РЕШЕНИЕ
№ 1112
гр. Варна, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. И.а
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100500638 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Л. В., ЕГН **********, срещу
Решение №4745/30.12.2024г. по гр. дело №15057/2022г. на ВРС, 18-ти състав,
в частта с което е признато за установено спрямо ищеца В. П. О.,
ЕГН**********, че отв. М. Л. В. не е собственик на ПИ с идентификатор
№*********** по КК и КР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 15.09.2022 г., с
адрес: гр. Варна, район А., кв. Г., с площ от 1418 кв. м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно
застрояване, номер по предходен план: кв. ***, парцел ******, при съседи:
*****,*******,******,******, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
Подадена е също и въззивна жалба на Д. Ц. М., ЕГН **********, и Л. В.
Л., ЕГН **********, срещу Решение №4745/30.12.2024г. по гр. д.
№15057/2022г. на ВРС, 18-ти състав, в частта с което е признато за
установено спрямо ищеца В. П. О., ЕГН**********, че отв. Д. Ц. М., ЕГН
**********, и Л. В. Л., ЕГН **********, не са собственици на ПИ с
идентификатор №*********** по КК и КР на гр. Варна, общ. Варна, обл.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот
1
от 15.09.2022 г., с адрес: гр. Варна, район А., кв. Г., с площ от 1418 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: комплексно застрояване, номер по предходен план: кв. ***, парцел
******, при съседи: *****,*******,******,******, на осн. чл.124, ал.1 от
ГПК; и като резултат е отменен КНА №**********г., том III, peг. №******,
нот. д. №*******г. на н-с при ВРС за собственост на ответницата Д. Ц. М. на
същия ПИ №*********** по давност.
Решението не е обжалвано в частта по уважения иск срещу Държавата.
В жалбата на М. Л. В. се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
необосновано и постановено при нарушения на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. Обобщено оплакванията се свеждат до
неточен анализ и обсъждане на събраните доказателства, довели до погрешни
решаващи изводи на съда. Свидетелите на ищеца са били кредитирани от ВРС
неаргументирано. Д. М. и Л. Л. са упражнявали владение по смисъла на ЗС
върху спорния имот от 1997г. до 2022г., когато са го дарили на дъщеря си М.
В., което е установено от гласните доказателства. А самото владение им е било
предадено от собственика (към миналния момент) Д.Р. и е било управжнявано
от родителите на М. В. чрез различни действия, посочени пред ВРС и
доказани от свидетелите. Ако ВРС бе направил правилен анализ на всички,
особено на гласните доказателства, щеше да достигне до извод за
неоснователност на отрицателните искове. По същество моли за отмяна на
решението на ВРС и за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане
на разноски за две инстанции, като в о.с.з. поддържа исканията си.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не депозира отговор
конкретно по тази жалба, а в о.с.з. оспорва, счита решението за правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено с присъждане на разноски.
В жалбата на Д. М. и Л. Л. се твърди, че решението на ВРС е
неправилно, необосновано и постановено при нарушения на материалния
закон и на съдопроизводствените правила. Обобщено оплакванията се свеждат
до неточен анализ и обсъждане на събраните доказателства, довели до
погрешни решаващи изводи на съда. Свидетелите на ищеца са били
кредитирани от ВРС неаргументирано. Д. М. и Л. Л. са упражнявали владение
по смисъла на ЗС върху спорния имот от 1997г. до 2022г., когато са го дарили
на дъщеря си М. В., което е установено от гласните доказателства. А самото
владение им е било предадено от собственика (към миналния момент) Д.Р. и е
било управжнявано от родителите на М. В. чрез различни действия, посочени
пред ВРС и доказани от свидетелите. Ако ВРС бе направил правилен анализ
на всички, особено на гласните доказателства, щеше да достигне до извод за
неоснователност на отрицателните искове. По същество моли за отмяна на
решението на ВРС и за отхвърляне на предявения иск, като в о.с.з. тези
въззивници не изпращат представител.
2
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно
и обосновано, за което излага съображения по основните въззивни
оплаквания. Поддържа твърденията си за легитимация въз основа на сделка и
започнало от нея през 1998г. владение, доказани от събраните доказателства.
Без значение за владението е дали имотът е бил посещаван постоянно или не.
Недоказани от друга страна са предаването на владението върху имота на Д.
М. и Л. Л. през 1997г. и сочените от тях действия по упражняването му в
годините до сделката през 2022г. в полза на М. В.. Отрицателният иск е
основателен. Моли за потвърждаване на решението на ВРС и за разноски, а в
о.с.з. поддържа позицията си.
При извърШ.та служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на В. П. О.,
ЕГН**********, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено спрямо ищеца, че ответниците Д. Ц. М., ЕГН**********, Л. В. Л.,
ЕГН**********, и М. Л. В. не са собственици на ПИ с идентификатор
№*********** по КК и КР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 15.09.2022 г., с
адрес: гр. Варна, район А., кв. Г., с площ от 1418 кв. м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно
застрояване, номер по предходен план: кв. ***, парцел ******, при съседи:
*****,*******,******,******.
Кумулативно е съединено и искане с правно основание чл.537, ал.2 ГПК
за отмяна на КНА №**********г., том III, peг. №******, нот. дело №*******г.
на н-с при ВРС за собственост на ответницата Д. Ц. М. на същия ПИ
№*********** по давност.
Предявен е аналогичен отрицателен установителен иск за същия имот и
срещу Държавата на РБ, който е уважен, а решението на ВРС в тази част не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Ищецът твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор ***********
по КК и КР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-
18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на КККР, засягащо поземления имот от 15.09.2022 г., с адрес: гр. Варна, район
А., кв. „Г.“, с площ от 1418 кв. м., в кв. ***, парцел ******, при съседи ПИ
№№: *****,*******,******,******, по силата на договор за покупко-
продажба от ********г., обективиран в НА №**, том II, peг. №****, нот. дело
№******г. на н-с при ВРС. Праводателят му е бил собственик на имота по
реституция след решение на ПК-Варна (така уточнения в о.с.з.). Тъй като към
датата на продажбата през 1998г. ищецът не е бил в граждански брак, той е
3
придобил имота в лична собственост. От деня на сключване на договора през
1998г. и до момента той владее терена в трайно установените му граници
непрекъснато, необезпокоявано и явно, като още през 2002-20223г. е оградил
мястото с мрежа и метални коловие, поставил желязна входна врата,
поддържал и облагородявал земята и заплащал данъци за нея (така уточнения
в о.с.з.), поради което евентуално го е придобил и по давност.
В началото на м. октомври 2022г. ищецът узнал, че нa 29.06.2017г.
процесният имот бил актуван като частна държавна собственост с Акт №
**********г. на Областния управител на Област Варна. Ищецът оспорва
държавата да е придобила правото на собственост върху имота по някой от
предвидените в ЗДС способи. Отделно на 02.11.2021г. ответницата Д. Ц. М. се
снабдила с КНА №**, том III, peг. № ******, дело № ******* г. на нотариус В.
П., с който била призната за собственик на процесния имот въз основа на
осъществено давностно владение. Тъй като последната имала сключен
граждански брак с ответника Л. В. Л., имотът бил „придобит“ в СИО от
съпрузите. Ищецът оспорва Д. М. да е упражнявала фактическа власт и
владение върху имота след ********г.
На 07.09.2022г. отв. Д. Ц. М. и Л. В. Л. сключили с ответницата и тяхна
дъщеря М. Л. В. договор за дарение на спорния терен, обективиран в НА №**,
том II, peг. № ****, дело № ***** г. на нотариус М.П.. Ищецът счита, че М. В.
не е могла да придобие собствеността върху имота, тъй като праводателите й
не са били собственици.
Предвид горното и съобразно ТР на ВКС моли за отричане на правата
на Държавата на РБ (с АДС), отв. Д. М. (с КНА) и в брак с Л. Л., и срещу
дъщеря им М. В. (дарена с договор от родителите й), в т.ч. за отмяна на КНА
на отв. М.. Претендира и разноски. В о.с.з. по реда на чл. 143 от СК и
подадените отговори допълва твърденията си в изложения смисъл, като по
същество поддържа исковете си.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Д. М., Л. Л. и М. В. депозират
идентични писмени отговори, с които не оспорват, че пред 1998г. Д.Р. е бил
собственик на спорния терен; не оспорват и валидността на договора за
покупко-продажба от Д. Р. в полза на ищеца О. от 1998г. Предявените искове
обаче оспорват по допустимост и по основателност. Поддържат липса на
правен интерес от исковете, тъй като ищецът не е владял терена от ********г.
до настоящия момент, а владение било уговорено (в договора) да бъде
предадено на трети лица. И понастоящем имотът е ограден и до него има
достъп единствено М. Л. В., при което като дори да бъде уважен предявеният
отрицателен установителен иск, ищецът ще трябва да предяви следващ иск по
чл.108 ЗС. Излагат подробни съображения за неоснователност на исковете:
Оспорват ПИ с актуален №*** да е идентичен с имота, предмет на сделката от
********г., която касаела друг имот, различен от спорния. Възразяват на
купувача да е била предадена и той да е упражнявал фактическата власт върху
процесния имот след 1998г. Купувачът никога не бил предприемал и действия,
чрез които да демонстрира собственическо отношение спрямо имота –
4
снабдяване със скица или виза за проектиране, ограждане и обработване,
заплащане на данъци и т.н. Релевират възражение за придобиване на имота по
давност въз основа на осъществено владение от Д. Ц. М. и Л. В. В. за периода
от 01.01.1997г., когато владението им било предадено от собственика Д.Р., до
07.09.2022г. Съпрузите оградили терена, засадили дървета и действали през
годините със съзнанието, че обработват собствения си имот. Молят делото да
бъде прекратено, евентуално исковете срещу тях да бъдат отхвърлени;
претендират и разноски; в о.с.з. поддържат и уточняват позицията си по
делото в горепосочения смисъл.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните по делото не се спори, че Д.Р. е притежавал правото на
собственост върху процесния ПИ с актуален №*** в кв. Г. към 1997г. и към
1998г., доколкото и двете насрещни страни основават правата си на приемство
(в собствеността – ищеца, респ. във владението – ответниците) именно от г-н
Р..
С приетото по делото Решение №433/29.07.1997г. на ПК-Варна е било
възстановено правото на собственост на Д.Д.И.-Р. в стари реални граници на
нива от 2.150 дка, находящ се в строителните граници на кв.Г., м-ст Т.Т., като
по КРП 1959г. имотът е представлявал част от ПИ с №***, а по ЗРП 1962г.
теренът се състоял от две части: 1-ва част с площ 0.200 дка при граници:
улица, синор и нива и 2-ра част с площ 1.950 дка при граници: улица,
изоставена нива и улица.
С обективираната в приетия НА №**/********г., том II, peг. №****, нот.
дело №******г. на н-с при ВРС сделка, Д.Д. Р. е продал на ищеца В. П. О.
празно място в строителните граници на кв. Г., м. „Т.Т.“ по плана от 1962г. с
площ 1950 кв. м., съставляващо по скица имот пл. №*** по плана на кв.***,
при граници: улица, изоставена нива и улица, срещу цена 23 400 000 лева. Със
сделката страните са се договорили и че продавачът Д.Р. „запазва правото на
ползване на родителите на купувача – П. О. и Л.Д.“.
От кредитираното от съда като обективно и неоспорено заключение по
СГЕ се установи, че подписът в цитирания НА №**/********г., положен за
„продавач“, е изпълнен от Д.Д. Р., противно на оспореното от ответниците
авторство на документа в тази част.
С приетия по делото КНА №**********г., том 3, нот. дело №*******г.
на н-с при ВРС ответницата Д. Ц. М. е била призната за собственик на спорния
ПИ №*** в кв. Г. със стар №*** по плана на кв.*** и площ от 1418кв.м. по
давностно владение.
Приобщен по делото е и заверен препис от цялото нот. дело №*******г.
Безспорно е между страните, че към 2021г. отв. Д. М. е имала сключен
граждански брак с ответника Л. В. Л..
Безспорно е още и е видно от приетия НА №**/07.09.2022г., том II, peг.
№****, нот. дело №*****г. на н-с при ВРС, че Д. Ц. М. и Л. В. Л. са сключили
5
с ответницата и тяхна дъщеря М. Л. В. договор за дарение на спорния терен, за
който е бил издаден и вече посочения КНА от 2021г. в полза на г-жа М..
Видно от представения предварителен договор от 2008г., сключен от
ищеца В. О. чрез пълномощник П. О., в качеството на собственик на имот ПИ
№***, кв. *** по плана на кв. „Г.“, местност „Т.Т.“, ищецът се задължил да
учреди в полза на съконтрагента си „Ю.К. – Варна“ ООД право на строеж
върху описания терен за построяване на две жилищни сгради на четири етажа,
като си запазил правото на строеж върху имоти с обща застроена площ от 33
% от РЗП за всяка от сградите, срещу което дружеството се е задължило да
извърши проектирането и строителството на сградите. За сделката П. О. и
Л.Д., като ползватели на имота, са дали изрично и лично съгласие. В подкрепа
на така постигнатата договореност са и показанията на св. Д. С..
От приобщените декларации за имуществено състояние се изяснява, че
през периода от 2005г. до 2022г. В. О. е декларирал себе си за собственик на
спорния поземлен имот в кв. Г., гр. Варна.
По делото са приети и други писмени доказателства без пряко значение
за правилното решаване на спора.
От кредитираното от съда като обективно и неоспорено заключение по
СТЕ се установи, че за територията на кв.Г., гр.Варна, са били изработени
кадастрални планове от 1910г., 1960г. и 1987г., като през 2008г. била одобрена
кадастралната карта. Действалите регулации са от 1910г., 1963г. (с изменения
от 1966г., 1971г. и 1976г.), като понастоящем действащ е РП от 1991г. По КП
от 1960г. ПИ с актуален идентификатор *********** попада в имот с пл.
№***. По КП от 1987г. имотът първоначално не попадал в отразен с граници
терен, но е бил попълнен със Заповед № Р-97 от 28.05.1998г. след
възстановяването му с Решение №433/29.07.1997г. на ПК-Варна, като е бил
разпределен и отразен в два терена – пл. №*** (с площ от 1950 кв. м.) и ***а
(с площ от 200 кв.м.), записани на Д.Д.И.-Р.. Границите на ПИ №*** са били
описани така: от северозапад – имот №636, от север, изток и юг – улици, от
запад – пътека. По действащия ЗРП на кв. Г. процесният имот попада в кв. ***,
с изменение от 2007г. В обобщение заключението е, че спорният ПИ №***
представлява част от описания в НА №**/********г. закупен от ищеца имот
№***. По-конкретно в о.с.з. вещото лице, като се позовава и на
комбинираните скици №2 и №3 към СТЕ (л.144-145 от дело на ВРС),
еднозначно потвърждава своя извод, че ПИ №*** в кв. Г. (актуален) попада
изцяло в стария и попълнен през 1998г. с №*** терен. По плана от 1987г.
имотът е граничил с два пътя – Г.-Варна и вътрешен за квартала път от юг, а
след изменението на ЗРП от 2007г. е бил разделен на две части от път на
северозапад и така понастоящем от южната страна на имота се намира ул.
„К.“, от север-североизток е пътят Г.-Варна, а от северозапад е вътрешният
път.
Показанията на св. М.В. съдът преценява като обективни, но в същото
време цени корективно, тъй като от една страна касаят само период на лични
впечатления от 2008/2010/2011г. до 2017/2018г., а от друга страна не съдържат
никакви данни относно началния момент, условия и основание, при които
6
ответниците са започнали (според свидетеля) да позлват терена. От тях се
изяснява, че г-н В. е съсед на ответниците в гр. Д. и техен приятел. В периода
от 2008/2010/2011г. до 2017/2018г. посещавал имота им в гр.Варна, кв.Г.,
заради чистия въздух и хубавата гледка; черпели се там. Не знае и не може да
каже откъде и откога ответниците имали имота. В началото мястото било
запустяло и свидетелят помагал за разчистването му. Описва как се стига до
него по пътя. Теренът има площ декар-декар и половина с формата на
пресечен триъгълник; незастроен е, но с дървета, а в близост има стълб за
високо напрежение и голям жилищен блок. Първо посочва, че нямало къщи в
близост до него, а после - обратното. На скицата по делото свидетелят посочва
процесния имот, но с уговорката, че не е сигурен. Свидетелят не е виждал
(през времето, когато е посещавал имота) други хора освен ответниците; не му
било известно и други хора да са имали претенции за терена. Последно е
ходил там през 2017-2018г.
Показанията на св. Д. И. съдът преценява като обективни, но в същото
време цени корективно, тъй като са базирани на само спорадични лични
впечатления (ходил е три-четири пъти в имота) и то за силно лимитиран
период от време (2015-2016г.), а отделно не съдържат никакви данни относно
началния момент, условия и основание, при които ответниците са започнали
да позлват терена. От тях се изяснява, че знае за имота на ответниците Д. и Л.
в гр. Варна, кв. Г.. Описва как се достига до него – от входа на кв. „Г.“, където
пътят се разделя на две – наляво към центъра на квартала, надясно – към Ф..
От едната страна на мястото минава асфалтов път, а зад него има блок;
площта му е около 1200-1300кв.м., оградено с мрежа, като в него има дървета
и пейки; нямало къщи до него. Свидетелят е ходил само три-четири пъти в
имота и само през 2015-16г., когато помагал за разчистването и ограждането
му; през 2022г. последно бил там. Не му е известно Д. и Л. да са имали
спорове с други лица за имота. Не знае откога ответниците имат имота и как
са го придобили.
Показанията на св. Д. Р.а съдът преценява като обективни и от значение
за случая, тъй като г-жа Р.а е дъщеря на предходния собственик на мястото
Д.Р.. Личните й впечатления от ползването на терена обаче касаят само
периода 2008-2009/2010г., което следва да се отчете при преценката им. От
показанията се потвърждава, че спорният имот в кв. Г. бил възстановен на
баща й Д.Р. през 90-те години. Докато г-н Р. бил жив, около 2007г.-2008г. Д. М.
и Л. Л. били разговаряли с него „за имоти“. Но свидетелката не знае дали,
кога, на кого и как баща й е прехвърлял имотите му, защото той не споделял с
дъщеря си такива неща, а и тя не се е интересувала от тях. С 2007г.-2008г. е
виждала Д. и Л. да обработват процесния терен. Той се намира на входа на кв.
Г., на V-образно кръстовище; има триъгълна форма и площ между декар и
декар и половина; в него няма постройки, но има люлки, трафопост и ограда.
В близост има голяма жилищна сграда, а срещу мястото – къщи. Свидетелката
е минавала покрай него на път за дома на баща си, докато е живяла във Варна
– до 2009г., когато заминала и заживяла в гр. В. (там живее и досега). От
2008г. до 2010г. имотът е бил косен и поддържан от ответниците, които св. Р.а
е виждала „един-два пъти“ там, но сега е занемарен. Не знае други хора да са
7
претендирали, че имат права върху имота.
Показанията на св. И.И. съдът кредитира като обективни и като
основани на трайни, дългогодишни лични впечатления от процесния имот (св.
И. притежава такъв в съседство до спорния от 1969г. и до днес, който е
посещавал редовно преди 2006г., а оттогава живее само в него). От тях се
установява, че преди 2000г., около 1998-2000г., П. О. закупил за сина си
възстановен на братята А. и Д.Р.и имот в съседство до мястото на свидетеля в
кв. Г.. Имотът на О. се намира на около 10 м. от собствената на св.И. от 1969г.
жилищна сграда, от другата страна на улицата. Преди мястото да бъде
възстановено на Д.Р. то било поляна с детска площадка. Оградата била
поставена от П. О. и семейството му, от О.и, след като купили мястото. Тя
представлява мрежа с височина около 2 метра на циментирани железни
колове; П. О. извикал работници за оградата, а докато я правили те си
оставяли инструменти и в съседен двор; св.И. е присъствал при изграждане на
оградата от О.. От 2000г. П. О. периодично посещавал имота.В съседство на
мястото бил построен жилищен блок, а при изграждането му била разруШ.
част от оградата на имота на О.и. На скицата по делото св. И. посочва
процесния имот, като пояснява, че същият бил образуван от по-голям такъв,
включващ и съседния с идентификатор №***, разделен от настоящия спорен с
път. От 2006г. св. И. е пенсионер и живее в къщата му в кв. Г., като през
всичките години (допреди две) не е виждал никой друг в процесния имот,
освен семейство О.и. За пръв път други хора се появили там преди около
година и половина-две (т.е. около 2022г.) – на място пристигнали работници,
които започнали да разчистват дръвчетата, като свидетелят останал с
впечатление, че са изпратени от О., но станало ясно, че не е така и последният
не знаел за тези работници.
Показанията на св. Д. С. съдът кредитира като обективни и като
базирани на лични впечатления относно инвестиционните намерния за
спорния имот, в съответствие и с приетите писмени доказателства. От тях се
изаяснява, че като архитект и строителен предприемач през 2007г. се запознал
със семейство О.и. Свързал ги общ познат по повод намерението им да се
осъществи строителство е техен имот в кв. „Г.“. Същият се намирал на входа
на кв. „Г.“ и представлявал зелена площ с триъгълна форма. Теренът бил
ограден с телена ограда на метални колове, като по време на строежа на
сградата на г-н Ч. през него била прекаран черен път за достъп до
новостроящата се сграда. Собственикът на имота, върху който сем. О.и
планирали строителство, съгласно представения на св. С. документ за
собственост, бил синът на П. О., а последният и съпругата му имали право на
ползване върху него. През м.02.2008г. сключили предварителен договор във
връзка със строежа, като преди това свидетелят бил изготвил идеен проект и
семейство О.и избрали обектите, с които да бъдат обезщетени. Потвърждава,
че се касае именно за приложения на л. 249- 252 предварителен договор.
Целият имот бил около 2 декара, но съгласно ПУП от него следвало да се
обособят два имота – един с площ около 400 кв. м. и един с площ около 1400
кв. м. Последното било съобразено в идейния му проект, съгласно който
следвало да се изградят една основна сграда и една по-малка сграда. За
8
територията имало изготвен ПУП, била издадена и виза за проектиране, но
когато започнала финансовата криза през 2008г. се наложило спиране на
работата по проекта. С О.и се разбрали за отсрочка, но до края на кризата той
преустановил строителната си дейност. Тъй като били в добри отношения с П.
О. свидетелят се чувствал задължен да съдейства за осъществяване на
проекта, като търсил друга фирма, която да го поеме; в тази връзка посещавал
имота, за да го показва на предприемачи до 2022г. когато станало ясно, че
трети лица имат претенции за собственост. При посещенията си на място
свидетелят не е вижал други хора освен семейство О.и. Последните години
мястото не се обработвало или окосявало.
Показанията на св. Л.Д. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но също и
като базирани на трайни лични впечатления от имота през годините. От тях се
изяснява, че г-жа Д. и съпругът й (П. О.) били в близки отношения с братята
Р.и, като от тях (от Д.Р.) закупили поземлен имот за сина си (ищецът В. О.),
върху който си запазили пожизнено право на ползване. Мястото се намира на
първата спирка в кв. „Г.“ и първоначално било с площ над 2000 кв. м., но
впоследствие било разделен на две части – едната с площ около 400 кв. м., а
другата – около 1600 кв. м. След закупуването О.и заградили чрез фирма
терена с телена мрежа на метални колове. Земята не била обработваема, но
през годините и особено в периода 2009-2021г. семейството много често
посещавало мястото и се грижело за него. Дава пример с подавани сигнали
към МВР и прокуратурата във връзка с лек автомобил, който влязъл без тяхно
съгласие, а също с документи до Общината във връзка със строителството.
Намерението на семейството било да предоставят имота за строителство и да
получат обекти и в тази връзка договаряли със свидетеля Д. С.. С него
сключили предварителен договор, но строителството било отложено поради
настъпилата криза през 2008г. След преминаването й арх. С. вече бил
преустановил строителната си дейност, но продължил да ги свързва с фирми,
които да могат да осъществят строителството. Отрича други лица да са
полагали грижи за имота през годините. За претенции за собствеността върху
имота научила едва след като съсед им се обадил, че непознати „кръжат“
около него. По този повод посетили Агенцията по кадастър, където
служителката им казала, че мястото било на „М.“. От съседите са научили за
трети лица в имота през есента на 2022г. и в началото на м. февруари 2023г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
При разглеждане предпоставките на исковете първоинстанционният съд
е изложил правилни и обосновани правни изводи, които се споделят от
настоящия съдебен състав като законосъобразни и съответни на смисъла и на
целта на закона, въз основа на надлежно установена фактическа обстановка по
делото и правилно приложение на материалния и процесуалния закон, в
съответствие и с актуалната съдебна практика, поради което и на осн. чл.272
от ГПК въззивният съд препраща към тях.
В изпълнение на задължението си да даде разрешение по възведените
9
пред него спорни въпроси настоящият въззивен състав намира следното:
По допустимостта: На общо основание правен интерес от предявяване
на установителен вещен иск е налице при твърдяно защитимо материално
право на ищеца, което неоснователно се оспорва от ответника. Такъв интерес
е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта или на част
от нея, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с правни
и / или фактически действия. При наличие на тези предпоставки ищецът
разполага с възможността да избере процесуалния способ за защита на
субективното си право, като предяви отрицателен или положителен иск (в
този смисъл Решение №362/28.11.2011г. на ВКС по гр.д. №8/2011г., I г.о.;
Решение №352/14.10.2011г. на ВКС по гр.д. №1301/2010г., I г.о., и други).
С ТР №8/27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС тази принципна постановка
беше допълнена в смисъл, че правният интерес следва да бъде доказан от
ищеца. В актуалната съдебна практика се възприема различно разбиране и
прилагане на цитираното ТР. Според част от практиката при недоказаност на
правата на ищеца производството по отрицателния иск за собственост следва
да бъде прекратено, с оглед буквално приложение на ТР. В друга част от
практиката се възприема разбирането, че при спор за материално право между
страните по делото и при ангажирани доказателства в подкрепа на правата на
ищеца, искът е допустим, а спорът следва да бъде разрешен по същество. До
момента това противоречие не е разрешено по задължителен за съдилищата
начин, при което настоящият съдебен състав възприема изцяло второто
разбиране, което е в съответствие както с принципа на правната сигурност,
така и с целта на всяко исково гражданско производство – разрешаване на
спора за материално право въз основа на всички събрани по делото
доказателства.
В настоящия случaй извънсъдебният спор между страните по отношение
правото на собственост върху процесния терен се извежда ясно от насрещните
легитимиращи документи (НА за сделка на ищеца, респ. КНА на ответника и
акт на разпореждане след КНА в полза на другия ответник), а съдебният такъв
– от процесуалните позиции на страните, всяка от които сочи себе си за
собственик на недвижимия имот. При това положение не може да възникне
съмнение за наличието на интерес и респ. за допустимост на предявения иск.
Въпросите за материалната легитимация на страните и за евентуалната
конкуренция на придобивните им основания (ако бъдат доказани) касае
основателността на предявените искове.
Нещо повече – за доразвиване на горните концептуални положения в
мотивите към т.3Б от ТР №4/14.03.2016г. на ОСТГК на ВКС бе разяснено
ясно и еднозначно, че издаването в полза на ответника на констативен
нотариален акт (КНА) за собственост на осн. чл.587, ал.1 или ал.2 от ГПК (въз
основа на писмени документи или по обстоятелствена проверка) е именно
действие, чрез което ответникът оспорва правото на ищеца на собственост,
тъй като с неговото издаване се създава несигурност относно правата на
действителния собственик на имота и се нарушава неговото право
пълноценно да упражнява правомощията си предвид възможността лицето,
посочено в нотариалния акт за собственост, да се разпореди с имота. В същия
10
смисъл е и ТР №178 от 30.06.1986г. по гр.д. №150/1985 г. на ОСГК на ВС . На
още по-голямо основание такова действие е извършването на прехвърлителна
сделка от несобственика с КНА, с което в най-сериозна степен се оспорват и
отричат правата на ищеца, в това число правомощието му да се разпорежда
със собствената му вещ. В тази хипотеза ако собственикът предяви иск само
против приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е
придобил правото на собственост на деривативно основание, защото
праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да бъде обвързан от
постановеното решение, доколкото не е бил страна по делото. Това ще наложи
воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално
неикономично. Затова действителният собственик има правен интерес да
установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните
си действия (прехвърляне на несобствения имот) е оспорил правата на
действителния собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателя на
вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по
обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено
нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на
собственост. Така с т.3Б от цитираното ТР е прието по задължителен за
съдилищата начин, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск
за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди
завеждането на исковата молба. А интересът от вещния иск срещу последния
по време приобретател никога не е бил поставян под съмнение при
разглежданата ситуация.Изложеното подкрепя на самостоятелно основание
изводите за правен интерес и допустимост на предявените искове, противно на
доводите за обратното.
По основателността: Ищецът по делото се легитимира като собственик
на процесния ПИ №*** в гр. Варна, кв. Г. с договор за покупко-продажба от
********г., обективиран в НА №**, том II, peг. №****, нот. д. №******г. на н-
с при ВРС. Този договор е сключен в изискуемата от закона форма, като не са
наведени възражения срещу неговата действителност, нито пък служебно се
констатират явни и съществени пороци, които да опорочават валидността му.
Оспорването на автентичността на договора в частта за вписания продавач е
категорично опровергано от заключението по приетата СГЕ, съобразно което
този подпис е изпълнен именно от посоченото лице – Д.Р.. Правото на
собственост на последния, от друга страна, на практика е безспорно между
страните, предвид че и двете насрещни такива основават правата си на
правоприемство (в собствеността – ищеца, респективно във владението –
ответниците) именно от г-н Р.. Отделно собствеността на Д.Р. се потвърждава
и от приобщените по делото решение на ПК-Варна и другите писмени
доказателства, анализирани ведно с кредитираното от съда като обосновано и
неоспорено от страните заключение по СТЕ, че актуалният процесен ПИ №***
в кв.Г. попада изцяло в стария ПИ №***, възстановен на г-н Р. с решение на
ПК и последвал от въвод в полза на правоимащия. Ето защо в случая не
възниква никакво съмнение в материалната легитимация на ищеца по делото
като собственик на ПИ №*** в гр. Варна, кв. Г. въз основа на валиден договор
за покупко-продажба от ********г. от продавач с право на собственост върху
11
терена към деня на сделката.
Предвид горното всички възражения в отговора, респ. оплакванията във
въззивната жалба, че ищецът никога не бил предприемал действия, чрез които
да демонстрира собственическо отношение спрямо имота, са ирелевантни за
легитимацията на ищеца, доколкото тя произтича от деривативно придобивно
основание при безспорни и доказателствено подкрепени права на праводателя,
а не на оригинерно такова (като ответниците), при което подлежат на
доказване характера и вида на евентуално осъществяваната от тях фактическа
власт. За пълнота – оплакванията са и неоснователни предвид писмените и
гласните по делото доказателство за инвестиционни намерения на семейство
О.и и за заплащани данъци за терена години наред. Неоснователни са и
доводите за липса на данни за предаване на владението върху имота през
1998г. от Д.Р. на родителите на ищеца, първо отново защото ищецът не се
позовава на давност, а на сделка, и второ защото точно обратното (владение
на П. О. и семейството му) се изяснява от показанията на свидетелите на
ищците (което ще бъде мотивирано по-долу).
При така приетото и с оглед отрицателния характер на предявените
искове, доказателствената тежест за установяване на правата на ответниците е
изцяло тяхна. Притежанието на КНА в полза на едната ответница не е
причина за друго разрешение и с оглед установената по делото легитимация
на ищеца, както беше мотивирано. Поради това е в тежест на ответниците по
делото да докажат пълно и главно правото им на собственост върху
процесния недвижим имот на соченото придобивно основание, с целия
фактически състав, а именно: явното, трайно, несмутено и спокойно владение
по смисъла на ЗС, с намерение за своене, считано от 1997г. до 2022г.;
твърденията относно начина и момента на установяване на владението
(предадено им през 1997г. от тогавашния собственик Д.Р.); твърденията за
своителен характер на ползването през годините; и всички други
положителни твърдения, на които основават правата си по делото.
Придобивната давност представлява първичен способ за придобиване на
вещни права чрез фактическо упражняване на съдържанието им в определен
от закона срок с намерение за присвояване, манифестирано спрямо
конкуриращия собственик или съсобственик, както и спрямо всички трети за
спора лица. Тя се състои както от обективен елемент (фактическо упражняване
на правото), така и от субективен елемент (съзнание и намерение правото да
се упражнява като собствено). Чрез нормата на чл.69 от ЗС е предвидена
презумпция за наличие на своителен анимус, която според концептуалните
разяснения, дадени с ТР №1/6.08.2012г. на ВКС по тълк.д. №1/2012г. на ОСГК
на ВКС, намира приложение само тогава, когато един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическата власт върху вещта при обстоятелства и
на основание, които изключват своителното владение у другите потенциални
съ/собственици. В останалите случаи позоваващият се на давност
съсобственик дължи доказване, че е променил намерението си – от държане
на своене, което е демонстрирано спрямо третите лица и останалите
съсобственици (Решение №1173/5.12.2008г. по гр.д. №4577/2007г., I г.о;
Решение №123/15.06.2010г. на ВКС по гр.д. №431/2009г., II г.о. на ВКС и
12
други). На още по-силно основание последното е валидно ако позоваващият се
на давност претендент изобщо няма титул за собственост при отпочване на
ползването и не сочи окупация. Ето защо съществени и решаващи за
приложението на презумпцията на чл.69 от ЗС, а и изобщо за предпоставките
по чл.79, ал.1 от ЗС, са конкретните обстоятелства към и непосредствено след
сочения начален момент на едноличното ползване, както и вещно-правният
статут на имота към този начален момент.
В настоящия случай ответниците Д. М. и Л. В. се позовават на
предоставено им през 1997г. (на 01.01.) владение върху спорния имот от
тогавашния му собственик Д.Р.. По делото обаче няма нито едно
доказателство в подкрепа на тези твърдения – писмени такива за подобна
уговорка не съществуват, а показанията на тримата свидетели на ответниците
касаят обстоятелства в периода 2008/2010/2011г. до 2017/2018г. Следователно
твърдяните начин и момент на установяане на „владение“ от отв. М. и Л.
остана напълно недоказано. На второ място предвид посочения времеви
диапазон на показанията на техните свидетели, по делото остана абсолютно
недоказано първите двама ответници изобщо да са осъществявали фактическа
власт върху имота в периода 1997-2007г., тоест първите над десет години от
заявения срок на „своително владение“. Нещо повече – по делото изобщо не
беше установено и конкретно кога и как ответниците са започнали да ползват
мястото след 2008г. – и св. В., и св. И., не знаят откъде и откога ответниците
имат имота и как са го придобили, а дори св. Р.а, като дъщеря на предходния
собственик Д.Р., не знае дали, кога, на кого и как баща й е прехвърлял имотите
му, защото той не споделял с дъщеря си такива неща, а и тя не се е
интересувала от тях. При това положение и предвид липсата на други данни за
действия, надхвърлящи обикновеното ползване, всякаква фактическа власт на
ответниците не би могла да се бъде различна от държане по смисъла на ЗС. В
допълнение само св. В. дава показания за периода 2008г.-2018г. (макар
донякъде декларативни), а впечатленията на св. И. се изчерпват с „три-
четири“ посещения през 2015-2016г., респ. тези на св. Р.а касаят само периода
2008-2009/10г., преди да заживее в гр. В.. Предвид всичко изложено дори само
от показанията на свидетелите на ответниците, дори да биха били
кредитирани и да не биха били налице ангажираните от ищеца гласни
доказателства, би могло да се приеме за установено най-много обикновено
ползване на спорния имот от отв. М. и Л. в периода 2008г. до 2016г., с
условности до 2018г., но категорично без всякакви характеристики на
„владение“ по смисъла на ЗС. А това е достатъчно за отричане на правата на
първите двама ответници на осн. чл.79, ал.1 от ЗС, респ. на приобретателя им
по дарение.
В допълнение по изложените по-горе съображения на въззивния съд
досежно характера и особеностите в показанията на всеки един от свидетелите
поотделно и споделените съображения на ВРС по въпроса, настоящият състав
не може и да кредитира в цялост гласните доказателства на ответниците, което
подкрепя мотивирания извод за недоказаност на предпоставките по чл.79, ал.1
от ЗС за процесния ПИ №*** по актуалния КП на кв. Г., гр. Варна.
Нещо повече – показанията на св. И.И. имат водещо значение за
13
фактическата ситуация в настоящия случай, защото той притежава недвижим
жилищен имот в съседство, едва на около 10 метра от спорния имот, който е
посещавал редовно от 1969г. и в който живее ежедневно от 2006г. и до днес.
Следователно показанията му са възможно най-последователните, лични и
непосредствени за релевантния период 1997г. – 2021г., като в същото време
принадлежат на незаинтересовано от изхода на делото лице, при което следва
да бъдат кредитирани с приоритет пред останалите, които им противоречат.
От тях се установи, че от 1998-2000г. П. О., след като закупил мястото на А. и
Д.Р.и в съседство до терена на свидетеля в кв. Г., го е оградил (чрез работници)
с мрежа с височина около 2 метра на циментирани железни колове, а св. И. е
присъствал при изграждането на оградата от О.и. От този момент нататък П.
О. и неговото семейство периодично са посещавали имота, като до 2022г.
свидетелят, докато живее на 10 метра разстояние, не е виждал никой друг в
процесния имот, освен сем. О.и. В същия смисъл са и показанията на св. Д.,
които въпреки условията на чл.172 от ГПК могат да се възприемат като
положителен коректив, доколкото кореспондират с вече установеното от св.
И.; косвено в същия смисъл са и тези на св. С.. Така обсъдените показания на
свидетелите на ищеца създават обосновано съмнение за невярност и
дискредитират и без това недоказаните твърдения на ответниците за владение
върху спорния имот. Отделно чрез показанията на св. С., обективни и
непосредствни по въпроса, но кореспондиращи с тези на св. Д. и с приетия и
неоспорен предварителен договор от 2008г., сключен от ищеца В. О. чрез
пълномощник П. О., като собственик на имот ПИ №***, кв. *** по плана на
кв. „Г.“, местност „Т.Т.“, се изясняват и предприетите действия от сем. О.и по
повод инвестиционните им намерения за имот – учредяване право на строеж
на трето лице срещу задължение за строителство и получаване на обекти от
построеното от собствениците, като подобни действия манифестират и
владението именно на О.и върху имота, като собственик и респ. ползватели. А
това още веднъж разколебава тезата за осъществявано от ответниците по
делото владение върху поземления имот. Или в обобщение чрез ангажираните
от ищеца гласни доказателства бе проведено изискуемото насрещно, тоест
„непълно“ доказване, достатъчно да дискредитира и без това недоказаното от
ответниците тяхно владение върху процесния терен в периода 1997-2021г. с
намерение за еднолична собственост, с което предпоставките на чл.79, ал.1 от
ЗС следва да бъдат отречени на още едно основание. А с това и вещният ефект
на дарението от 2022г. в полза на третета ответница не е бил осъществен.
Предвид всичко изложено съдът приема, че ответниците не проведаха
необходимото пълно и главно доказване на вещните им права върху
процесния имот по давност (за първите двама) и сделка (за втория), поради
което и още повече предвид установената легитимация на ищеца за
собствеността върху имота чрез сделка от праводател-собственик,
предявените отрицателни искове по чл.124, ал.1 от ГПК са основателни и
подлежащи на уважаване.
Установяването на правата на ищеца спрямо ответника с КНА, правата
му по който не се доказаха, мотивира и отмяната на акта на осн. чл.537, ал.2 от
ГПК с оглед искането за това.
14
В заключение по изложените съображения и по другите такива на ВРС,
споделени от ВОС и по реда на чл.272 от ГПК, решението на ВРС следва да
бъде потвърдено в обжалваните му части.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС
не следва да бъдат ревизирани.
С оглед изхода по делото пред ВОС на въззиваемия – ищец следва да
бъдат присъдени разноски за адв. хонорар от 1000лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4745/30.12.2024г. по гр. д. №15057/2022г.
на ВРС, 18-ти състав, в частите с което е признато за установено спрямо
ищеца В. П. О., ЕГН**********, че ответниците Д. Ц. М., ЕГН**********, Л.
В. Л., ЕГН**********, и М. Л. В., ЕГН**********, не са собственици на
поземлен имот с идентификатор №*********** по КК и КР на гр. Варна, общ.
Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 15.09.2022 г., с адрес: гр. Варна, район А., кв. Г., с площ от
1418 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: комплексно застрояване, номер по предходен план: кв. ***,
парцел ******, при съседи: *****,*******,******,******, на осн. чл.124, ал.1
от ГПК, и като резултат е отменен КНА №**********г., том III, peг. №******,
нот. д. №*******г. на н-с при ВРС за собственост на Д. Ц. М. върху ПИ
№***********, на осн. чл.537, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Ц. М., ЕГН**********, Л. В. Л., ЕГН**********, и М. Л.
В., ЕГН**********, да платят на В. П. О., ЕГН**********, сумата
1000.00лв. – разноски за адвокатска защита пред ВОС, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15