Р Е Ш
Е Н И Е
Номер:24 І, 02.02.2018г., гр.Исперих
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На първи декември през 2017 година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар:
Наталия Тодорова,
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19 по описа за 2006 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.341 и сл. от ГПК във фазата по допускане на съдебна делба.
Настоящото гр.д.№ 19/2006г. е съединено за общо
разглеждане с гр.д.№ 106/2009г. и гр.д.№ 127/2013г., всичките по описа на
РС-гр.И като разглеждането им продължава под номера на най-рано образуваното.
С
искова молба вх.№ 79/02.02.2006г. от И.И. *** против К.Д.П. ***, претендира съдебна
делба на съсобствени 4 броя гаражи, изградени в УПИ №
ХVІ-2126 в кв.37 по действащия ПУП на гр.И, от които 2 гаража от сглобяема
метална конструкция и два гаража, долепени един до друг – самостоятелни клетки,
представляващи една обща масивна сграда, като делбата бъде допусната при равни
права от по 1/2 ид.част за всяка от страните. Ищцата
твърди, че е единствен наследник на баща си И Д. И – брат на ответника. Със
съдебна спогодба по гр.д.№ 187/1976г. по описа на РС-гр.И двамата братя
доброволно си поделили жилищните сгради в същия имот. С Протокол №
7/04.05.1988г. и Разрешение за строеж № 21 от същата дата на двамата съсобственици
било разрешено да поставят двата сглобяеми гаража в общия парцел (по тогава
действащия регулационен план на града – парцел № ХХV-859), които се използвали
по предназначение, и отделно двамата братя построили другите два гаража,
долепени eдин до друг.
Със същата искова молба е поискано разпределяне
ползването на гаражите, като привременна мярка до окончателното извършване на
делбата, което искане впоследствие не се поддържа от заявилата го страна (вж.
съдебен протокол от 04.12.2009г.) поради сключена съдебна спогодба между
страните по гр.д.№ 51/2006г. на РС-гр.И.
В съдебно заседание на 02.06.2017г. съделителката И.И.Д. чрез нейния процесуален представител заявява
становище, че не поддържа искането за делба на гаражите, представляващи една
обща масивна сграда като самостоятелни клетки, като твърди, че вече не е
собственик на тези гаражи, а по отношение на останалите два гаража от метална
конструкция заявява, че понастоящем не съществуват, поради демонтирането им от настоящия
собственик на имота О.С.А..
Ответникът
по този иск - К.Д.П., в съдебно заседание на 02.06.2017г. поддържа твърдението,
че двата метални гаража не съществуват понастоящем, като претендира същите да
бъдат изключени от делбата и производството да бъде прекратено по отношение на
тях. Излага и допълнителни съображения за това, а именно че е разпределено
ползването на гаражите между него и ищцата И.И.Д. по
гр.д.№ 51/2006г. на РС-гр.Исперих.
С искова молба вх.№ 1104/10.04.2009г. от К.Д.П., действащ чрез упълномощен адв.СМ, АК-гр.В против
И.И.Д. се претендира съдебна делба и на съсобственото дворно място, върху което са изградени
гаражите, представляващо УПИ ХVІ-2126 в кв.37 по сега действащия регулационен
план на гр.И, обл.Разградска, утвърден със Заповед №
25/29.01.2001г. на Кмета на Община-И, целият УПИ с площ от 1230 кв.м., от които
съсобствени между двамата 1222 кв.м. и 8 кв.м.
придадени към имота по улична регулация (образувано по тази искова молба гр.д.№
106/2009г. по описа на РС-гр.И). Претендира равни права от по 1/2 ид.част за страните върху това дворно място, съгласно
цитирания горе Протокол за съдебна спогодба от 14.09.1976г. по гр.д.№ 187/1976г.
на РС-гр.И и по наследствено правоприемство за
ответницата от баща й. Моли делбата да бъде допусната чрез обособяване на два
реални самостоятелни парцела, всеки с площ от по 615 кв.м., като границата
между тях раздели на две равни части лицето на сега съществуващия парцел откъм
ул.“Т“ и продължи перпендикулярно до северната граница на имота, като за ищеца
бъде отреден новообразувания имот на югозапад от разделителната линия, тъй като
в него попадали постройките, отредени му в дял с Протокола за съдебна делба от
14.09.1976г.
С друга искова молба вх.№ 769/05.03.2013г. (образувано гр.д.№ 127/2013г. по описа на
РС-гр.И) отново от К.Д.П., но действащ чрез упълномощен адв.М.Д.,***,
съдебен
адрес:*** против И.И.Д. и И.И. ***, същият твърди
нищожност на обсъдената горе съдебна спогодба по Протокол от 14.09.1976г. по
гр.д.№ 187/1976г. на РС-гр.И на няколко основания: по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД – поради противоречие на закона, като
извършена в нарушение на действалите тогава чл.39, ал.3 от ЗС, чл.62 ЗТСУ
(Отм.), чл.109б ППЗТСУ (Отм.) и §§ 38 и 39 от Строителни правила и норми (Обн. „Известия“ бр.75/1959г., изм. бр.28/1960г. и
бр.4/1961г.).; по чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД –
поради невъзможен предмет, тъй като самостоятелните жилищни обекти в описаните
дялове не съответстват на изискванията за отделни жилища, за да бъдат обособени
и да съществуват като самостоятелни обекти на правото на собственост и по
чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД – поради заобикаляне на
закона, тъй като със сключването й е постигнат един формално разрешен от закона
резултат – прекратяване съсобствеността на жилищна сграда при пълно съгласие
между съделителите в съдебното производство за делба,
в което е било избегнато изпълнение на императивни изисквания на закона за
доброволна делба на реално обособена вещ – чл.62, ал.1 от ЗТСУ – обособени
дялове или части да отговарят на одобрен за това архитектурен проект, чието
изготвяне не е било възможно, тъй като такова обособяване на самостоятелни
обекти е било неосъществимо поради несъответствие със законовите изисквания за
отделни жилища. В съдебно заседание на 17.02.2017г. е поискано и допуснато от
съда изменение
по
отношение на така предявените в условията на преюдициалност
искове за обявяване нищожност на съдебната спогодба по протокол от 14.09.1976г.
по гр. дело № 187/1976 г. на РС – И, като искът, предявеният с правно основание чл.26, ал.1, предл.1
ЗЗД – за обявяване на нищожност поради противоречие със закона се счита
като основен преюдициален иск, а в условията на евентуалност се считат предявени останалите два иска
за обявяване на нищожност - ако не бъде уважен искът за нищожност поради
противоречие на закона, да се приеме следващият иск на основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД поради невъзможен предмет на съдебната
спогодба, и в условията на евентуалност, при неуважаване на иска с правно
основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради
противоречие на закона и на иска с правно основание по чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД поради невъзможен предмет, да се произнесе
по третия евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.2
от ЗЗД поради заобикаляне на закона. Въз
основа на горното страната счита, че имотите – предмет на съдебната спогодба
са останали съсобствени между съделителите
– тримата наследници на Д И П., б.ж. на гр.Исперих, починал на 20.03.1963г.
Твърди, че наследодателят е придобил в еднолична собственост тези имоти чрез
покупко-продажба от 01.04.1960г. по НА № 50, том І, н.дело № 74/1960г. на
Исперихски народен съд, тогава съставляващи едно дворно място с площ от 1250
кв.м. – парцел ХІІ-188 в кв.32 по плана на гр.Исперих от 1915г., който се
идентифицира с имотите – предмет на съдебната спогодба /парцел ХV-499 в кв.21 и
парцел ХХХІІ-499 в кв.21 по плана на града от 1962г.), а сега с УПИ ХVІ-2126 в
кв.37 по действащия ПУП на града от 2001г., в който се включва имот 501.2126 с
площ от 1222 кв.м. – съсобствен между страните по
делото. Ищецът твърди също, че след сключването на спогодбата от 1976г., лично
той през 1980г. пристроил баня (с предверие),
долепена към жилищната сграда в северозападната й част (до кухнята), която баня
не била самостоятелен обект, а част от жилищната сграда. През 1990г. била
изградена в същия парцел масивна стопанска постройка, ситуирана
западно от жилищната сграда, с площ от 64 кв.м., състояща се от три складови
помещения, ведно с новоизграден през същата година
тоалет с площ от 2 кв.м. (югозападно от жилищната сграда). Предвид твърдяната
съсобственост върху описания имот ищецът претендира делба на същия и постойките в него, както следва:
-Поземлен имот № 501.2126, за който е отреден УПИ
ХVІ-2126 в кв.37 по действащия ПУП на гр.Исперих, одобрен със Заповед №
25/29.01.2001г. на Кмета на Община-И, с площ от 1230 кв.м., при граници: УПИ
ХVІІ-2127, улица „С“, УПИ ХХХІІ-2125, УПИ ХV-2121 и улица „Т“, както и на
изградените в същия имот:
-
Жилищна сграда, находяща се на ул.“Т“ № , с обща площ
от 139 кв.м., състояща се от четири стаи, кухня, спалня, три салона, входно предверие, баня (с предверие), находящи се на първи етаж, и изба в полуподземен
етаж и
-
масивна стопанска постройка с площ от 64 кв.м., състояща се от три складови
помещения и тоалет с площ от 2 кв.м., ситуирана в
имота западно от жилищната сграда,
като делбата бъде допусната при равни права от по
1/3 ид.част за всеки от наследниците – съпруга И.И.И., син К.Д.П. и внучка И.И.Д.
(като правоприемник по наследство от И Д. И (П.)).
В
срока за писмен отговор на исковата молба с вх.№
1104/10.04.2009г. (гр.д.№ 106/2009г.) по реда на чл.131 от ГПК, ответницата
по нея И.И.Д., действаща чрез упълномощен адвокат Св.Д.,***,
представя такъв вх.№ 1893/30.06.2009г., като оспорва иска за делба на съсобственото дворно място като неоснователен. Твърди, че
същото е реално неподеляемо, съгласно представения по
делото Протокол за съдебна спогодба по гр.д.№ 187/1976г. на РС-гр.И, както и че
е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има
две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и
принадлежат на отделни собственици. Не възразява срещу доказателствените
искания на другата страна. Не прави искания и не сочи доказателства. По
исковата молба с вх.№ 769/05.03.2013г.
(гр.д.№ 127/2013г.) не представя писмен отговор.
По
същата искова молба е представен писмен отговор вх.№ 1680/16.05.2013г. от
ответницата И.И.И., ЕГН-********** ***, действаща
чрез упълномощен адв.С З, АК-гр.В, съдебен
адрес:***, като не оспорва предявените искове за нищожност на съдебната
спогодба и за съдебна делба на претендираните имоти и
признава изцяло заявените фактически твърдения по тях. В тази връзка моли да не
бъде осъждана за разноски по делото. Не възразява срещу доказателствените
искания на ищеца. Не сочи доказателства.
В
съдебно заседание на 17.02.2017г. е поставено и прието за разглеждане възражение по чл.76 от
Закона за наследството (ЗН),
заявено от К.Д.П. и И.И.И. против И.И.Д. и О.С. М, за обявяване
относителна недействителност на Договор за покупко-продажба по НА № 93, том ІV,
рег.№ 3594, дело № 398/2009г. на Нотариус
Р А, рег.№ 254, с район на действие РС-гр.Исперих, представляващ
разпореждане в хода на делото с имот – предмет на делбата - „Самостоятелен
обект с начин на ползване жилищна сграда със застроена площ от 94 кв.м., находяща се в североизточната част на масивна жилищна
сграда със самостоятелен вход, състояща се от три стаи, салон, коридор и изба с
полезна площ от 9 кв.м., при граници и съседи: от югозапад жилище на К.П. и от
три страни – незастроено дворно място и подобрения, застроена върху процесния поземлен имот с начин на ползване дворно място, находящо се в чертите на гр.И, ул.”Т” №, за което по ПУП на
гр.И, одобрен със Заповед № 25/29.01.2001г. е отреден парцел ХVІ-2126 от
кв.37 с площ 1230 кв.м., при граници и
съседи на парцела: от две страни улица, парцел ХVІІ-2127, парцел ХХХІІ-2125 и
парцел ХV-2121 от кв.37 по плана на града, както и 851.51/1230 идеални части от
описаното дворно място“,
респ. съдът е конституирал като нова
страна в процеса - приобритателят по цитирания
договор – О.С.А., ЕГН-********** ***.
В
предоставения му срок за писмен отговор на исковата молба заедно с всички
уточнения и приложения към нея, по реда на чл.131, ал.1 от ГПК, новоконституираната страна О.С.А., ЕГН-********** ***,
представя отговор вх.№ 1225/03.04.2017г., като заявява становище за
недопустимост и неоснователност на исковите претенция без да излага съображения
за това. Счита, че няма законово основание да бъде привлечен като ответник по
делото и в тази връзка моли делото да бъде прекратено по отношение на него. Евентуално
– да бъде оставена без уважение исковата претенция срещу него като
неоснователна. В хода на съдебното производство има еднократно явяване пред
съда, в съдебно заседание на 02.06.2017г., като не оспорва и поддържа твърдението, че двата метални гаража в процесния имот не съществуват, тъй като са демонтирани и са
направени подобрения от негова страна.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Страните по
делото И.И.И. (П, Н), ЕГН-**********, К.Д.П., ЕГН-********** и И.И.Д., ЕГН-**********, са законни наследници на Д И П. (И), починал
на 20.03.1963г., б.ж. на гр.И.
И.И.И. (П, Н) е съпруга на наследодателя, с която е сключил
граждански брак на 23.09.1953г. и от който брак имат родени две деца – И Д. И (П.)
и К.Д.П..
Първородният
им син И Д. И (П.) е починал на 25.10.2005г.,
като към момента на смъртта си е бил разведен и оставя като единствен свой
законен наследник – дъщеря си (страна по делото) И.И.Д., съответно внучка
на наследодателя Д И П. (И).
Горните обстоятелства се установяват от
представените по делото Удостоверения за наследници изх№
АОУ-785/10.09.1991г. и изх.№ 002296/05.06.2009г., издадени от Община-И,
Удостоверение за граждански брак № 81/23.09.1953г. на ОбНС-гр.И,
Удостоверение изх.№ АОУ 672/01.06.2011г. за випсавния
в семейните регистри, водени в периода 1958г.-1979г. на Община-И, установяващо
и различията в имената на И.И.И., както и
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№ АОУ
210/06.02.2017г. на Община-И относно имената на И Д. И (П.).
С Договор за покупко-продажба
от 01.04.1960г., оформен с НА № 50,
том І, дело № 74/1960г. на Исперихски народен съд, наследодателят Д И П. (И) е
придобил собствеността върху недвижим имот, находящ
се в чертите на гр.И, представляващ Дворно място с площ от 1250 кв.м.,
съставляващо парцел ХІІ-188 в кв.32 по плана на гр.И, одобрен със Заповед №
335/12.02.1915г., който се идентифицира с парцел ХV-499 в кв.21 и парцел
ХХХІІ-499 в кв.21 по плана на града, одобрен със Заповед № 685/19.05.1962г.,
съответно с парцел ХХV-859 в кв.21 по плана на града, одобрен със Заповед №
318/25.06.1979г., а сега с УПИ ХVІ-2126 в кв.37 по действащия ПУП
на града, одобрен със Заповед № 25/29.01.2001г., в който се включва имот
501.2126 с площ от 1222 кв.м.
Последващо смъртта на обсъждания наследодател (настъпила
през 1963г.), преживялата съпруга И.И.И. сключва
следващ граждански брак с Д ИК - с Акт за женитба № 147 от 27.03.1968г.
В
периода 1960-1972г., въз основа на строителни книжа – разрешения и проекти за
строеж, издадени на името на първия съпруг Д И И, е
извършено застрояване на описаното дворно място, изследвано в заключението на
назначената по делото комплексна съдебно-техническа експертиза от вещи лица –
архитект и строителен инженер – представено заключение вх.№ 4514/23.11.2017г.
(л.224-229 от делото), както следва:
В
съответствие с одобрен на 22.08.1960г. проект и протокол за дадена строителна
линия и ниво от 30.08.1960г., в имот ХІІ-188 в кв.32 по плана на гр.И от 1915г.
е разрешено изграждането на жилищна сграда със застроена площ от 55 (57) кв.м.,
на името на Д И И.
На
14.11.1970г. е одобрен проект за пристройка със застрена
площ от 55 кв.м. към жилището на Д И И.
Според
показанията на разпитаните по делото свидетели М Г И. от гр.З и Г М Ц от гр.В
(съдебен протокол от 17.07.2017г.), същите са посещавали процесния
имот в обсъждания период, като първата свидетелка описва състоянието на
първоначално изградената в имота жилищна сграда (преди изграждането на
пристройката към нея) като едноетажна къща с коритор
и три стаи вътре, с мазе под едната стая. В къщата се влизало от единствен вход
откъм улицата. Къщата не била водоснабдена вътре, като нямало обособени кухня и
баня. Едната стая била преградена и обособена като кухничка,
където И. готвела. В имота имало една външна чешма и една външна тоалетна в
двора зад къщата. Впоследствие (1971-1972г.), през време на втория брак на И. с
Д К, била изградена и пристройката, долепена до съществуващата къща, от горната
й част, като свидетелят Г М Ц твърди, че при първото си посещение в имота през
1973г. е заварил тази пристроена част. В нея се влизало през отделен вход – на
ъгъла между старата сграда и пристройката (отделно от основния вход на къщата).
Свидетелите описват пристройката като състояща се от салон и три преходни стаи,
от които външната ъглова стая била обособена кухня, с прекарана вече течаща
вода. През 1973г. било напаравено вътрешно
разширение, удължаване на коритора, за да станат
преходните стаи самостоятелни – с отделни врати, като салончето свързвало
всички стаи. Към този период къщата се обитавала общо от И. и втория й съпруг,
и от семейството на големия син И, като всички обитатели ползвали общо кухнята.
Други преустройства в къщата, вкл. и през 1976г., не били правени.
На
14.09.1976г. по
гр.д.№ 187/1976г. по описа на РС-И е сключена и одобрена съдебна спогодба за
делба на наследственото имущество, останало от
наследодателя Д И И, включващо придобитото от
него дворно място, обсъдено по-горе и построените в него сгради, между
наследниците му – преживялата съпруга и двамата синове.
По силата на тази спогодба (оригиналният
съдебен протокол - на л.139 от делото),
в дял Първи - на И Д.П., по паспорт И, се дава и той приема в свой дял:
1.Изключителното
право на собственост на жилищна сграда, която е самостоятелен жилищен обект,
състояща се от три стаи и два салона, маза и клозет на един етаж, застроена в
парцел ХV-499 в кв.21 по плана на гр.И откъм съседа С Й, както и 1/2 (една
втора) идеална част от дворното място, което е реално неподеляемо,
цялото от 741 кв.м., съставляващо парцел ХV-499 в кв.21 по плана на гр.И, при
съседи: улица, С Й, В М и И Д. и
2.Празно
дворно място в гр.И от 680 кв.м., съставляващо парцел ХХХІІ-499 в кв.21 по
плана на града, при съседи: улица, съсобствено дворно
място, В М и И Ф.
В дял Втори - на К.Д.П. се дава и
той приема в свой дял изключителното право на собственост на жилищна сграда,
която е самостоятелен жилищен обект, състояща се от две стаи, салон, килер,
кухня и клозет, застроена в парцел
ХV-499 в кв.21 по плана на гр.И откъм съседа В М, на един етаж, граничеща с
обща стена с останалата жилищна постройка, застроена в същото дворно място откъм
съседа С Й и 1/2 (една втора) идеална част от дворното място, което е реално неподеляемо, цялото от 741 кв.м. съставляващо парцел ХV-499
в кв.21 по плана на града, при съседи: улица, ИД., С Й, В М.
В дял Трети на съделителката
И.И. Н се дава и тя получава парично уравнение на
дела си, а именно по 1 000.00 (хиляда) лева поотделно от сънаследниците си – нейните синове.
Вторият съпруг на съделителката И.И. Н (И., П), а
именно Д И К, е предявил съдебни претенции за нищожност на обсъжданата съдебна
спогодба от 14.09.1976г. срещу участниците в нея (И.И.И.,
К.Д.П. и И.И.Д., като единствена наследница на
междувременно починалия съделител И Д.П.), които
претенции са били предмет на обсъждане и решаване по гр.д.№ 13/2006г. на РС-гр.И
(в.гр.д.№ 580/2006г. на Окръжен съд-гр.Р). Претендирал е участие в
съсобствеността на изградената в делбения имот и по
време на брака му със съделителката И.
„пристройка“ (по одоберния проект от 1970г.),
сочена като самостоятелен обект, който не следва по приращение
собствеността на земята и попада под режима на СИО, както и позовавайки се на
делбата като действие на разпореждане по отношение на основната жилищна сграда,
съществувала в имота преди брака му с И., но ползвана от двамата съпрузи като
„семейно жилище“, оспорва, че за разпореждането с това жилище към датата на
делбата не било взето неговото съгласие (на втория съпруг), изискуемо съгласно
чл.13, ал.5 от СК (Отм), съответно чл.23 от
действащия СК (сега също Отм). Тези искови претенции
са отхвърлени с постановеното по делото окончателно, влязло в сила на
17.02.2009г., Решение № 22/25.07.2007г. на въззивния
Разградски окръжен съд (в.гр.д.№ 580/2006г.), като е прието, че придобиването
на собствеността върху процесното дворно място през
1960г. от първия съпруг на съделителката И., респ. и
прекратяването на брака й с него със смъртта на приобретателя,
са факти настъпили преди въвеждане режима на СИО, т.е. при съществуване режима
на разделност върху имуществото, придобито през време
на брака. По този начин дворното място и сградата в него, никога не са били индивидуална (лична)
собственост на съпругата И., а ги е придобила по силата на наследственото правоприемство от покойния си първи съпруг в съсобственост
с общите им двама синове, участвали като съделители в
оспорваната спогодба за делба на имота, при
равни права между тримата. Респ. и претендираната
„пристройка“ – предмет на същата делба, макар и построена при съвместен принос
на И. и втория й съпрут К, и по време на брака им, не
е придобила статут на СИО, тъй като се явява построена в съсобствен
имот и по силата на приращението (чл.92 от ЗС) следва
тази съсобственост между наследниците на първия съпруг, а вторият съпруг може
да претендира приноса си единствено като подобрение в чужд имот.
В мотивите на същото съдебно решение
е разгледан още един факт, който съдът счита за важно да отбележи по морални
съображения, а именно, че посредством процесната
делба от 14.09.1976г., съделителката И. се е
освободила от съсобствеността върху поделените имоти, отредени в дял на
синовете й, съобразявайки поведението си с действалите тогава норми, при които
е било възможно придобиване на държавен недвижим имот, респ. е закупила такъв –
апартамент в гр.И с Договор № 265//03.12.1976г. за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ (Отм.) (представен и Протокол за избор на
жилище от 24.08.1976г.), което е било възможно по нейно искане и след
деклариране, под страх от наказателна отговорност, на семейно и имотно
състояние, включващо данни за доходи на членове на семейството й, както и на
притежаваните от тях недвижимости (чл.119 от НДИ
(Отм.)). Впоследствие така закупеният през 1976г. апаратамент
е заменен от съпрузите К и И. с друго жилище (представен Протокол №
21/30.08.1978г.).
Съдебно оспорване на същата съдебна спогодба
от 14.09.1976г. е било проведено и по гр.д.№ 70/2011г. на РС-гр.И (в.гр.д.№
122/2012г. на Окръжен съд-гр.Р, касационно дело № 1387/2012г. на ВКС, ІV г.о.).
по иск с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК на К.Д.П. срещу И.И.Д., по което с влязлото в сила на 31.05.2013г. Решение №
194/24.01.2012г. на РС-гр.И, потвърдено от въззивния
Разградски окръжен съд, е отхвърлен този иск за установяване неистиността на протокола за съдебна спогодба, на претендираните основания, а именно, че не е бил съставен и
подписан от лицата, така както е отразено в него пред РС-гр.И.
Преди отпочване
на горните съдебни спорве, установеното със
спогодбата фактическо положение, очевидно е удовлетворявало интересите на
участниците в делбата, предвид жилищните потребности на двамата братя и на
тяхната майка, която освобождавайки се (по документи) от съсобствеността върху процесния имот още същата година се сдобива със
самостоятелен апартамент в гр.Исперих, обсъдено по-горе, въпреки, че продължила
да живее в къщата, поделена между синовете й, установено от показанията на
посочените горе свидетели.
От своя страна двамата братя
започнали да подобряват условията на живот в отредените им жилища и
обслужващото ги общо дворно място.
През 1990г. К.Д.П. построил баня в
имота, каквато нямало дотогава (из показанията на свидетеля Г М Ц – съдебен
протокол от 17.07.2017г.).
С Протокол № 7/04.05.1988г. за определяне на строителна линия и ниво и Разрешение
за строеж № 21 от същата дата (л.10 и л.9 от делото), на двамата братя е
разрешено да поставят два сглобяеми гаража в общия им парец
№ ХХV-859 в кв.21 по тогава действащия регулационен план на гр.И, одобрен със
Заповед № 318/25.06.1979г.
На 31.08.1995г.
на името на К. и ИП е одобрен проект за изграждане в същия имот на два масивни
гаража със застроена площ от 46.50 кв.м., издадено строително разрешение №
33/07.09.1995г. на името на двамата братя. Същите изградили гаражите в имота,
както сглобяемите 2 броя метални гаражи, така и 2 броя масивни тухлени гаражи,
със съвместен принос - труд, снабдяване с материали и парични средства за
закупуването им, като получавали и помощ от майка си И.И.
и втория й съпруг Д К, за което дават показания разпитаните по делото свидетели
Ц Г С, И А Г (майка на И.Д. и бивша снаха на И.И.), В
С М. (съдебен протокол от 11.05.2006г.). За същите обстоятелства е разпитвана
като свидетел и И.И.И., преди конституирането й като
страна по делото.
Според показанията на по-късно
разпитания свидетел Г М Ц от гр.В (съдебен протокол от 17.07.2017г.), през
2000г. възникнал конфликт между И.И. и внучката й И.И.Д.. По това време те все още живеели заедно в процесния имот, но конфликтът станал повод да бъде
направена вътрешна преградна стена, с която кухнята от новата пристройка била
отделена от останалите две стаи в тази пристройка. По този начин И.И. и съпругът й Димитър продължили да живеят в частта от
пристройката, включваща едно салонче и две стаи, а останалата част от къщата
(заедно с кухнята) се ползвала от синът И Д.П. и дъщеря му И.И.Д.. Баба И. и мъжът й си направили отделно външна
тоалетна в същия двор, като допълнително построили и навеси в двора – за
гледане на животни. Според показанията на същия свидетел, около 2004г. баба И.
се преместила да живее в гр.В.
Заключението от 28.04.2006г. на
първоначално назначената по делото съдебно-техническа експертиза (л.40 от
делото), въз основа на извършен оглед на место в имота, установява изградени и
налични два масивни гаража, разположени в югозападната част на имота, на
уличната регулация, представляващи една масивна сграда, построена през 1995г.,
всеки от отделните гаражи със застроена площ от по 33 кв.м., единият откъм
страната на съседа Н Х А а другият към страната на
жилищната сграда в същия имот. Установява налични и сглобяемите метални гаражи,
разположени в североизточната част на имота, на уличната регулация: единият със
застроена площ 21 кв.м. към страната на
жилищната сграда в имота, а другия със застроена площ 17 кв.м. към съседа В С М.,
който няма плътна част от север. Констатира, че металните гаражи са монтирани
върху бетонова настилка и могат да бъдат демонтирани, като нямат характер на
трайни подобрения. Към момента на изготвяне на зяключението
двата масивни гаража са се ползвали от К.Д.П., а сглобяемите гаражи – от И.И.Д..
По повод на образувано гр.д.№
51/2006г. на РС-гр.И, по иск на К.Д.П. срещу племенницата му И.И.Д. (чиито баща И Д.П. е бил вече починал – на
25.10.2005г.), между страните е постигната и одобрена от съда спогодба, в сила
от 07.06.2006г., с която са разпределили
помежду си ползването на съсобствения недвижим имот,
представляващ към този момент УПИ ХVІ-2126 в кв.37 по ПУП на гр.Исперих, както
следва:
К.Д.П. ще ползва 370,5 кв.м. в
югозападната част на имота с лице по уличната регулация 10,40 м., в която част
попадат жилището със застроена площ от 44 кв.м., изключителна негова
собственост и двата масивни гаража с обща застроена площ 66 кв.м., при граници:
от югозапад имот на Н Х А от северозапад и североизток имот на И.И.,***, а
И.И.Д. ще
ползва 851,5 кв.м. в северната и източната част на имота с лице по уличната
регулация на ул.”Т” 10,40 м., в тази част от имота попада жилището със
застроена площ от 94 кв.м., изключителна нейна собственост и двата сглобяеми
метални гаража с обща площ 38 кв.м., при граници: от югоизток ул.”Т”, от
югозапад имот на К.Д. и Н Х А, от югоизток Ва С, от северозапад - ул.”С”.
На 09.06.2009г., в хода на настоящото съдебно производство, с Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, оформен с НА № 93, том ІV, рег.№ 3594, дело
№ 398/2009г. по описа на Нотариус рег.№ 254-Р А, с район на действие РС-гр.И, И.И.Д. се разпорежда с наследения от баща й дял от процесния имот –
предмет на делбата по това дело, като продава на О.С. М следния недвижим
имот: „Самостоятелен обект с начин на ползване жилищна сграда със застроена
площ от 94 кв.м., находяща
се в североизточната част на масивна жилищна сграда със самостоятелен вход,
състояща се от три стаи, салон, коридор и изба с полезна площ от 9 кв.м., при
граници и съседи: от югозапад жилище на К.П. и от три страни – незастроено
дворно място и подобрения, застроена върху поземления имот с начин на ползване
дворно място, находящо се в чертите на гр.И, ул.”Т” №,
за което по ПУП на гр.И , одобрен със Заповед № 25/29.01.2001г. е отреден
парцел ХVІ-2126 от кв.37, с площ на имота от 1230 кв.м., при граници и съседи
на парцела: от две страни улица, парцел ХVІІ-2127, парцел ХХХІІ-2125 и парцел
ХV-2121 от кв.37 по плана на града, както и 851.51/1230 идеални части от
описания поземлен имот - дворното място от 1230 кв.м.“. Към датата на сключване
на обсъждания Договор за покупко-продажба, купувачът О.С. М не е бил в законен
граждански брак - вж. съдържащо се в материалите по делото Удостоверение за
семейно положение и членове на семейство, изд. на 23.07.2009г. от Община-С –
л.37 от гр.д.№ 241/2009г. на РС-гр.И.
Това
гр.д.№
241/2009г. на РС-гр.И, е образува последващо
обсъжданото разпореждане с имота и по повод на него, по иск предявен от К.Д.П.
срещу страните по покупко-продажбата И.И.Д. и О.С. М,
като част от исковите му претенции са били за установяване, че И.И.Д. не е собственик на разликата от 615/1230 ид.части до 815.51/1230 ид.части
от имота, представляващ описаното горе дворно място с площ от 1230 кв.м., находящо се в чертите на гр.И, ул.”Т”, № , за което е
отреден парцел ХVІ-2126 от кв.37 по
плана на града; за прогласяване нищожността на договора
за покупко-продажба от 09.06.2009г., сключен под формата на НА №
93/2009г., както и за установяване,
че О.С. М не е
собственик на разликата
от 615/1230 идеални части до 815.51/1230 идеални части от
същия имот и за осъждането му да предаде владението върху тях на ищеца. С
поставеното по делото Решение № 352/16.10.2015г., поправено на основание чл.247
от ГПК с Решение № 19/25.01.2016г., неразделна част към първото, двете на
РС-гр.И, потвърдено от въззивния Разградски окръжен
съд с Решение № 15/28.07.2016г. по в.гр.д.№ 93/2016г., обсъдените горе искове
са отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани. В мотивите на решението,
въз основа на констатациите на назначена по делото комплексна съдебно-техническа
експертиза с вещи лица арх.Е.Б. и инж.Д.Т.,*** и съобразно волята на страните
по съдебната спогодба от 14.09.1976г. и тази от 07.06.2006г. по гр.д.№
51/2006г. на РС-гр.И, съдът е приел, че частите на съсобствениците върху процесния имот не са равни, като делът на И.И.Д. (без жилищнаота сграда),
наследен от баща й И Д.П. (дял І от спогодбата от 1976г.) е възлизал към датата
на покупко-продажбата от 2009г. в размер на 822,50
кв.м., като идеална част от сегашния УПИ ХVІ-2126, целият с площ от 1230
кв.м. В определения й от съда съсобствен дял е
включена 1/2 ид.част от цялата площ на парцел ХV-499
от кв.21 по плана на града от 1962г., определена от експертизата на 735 кв.м.,
която е изцяло включена в площта на сегашния УПИ ХVІ-2126 по плана от 2001г.,
или 1/2 ид.част от 735 кв.м., възлиза на 367.50 кв.м., и част от парцел ХХХІІ-499
от кв.21 по плана на града от 1962г., целият с площ от 654 кв.м. според
експертизата, от които само 455 кв.м.
са включени в територията на сегашния УПИ ХVІ-2126 по плана от 2001г. (367.50 +
455 = 822.50).
Назначената
по настоящото дело комплексна съдебно-техническа експертиза, изготвената от
същите вещи лица – архитект и строителен инженер, също идентифицира процесния имот според промените, които е търпял при
действието на различните регулационни и кадастрални планове на гр.И, като
индивидуализира и построените в имота сгради и постройки във вида им, в който
съществуват към момента, съпоставяйки ги със състоянието, в което са
съществували през 2015г., когато са извършвали оглед и замервания за нуждите на
гр.д.№ 241/2009г., както и със стоянието на жилищните
обекти, както са описани в дяловете на съдебната спогодба от 14.09.1976г.
Така,
според заключението вх.№ 4514/23.11.2017г. на обсъжданата експертиза, процесния УПИ ХVІ-2126 в кв.37 съгласно действащия ПУП на
гр.И от 2001г. се идентифицира с имота, придобит от наследодателя Д И П. (И) по
НА № 50/1960г. (Договора за покупко-продажба от 01.04.1960г.), респ. и с
имотите, отредени при делбата на същия имот в Дял І и Дял ІІ от съдебната
спогодба от 14.09.1976г. по гр.д.№ 187/1976г. на РС-гр.И, като отчита
несъответствията в площите им, както следва:
По
НА № 50/1960г. имотът, съставляващ тогава парцел ХІІ-188 в кв.32 по плана на
гр.И от 1915г., е описан с площ 1250 кв.м; експертизата констатира площ от 1386
кв.м., от които 1189 кв.м. се припокриват с територията на сегашния УПИ
ХVІ-2126 в кв.37 по плана от 2001г., общо 197 кв.м. са включени в рализирана улица по северозападната граница на имота и в
границите на съседни имоти, като остава разлика от 41 кв.м. – резултат от
неточно приложена регулация.
Съответно,
за имотите по съдебната спогодба от 14.09.1976г., разделеният поравно в Дял І и Дял ІІ парцел V-499 в кв.21 по
плана на града от 1962г., е описан с площ от 741 кв.м., експертизата констатира
площ от 735 кв.м., която е изцяло включена в територията на сегашния УПИ
ХVІ-2126 в кв.37 по плана от 2001г.
Отреденият
в Дял І незастроен парцел ХХХІІ-499 в кв.21 по плана от 1962г. е описан в
спогодбата с площ от 680 кв.м., експертизата констатира площ от 654 кв.м., от
които 447 кв.м. попадат в територията на сегашния УПИ ХVІ-2126 в кв.37 по плана
от 2001г., общо 207 кв.м. са включени в границите на съседни имоти и в рализирана улица по северозападната граница на имота, като
остава разлика от 48 кв.м. – резултат от неточно приложена регулация от 1962г.
за парцел ХV-499 в кв.21.
Според
същото експертно заключение, съществуващите помещения в жилищната сграда и
пристройките, както и начинът им на ползване от страните по делото към момента,
не съответстват на посочените в Дял І и Дял ІІ от съдебната спогодба от
14.09.1976г., като констатира промени и спрямо огледа и замерванията, направени
от вещите лица през 2015г. Според заключението липсата на информация в протокола за съдебна спогодба от
1976г. за конкретните застроени площи по отношение на сградния
фонд, не дава възможност за точното определяне на функционалната схема и площоразпределянето на самостоятелните обекти, но
категорично установява, че проектът за жилищната сграда, одобрен на
22.08.1960г., се различава напълно от изградената на място, както функционално,
така и като застроена площ и конфигурация, което е в сила и за проекта, одобрен
на 14.11.1970г. за пристройката от югозапад в същия имот.
Според
проекта на жилищната сграда е предвидено изграждане на едноетажна жилищна
сграда с частичен сутерен, включващ два зимника, достъпът до който е бил
осигурен с допълнително стълбище в очертанията на сградата. На приземния етаж е
трябвало да бъдат разположени: входно антре, дневна, спалня, кухня, баня,
дрешник, килер и стълбище, с обща застроена площ на сградата според проекта -
57.21 кв.м. Реално изградената на място жилищна сграда се е състояла от два
салона и три стаи, и изграден частичен сутерен, достъпът към който е бил
осъществен със стълбище, извън очертанията на сградата, с обща застроена площ
60.55 кв.м., според замерванията от 2015г., а понастоящем сградата е променена функционално, с увеличение на
застроената площ от 5.61 кв.м., премахната е едната стена на малкия салон и е
покрита допълнителна площ над стълбището и подхода към него, за което не са
представени строителни книжа. Тази част
от жилищната сграда в имота е изобразена като незащрихована част върху
Скица № 3 (л.227 от делото),
приложение и неразделна част от експертното заключение, и според вещото лице
арх.Б., уточнено при разпита й, съответства на Дял І от съдебната спогодба от
14.09.1976г.
По
отношение на пристройката от югозапад на жилищната сграда, одобреният на
14.11.1970г. проект е предвиждал изграждане на спалня, кухня и салон, със
застроена площ от 55 кв.м. На място е изградена пристройка с площ от 73.35
кв.м., включваща две стаи, кухня и салон, като според предвижданията на проекта
за пристройка, както и изградената на място, не представлява самостоятелно
жилище съобразно изискванията на действащите към този момент строителни правила
и норми. Впоследствие са достроени още 4.60 кв.м., като не е установен периода
на дострояване. Тази част от сградата е изобразена като защрихована част върху Скица
№ 3 (л.227 от делото), приложение и
неразделна част от експертното заключение, и според вещото лице арх.Б.,
уточнено при разпита й, съответства на Дял ІІ от съдебната спогодба от
14.09.1976г.
Според
заключението (конструктивно-съобразителната част), в жилищната сграда и
пристройките няма тоалетни, въпреки описаните в съдебната спогодба от 1976г.
два санитарни възела (клозети) в дял І и дял ІІ. При огледа през 2015г. е
установено извършено преустройство в жилищната сграда – на една от стаите, като
са обособени кухня-столова и баня. Тогава не е констатирано наличието на втора
кухня. В пристройката от северозапад на жилищната сграда експертизата
установява изградена баня, която няма функционална връзка с обектите от двата
дяла – няма топла връзка с нито една от отделно обособените части на жилищната
сграда, а е изградена като дворна баня –
съдът възприема изградената такава през 1990г. от К.Д.П., според свидетелските
показания, обсъдени по-горе. За изграждането на банята не са представени
строителни книжа.
Експертизата
е категорична (т.3 от заключението), че жилищните обекти, описани в дяловете на
съдебната спогодба от 14.09.1976г. по гр.д.№ 187/1976г. на РС-гр.И, не съответстват на законовите изисквания за
самостоятелни обекти – жилище за минимален брой и вид помещения, съобразно
действащите към този момент строителни правила и норми, като не е изпълнена и
разпоредбата на чл.62 от действалия тогава Закон за териториално и селищно
устройство (ЗТСУ)-Отм. При подялбата не са извършвани преустройства на място,
за да се осигурят задължителните за всеки обособен обект: жилищно, обслужващи и
складово помещения. При разпита в съдебно заседание 01.12.2017г., вещото
лице арх.Б. доразвива този извод, като обяснява, че липсата на тоалетни
(санитарен възел) в двата дяла е достатъчно, за да не може да се обособи жилище
и да не отговаря на нормативните изисквания. Не е имало и две кухни, като
такава е имало само в Дял ІІ – обособена при изграждането на пристройката,
която е разрешена с цел жилищната сграда като цяло да стане по-пълноценна и
удобна за ползване, тъй като при първоначалното й изграждане не е имало
тоалетна, баня и кухня. Мнението на архитекта, заявено при разпита, е че съделителният протокол е направомерно
съставен в отсъствие на два самостоятелни жилищни обекта. Описаното в протокола
като помещения и площ не отговаря на това, което е било на място и в
противоречие със строителните правила и норми.
Освен
жилищната сграда и пристройката към нея от югозапад (обект № 1 от Комбинираната
скица – приложение към въпрос № 2 на експертизата – л.228 от делото), в
експертното заключение са описани и изобразени (върху посочената горе скица) и
другите постройки в имота, както следва:
-
Пристройка със застроена площ от 9.68 кв.м. от северозапад на жилищната сграда
– баня с предверие (обект № 6 от скицата) – наличието
й е установено през 2015г.;
-
два масивни гаража със застроена площ 65.55 кв.м. (обект № 2 от скицата);
-
Селскостопанска сграда със застроена площ 63.72 кв.м. (обект № 3 от скицата);
-
Навес със застроена площ 63.72 кв.м. (обект № 4 от скицата);
-
Навес със застроена площ 15.86 кв.м. (обект № 7 от скицата) – наличието е
установено през 2015г.;
-
Навес със застроена площ 5.61 кв.м. (обект № 8 от скицата) – наличието е
установено през 2017г.;
-
Навес със застроена площ 17.85 кв.м. (обект № 9 от скицата) – наличието е
установено през 2017г., долепен до североизточната фасада на жилищната сграда,
определена като Дял І, като за изграждането на навеса не са представени
строителни книжа и
-
Тоалетна със застроена площ 2.69 кв.м., изградена след огледа от 2015г., т.е.
установена през 2017г. (обект № 10 от скицата), долепена до североизточната
фасада на жилищната сграда, определена като Дял І, като за изграждането на
тоалетната не са представени строителни книжа.
По
отношение на двата сглобяеми метални гаражи, със застроена площ 38 кв.м., които
експертизата коментира, че е установила през 2015г. като налични и използвани
за дърводелска работилница, понастоящем е установено, че са премахнати, което не се оспорва и от страните по делото.
От
описаните горе съществуващи обекти експертизата определя като самостоятелни такива в процесния имот (т.5 от заключението):
-
жилищната
сграда с обща застроена площ от 138.54 кв.м.;
-
двата
гаража с обща застроена площ от 65.55 кв.м. и
-
стопанската
сграда със застроена площ от 63.72 кв.м.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Категорично се
установи по делото, че с Договора за покупко-продажба от 01.04.1960г. по НА №
50/1960г., наследодателят Д
И П. (И) е придобил собствеността върху незастроен имот, идентифициращ се
понастоящем с процесния Поземлен
имот № 501.2126, за който е отреден УПИ ХVІ-2126 в кв.37 по действащия ПУП на
гр.И, одобрен със Заповед № 25/29.01.2001г. на Кмета на Община-И, с площ от
1230 кв.м., при граници: УПИ ХVІІ-2127, улица „С“, УПИ ХХХІІ-2125, УПИ ХV-2121
и улица „Т“. Към момента на придобиването му, наследодателят е бил в законен
граждански брак с И.И.И. (П, Н), но в имуществените
отношения между съпрузите е действал режим на разделност,
съгласно чл.33 от действалия тогава Закона за лицата и семейството „Всеки от съпрузите запазва имуществото си, управлението и ползуването от
него“ (отменен по-късно с първия Семеен кодекс от 1968г., който въвежда режима
на съпружеската имуществена общност (СИО) – чл.13), т.е. обсъжданият имот е придобит
в индивидуална собственост на съпруга
Д И П. (И).
Последвалото застрояване на имота е
извършено приживе и след смъртта на посочения наследодател (починал на
21.03.1963г.), като към момента на сключване на съдебната спогодба от 14.09.1976г.
по гр.д.№ 187/1976г. на РС-гр.Исперих, когато е извършена делба на оставеното в
наследство имущество от посочения наследодател, имотът е бил застроен
единствено с основната жилищна сграда и пристройката към нея в югозападната й
част. От заключението вх.№ 4514/23.11.2017г. на назначената по това дело
комплексна съдебно-техническа експертиза, категорично се доказа, че разделянето
на жилищната сграда и пристройката към нея в Дял І (на наследника И Д.П.) и в
Дял ІІ (на наследника К.Д.П.) в обсъжданата съдебна спогодба, е било в
противоречие с действалите тогава нормативни изисквания за обособяване на
самостоятелни жилища, т.е. отредените в двата дяла жилищни сгради не са
съществували фактически и не са били обособени като самостоятелни такива с
оглед на установените в действащия устройствен закон
изисквания.
Прегледът на нормативната уредба и
съдебната практика по този въпрос установява, че у нас съществува императивен
режим за минималните изисквания за едно жилище още от 1941г. (чл.209 от Закона
за благоустройства на населените места – Отм. „ Всяко жилище трябва да има
най-малко: предверие, стая, кухня, клозет, избено и
таванско помещения“) и без прекъсване до днес (чл.40, ал.1 от ЗУТ „Всяко жилище
трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или
кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде
в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено
свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни“).
Към момента на сключване на
съдебната спогодба от 14.09.1976г., нормативната уредба за делба на съсобствени сгради и жилища се съдържа в чл.62 от ЗТСУ (Отм., редакция от ДВ
бр.29 от 1973г.) като
предвижда, че делба (доброволна или съдебна) на съсобствена сграда
или жилище може да се извършва и правни сделки за прехвърляне на реално определени
части от сгради или жилища могат да се сключват само ако обособените дялове или
части отговарят на одобрен за това
архитектурен проект, което се удостоверява от техническите органи на
народния съвет, като при съдебната делба това става по предложение на съда в
определен от него срок и при условие, че съответните дялове могат да бъдат
обособени в самостоятелни обекти, без значителни преустройства и без неудобства,
по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми.
Съответно
действалите към този момент строителни правила и норми са Строителните правила и норми (СПН) за
изграждане на населени места, издадени от председателя на Комитета по строителство
и архитектура, обн. „Известия“ бр.75 от 18.09.1959г. със следващите им изменения. С изменението
на § 38 от тези СПН от 17.05.1963г. (ДВ.бр.39/63г.) за първи път изрично се
предвиждат норми за преустройство на жилищните сгради при съдебното им поделяне,
но без да е уредено положението на заварените вече обособени жилища. Поради
това с Тълкувателно решение № 96/1971г. на ОСГК на ВС, се приема, че при
съдебното поделяне на съсобствени жилищни сгради,
заварени като такива към 17.05.1963г., разделянето им на етажи или части от
етажи по смисъла на чл.39, ал.2 от ЗС, следва да стане и без спазване напълно
на строителните правила и норми само за обособените дотогава отделни жилища и
за жилища, при чието преустрояване не се достига до създаване на нови жилища.
Когато обаче в резултат на това разделяне и преустройство се достига до
създаване на нови жилища, последните следва да отговарят на изискванията на
новите строителни правила и норми.
Така според § 38, ал.1 (Изм. ДВ
бр.39 от 1963г., бр.13 от 1965г.) Всяко
жилище трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет,
помещение за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие,
дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение; ал.2
(Изм. ДВ бр.39 от 1963г., бр.13 от 1965г.) При едно и
двустайни жилища и при тристайни жилища, когато една от стаите е проходна, се
допуска клозетът да бъде в едно помещение с баня; ал.3 (Нова, „Известия“ бр. 28 от 1960г., изм., ДВ
бр. 13 от 1965г.) В
новостроящи се и в заварени държавни, обществени и кооперативни жилищни сгради
и етажни собствености се допуска да се изграждат и
бекярски жилища, състоящи
се от стая за живеене, с площ най-малко 14 кв. м, преддверие, мивка и клозет.
(Нова ал.4, ДВ бр.39 от 1963г., изм. бр.13 от 1965г.) При
разделяне на заварени жилища, с оглед да се образуват повече жилища се допуска
по изключение с разрешение на главния архитект при окръжния, съответно
градския народен съвет новообразуваните жилища да нямат баня и дрешник,
съответно банята да не отговаря на действуващите
норми.
Според § 39 от същите Правила -
Жилищата трябва да имат най-малка жилищна площ, както следва:
едностайно жилище - 18 кв. м;
двустайно жилище - 29 кв. м;
тристайно жилище - 42 кв. м;
четиристайно жилище - 52 кв. м.
Очевидно делбата по съдебната
спогодба от 14.09.1976г. на застроената в процесния
имот основна жилищна сграда и пристройката към нея, не отговаря на тези
изисквания. Преди всичко сградата въобще не попада в категорията на обсъдените
горе изключения на заварена такава към 17.05.1963г., тъй като установено по
делото дори само пристройката като основна част от поделената жилищна сграда е
била построена значително по-късно - според свидетелските показания през
1971-1972г., а цялостното застроява на имота във вида отпреди съдебната
спогодба е станало в периода 1960-1972г.
Нещо повече, установи, че към
момента на сключване на спогодбата, а още по-малко преди това, в процесния имот фактически въобще е липсвало обособяване на
две отделни самостоятелни жилища - нито
се доказа да е имало одобрен архитектурен проект за обособяване на такива,
съобразно изискванията на на чл.62 от ЗТСУ (Отм.), нито реално сградата е била обособена на две
самостоятелни части за отделно ползване, съобразно отредените дялове по
съдебната спогодба. В протокола за съдебна спогодба въобще липсва посочена
жилищната площ на отредените в дял жилищни сгради. Дори да се приеме, че площта
им е съответствала на изискванията на обсъдения горе § 39 от СПН, предвид
замерванията, направени от експертизата, съответно застроена площ от 60.55
кв.м. на жилищната сграда от Дял І и застроена площ от 73.35 кв. на жлиищната сграда от Дял ІІ, то категорично се установи, че
тези жилищни сгради не са отговаряли на
изискванията за минимално необходимия брой и вид помощения,
съобразно § 38 от СПН. Въпреки наличието на описани такива помещения в протокала за съдебна спогодба, реално в нито една от двете
жилищни части не е имало тоалетна (клозет), нито обособени помещения за баня.
Кухня е имало само в жилищната част от Дял ІІ. Както констатира и приема
експертизата, при подялбата не са били
предприети необходимите преустройства, които да осигурят задължителните за
всеки обособен обект: жилищно, обслужващи и складово помещения.
Горното е
достатъчно основание да се приеме, че съдебната спогодба по Протокол от
14.09.1976г. по гр.д.№ 187/1976г. на РС-гр.Исперих е била сключена и одобрена в противоречие със закона – чл.62 от ЗТСУ (Отм., редакция от ДВ
бр.29 от 1973г.) и § 38 от Строителните правила и норми (СПН) за изграждане на населени
места, издадени
от председателя на Комитета по строителство и архитектура, което е основание за
нищожност на по смисъла на чл.26, ал.1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Разпоредбата
на чл.109б от Правилника за прилагане на ЗТСУ, на която се позовава като
допълнително основание страната, претендираща тази нищожност, е неотносима,
тъй като не е действала към момента на сключване на съдебната спогодба от
14.09.1976г. – цитираната разпоредба е приета като нова с обнародването й в ДВ
бр.6/1998г.
Съгласно постоянната практика на ВКС постигнатата
съдебна спогодба представлява по своята същност потвърден от страните договор,
като одобравянето й от съда поражда правните
последици на влязло в сила съдебно решение, но не отнема договорния й характер,
нито премахва пороците, които биха я направили нищожна или унищожаема.
В случай, че същата е опорочена, заинтересованата страна може да разкрие порока
й по общия исков ред, какъвто е и процесния случай.
Установената в настоящото производство незаконосъобразност
на съдебната спогодба от 14.06.1976г. засяга конкретно делбата на жилищната
сграда в процесния имот, но според съда опорочава
като цяло договора, сключен между страните. Ако се приеме частична нищожност
само по отношение делбата на жилищната сграда, то според съда опорочената част
нито може да се замести по право от повелителните правила на закона, нито пък
може да се предположи, че спогодбата би била сключена и без недействителните й
части (арг. от чл.26, ал.4 от ЗЗД). Т.е. не може да
се направи извод, че без съгласие за делбата на жилищната сграда, страните биха
се съгласили да запазят разделението на дворното място, а в настоящото
производство не са изразили и воля за това. Ето защо съдебната спогодба следва
да бъде обявена като изцяло нищожна. Тази нищожност е абсалютна
и води до пълна и начална невъзможност договорът между страните да произведе
желаното от тях действие.
Както беше обсъдено в обстоятелствената част на
решението, в действителност тази спогодба, макар и нищожна, отнесено към
времето на сключването й, реално е породила последици, от които страните са се
възползвали, но установеният правен режим не им ограничава възможността да се
позоват на нейната незаканосъобразност в по-късен момемнт, в зависимост от обстоятелствата, които ги
мотивират към това.
Предявеният от К.Д.П. против И.И.Д. и И.И.И. иск за обявяване на тази нищожност, имащ
преюдициален характер спрямо претенцията за съдебна
делба на процесния имот, се явява изцяло основателен и доказан, и като такъв следва да бъде
уважен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Обусловено
от горният извод, се явява безпредметно разглеждането на предявените в
условията на евентуалност останали искове за нищожност на съдебната спогодба, с
правни основания чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД поради
невъзможен предмед и чл.26, ал.1, предл.2
от ЗЗД поради заобикаляне на закона.
Като
резултат от обявената нищожност следва, че делбата по Протокола за съдебна
спогодба от 14.09.1976г. по гр.д.№ 187/1976г. на РС-гр.И, няма вещно-прехвърлително действие като не прекратява
съществувалата съсобственост върху поделения имот и не създава индивуална собственост върху обособените реални дялове,
отредени за съделителите – участници в тази делба. По
този начин останалият по наследство от Д И П. (И) недвижим имот – дворно място,
ведно с жилищната сграда върху него, запазва статута си на съсобствен
по силата на наследственото правоприемство, възникнало
след смъртта му, между неговите законни
наследници –преживяла съпруга и двама синове.
Както
се установи, след смъртта на наследодателя е продължило застрояването на
дворното място, като понастоящем в него съществуват множество постройки, от
които със статут на самостойтелни са само жилищната
сграда, индивидуализирана с обща застроена площ от 138.54 кв.м., двата тухлени
гаража с обща застроена площ от 65.55 кв.м. и стопанската сграда със застроена
площ от 63.72 кв.м. Тъй като в хода на делото не се доказа някой от
наследниците или трети лица да са придобивали самостоятелни вещни права върху съсобствения имот, в това число и право на строеж върху
земята, то по силата на приращението (чл.92 от Закона за собствеността) собственикът
на земята е собственик и на постройките върху нея, т.е. изградените в имота
самостоятелни обекти, описани горе, се явяват построени в съсобствен
имот и следват тази съсобственост между наследниците на Д И П. (И).
По
този начин след смъртта му (настъпила на 21.03.1963г.), тъй като имотът е бил
индивидуална негова собственост, обсъдено по-горе, той се наследява при равни права от по 1/3 ид.част от
преживялата го съпруга И.И.И. и двамата им синове И Д.П. (И) и К.Д.П.
(чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството), както по отношение на дворното
място, така и по отношение на самостоятелните постройки в него. Вече след
смъртта на по-големия син И Д.П. (И), настъпила на 25.10.2005г., неговата 1/3 ид.част се
наследява изцяло от единствената му законна наследница – негова дъщеря И.И.Д..
Извършеното от последната на 09.06.2009г., т.е. в хода на настоящото съдебно
производство, разпореждане с част от наследственото имущество, с Договора
за покупко-продажба на недвижим имот по НА № 93/2009г., сключен с О.С. М,
реално надхвърля правата, които тя притежава в обсъжданата съсобственост по
наследство, както по отношение на жилищната сграда, така и по отношение на дворното
място. В
тази връзка приетото за разглеждане в настоящото производство възражение на К.Д.П. и И.И.И. против И.И.Д. и О.С. М, с правно основание чл.76 от Закона за наследството,
за относителна недействителност на покупко-продажбата по НА № 93/2009г., се явява основателно и следва да бъде
уважено. Това възражение
защитава сънаследника, неразпоредил дела си от наследственото имущество, чрез
прогласяване спрямо него недействителността на разпоредителното действие,
извършено изцяло или отчасти с общата вещ от други сънаследници
и връщането й в делбената маса. Спорът по чл.76 от ЗН
се явява преюдициален и обуславящ спора за
собственост в делбения процес, тъй като с решението
по допускане на делбата (чл.344, ал.1 от ГПК) следва със силата на пресъдено нещо да се разреши спора за страните съделители, титуляри (съпритежатели) на правото на
собственост. Поради уважаване на възражението, делбата следва да се извърши при
квоти, определени съобразно наследствените дялове на съделителите,
без да се зачита извършената разпоредителна сделка с наследсдтвения
дял. Между страните по сделката, актът на
разпореждане е валиден, но не прехвърля права, поради уважаване на възражението
по чл.76 от ЗН. Последиците на акта на разпореждане не се зачитат в
отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея
сънаследник, е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и
делбата следва да се извърши с неговото участие. Делбата следва да се допусне с
участието на сънаследника-прехвърлител И.И.Д., а по отношение на приобретателя
О.С. М – искът за делба да бъде отхвърлен. При това положение И.И.Д. ще участва във втората фаза на делбата като
процесуален субституент на приобретателя
О.С. М, тъй като в отношенията помежду им покупко-продажбата е действителна и
поражда правни последици. Вещнопрехвърлителният ефект
на разпоредителната сделка ще се породи едва от момента на реалното получаване
на дела на И.И.Д. при приключването на делбата, ако
имотите - предмет на разпореждането се
паднат в неин дял.
Предвид
всичко гореизложено, претендираната в настоящото
производство съдебна делба следва да бъде допусната между наследниците на Д И П.
(И.) – страни по делото: преживяла съпруга И.И.И., син К.Д.П. и внучка И.И.Д., при равни
права от по 1/3 ид.част и върху следното
наследствено имущество:
Поземлен имот № 501.2126, за който е отреден УПИ
ХVІ-2126 в кв.37 по действащия ПУП на гр.И, одобрен със Заповед №
25/29.01.2001г. на Кмета на Община-И, с площ от 1230 кв.м., с начин на трайно плозване дворно място, при граници: УПИ ХVІІ-2127, улица „С“,
УПИ ХХХІІ-2125, УПИ ХV-2121 и улица „Т“,
заедно с всички подобрения в имота, т.е. с всички постройки които не
съставляват самостоятелни обекти на право на собственост и
отделно
претендираните за делба самостоятелни обекти, застроените
в имота, а именно:
- жилищната сграда с обща
застроена площ от 138.54 кв.м.;
-
два тухлени гаража с обща застроена площ от 65.55 кв.м. и
-
стопанската сграда със застроена площ от 63.72 кв.м.
Респ.
искът за съдебна делба следва да бъде отхвърлен по отношение на О.С. М и по
отношение на претендираните за делба 2 броя гаражи от
метална сглобяема конструкция и тоалет с площ от 2 кв.м., ситуиран
западно от жилищната сграда, за които се установи по делото, че не съществуват
в имота.
По отношение на двата метални гаража
се установи непротиворечиво, че същите са премахнати в хода на делото, а по
отношение на тоалетните в имота е установена по делото (от заключението на
комплексната съдебно-техническа експертиза) единствена такава, която не
отговаря на характеристиките, заявени с претенцията за делба, а именно
установената в хода на делото е със застроена
площ от 2.96 кв.м., долепена до североизточната фасада на жилищната
сграда и тя не съставлява самостоятелен обект, за да е предмет на делба.
В настоящото производство страните са
претендирали заплащане на разноски, по които претенции съдът ще се произнесе със съдебния акт по извършване
на делбата, съобразно разпоредбата на чл.355 от ГПК и след като страните отграничат направените от тях разноски поотделно по иска
за съдебна делба и по присъединените искове в делбеното
производство.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, на основание чл.26,
ал.1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите,
съдебната спогодба по Протокол от 14.09.1976г.
по гр.д.№ 187/1976г. на РС-И, за делба на наследственото имущество, останало
от наследодателя Д И И,
по силата на която в дял Първи - на И
Д.П., по паспорт И, се дава и той приема в свой дял: 1.Изключителното право на
собственост на жилищна сграда, която е самостоятелен жилищен обект, състояща се
от три стаи и два салона, маза и клозет на един етаж, застроена в парцел ХV-499
в кв.21 по плана на гр.И откъм съседа С Й, както и 1/2 (една втора) идеална
част от дворното място, което е реално неподеляемо,
цялото от 741 кв.м., съставляващо парцел ХV-499 в кв.21 по плана на гр.И, при
съседи: улица, С Й, В Ми И Д. и 2.Празно дворно място в гр.И от 680 кв.м.,
съставляващо парцел ХХХІІ-499 в кв.21 по плана на града, при съседи: улица, съсобствено дворно място, В М и И Ф; В дял Втори - на К.Д.П. се дава и той приема в свой дял изключителното
право на собственост на жилищна сграда, която е самостоятелен жилищен обект,
състояща се от две стаи, салон, килер, кухня
и клозет, застроена в парцел ХV-499 в кв.21 по плана на гр.И откъм
съседа В М, на един етаж, граничеща с обща стена с останалата жилищна
постройка, застроена в същото дворно място откъм съседа С Й и 1/2 (една втора)
идеална част от дворното място, което е реално неподеляемо,
цялото от 741 кв.м. съставляващо парцел ХV-499 в кв.21 по плана на града, при
съседи: улица, И Д., С Й ВМ и в дял Трети
на съделителката И.И. Н се
дава и тя получава парично уравнение на дела си, а именно по 1 000.00
(хиляда) лева поотделно от сънаследниците си –
нейните синове, поради противоречието й
със закона.
ДОПУСКА,
на основание чл.344, ал.1 във вр. с чл.341 от ГПК,
СЪДЕБНА ДЕЛБА между И.И.И. (П, Н), ЕГН-********** ***, К.Д.П., ЕГН-********** *** и И.И.Д., ЕГН-********** ***,
ВЪРХУ
следното наследствено имущество, останало от наследодателя Д И П. (И),
починал на 21.03.1963г., както следва:
Поземлен имот № 501.2126, за който е отреден УПИ
ХVІ-2126 в кв.37 по действащия ПУП на гр.И, одобрен със Заповед №
25/29.01.2001г. на Кмета на Община-И, с площ от 1230 кв.м., с начин на трайно плозване дворно място, при граници: УПИ ХVІІ-2127, улица „С“,
УПИ ХХХІІ-2125, УПИ ХV-2121 и улица „Т“,
заедно с всички подобрения в имота, т.е. с всички постройки които не
съставляват самостоятелни обекти на право на собственост и
отделно
претендираните за делба самостоятелни обекти, застроените
в имота, а именно:
- жилищната сграда с обща застроена
площ от 138.54 кв.м.;
-
два тухлени гаража с обща застроена площ от 65.55 кв.м. и
-
стопанската сграда със застроена площ от 63.72 кв.м,
ПРИ РАВНИ ПРАВА от по 1/3 ид.част поотделно
за всеки един от съделителите.
ОТХВЪРЛЯ
иска за съдебна делба по отношение на О.С. Мехмед, ЕГН-********** *** и по
отношение на претендираните за делба 2 броя гаражи от
метална сглобяема конструкция и тоалет с площ от 2 кв.м., ситуиран
западно от жилищната сграда, несъществуващи в имота, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОБЯВЯВА
за относително недействителен, на основание чл.76 от Закона за наследството, по отношение на И.И.И.
(П, Н), ЕГН-********** и К.Д.П.,
ЕГН-**********, Договора за покупко-продажба
на недвижим имот от 09.06.2009г., оформен с НА № 93, том ІV, рег.№ 3594, дело №
398/2009г. по описа на Нотариус рег.№ 254-Р А, с район на действие РС-гр.И, по
силата на който И.И.Д. се разпорежда с наследствения
си дял от процесния имот – предмет на делбата по това дело, като продава на О.С. М следния
недвижим имот: „Самостоятелен обект с начин на ползване жилищна сграда със
застроена площ от 94 кв.м., находяща се в североизточната част на масивна жилищна
сграда със самостоятелен вход, състояща се от три стаи, салон, коридор и изба с
полезна площ от 9 кв.м., при граници и съседи: от югозапад жилище на К.П. и от
три страни – незастроено дворно място и подобрения, застроена върху поземления
имот с начин на ползване дворно място, находящо се в
чертите на гр.И, ул.”Т” №, за което по ПУП на гр.И , одобрен със Заповед №
25/29.01.2001г. е отреден парцел ХVІ-2126 от кв.37, с площ на имота от 1230
кв.м., при граници и съседи на парцела: от две страни улица, парцел ХVІІ-2127,
парцел ХХХІІ-2125 и парцел ХV-2121 от кв.37 по плана на града, както и
851.51/1230 идеални части от описания поземлен имот с начин на ползване дворно
място, находящо се в чертите на гр.И ул.”Т” №, за
което по ПУП на гр.И , одобрен със Заповед № 25/29.01.2001г. е отреден парцел
ХVІ-2126 от кв.37, с площ на имота от 1230 кв.м., при граници и съседи на
парцела: от две страни улица, парцел ХVІІ-2127, парцел ХХХІІ-2125 и парцел
ХV-2121 от кв.37 по плана на града“.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: