Р Е Ш Е Н И Е

 

11.01.2018 г., АРДИНО 

 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

     РАЙОНЕН СЪД- АРДИНО,  в открито  съдебно заседание, проведено на 13 декември 2017  година в състав:

 

 Районен съдия: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ

 

    при участието на секретаря НЕШЕ ИСМАИЛ  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 154 по опис на РС- Ардино за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяване на вземането на кредитора  К.Д.К., ЕГН: **********,***, против длъжника С.С.Б., ЕГН: **********,***, за заплащане на  сумата  400.00 (четиристотин) лева, дължима по запис на заповед от 12.07.2014 г. с падеж 12.08.2014 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК, за което е било образувано в същия съд Ч Гр. дело № 103/2017 г.– 14.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски в това заповедно производство в размер на 325. 00 лева- 25. 00 лева внесена ДТ за образуването му и 300.00 лева разноски за процесуално представителство;  

 Ищецът черпи права от следните факти и обстоятелства: 

 

В молбата се посочва, че ответникът С.С.Б. е бил длъжник на ищеца К.Д.К., като вземането на ищеца срещу ответника произтичало от сключен между тях договор за заем от 12.07.2014 г., по който ищецът е предоставил в заем на ответника сумата от 400 /четиристотин/ лева, която ответникът е следвало да върне в срок до 12.08.2014 г. Като обезпечение на вземането на кредитора по договора за заем бил издаден запис на заповед от ответника на дата 12.07.2014 г. с падеж 12.08.2014 г. Съгласно този запис на заповед  ответникът С.С.Б. се е задължил да заплати на ищеца К.Д.К. сумата от 400 /четиристотин/ лева на падежа на записа на заповед– 12.08.2014 г. Сочи се, че тъй като заемната сума не е била върната на съответния падеж, ищецът К.Д.К. поискал образуване на заповедно производство пред съответния компетентен съд по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на горепосочения запис на заповед. След уважаване на иска му е  била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 132/17.07.2017 г. и Изпълнителен лист от 17.07.2017г. по Ч Гр.дело № 103/2017 г. по описа на РС – Ардино за сумата от 400 /четиристотин/ лв, представляващи дължима главница по запис на заповед, законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2017 г. до изплащането на вземането, както и разноски по делото в размер на 325. 00 лева.

Посочва се, че по горепосоченото Ч Гр. Дело № 103/2017 г. по описа на РС- Ардино е постъпило възражение от длъжника С.С.Б., поради което в законоустановения срок е предявен настоящият иск. Моли се съдът след разглеждане на делото да приезнае за установено по отношение на ищеца, че ответника по делото С.С.Б., ЕГН: **********,***, му дължи за заплащане  сумата  400.00 (четиристотин) лева, дължима по запис на заповед от 12.07.2014 г. с падеж 12.08.2014 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК, за което е било образувано в същия съд Ч Гр. дело № 103/2017 г.– 14.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски в това заповедно производство в размер на 325. 00 лева- 25. 00 лева внесена ДТ за образуването му и 300.00 лева разноски за процесуално представителство. Претендират се и направените по настоящето производство деловодни разноски в размер на 425.00 лева- внесена ДТ за образуване на делото в размер на 25.00 лева и 400.00 лева за процусуално представителство.

В СЗ ищецът не се явява, представлява се от адвокат И.З. от Ст.АК. Представитетелят на ищеца намира иска за допустим, основателен и напълно доказан и моли съдът да го уважи изцяло.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна чрез процесуален представител- адвокат В.Х. от КАК е постъпил писмен отговор по исковата молба, с който същата се намира за неоснователна и недоказана. Не се противопоставят на приемането на писмените доказателства посочени с исковата молба и молят същите да се приемат. Правят се пълни възражения относно основателността на претенцията, а именно чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК за сумата по размер до 400.00 лева, ведно със законна лихва, както и претендираните разноски. Не се представят писмени доказателства. В СЗ се моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, като се претендират направените от страната деловодни разноски в размер на 250.00 лева.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

 

По предявения специален  установителния иск по чл. 422 от ГПК  за установяване съществуването на вземането на кредитора от длъжника по заповедта за изпълнение на парично задължение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство, тежестта на доказване на вземането пада върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които  претендира отхвърлянето на предявения иск.

От представените с молбата писмени доказателства– запис на заповед без протест от 12.07.2014 г., приложен в кориците на делото по заповедното производство по ч.гр.д.№ 103/2017 г. по описа на РС- Ардино, се установяват твърденията в молбата, че ответника по иска С.С.Б., ЕГН: **********,***, се е задължила да плати на предявяване  на К.Д.К., ЕГН: **********,*** сумата в размер на 400.00 лева на падеж 12.08.2014 г.

От изисканото и приобщено по делото ч.гр.д.№ 103/2017 г. по описа на РС- Ардино  се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за посочената сума 400.00 лева като е посочено, че  вземането произтича от запис на заповед от 12.07.2014 г. с падеж 12.08.2014 г.

Представения в производството по издаване на заповедта за изпълнениена парично задължение запис на заповед издаден на дата 12.07.2014 г. в оригинал съдържа наименованието „запис на заповед”  и в текста на същия се съдържа израза „запис на заповед”.  Със същия  е  налице  безусловно обещание от страна на издателя – ответника по това дело, за заплащане на определена сума на посочено в ценната книга лице или на негова заповед. Посочен е падеж на плащането  на основание чл. 486, ал. 1 от ТЗ- на определен ден( 12.08.214 г.).  В този менителнечен документ е посочено място на плащане, дата и място на издаване и подпис на издателя– задължилото се лице по записа на заповед. Налице е документ, който представлява изпълнителното основание отговарящо на изискванията на Закона– чл. 411 и сл. от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.

В ТР № 1 от 28.12.2005 г. по ТД № 1/2004 г. на ОСТК  е посочено, че изрази като „безусловно обещавам”, „безусловно се задължавам” или други подобни не са условие за валидност на записа на заповед. Достатъчно е в документа да не е посочено условие за пораждане на действието на поетото задължение за плащане на определена сума, тъй като законът не допуска задължаването на издателя по запис на заповед да е под условие.

Предвид горното съдът намира, че по отношение на представения  документ по чл. 417, т. 9 от ГПК, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 132/17.07.2017 г. но Ч Гр. Дело № 103/2017 г. по описа на РС- Ардино, са изпълнени  посочените по-горе условия за действителност  на ценната книга- Запис на заповед издаден на 12.07.2014 г. с издател ответника в настоящото производство- С.С.Б.. Процесната ценна книга съдържа всички изискуеми  реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ, чиято кумулативна наличност обуславя извод за валидност на менителничния ефект. Записът на заповед материализира задължение за парично вземане, което ответникът е поел в полза на ищеца.

Поради абстрактния характер на менителничния ефект, в чл. 505 от ТЗ е регламентирано правото на приносителя да иска плащане от издателя само въз основа на заповедта, без да е задължен да посочва каузално основание за възникване на задължението. Поради абстрактният характер на записа на заповед, задължението на длъжника по  ценната книга не е обусловено от съществуването на някаква причина, като кредиторът няма задължение да доказва каузално правоотношение, от което да произтича правото му да получи плащане, каквото в случая е било извършено с представеното и прието писмено доказателство от ищеца- Договор за паричен заем от дата 12.07.2014 г. 

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не е ангажирал доказателства, които да водят до правопогасяващ ефект на задължението. 

С оглед горното и доколкото представеният Запис на заповед, издаден на 12.07.2014 г. с издател ответника по делото С.С. Беекир е редовен от външна страна, а неговата изискуемост е настъпила на посочения падеж – 12.08.2014 г.,  съдът намира, че  ищецът  е титуляр на валидно и изискуемо вземане срещу ответника  по издадения запис на заповед, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК  вр.  чл. 535 и сл. От ТЗ, се явява основателен и следва да се уважи. От  основателността на главния иск, следва, че е основателна и акцесорната претенция за лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда– 17.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата по аргумент на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна от събраните в производството доказателсва съдът намира, че с оглед характера на производството и тежестта на доказване, която носи ищецът, същият е установил по пътя на главно и пълно доказване, че съществува вземането му против ответника към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение  по чл. 417 от ГПК, за което е било образувано Ч ГР. Дело № 103/2017 г. по описа на РС- Ардино и издадена Заповед № 132/17.07.2017 г., на посоченото основание и  същото е изискуемо към момента на приключване на съдебното дирене към който момент се преценява съществуване на вземането, каквото изискване е поставено в ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по ТД № 4/13 г. на ОСГТК.

Предявеният иск е основателен и следва да се уважи. 

При този изход на спора и направено искане по реда на чл. 78 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски за производството в размер на 425. 00 лева, както и разноски за заповедното производство в размер на 325. 00 лева, съгласно разясненията, дадени в ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по ТД № 4/13 г. на ОСГТК.

 

 

  Мотивиран от горните съображения този съдебен състав на РС- Ардино разгледал делото по същество,

 

 

Р Е Ш И:

 

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца по делото К.Д.К., ЕГН: **********,***, че ответника С.С.Б., ЕГН: **********,***, МУ ДЪЛЖИ ЗА ЗАПЛАЩАНЕ  сумата  в размер на 400.00 (четиристотин) лева, дължима по запис на заповед от 12.07.2014 г. с падеж 12.08.2014 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК.– 14.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, за което е било образувано в РС- Ардино Ч. Гр. дело № 103/2017 г;

ОСЪЖДА ответника С.С.Б., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.К., ЕГН: **********,***, направените по Ч. Гр. дело № 103/2017 г. по описа на РС- Ардино деловодни разноски в това заповедно производство в размер на 325. 00 лева- 25. 00 лева внесена ДТ за образуването му и 300.00 лева разноски за процесуално представителство;  

ОСЪЖДА ответника С.С.Б., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.К., ЕГН: **********,***, направените по Гр. дело № 154/2017 г. по описа на РС- Ардино деловодни разноски в размер на 425. 00 лева- 25. 00 лева внесена ДТ за образуването му и 400.00 лева разноски за процесуално представителство;  

 

   Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба от всяка една от страните пред Окръжен съд- Кърджали  в двуседмичен срок от  съобщаване на решението.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: