Решение по дело №114/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на С. Н. П., срещу Уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-260-6500/1344 от 24.10.2024 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“ В ЧАСТТА, с която е извършено прихващане на сума в размер на 2382,92 лева от оторизираната субсидия по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2022 г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се, че от УП не става ясно дали сумата е прихваната от издаден АУПДВ, какъвто не бил издаван на жалбоподателя, от други изискуеми задължения или данък общ доход, какъвто жалбоподателят не дължал. Недопустимо било да се прихващат суми, които не били изискуеми, в подкрепа на което твърдение цитира съдебна практика. Анализира приложимата правна уредба. ДФ „Земеделие“ следвало да установи дължимите суми с АУПДВ по основание и размер или с влязъл в сила административен акт, какъвто не бил посочен. Моли за отмяната на УП в оспорената му част. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Н. П., редовно уведомен, не се явява и не се представлява. С писмена молба поддържа изложеното в жалбата, като акцентира, че ДФ „Земеделие“ не е посочил актовете, въз основа на които е извършил прихващане, а направо е пристъпил към удържане на суми. Претендира разноски по списък.

Ответникът Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба, с която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди се, че цитираните в жалбата регламенти не са били действащи към датата на издаване на УП, поради което и органът не бил длъжен да се съобразява с тях. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С. Н. П. е подал заявление УИН 26/190522/30274 за кампания 2022 г. за оторизиране и изплащане на финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020.

С УП изх. № 02-260-6500/1344 от 24.10.2024 г. се уведомява заявителят, че е оторизирана сума в размер на 2383,92 лева, като в таблица 2 „Извършени плащания“ е посочено, че същата сума е прихваната. Като обяснение под колона „Прихваната сума“ е вписано: отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ „Земеделие“ и/или „Удържан общ доход“ – отразява сумата на данъка, който на основание чл. 65, ал. 14 във връзка с чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ се удържа и внася от ДФ „Земеделие“, в качеството му на администратор на съответната помощ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода.

Писмото е изтеглено от СЕУ на 13.01.2025 г.

По делото са приети като доказателства – за кампания 2020 УП изх. № 02-260-6500/1768 от 10.03.2022 г. и УП изх. № 02-260-6500/1768#15/13.12.2023 г.

С УП от 10.03.2022 г. са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. УП е отменено с влязло в сила Решение по адм. дело № 297/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, а преписката – върната за ново произнасяне от органа по заявлението на С. Н. П. съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт.

С УП от 13.12.2023 г. са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, а именно – СЗ /ДКПП/ - 8403,29 лева, СЗ /КЛЧ/ - 35621,36 лева, СЕПП – 2709,12 лева, Мярка 12 – 795,29 лева, Подмярка 13.1 – 3211,23 лева.

УП от 13.12.2023 г. е оспорено, като по образуваното производство по адм. дело № 41/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково към датата на даване ход на устните състезания по настоящото дело няма произнасяне със съдебен акт.

Административен съд - Хасково, при така установената фактическа обстановка, като прецени доводите на страните и служебно по реда на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част, формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК в тази негова част, която го засяга неблагоприятно, и който акт подлежи на съдебен контрол.

Следва да бъде отбелязано изрично, че с УП се извършва прихващане на сумата в размер на 2383,92 лева, докато се оспорва от жалбоподателя извършването на прихващане на сумата в размер на 2382,92 лева. Съдът е обвързан с искането, отправено до него, с жалбата, тъй като в противен случай би постановил един недопустим акт. Дали в искането си жалбоподателят е допуснал фактическа грешка е ирелевантно при разглеждане на спора, поради което и като предмет на делото се определя прихващането на сумата в размер на 2382,92 лева.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, УП е издаден от компетентен административен орган - Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, въз основа на делегиране на правомощия от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - органа, „в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем“ /§ 1, т. 1 ДР АПК/, като ирелевантно е обстоятелството кое е физическото лице, избрано от Управителния съвет на ДФ „Земеделие“, да бъде носител на административни правомощия в качеството му административен орган, конкретно – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ /чл. 18, ал. 1, т. 2, чл. 20, т. 1-3, чл. 20а във връзка с чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП; Протокол № 215 от заседанието на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ от 13.07.2023 г. и Заповед № 03-РД/3203/24.07.2023 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“; ТР по адм. д. № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС; ТР по тълк. д. № 4/2019 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/. Формира се извод, че не е налице основание за прогласяване нищожността на акта съгласно чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

На второ място, по заявлението на С. Н. П. е издадено и оспореното в настоящото съдебно производство УП. В последното се съдържат данни за сумите, които подлежат на оторизиране, и е отразено като суми, които са изплатени. Реално искането на заявителя се удовлетворява чрез превод на съответната сума по негова сметка. Ако бъдат констатирани обстоятелства, които са пречка за изплащане на субсидията или са предпоставка за прилагане на санкции, субсидия не се изплаща. Крайният акт в административното производство намира външен израз във фактическите действия – превод на сума или непревеждането й, а в писмена форма заявителят се уведомява за предприетите по заявлението му действия на ДФ „Земеделие“ с УП от вида на процесното. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че самото УП обективира административния акт, постановен по съответното заявление. Поради това по отношение на УП в оспорената му част се извършва преценка нарушена ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно формата и съдържанието на индивидуалния административен акт.

В конкретния случай се констатира, въпреки опосредяването на данните по преписката в табличен вид и обясненията към тях, че УП в оспорената му част не съдържа мотиви защо не е извършено изплащане /чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК/. Липсата на ясни и конкретни факти, въз основа на които всъщност е формирана волята на административния орган, ограничава правото на защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/ на лицето заявител, поради което се обуславя извод за отмяна на УП в оспорената му част, издадено немотивирано и при допуснати нарушения на производствените правила, от категорията на съществените. Липсата на мотиви препятства преценката издаден ли актът в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд мотивите „не е необходимо да съвпадат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива“. Чрез становището на ответника, изложено за първи път в хода на съдебното производство, е недопустимо да се мотивира актът в оспорената му част по смисъла на цитираното тълкувателно решение.

Административният орган е задължен да изложи коректно фактите по делото, въз основа на които е формирал и своите правни изводи, още при издаване на административния акт. Недопустимо е осъществилата се фактическа обстановка да се установява въз основа на твърдения досежно фактите и обстоятелствата от значение за случая, изложени от страните за първи път в хода на съдебното производство, в което съдът осъществява контрол за законосъобразност на оспорения акт и същият не следва да допълва/изменя волята на административния орган, изразяващо се в подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта при наличието на властническо волеизявление. Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване, не могат да бъдат посочени за първи път в писменото становище по жалбата, изготвено от ответника, доколкото страната е била напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до постановяване на конкретното решение /отказ за изплащане на оторизираната финансова помощ/ и съответно да организира адекватно защитата си, а съда - да извърши съдебен контрол за законосъобразност.

Спорно е обстоятелството защо след оторизиране на сумите същите не са изплатени въобще. От обективираното в УП не може да се обуслови категоричен извод кои са фактическите и правните основания да не се изплати оторизираната сума. Изброени са фактически основания като прихваната сума в резултат на санкция или недължимо оторизирани суми и/или от изискуеми задължения по схеми и/или мерки и/или удържан данък общ доход, без да е направено разграничение дали тези обстоятелства са налице едновременно, нито разграничението дали прихванатата сума е в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ /такъв не е цитиран в УП/, или от изискуеми задължения по други схеми и мерки /каквито също не са посочени в УП/, т.е. не е налице конкретика и яснота коя от изброените хипотези е относима към извършеното прихващане. В УП, конкретно в оспорената му част, не са посочени никакви правни основания за издаването му, въз основа на които, прилагайки ги, органът е формирал волята си да не бъде изплатена оторизираната по заявлението на жалбоподателя сума.

Административният орган е следвало да посочи изрично основанието за извършване на прихващане и да конкретизира, че актът, в който се сочи подлежаща на прихващане сума е годно изпълнително основание, тъй като в противен случай остава недоказано обстоятелството на съществуване на насрещни ликвидни и изискуеми вземания. В случая не може да се обуслови извод кое е годното изпълнително основание за прихващане от бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия заявител, като за първи път по настоящото дело се представя УП от 13.12.2023 г., с което се налагат санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по различни схеми и мерки, с различни стойности. Това УП обаче не е цитирано в УП, чиято част е оспорена в настоящото съдебно производство. Отделно, не е извършена и съпоставка между сумите, които представляват санкции за бъдещ период, определени с УП за кампания 2020 г., и оторизираните с оспореното УП суми за кампания 2022 г. Неясно е и също от кои наложени санкции за бъдещ период се извършва прихващането.

Налице са сочените в чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2-3 от АПК основания за отмяна на индивидуален административен акт в оспорената му част.

На трето място, следва да бъде изложен за пълнота коментар на съда относно приложимия материален закон при подобни казуси.

Административният орган е длъжен да докаже по безспорен начин факта на свръхдеклариране за конкретна кампания, каквото доказване липсва в случая. Датата на констатацията на свръхдекларирането е от значение предвид възможността сумата, представляваща санкция за бъдещ период, да бъде прихваната, тъй като ако това не бъде осъществено в период от три години от констатиране на свръхдекларирането, неиздължената сума, т.е. тази, която представлява санкция за бъдещ период, се анулира. В конкретния случай обаче остава недоказано обстоятелството на съществуване на насрещни ликвидни и изискуеми вземания.

УП от 13.12.2023 г. за кампания 2020 г., на което косвено се позовава ответникът, за първи път в настоящото производство, е оспорено по съдебен ред и не представлява годно изпълнително основание. На същото не е било допуснато и предварително изпълнение.

Съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП /в сила от 01.01.2023 г./ „индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон, подлежат на оспорване пред компетентния съд по реда на АПК, като оспорването не спира тяхното изпълнение“. Тази разпоредба е с процесуален характер, но същата не е приложима при разглеждане на конкретния спор, независимо, че обжалваното уведомително писмо е издадено на 24.10.2024 г., а административният акт, с който са наложени санкции за бъдещ период, е от дата 13.12.2023 г. Действително оспореното УП касае мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Контрол на почвената ерозия“ за кампания 2022 г., а представеното от ответника УП касае директни плащания - други схеми и мерки СЗ /ДКПП/, СЗ /КЛЧ/, СЕПП, Мярка 12, Подмярка 13.1. При това следва да се има предвид § 32, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /в сила от 01.01.2023 г./, съгласно който „започналите производства по чл. 33а и 43, във връзка с подадените до датата на влизането в сила на този закон заявления за подпомагане, се довършват по досегашния ред“. Заявлението за подпомагане за кампания 2020 г. /директни плащания/ УИН 26/150520/99069 е подадено на 11.05.2020 г. видно от Решение по адм. д. № 297/2022 г. на Административен съд – Хасково, приложено по настоящото дело. Производството по това заявление по чл. 43 от ЗПЗП е образувано преди 01.01.2023 г., т.е. преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП, поради което то се довършва по досегашния ред. Следователно, с обжалването на УП от 13.12.2023 г., за което и служебно е събрана информация по адм. дело № 41/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, е спряно изпълнението му, по аргумент от разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП във връзка с чл. 43 от ЗПЗП във връзка с § 32, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП. В този смисъл и Решение по адм. дело № 5930/2024 г. на ВАС, Пето отд.

Дори и да се приеме, че УП от 13.12.2023 г. е обуславящо издаването на УП, чиято част е оспорена в настоящото съдебно производство, то прихващане не е допустимо, тъй като налице спиране на изпълнението на уведомителното писмо от 13.12.2023 г., което спиране се явява вид законова гаранция /при наличие на определени посочени в закона условия и процедура/, че няма да се осъществят правните последици от изпълнението на един незаконосъобразен административен акт, обжалван по съдебен ред.

Извод: съдът приема, че са налице основания за отмяна на акта в оспорената му част като незаконосъобразен /чл. 172, ал. 2 АПК/, поради което жалбата на С. Н. П. следва да бъде уважена като основателна.

Преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне в определен от съда срок съгласно чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, който следва да посочи конкретни факти и обстоятелства, подкрепени с приложени писмени доказателства, като формира окончателните си правни изводи относно размера на сумата, която подлежи на изплащане, основанието за липсата на изплащане на суми за кампания 2022 г., наличието на основания за прихващане на суми, така че заявителят да разбере причините, поради което не му се изплаща оторизираната сума, съответно – при евентуално оспорване съдът да извърши преценка законосъобразно ли е извършено прихващането.

Разноски:

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК и с оглед правната и фактическа сложност съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на уговореното и платено в брой адвокатско възнаграждение, поради което определя същото в размер на 800 лева. Разноските в общ размер от 810 /осемстотин и десет/ лева следва да бъдат заплатени от Държавен фонд „Земеделие“ – юридическото лице, в структурата на което е органът, издател на оспорения в настоящото съдебно производство акт, по аргумент от § 1, т. 6 ДР АПК.

Така мотивиран, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/1344 от 24.10.2024 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ В ЧАСТТА, с която е извършено прихващане на сума в размер на 2382,92 лева от оторизираната субсидия по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2022 г.

ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне от административния орган по заявлението на С. Н. П. с УИН 26/190522/30274 в едномесечен срок от влизане в сила на постановеното съдебно решение в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в него.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище – [населено място], да заплати на С. Н. П., [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], направените по делото разноски в размер на 810 /осемстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.