№ 2030
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330204411 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4233841, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на Л. А. З., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл. 182, ал.2, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение
на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша. Те
се свързват с незаконосъобразно заснемане на нарушението, заради мобилния
характер на процесното АТСС, което изключвало отсъствието на контролен
орган, както и с липсата на монтирано устройство за заснемане и с
отсъствието на знак, удостоверяващ видеоконтрол на правилата за движение
на процесното място. Редовно призовани в съдебно заседание жалбоподателят
и неговия представител адв. С. П. не се явяват. Постъпила е писмена молба с
която се излагат допълнителни основания за отмяна на процесния ЕФ и се
иска присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от
представляващия страната гл. юрк. **** в което са изложени съображения за
1
правилност и законосъобразност на електронния фиш и моли същото да бъде
потвърдено, като се претендират и разноски по делото за осъществена
юрисконсултска защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка
с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от лице, което има
правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
На жалбоподателя Л. А. З. е издаден електронен фиш за нарушение,
извършено на 05.11.2020г. в 09:27 часа на Републикански път II-64 км. 50,
посока от с. Труд към гр. Пловдив, за установено и заснето с автоматизирано
техническо средство за контрол на (АТСС) TFR1-M № 529, за превишаване на
разрешената скорост извън населено място с 40 км/ч при управление на МПС
лек автомобил „Форд фиеста” с рег. № ***** Автомобилът се е движил с
измерена скорост от 103 км/ч, но след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч
за установена била приета скоростта от 100 км/ч при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч. Установено било, че горепосоченото
МПС било собственост на жалбоподателя Л. А. З..
Констатираното нарушение е подведено под материалната норма по
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4
от ЗДвП на З. е наложена глоба в размер на 300 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
писмените доказателства по делото - ел. фиш, писмо изх. № 11-00-
757/26.09.2022 г. от ОПУ Пловдив към АПИ ведно с приложена схема на пътя
към него, протокол за изпитване на АТСС № 2-32-20/12.06.2020 г., писмо от
БИМ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835,
протокол за използване на АТСС, снимка на разположението на процесното
АТСС, снимка на пътен знак В26 и А27, три броя констативни протоколи,
справка в системата на МВР за за нарушител/водач в централната база на
КАТ, справка за за собственост на МПС-то, както и снимков материал на
процесното МПС /4бр./, като последното, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се
ползва с доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира посочените
доказателства като обективни и непротиворечиви, служещи за установяване
на обективната истина.
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело
2
електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на
формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, по съставения образец, за
съдържание за попълнени реквизит и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % от заснетата с
АТСС скорост. На приложената към фиша снимка е посочена измерената
скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта,
превишението на скоростта, посоката на движението, координатите на
разположение на АТСС, дата и час и трафика и режима на измерване.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата, се издават електронни фишове. Разграничават се три
хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични
АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени на участък от пътя; и 3)
от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство. Последните могат да
бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение от общите
правила и отговорността се реализира на място от контролните органи
установили по време на движение нарушението. Процесният случай е от тази
група мобилни АТСС, монтирани в служебен автомобил. То се характеризира
с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в
присъствието или отсъствието на контролен орган, т. е. независимо от него.
Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки
действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и
установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и
заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от
общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в
присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на
закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова,
записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на
което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред
автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване.
Ето защо неоснователно е наведеното от страна на жалбоподателя
3
възражение за незаконосъобразно заснемане на нарушението, заради
мобилният характер на процесното АТСС, която мобилност изключвала
отсъствието на контролен орган. Предвид горното логична е липсата на
перманентно монтирано устройство за видео заснемане, с оглед на мобилния
му характер и монтирането му в полицейския автомобил. За несъстоятелно
съдът намира и възражението на жалбоподателя за отсъствието на знак Е24,
удостоверяващ видеоконтрол на правилата за движение на процесното място,
доколкото към датата на нарушението не е необходимо поставянето на такъв
знак, поради законодателните промени и отпадане на задължението за това
към органите на реда.
В тази връзка е необходимо е да се посочи същностната разлика
съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в
отсъствието на контролен орган и нарушител. Затова и съдът вече имаше
възможност да изложи разбирането си, че електронният фиш представлява
електронно изявление. Това обаче не е в противоречие с дефиницията на
мобилно автоматизирано техническо средство или система по пар. 6, т. 65, б.
"б" от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на нарушението да се
извърши в присъствието на контролен орган, който да постави начало и край
на работния процес на средството или системата.
На следващо място, за да е законосъобразно използването на
техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда
Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. (нататък Наредбата) след изменението
с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от
одобрен тип; да е вписано в Българския институт по метрология; да е
преминало през първоначална и последваща метрологична проверка; да е
използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията,
посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен
знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя
така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство
в зоната с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в
населени места; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
Установява се процесното АТСС да е от одобрен тип, видно от
приложените по преписката удостоверение № 10.02.4835 и писмо на БИМ,
4
като в същото изрично се сочи, че намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за одобрен тип,
въпреки изтеклия срок на удостоверението съгласно чл. 30, ал. 5 от Закон за
измерванията. В тази връзка е наличен по делото и протокол № 2-32-20 от
12.06.2020 г., обективирал премината последваща проверка на АТСС, със
срок на валидност една година, т. е. в действие и към момента на
нарушението.
В протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата са отразени данни за
използвания вид АТСС, времето и мястото, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, пътен знак, въвеждащ
последното, режима за задействане, посоката на задействане, начало и край на
работно време и първо и последно статично изображение, които
действително съответстват с данните, обективирани в електронния фиш.
Доказателствената сила на протокола по чл. 10 от Наредба №
8121з532/12.05.2015 г. обаче се разколебава, относно обстоятелството, дали
мястото на нарушението е подлежало на контрол за ограничение движението
на МПС до 60 км/ч, доколкото по делото са налични писмени доказателства в
обратната посока. В същия е отразена информация за ограничението на
скоростта от 60 кмm/ч с пътен знак за извън населено място, касаещо път II-
64 км. 50, където всъщност се установява, че към дата 05.11.2020 г. е важало
единствено общото ограничение за извън населено място от 90 км/ч.
Във връзка с горното от писмо на Областно пътно управление –
Пловдив с изх. № 11-00-757/26.09.2022 г. (лист 13 от делото) се изяснява, че
пътен знак В26 (60 км/ч) "Забранено е движението със скорост по висока от
означената" е поставен на км 49+800 на път II-64 и e в сила до следващото
кръстовище намиращо се на км. 49+960 (забавителния шлюз при
входа/изхода за „Амек Тойс“). Установява се още, че километър 50 от
републикански път II-64 в посока от с. Труд към гр. Пловдив се намира след
забавителния шлюз при входа/изхода за Амек Тойс.
В цитираното по-горе писмо на Областно пътно управление – Пловдив
се установява също се изяснява, че не е поставена табела Т2 (1000 метра) към
пътен знак В26 (60 км/ч), находящ се на км 49+800, републикански път II-64 в
посока от с. Труд към гр. Пловдив, следователно след кръстовището, е важало
общото правило – "действието на знака е до следващото кръстовище". При
това положение е дадено становище, че при км 50, падайки се след
5
кръстовище, не е действало ограничението на пътен знак В26.
От писмото се установява още, че на км. 49+800, заедно с пътен знък
В26 е поставен и пътен знак А27 „Кръстовище с път без предимство отдясно“.
Същият се установява и от приложената като доказателство по преписката
снимка на пътен знак В26 въвеждащ ограничение на скоростта, от която е
видно че непосредствено над него е поставен и пътен знак А27.
Съгласно § 6, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДвП кръстовище е
място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на
едно ниво. С разпоредбата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП е легално дефинирано и
понятието път по смисъла на закона, като това е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците. Според настоящия състав, за да е налице кръстовище по смисъла на
законовата дефиниция е необходимо да има пресичане, разделяне или
събиране на пътища или улици, каквато предпоставка няма в случая.
Входът/изходът на крайпътния обект не представлява самостоятелен път по
см. на т. 1 § 6 от ДР на ЗДвП, а е част от обслужващата зона на пътя по
смисъла на Закона за пътищата. Предвид горните съображения съдът приема,
че мястото, където от републикански път II-64 се отделя забавителния шлюз
при входа/изхода за „Амек Тойс“, не представлява кръстовище и не води до
прекратяване действието на пътен знак В26, поставен на км. 49+800.
Следователно действието на пътен знак се изчерпва на км. 50+415, където
съгласно представената от Областно пътно управление – Пловдив схема на
пътя е поставен пътен знак В34 - “Край на забраните, въведени с пътни
знаци”.
Този извод на съда не се опровергава от посоченото в писмото от ОПУ,
че действието на знака В26 се изчерпвало още при кръстовището, находящо
се на км.49+960. Този извод е чисто правен и не обвързва съда.
Удостоверителното действие на писмото от ОПУ обхваща само релевантното
фактическо положение, като въз основа на него и при приложение на
съответните правни норми, съдът следва правилно да приложи материалния
закон.
В този изричен смисъл са и Решение № 1182 от 22.06.2022 г. на
Административен съд - Пловдив по к. а. н. д. № 1205/2022 г. и Решение №
1284 от 1.07.2022 г. на Административен съд - Пловдив по к. а. н. д. №
6
1161/2022 г..
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е
на становище за безспорна установеност по отношение на това, че на
05.11.2020 г. в 09: 27 ч. на републикански път II-64 км. 50 в посока от с. Труд
към гр. Пловдив., управлявайки лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. №
РВ6441СР, жалбоподателят Л. З. действително се е движила с установена
скорост от 100 км/ч, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3
% в полза на водача МПС от измерената скорост от 103 км/ч.
Колкото до субективната страна на спора съдът намира, че именно тя
не се установява по делото и деянието на жалбоподателя не може да му се
вмени във вина. Въпреки възприетото от съда за същността на отбивката
(вход/изход към крайпътен обект), а именно че тя няма характера на
кръстовище, непосредствено над пътен знак В26 е поставен пътен знак А27
"Кръстовище с път без предимство отдясно". Последното впрочем не може да
обуслови извод, че отбивката представлява кръстовище към път, тъй като
това се формира на базата на обективните дадености на релефа и изградената
обслужваща зона съотнесена към нормативната регулация. Предвид това
водачите са поставени в неясни указания на пътните знаци. Единият указва
допустима скорост на движение, която следва да се спазва и след отбивката,
за което в последствие има поставен знак В34, а другият, че на пътя
съществува кръстовище. Наличието на последното е основание за
приложение на чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за
сигнализацията на пътните знаци и указание за отпадане на ограничението.
Следователно към водачите са подадени с пътните знаци объркващи и неясни
сигнали за поведението им на пътя. Оттук и не може да се очаква водачът да
предприеме адекватно поведение, доколкото неадекватно е указанието към
него. Така също и да спазва указанието за ограничение на скоростта след
отбивката за крайпътния обект, където е и заснето нарушението.
Следователно жалбоподателят нито е целял с деянието си да осъществи
общественоопасните последици, нито ги е предвиждал и съзнавал, нито пък е
могъл да ги предвиди и най-вече не е бил длъжен да го стори. Оттук и липсва
субективна страна на спора. По тази причина обжалваният електронен фиш
следва да отменен.
Предвид поставен пътен знак А27 върху ограничителния знак за скорост
според фактическото състояние, онагледено в схемата на наличното знаково
7
стопанство, водачите следва да съобразят скоростта на движение на МПС с
действителните в конкретния участък пътни знаци. При наличие на
съществуващ на място знак А27 над знак В26, задължението на водача
произтича именно от наличните пътни знаци, поради което относими норми
са – чл. 50, ал. 1 ППЗДВП и чл. 61, ал. 1, 2, 3, 4 от Наредба № 18 oт 23.07.2001
г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци: Пътен знак за въвеждане на
забрана се поставя непосредствено преди участъка от пътя, за който се отнася
забраната.; Пътен знак за отменяне на въведена забрана се поставя на място, в
което отпада необходимостта от въведената забрана.; Въведена забрана с
пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото
кръстовище.; Когато забраната по ал. 3 трябва да се отмени преди следващото
кръстовище, краят на зоната на действие на въведената забрана се определя
чрез: 1. пътен знак, който отменя въведената забрана; 2. допълнителна табела
Т2, поставена под пътния знак за въвеждане на забрана, когато дължината на
зоната на действие на въведената забрана е по-малка от 100 м. ". Предвид
наличните на място пътни знаци, които представляват действителното
фактическо положение, следва да бъде прието, че действието на
ограничителния пътен знак В26 е по см. на чл. 61, ал. 3 на Наредба № 18 oт
23.07.2001 г. В случай, че над пътен знак В26 нямаше предупредителен пътен
знак А27, обхватът на действие на ограничителния пътен знак би бил до км
50+415, където е поставен пътен знак В34 "Край на забраните, въведени с
пътни знаци".
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя,
а искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и
не следва да бъде уважено. Жалбоподателят е направил искане за присъждане
на разноски в минималния законов размер от 300 лв., сторени за заплащане на
адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на тези
разноски в пълния претендиран размер, тъй като е представен договор за
правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че сумата е била
изплатена изцяло. Следователно претенцията е основателна в пълния си
размер.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4233841, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на Л. А. З., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл. 182, ал.2, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение
на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Л. А. З., ЕГН
**********, сумата в размер на 300 /триста/ лв., представляващи разноски по
делото за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9