Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
07.06.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на тридесети май две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор М. Георгиева при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 85 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Г.И.Г.,***, депозирана чрез адвокат П.Х.
от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 106/04.03.2022г. на Районен съд
– Шумен, постановено по ВНАХД № 1367/2021г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 21-0869-001691/15.06.2021г.
на началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „ПП“ Шумен, с което на Г.И.Г. са
наложени административни наказания, както следва: административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП; административно
наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП и административно
наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.178в, ал.5
от ЗДвП.
Касаторът счита, че съдебното
решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Оспорва приетата за установена от районния
съд фактическа обстановка. Твърди, че неправилно е била ангажирана
отговорността му на основание чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП, доколкото деянието му
разкрива белезите на административно нарушение по смисъла на чл.127, ал.2 от
закона. Сочи също, че от словесното описание на нарушението се поражда неяснота
какво конкретно нарушение му се вменява. Мотивира и становище за
незаконосъобразност на наложеното му на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП
административно наказание, обосновавайки се с наличие на противоречие с
Общностното законодателство. Оспорва и законосъобразността на санкционирането
му по реда на чл.185 от ЗДвП за описаното неизпълнение на чл.147, ал.1 от ЗДвП
с аргумента, че към момента на проверката не е управлявал товарния автомобил на
път, а се е намирал в земеделски имот. По тези съображения отправя искане за
отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП. Претендира присъждане на
разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Х., който
поддържа жалбата на сочените отменителни основания.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която оспорва депозираната жалба и по релевирани доводи за правилност на
съдебното решение моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и
частично основателна, и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество,
касационната жалба се явява частично основателна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С наказателно
постановление № 210869-001691/15.06.2021г. на началник сектор към ОДМВР -
Шумен, сектор „ПП“ - Шумен на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда / лева, за това, че „управлява ППС с
неукрепен товар в нарушение на изискванията на Наредбата по чл.127, ал.4 от ЗДП
при констатиране на значителни неизправности при, укрепването на товара“, като
е посочено, че виновно е нарушил чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП; на основание чл.185
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/
лева, за това, че „управлява ППС, което не е представено на технически преглед“,
като е посочено, че виновно е нарушил чл.147, ал.1 от ЗДвП; на основание
чл.178в ал.5 от ЗДвП му е наложена административно наказание „глоба“ в размер
на 500 /петстотин/ лева за това, че „извършва таксиметров превоз за собствена
сметка или обществен превоз на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност“, като е посочено, че виновно е нарушил чл.178в, ал.5 от ЗДвП. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение № GA406121/22.05.2021г., в който е отбелязано, че
на 22.05.2021г., в 10.10 часа, по път I–7 км 120+975 до пътен възел с път II-73
жалбоподателят Г.Г. управлява товарен автомобил „*******“ с рег. № *******,
собственост на И. Г., като извършва превоз на насипен товар – земна маса и
бетонови отломки, които не са обезопасени, непокрити с покривало; управлява
МПС, което не представено на периодичен технически преглед; извършва обществен
превоз на товари с удостоверение за психологическа годност № 470053, което е с
изтекъл срок на валидност до 20.04.2021г. Водачът е подписал АУАН без каквито и
да било възражения, но впоследствие в изискуемия в чл.44 от ЗАНН срок е
депозирал писмени такива, в които по същество сочи, че въобще не е управлявал
товарния автомобил по който и да било обществен път, а само в частен имот е извършвал
преместване на земна маса от едно място на друго.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че административно наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушенията, които са били осъществени, както от обективна, така и
от субективна страна и правилно е приложил съответните административно наказателни
разпоредби на Закона за движение по пътищата. Съдът не констатирал наличието на
съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП,
които да опорочават самото НП и да обосноват неговата отмяна. Описаните в акта
и в НП деяния съдебният състав възприел за безспорно установени, поради което
потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.
Касационният състав намира, че при
правилно установената фактическа обстановка въззивният съд е формирал правилни
и съответни на приобщените доказателства за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на санкционното производство, както и за
законосъобразността на процесното НП в частта му по пункт първи и втори.
Настоящата инстанция не споделя
доводите на касатора за наличие на разминаване между приетото от съда за
установено фактическо положение и доказаното такова. В хода на съдебното
заседание са разпитани служителите на МВР – очевидци на извършването и на
установяването на деянията, вменени на водача, които единодушно и
непротиворечиво излагат в своите показания твърдения, припокриващи напълно
констатациите от акта и от наказателното постановление. С цел изясняване на
обективната истина към доказателствения материал са приобщени и записите от
камерите, намиращи се в служебния автомобил. Прегледът им налага извод за
унисон между констатациите на длъжностните лица и кореспондиращото им
съдържание на изготвените за целта документи, биващи част от административно наказателното
производство, до какъвто извод имплицитно е достигнал и районният съд. При
техния преглед касационната инстанция формира аналогичен на изведения от
въззивния съд извод, доколкото се доказва с категоричност, че на
инкриминираната дата и място касаторът действително е управлявал товарен
автомобил „*******“ с рег. № *******. От приложените по делото записи, в
частност от извършеното заснемане в купето на служебния автомобил, става видно,
че актосъставителят възприема ясно и недвусмислено маневрата на товарното
превозно средство (в 10.13 часа и 5 секунди), преминаващо в непосредствена
близост до органите на МВР, в това число и външния вид на водача и неговото
облекло, части от които са видими през централното и странично стъкло, както и
обстоятелството, че камионът превозва насипен товар, който не е обезопасен по
какъвто и да било начин. Товарният автомобил е последван с известно забавяне
поради необходимостта от довършване на започнала вече проверка спрямо друго лице.
Последващите видео записи илюстрират, че полицейските органи са открили
товарния автомобил в момент, когато разтоварва превозвания материал, след което
спрямо водача е съставен по съответния ред акт за установяване на
административно нарушение. Отново от приобщените записи се установява, че актът
е изготвен чрез служебния таблет от компетентното лице, като доводите изложени
от касатора в обратна насока не могат да бъдат споделени. Обстоятелството кой
се подписва първи в акта и колко време соченото за актосъставител лице преглежда
въведените данни от неговия колега не могат да предопределят извод за наличие
на допуснато съществено процесуално нарушение, обосноваващо извод за порочност
на протеклото производство.
За неоснователни касационният състав
намира и твърденията на санкционираното лице за наличие на неправилна
квалификация на деянието, описано в пункт първи от НП. За да аргументира
подобен извод касаторът възпроизвежда мотиви от акт на настоящия съд, които
тълкува превратно. В хода на КАНХД № 251/2019г. по описа на ШАдмС, на което се
позовава жалбоподателят, съдът е установил противоречие между сочената за
нарушена правна норма от ЗДвП, тази на чл.127, ал.2 от ЗДвП и приложената
санкционна повеля. Между предметът на двете съдебни производства не е налице
идентичност и паралел между тях не би могъл да бъде направен. В настоящия
случай контролните органи са установили управление на МПС с неукрепен,
необезопасен, товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл.127, ал.4 от ЗДвП, като това поведение се санкционира по реда на изричната санкционна
разпоредба на чл.177, ал.4, т.2 от ЗДвП, а не по общия състав на чл.185 от
закона. Самото неизпълнение на изискванията на Наредба № 7 от 27.04.2018г. за
укрепване на превозваните товари се явява доказано по несъмнен начин.
Съвкупният анализ на приобщените доказателства налага извод, че касаторът е
управлявал посочения в АУАН и в НП товарен автомобил, като на инкриминираната
дата и място част превозваният от него насипен материал не е бил обезопасен,
като не е бил покрит. Това е дало основание на контролните органи да инициират
административно наказателно производство по реда на чл.177, ал.4 от ЗДвП с
оглед установените данни за неукрепен товар. Законът за движение по пътищата
установява три вида неизправности при укрепването на товара, като съгласно §6,
т.72 от ДР на ЗДвП „значителни неизправности“, включително при укрепването на
товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да
засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху
околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Чл.9, ал.5 от Наредба № 7
от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари разграничава и класифицира
неизправностите на товара в три групи, дефинирайки на свой ред понятието „значителни
неизправности“. В случая водачът е превозвал насипен товар, състоящ се от земна
маса и бетонови отломки, при което товарът не е бил обезопасен. Правилата, по
които се извършва оценка дали са спазени изискванията за обезопасяване на
превозвания товар и видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите
от друга страна, са определени в приложение №1 към чл.9, ал.4 от цитираната
по-горе Наредба. Точка 20 от Приложението разписва конкретните методи на задържане
на товара, като в подточка 20.5, посветена на превоза на насипен материал, лек
и несвързан материал, са изброени хипотези на неукрепен товар и съответстващата
им оценка на неизправността. Както в акта, така и в обстоятелствената част на
НП изрично е посочено обективното състояние на товара – „насипен товар – земна
маса и бетонови отломки, които не са обезопасени, не покрити с покривало“. С
описанието на установените факти, релевантни за квалифициране на деянието,
административно наказващият орган е издал процесното наказателно постановление
в унисон с разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, доколкото водачът е успял да
разбере какво деяние му се вменява, а именно осъществяване на превоз на неукрепен
товар при констатирана значителна неизправност, без товарът да е бил обезопасен
по подходящ начин чрез съответното покривало. Простъпката е била извършена
виновно от водача, поради което закономерно е била ангажирана и административно
наказателната му отговорност.
Настоящата инстанция не намира основания
да кредитира и твърденията на касатора за незаконосъобразност на съдебното
решение, в частта му, с която е потвърдено НП в неговия пункт втори. Описаното
нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП е доказано по категоричен начин, тъй като
водачът е управлявал товарен автомобил, който не е бил представен на технически
преглед. Обстоятелството, че проверката е осъществена в имот, а не на самия
път, по който органите на МВР са възприели движението на превозното средство,
по никакъв начин не рефлектира върху законосъобразността на НП в тази му част,
при което в унисон с наличния доказателствен материал районният съд е потвърдил
наказателното постановление в тази му част.
Основателно се преценява възражението
за неправилност на съдебния акт в частта, потвърждаваща НП в неговия пункт
трети, с който Г.Г. е санкциониран за допуснато нарушение на чл. 178в, ал.5 от ЗДвП и свеждащо се до извършване на обществен превоз на товари без валидно
удостоверение за психологическа годност
- удостоверението на водача е било със срок на валидност до 20.04.2021г.
Съображенията за това са следните:
За да бъде даден отговор на този
въпрос следва да бъде съобразена националната и Общностната уредба на
материята. Наредба № 36/15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност
и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати
за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания урежда множество въпроси,
включително изискванията за психологическа годност и нейното удостоверяване. В
контекста на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,
психологическата годност трябва да се разглежда като част от понятието за
„умствената годност“, въведено посредством самата Директива. Ето защо
посочената по-горе наредба би следвало да е хармонизирана с Директивата. Вместо
това обаче, Наредбата противоречи на Директивата. Аргументите за подобен извод
се извличат след анализ съответните разпоредби от подзаконовия нормативен акт и
при съобразяване на нормите на Директивата.
Според чл.8, ал.2 от Наредбата
удостоверението за психологическа годност важи за 3 години, а в определени
случаи – за 1 година. Тези срокове са по-кратки от сроковете за валидност на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, които са с 5- или
10-годишна продължителност /чл. 51, ал.3 – 4 от ЗБЛД/.
От друга страна, Съображение 9 от
Преамбюла на Директивата указва, че доказателство за наличие на съответствие на
водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или
стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и
периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните правила за
съответствие с минималните стандарти ще допринесе за свободното движение на
хора, ще избегне нарушаването на конкуренцията и по-добре ще взема предвид
специфичната отговорност на водачите на такива превозни средства. На
държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като
гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност
за управление на други моторни превозни средства. Поради причини, свързани с
прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на
свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на
валидност на свидетелството. Съпоставката на посочените по-горе норми от
подзаконовия нормативен акт и Директивата сочи на съществено разминаване
досежно процедурата по установяване и доказване на съответствието на водачите
на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно
средство. В тази насока разпоредбата на Директивата е категорична, че „тези
прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и
поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството“ или с
други думи казано – установяването на психологическата годност следва се
извършва преди издаване или подновяване на СУМПС и същото да се определя от
срока на валидност на свидетелството.
Директивата залага минималните
стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозни средства
/съображение 8 от преамбюла на Директивата/, което означава, че държавите
членки могат да завишат тези стандарти в своите национални законодателства. В
тази насока е разпоредбата на т.5 от приложение III на Директивата, според която стандартите, установени от
държавите членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на
свидетелствата за управление, могат да бъдат по-строги от изложените в
приложението. Възможността за въвеждане на такива по-строги стандарти на
национално равнище касае само и единствено първоначалното издаване и
последващото подновяване на свидетелствата за управление на моторно превозно
средство. Това означава, че възможността, да се въвеждат по-строги стандарти,
не следва да бъде използвана, за да се удостоверят отделни аспекти от
физическата или умствената годност за управление на моторни превозни средства
посредством документ, който редом със свидетелството за управление на моторно
превозно средство, да има свое собствено легитимиращо действие. А тъкмо това е
сторено чрез нормативното регламентиране на удостоверението за психологическа
годност, в резултат на което психологическата годност, вместо да бъде само
предпоставка на правоспособността за управление на моторни превозни средства от
съответната категория, бива въздигната и в отделно, паралелно съществуващо с
правоспособността юридическо качество.
В заключение на изложеното следва да
се посочи, че Директивата позволява на държавите членки да завишат изискванията
за физическата и умствената годност за управление на моторни превозни средства,
но при конкретни ограничения – проверката на годността да се извършва изцяло
във връзка с издаването на свидетелство за управление на моторно превозно
средство; въпросната проверка да се извършва само посредством медицински
прегледи и то в срокове, не по-кратки от сроковете за валидност на
свидетелството за управление на моторно превозно средство. Тези ограничения не
са спазени в националната регламентация на психологическото изследване по
Наредбата. За несъответствието на националните правни норми, регламентиращи
процесните обществени отношения с общностните такива е налице и официално
изявление на Европейската комисия от 15.07.2021г., достъпно на
https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/inf_21_3440. В същото се
сочи, че „в Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на
превозни средства се определят условията за издаване, подновяване или замяна на
европейски свидетелства за управление на моторни превозни средства, по-специално
минималните стандарти за физическа и психологическа годност. Следователно
психологическата годност на притежателите на свидетелства за управление, които
упражняват дейност като професионален водач, вече е установена при издаването и
подновяването на свидетелството за управление. Няма причина да се предполага,
че професионалните дейности по управление на превозни средства пораждат
конкретни опасения за пътната безопасност, които предвиденият в Директива
2006/126/ЕО преглед за психологическа годност не може да разсее. Освен това
налагането на по-строги минимални стандарти за психическа годност на
българските професионални водачи ги поставя в по-неблагоприятно положение. Това
противоречи на целта за избягване на неравни условия на конкуренция за тези
водачи, която Директива 2003/59/ЕО се стреми да гарантира. Въз основа на това
Европейската комисия счита, че свидетелството за психологическа годност, което
се изисква за професионалните водачи, противоречи на Директива 2006/126/ЕО и
Директива 2003/59/ЕО“.
Според настоящия съдебен състав
коментираното по-горе противоречие е основание за съда да откаже да съобрази
нормативното задължението на водачите, осъществяващи превоз на пътници и
товари, да притежават удостоверение за психологическа годност съгласно изискванията
ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.2 и чл.8, ал.1 от Наредбата. Извод в тази насока може
да бъде извлечен при съобразяване на редица актове на Съда на Европейския съюз,
сред които Решение ECLI:EU:C:2012:348, в което се подчертава, че „в
съответствие с принципа на предимство на правото на Съюза действието на
разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС и на пряко приложимите актове
на институциите в отношението им с вътрешното право на държавите членки е
такова, че със самото си влизане в сила тези разпоредби правят неприложима по
право всяка противоречаща им разпоредба на вътрешното право“.
Решение ECLI:EU:C:1974:133 от друга
страна дава основание да се приеме, че от пораждането на пряко действие на
регламентите не следва, че други категории актове, посочени в този член /чл.189
от Договора за ЕИО/, не могат никога да породят подобно действие. „Би било
несъвместимо с обвързващото действие, което член 189 признава на директивата,
да бъде изключена по принцип възможността за засегнатите лица да се позовават
на задължението, което тя налага“. Ето защо чл.15, ал.2 от ЗНА не може да се
използва като аргумент да се третират директивите само и единствено като
източник на косвено приложими норми.
В решение ECLI:EU:C:2021:722, т. 45,
се изтъква следното: „... по силата на принципа на предимство на правото на
Съюза, когато не може да тълкува националната правна уредба в съответствие с
изискванията на правото на Съюза, националният съд, натоварен в рамките на
своята компетентност с прилагането на разпоредбите от правото на Съюза, е
длъжен да гарантира пълното им действие, като при необходимост по собствена
инициатива оставя без приложение противоречащите им разпоредби от националното
законодателство, дори да са по-късни, без да е необходимо да иска или да
изчаква тяхната предварителна отмяна по законодателен път или по какъвто и да
било друг ред ...“. Това означава, че несъответствието между правото на
Европейския съюз и националното право се установява служебно от съда. Отново в
контекста на принципа на предимство на правото на Европейския съюз, в
ECLI:EU:C:2019:530, т. 64, се пояснява, че, за да се признае директен ефект на
разпоредба от директива, е необходимо разпоредбата да бъде „ … достатъчно ясна,
точна и безусловна …“.
Очертаните по-горе ограничения на
Директивата, във връзка с възможността държавите членки да завишат изискванията
относно физическата и умствената годност за управление на моторно превозно
средство, отговарят на критериите за яснота, точност и безусловност, поради
което не е налице пречка за прякото им прилагане.
Решение ECLI:EU:C:2018:810 отразява
една още по-твърда позиция в практиката на СЕС относно зачитането на
директивите от националните съдилища. В т.56 – 57 решението сочи, че дори
когато дадена разпоредба на директива няма директен ефект, произтичащото от
директива задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея
резултат, както и задължението им по чл.4, §3 от ДЕС и на чл.288 от ДФЕС, ги
обвързва да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят изпълнението на
това задължение, което тежи върху всички органи на държавите членки,
включително в рамките на тяхната компетентност върху съдебните органи. А какво
последните трябва да сторят в тази хипотеза, е пояснено в т.61 – 62 от
решението а именно: да тълкуват националното право в съответствие с лишената от
директен ефект разпоредба на директивата или, ако такова съответстващо
тълкуване е невъзможно, да оставят без приложение всяка разпоредба, която, ако
бъде приложена, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.
Казано с други думи, от една страна, директивна разпоредба без директен ефект,
не бива да се прилага, но от друга страна, национална правна норма, която
противоречи на въпросната разпоредба, също не трябва да се прилага.
Следователно, дори да се приеме, че относимите към разглеждания казус правила
на Директивата нямат пряко приложение, това не дава право на съда да приложи
националните разпоредби, които ѝ противоречат.
Трябва също така да се има предвид,
че правилата на Директивата имат за цел да улеснят и насърчат „... свободното
движение и свободата на установяване на хората ...“ /съображение 2 от преамбюла
на Директивата/. Следователно неспазването на Директивата води до пряко
нарушение на субективните права по чл.21, чл.45, чл.49 и чл.56 от ДФЕС, което е
още едно основание да не се приложат националните разпоредби относно
задълженията, свързани с удостоверенията за психологическа годност.
Предвид гореизложеното касационната
жалба се явява основателна в тази ѝ част и решението, предмет на
касационен контрол, следва да бъде частично отменено, съответно на отмяна
подлежи НП в частта му по пункт трети.
С оглед изхода на спора съдът намира,
че разноските следва да се понесат от страните така, както са направени.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 106/04.03.2022г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1367/2021г. по описа на съда в частта, с
която е потвърдено Наказателно постановление № 21-0869-001691/15.06.2021г. на
началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „ПП“ – Шумен, в частта му по пункт
трети, с която на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП на Г.И.Г. е наложено
административно наказание в размер на 500 лева, като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 21-0869-001691/15.06.2021г.
на началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „ПП“ - Шумен, в частта му по пункт
трети, с която на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП на Г.И.Г. е наложено
административно наказание в размер на 500 лева.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 106/04.03.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1367/2021г. по описа на съда в
останалата му част.
Разноски не се присъждат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 07.06.2022 г.