Р Е Ш Е Н И Е
Номер 95 от 24.01.2017 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас,
втори състав, на девети януари две хиляди и осемнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при
секретаря Б. Ч. и в присъствието на прокурор Андрей
Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1260 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е
по искова молба на Н. – А.Ю.П., ЕГН **********, с адрес понастоящем Окръжен затвор Бургас, І
група, килия № 11, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН)
при Министерството
на правосъдието (МП) гр. София.
Искът
е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 от АПК, като ищецът
претендира да получи обезщетение в размер на 2 000 лева за претърпени от него
неимуществени вреди по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в
Затвора Бургас за периода от 10.04.2017 г. до 15.05.2017 г. заедно със
законната лихва. Излагат
се подробни разсъждения относно претърпяните от него вреди поради публична
обида и отказ на всички нива да му се предостави информация за имената на
служителя, нанесъл тази обида.
Иска се от съда да образува
дело и да постанови решение, с което да осъди ГДИН при МП София да заплати обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди. В сезиращата искова молба са
посочени доказателствата, които иска да се съберат, като се претендира разпит
на двама свидетели. В съдебно заседание лично поддържа исковата молба и
формулираните в нея доказателствени искания.
Ответникът
по иска – ГДИН при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Т. Чанев, представя писмен отговор по исковата молба
на основание чл. 131 от ГПК. Твърди, че исковата претенция е неоснователна и
недоказана по основание и размер, поради
което не са налице предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ. Излага подробно
аргументирано становище във връзка със заявените твърдения от ищеца. Счита, че не са
конкретизирани вредите, които ищецът твърди, че е претърпял, както и че липсват
доказателства за това. Представя административната преписка и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас изразява мотивирано становище за неоснователност
на предявената искова молба поради недоказаност на същата. Посочва, че с оглед
събраните доказателства правилният процесуален ред за търсене на вредите e по реда на
общото гражданско законодателство по ЗЗД за евентуално нанесено спрямо него
увреждане в личния патримониум. Прави се твърдение, че не е налице действие или
бездействие от страна на затворническата администрация, което да е основание за
претенция по ЗОДОВ.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа страна следното:
От
събраните по делото доказателства се установява, че ищецът Н. – А.Ю.П.
изтърпява наказание доживотен затвор без право на замяна, определено по НОХД №
219/2003 г. на Окръжен съд Бургас, с начало на изтърпяването 03.12.2001 г. и
първоначално постановен специален режим. От 06.08.2014 г. ищецът е поставен на
строг режим, но продължава да е настанен при условията на чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 213 от ППЗИНЗС.
Според
твърденията на П. в исковата молба, на 10.04.2017 г. около 19,00 часа вечерта в
килията, в която пребивава не е имало парно отопление, поради което ищецът е
помолил друг затворник – П.Д., пребиваващ през това време в коридора на
сградата на затвора да попита дежурния надзирател дали ще има парно отопление.
След като Д. попитал надзирателя, последният отговорил с нецензурен израз по
отношение на П.. Лишеният от свобода П. се е опитал да изясни отношенията си с
дежурния надзирател, но според исковата молба този служител отрекъл да е
изричал подобен нецензурен израз и отказъл да съобщи имената си. Като
доказателства, че П. се е опитвал да издири името на надзирателя са приложени жалби
до директора на Затвора Бургас № 1326/12.04.2017 г. и № 1615/02.05.2017
г.; жалба № 1619/02.05.2017 г. до ГДИН.
От
писмения отговор на ответника се установява, че исковата молба се приема за
допустима, но се оспорва като недоказана по основание и размер, поради което не
са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата.
Твърди се липсата на кумулативно наличие на предпоставките за предявяване на
иска. Излагат се съждения във връзка с правата на лишените от свобода да
подават молби и жалби. В отговора се излагат съждения, че съществува
противоречие в твърденията на П. в жалбата до директора на затвора и в жалбата
до Административен съд – Бургас в частта относно възпремане на отговора на
надзирателя. Сочи се, че твърденията в жалбите не кореспондират с обективната
истина.
П. е
представил отговор на писмения отговор на ответника. Твърди, че посочените от
ответника противоречия в неговите жалби не са налице. Посочва, че и в двете
жалби е описал, че нецензурните думи не са казани лично на него, а са казани на
П.Д., но така, че и П. лично ги е възприел, въпреки че по това време е
пребивавал в килията си. Посочва, че и друг лишен от свобода – И.С.И. – също е
чул репликата. Отново е доразвита тезата, че ГДИН е отговорна за действията на
своите служители и най-вече за отказа да предостави информация за името на
служителя, изрекъл нецензурните думи.
По
делото е представена и Справка изх.№ 3451/02/16.06.2017 г. на комисар М.,
началник на Затвора Бургас. В справката е описано съдържанието на жалба рег. №
1485/ 24.04.2017 г. на П. до главния директор на ГДИН, както и жалба рег. №
1327/ 11.04.2017 г. до министъра на правосъдието, и двете с твърдения, че П. се
възпрепятства да подаде жалба до съда за обидно отношение на служител на
Затвора.
По
искане на П. като свидетели са допуснати две лица. Първото от тях - П.М.Д., също лишен от свобода, е лицето,
което Б.е помолило да попита дежурния надзирател относно отоплението на
килията. Д. потвърждава, че надзирателя е произнесъл нецензурна реплика по
отношение на П.. Свидетелят И.С.И., също лишен от свобода, дава показния, че е чул разговора между Д. и надзирателя,
проведен в началото на април, в който разговор е отправена нецензурна реплика
по адрес на П..
Разгледана по същество, исковата претенция е неоснователна и недоказана, като за да достигне до този извод съдът приема за установено
следното:
Спазването на
изискванията, при които следва да бъде изпълнявано наказанието лишаване от
свобода се осъществява чрез издаваните актове и осъществяваните действия и
бездействия от органите по ЗИНЗС. Фактическите обстоятелства, върху които се
основава искът са свързани изцяло с поведениетона
дежурен служител от Затвора, което както се твърди и в исковата молба, ищецът
възприема като обида на неговата чест и достойнство. Според П., неимуществени вреди са в
резултат на незаконосъобразните бездействия на административни органи и
длъжностни лица от ГДИН, които категорично са отказали да съобщят името
на служителя, за който се твърди, че е изрекъл нецензурната реплика.
Искът е насочен срещу надлежен ответник - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” – юридическо лице към
Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на
правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по
изпълнение на наказанията, с териториални служби,
каквито са и затворите, съгласно чл. 12 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено, че
министърът на правосъдието провежда държавната
политика в наказателно-изпълнителната област и осъществява
правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на
вътрешните работи за държавните
служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й
служби.
Исковата молба е
подадена от лице с правен интерес и е насочена срещу пасивно
легитимирания ответник по чл. 205 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Искът е допустим за разглеждане в производство по реда на
чл. 203 и сл. от АПК и е подсъден на
Административен съд Бургас, съгласно чл.
7 от ЗОДОВ поради твърдяното от ищеца място на увреждане
- Затвора Бургас.
Ищецът П. твърди, че е налице
бездействие на длъжностни лица от ГДИН, които са отказали да
съобщят името на служителя, който е изрекъл нецензурна реплика по негов адрес.
Безспорно от събраните
доказателства се установява, че П. е пребивавал в
процесния период 10.04.2017
г. до 15.05.2017 г. в Затвора Бургас.
В хода на съдебното
дирене съдът е събрал гласни доказателства посредством свидетелските
показания на П.М.Д., за който се твърди, че лично е
възприел репликата, тъй като той е задал въпросът на
дежурния надзирател и на И.С.И., който също твърди, че
е възприел лично това израз, изречен от надзирателя.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
За да бъде
ангажирана имуществената отговорност на държавата, кумулативно трябва да са
налице следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице; незаконосъобразният акт, действие или бездействие
да е при или по повод изпълнение на административна дейност; реално претърпяна
вреда -имуществена или неимуществена и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Доказателствената тежест за установяването е възложена на ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди. При недоказване на което
и да е от изброените условия, обезщетение не се присъжда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
За
квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде
установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на
административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което
задължение е регламентирано от нормативен акт.
От процесуалноправна гледна
точка искът е допустим. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Във връзка с възражението по недопустимостта на
жалбата, направено от ответника, съдът намира, че същото следва да се отхвърли.
В
исковата молба на П. се сочи, че компетентният орган ГДИН не му е предоставил
поисканата информация относно името на лицето. Искането на П.е неоснователно. Съгласно чл. 90, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да подават молби и жалби, както и да се явяват
лично пред началника на затвора, поправителния дом или затворническото
общежитие. От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че П. е
имал възможност и е сезирал многократно различни органи с искането си за
предоставяне на информация за името на процесния служител. Следва изрично да се
подчертае, че както администрацията на Затвора Бургас, така и ГДИН нямат
задължение да предоставят информация във връзка с техни служители. Не се откри
нормативен акт, който да въвежда задължение при искане на информация за даден
служител същата да бъде предоставяна на лишените от свобода. В тази насока
приложим е чл. 27, ал. 2 от ЗИНЗС, съгласно който държавните служители, които
пряко и непосредствено осъществяват охранителна дейност или други специфични
служебни задължения, носят униформено облекло по образец, цвят и със символи и
отличителни знаци, определени от министъра на правосъдието. След като със закон
не е въведено задължение служителите да носят отличителен знак с името им, то
законодателят е преценил, че подобна необходимост не е налице.
Предвид
факта, че не е налице незаконосъобразно поведение на компетентния
административен орган, то за П. не може да са настъпили вреди в тази връзка.
След като не е налице бездействие, от
което за П. да произтичат вреди, то за последният не възниква правото на
обезщетение поради липсата на първата предпоставка, установена от нормата на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл, при липса на една от кумулативно
изискващите се предпоставки за реализиране отговорността на държавата съдът не
намира за необходимо да излага разсъждения по останалите, предвидени в чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че в хода на съдебното дирене, от
страна на ищеца не бяха ангажирани доказателства и по отношение на втората
комулативно предвидена предпоставка, а именно наличието на претърпяни от ищеца
вреди. В сезиращата съда искова молба и уточнението към нея, ищеца е посочил,
че в резултат на твърдяното от него незаконосъобразно поведение на дежурния
служител от охраната е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в чувство
на обида, накърнено лично достойнство, публично уронване на престижа и името,
авторите пред затворниците и невъзможност да защити достойнството си по съдебен
ред. В хода на съдебното производство, настъпването на така заявените неимуществени
вреди не беше установено и доказано по безпротиворечив начин.
С
оглед на изложеното, категорично се установява, че при така направените правни изводи
исковата претенция е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде
отхвърлена.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от
ответника. Съдът като съобрази изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ намира, че в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на
основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и
сл. от АПК, Бургаският административен
съд, втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. – А.Ю.П., ЕГН **********, понастоящем в Окръжен затвор Бургас,
І група, килия № 11, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството
на правосъдието София, с който е предявено искане за присъждане на обезщетение в
размер на 2 000 лева за претърпени от него неимуществени вреди по време на
изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас за периода от
10.04.2017 г. до 15.05.2017 г. заедно със законната лихва.
ОСЪЖДА на Н. – А.Ю.П., ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението може
да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: