една обективна и една субективна
предпоставка.
Обективният
елемент е длъжникът (банката)
да е изпълнил на лице, което „въз основа на недвусмислени обстоятелства се
явява овластено да получи плащането“. Необходимо е
привидният кредитор да не възбужда съмнение у длъжника, че плаща на своя
кредитор. В случай, че от външна страна са налице недвусмислени обстоятелства,
че лицето е овластено да нареди сумата, по отношение
на банката няма да намери приложение правилото „който плаща зле - плаща два
пъти“. На банката трябва да бъдат представени всички документи, които обосновават
нареждането за плащане, като в настоящия случай те са били представени.
Субективният
елемент, който се
изисква от чл. 422, ал. 3 ТЗ, е банката да е добросъвестна.
За да е добросъвестна, банката не само трябва да не знае, че изпълнява на
некредитор, но и да е положила всички усилия, които един добър търговец трябва
да положи, за да установи, че изпълнява на надлежния кредитор. В константната
съдебна практика се приема, че длъжникът (банката) няма да бъде добросъвестен,
ако при изпълнението е проявил обикновена небрежност.
От установените факти по делото не се налага извода,
че банката, в частност служителите й са проявили небрежност по отношение
надлежното идентифициране на явилото се пред тях лице като универсален
правоприемник на правоимащия. Последният се е
легитимирал с редовно съставено от външна страна завещание, по силата на което
може да се счете, че е придобил качеството на универсален правоприемник на завещателя,
което е било обявено по реда на чл.27 ЗН, и за което АВ е била уведомена от
нотариуса. Освен завещанието, привидният кредитор е представил акт за смърт на Д.В.,
за който след извършена от банката проверка е установено, че е издаден от Столична
община. Банката се е снабдила и с удостоверение за наследници на титуляра на сметката, от което е установила, че последният
няма такива, които разполагат със запазена част от наследството, при което
нямат противопоставими на универсалния правоприемник
по завещанието права.
Съгласно чл.112, б.“и“ ЗС и чл.4,
б.“к“ ПВ преписи от
обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху
недвижим имот подлежат на вписване, а при универсално завещание наличието на недвижим имот
в съответния съдебен район се удостоверява
с декларация с нотариално удостоверен подпис от страна на
ползващото се от завещанието лице, в която се
посочват известните му недвижими имоти
в съответния съдебен район. Декларацията се представя
заедно със завещанието пред съдията по вписванията,
в чийто район се намира имотът. В производството по делото се установи,
че лицето А.П. е представил пред нотариуса, който е обявил завещанието
декларация, в която е посочил, че не му е известно в наследството на Д.В.да има
включени недвижими имоти, поради което завещанието законосъобразно не е било
вписано в имотния регистър. Освен това, липсата на подобно вписване на
завещанието, не може да обоснове наличието на проявена небрежност от страна на
служителите на банката, и не представлява обстоятелство, което следва да доведе
до съмнение относно това, че лицето което се легитимира с него не е надлежния
кредитор.
Поради изложеното, съдът намира, че този
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да се отбележи, че ищецът не е
предявил иск за заплащане на сумата от 65 000 лв. срещу А.П. в настоящото
производство и релевираното от страна на процесуалния
представител на ищеца в последното съдебно заседание по време на устните
състезания искане за алтернативното му осъждане, не може да бъде разгледано в
настоящия процес. Такъв иск ищецът може да предяви срещу ответника П. в друг, последващ процес.
Поради частичната основателност на
предявените искове, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени само направените
от него разноски по делото свързани с първият иск-за обявяването нищожността на
завещанието. За предявяването на този иск ищецът не е внесъл държавна такса,
която е в размер на 80 лв.-за неоценяем иск. За тази
такса ищецът на основание чл.77 ГПК следва да бъде осъден да я заплати по
сметка на СГС, а ответникът А.П. да я заплати в полза на ищеца Л.К.. Разноските
за назначаване на особен представител на ответника П. и за допускането на съдебно-почеркова експертиза, които са в общ размер на 900
лв. също са направени от ищеца само във връзка с първия иск, поради което те
следва да бъдат присъдени в негова полза изцяло.
Предвид цената на вторият обективно,
кумулативно и субективно съединен иск и
правната и фактическа сложност на спора, съдът намира, че заплатеното в полза
на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
2400 лв. не е прекомерно, но поради това, че вторият иск е неоснователен, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., което вземайки предвид
сравнително високата правна и фактическа сложност на спора и посочения
минимален размер в наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за
подобни искове, съдът счита, че не следва да намалява. Тези разноски следва да
бъдат възложени в тежест само на ответника П..
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
ответната банка следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по
делото, които възлизат на 450 лв. –юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожно на основание чл. 42, ал. 1, б. "б" във връзка
с чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчното
завещание на Д.Б.В.с дата от 07.09.2014
г., обявено протокол
за обявяване на саморъчно завещание от 18.12.2015г. на нотариус М.И. с рег. №260, съгласно регистъра
на Нотариалната камара, по предявения от Л.Л.К., ЕГН ********** срещу А.И.П., ЕГН ********** установителен иск.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.Л.К., ЕГН **********
срещу „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******, иск с правно основание чл.421, ал.1 ТЗ
във вр. с чл.79, ал.1във вр.
с чл.82 ЗЗД, за осъждането на банката да заплати на ищеца имуществени вреди в размер на 65 000 лв., представляващи 1/3 от
принадлежалата на наследодателя му Д.Б.В.сума
в размер на 195 000 лв. по открита от последния банкова сметка ***, която
служителите на банката неизвършвайки проверка на представените документи, с
които като правоимащ се е легитимирал А.И.П. и
неотчитайки факта, че саморъчното завещание не е било обявено в Агенцията по
вписванията, както и че то не е написано и подписано от посочения в него
завещател, са превели неправомерно в полза на А.И.П., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 21.05.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Л.Л.К., ЕГН **********
на основание чл.77 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 80 лв., представляваща дължима държавна
такса за образуване на делото по предявения иск с правно основание чл. 42, ал. 1, б.
"б" във връзка с
чл. 25, ал. 1 ЗН.
ОСЪЖДА А.И.П., ЕГН ********** да заплати на Л.Л.К.,
ЕГН ********** сумата от 2180 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Л.Л.К., ЕГН **********
да заплати на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ****** сумата от 450
лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия: